Определение № 865 от 17.03.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 865 гр. София, 17.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20251000501631 по описа за 2025 година

Производство по чл.248 вр.чл.78 ал.5 ГПК.

Производството по делото е образувано по молба, депозирана от Прокуратурата на РБ, по реда на чл. 248 ГПК с искане за изменение на решение в частта за разноските.

С решение, постановено на 17.12.2025г. по гр.д.№ 1631/2025г. по описа на САС, ГО, 14 състав, е отменено решение № 2023/03.04.25г. постановено по гр. д. № 1147/2024г. по описа на СГС, ГО, 13 с-в, в отхвърлителната част до сумата от 25 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и до сумата от 1200 лв. имуществени вреди, като вместо това Прокуратурата на Република България с адрес: гр.София, бул."Витоша" № 2, Съдебна палата, е осъдена да заплати в полза на Д. И. Д., ЕГН ********** съд. адрес гр. София, бул.

„Витоша“ №1А, ет. 1, кантора 158, чрез адв.М., сумата от 25 000 лева/двадесет и пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на незаконно повдигнато обвинение в престъпление по чл.116, ал.1, т. 6, алт. 2, вр. чл. 115 НК, за което е оправдан с влязла в сила на 26.01.2021г. Присъда от 01.10.2018г. по НОХД № 3001/2014г. по описа на СГС, НО, 4 състав, както и сумата от 1200 лв./хиляда и двеста лева/ обезщетение за имуществени вреди, под формата на претърпяна загуба – платен адв.хонорар в наказателното производство, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 26.01.2021г. до окончателното им изплащане и сумата от 15 лв. направени разноски в двете инстанции. В останалата обжалвана част решението е потвърдено.

Присъдени са разноски, като Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати в полза на адв.Г. Б. М. от САК гр. София, бул. „Витоша“ №1А, ет. 1, кантора 158, сумата от 3070 лв. /три хиляди и седемдесет лева/, без ДДС представляваща дължим адв.хонорар по реда на чл.38 ал.2 ЗА за явяване пред първа инстанция, както и сумата от 3070 лв. /три хиляди и седемдесет лева/, без ДДС представляваща дължим адв.хонорар по 1 реда на чл.38 ал.2 ЗА за явяване пред въззивна инстанция.

Съобщението за това решение е било връчено на молителя на 05.01.2026г. Молбата по чл.248 ГПК е депозирана на 23.01.2026г. т.е. преди изтичане на преклузивния срок за обжалване на същото.

Молителят Прокуратурата на Република България изтъква факта, че при постановяване на обжалваното решение в частта за разноските САС е извършил неправилна преценка за осъществените от страните процесуални действия от адв.М.. Твърди, че в случая следва да се има предвид, че безплатната правна помощ е само за защита пред въззивната инстанция/САС/ и се изразява в участие в едно съдебно заседание, като е изготвена само въззивна жалба срещу първоинстанционното решение. Претендираното адвокатско възнаграждение е определено по реда на Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения № 1/2004г. на Висшия адвокатски съвет, на база на обжалваемия интерес по делото. Счита, че тази наредба не намира обвързващо за съда приложение поради противоречие на нейните разпоредби с общностното право-Решение на СЕС от 25.10.2024г. по дело № С-438/22. След постановяване на това решение, задължително за съдилищата в страните- членки, съдебната практика е отчела несъответствие с правото на ЕС на определените в Наредба № 1/2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения и приема, че същите не представляват обвързващи съда правила. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено за ориентир при определяне служебно на адвокатските възнаграждения, като техния размер следва да се преценява от съда с оглед предоставената услуга/която следва да е справедлива и обоснована/, вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Затова моли за изменение на решението в частта за разноските и намаляване, с оглед Решение на СЕС от 25.10.2024г. по дело № С-43 8/22, което да е разумно и пропорционално на оказаната правна помощ.

Ответникът по молбата оспорва същата и моли съда да потвърди решението в частта за разноските, доколкото първа инстанция е отхвърлила изцяло предявения иск т.е. налице е обърнат резултат пред въззивна инстанция, а не само по размер.

Съдът като взе предвид изложените от страните доводи и представените доказателства намира частната жалба за редовна и допустима, а разгледана по същество – същата е неоснователна.

С решение № 2023/03.04.25г. постановено по гр. д. № 1147/2024г. по описа на СГС, ГО, 13 св, са отхвърлени изцяло предявените от Д. И. Д. срещу ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, искове с правно основание чл. 2, ал. 1 т. 3 ЗОДОВ за заплащане на сумата от 120 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди претърпени вследствие на незаконно обвинение в престъпление по чл.116, ал.1, т.6, алт.2, вр.чл.115 НК, за което е оправдан с Присъда от 01.10.2018 г. по НОХД №3001/ 2014 г. по описа на СГС, НО, 4 състав, окончателно влязла в сила на 26.01.2021г. както и сумата от 1200 лв. обезщетение за имуществени такива, като неоснователни.

2

С решение, постановено на 17.12.2025г. по гр.д.№ 1631/2025г. по описа на САС, ГО, 14 състав, е отменено решение № 2023/03.04.25г. постановено по гр. д. № 1147/2024г. по описа на СГС, ГО, 13 с-в, в отхвърлителната част до сумата от 25 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и до сумата от 1200 лв. имуществени вреди, като вместо това Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати в полза на Д. И. Д., сумата от 25 000 лева/двадесет и пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на незаконно повдигнато обвинение в престъпление по чл.116, ал.1, т. 6, алт. 2, вр. чл. 115 НК, за което е оправдан с влязла в сила на 26.01.2021г. Присъда от 01.10.2018г. по НОХД № 3001/2014г. по описа на СГС, НО, 4 състав, както и сумата от 1200 лв./хиляда и двеста лева/ обезщетение за имуществени вреди, под формата на претърпяна загуба – платен адв.хонорар в наказателното производство, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 26.01.2021г. до окончателното им изплащане.

САС констатира, че е налице несъвпадение на крайния резултат от изводите на първата и настоящата инстанции по отношение главния иск – предмет на обжалване, поради което решението бе частично отменено в обжалваната част. Затова и като взе предвид обжалваемия интерес от 121 200 лв., на основание чл.78 ал.1 ГПК съдът присъди разноски, като в полза на адв.М. е дължим адв.хонорар, по реда на чл.38 ЗА за осъществено безплатно процесуално представителство пред двете инстанции, съгласно договор за правна защита и съдействие от 14.02.2024г. /л.12/. За явяване пред въззивна инстанция и изготвяне на жалба се дължат общо 3070 лв./без ДДС, поради липсата на регистрация по ЗДДС/ от които 2650 лв. за уважената част от иска за неимуществени вреди и сумата от 420 лв. за иска за имуществени вреди. Същата сума е дължима и за представителството пред първа инстанция с оглед уважената част от исковете.

С оглед практиката на Съда на ЕС по съединени дела C‑427/16 и C‑428/16 СЕС, обективирана в решение от 23.11.2017г., във всеки конкретен случай съдилищата следва да преценяват приложимостта на Наредба№1 от 09.07.2012г. при определяне размера на минималното адвокатско възнаграждение, като вземат предвид извършената дейност, фактическата и правна сложност на делото, както и да не се допуска прекомерност на адвокатските възнаграждения, което да доведе до ограничаване достъпа на гражданите до правосъдие. В хода на гражданското производство упълномощеният адв.М. е осъществявал процесуалното представителство на ищеца и е защитавал неговите права и интереси.

Последният след като е изследвал доказателствения материал и съдебните актове на наказателните производства вкл. на въззивния и касационен наказателен съд е изготвил исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото производство./ Решение №146 от 04.05.2020 г. постановено по ВНОХД № 180/2019г. по описа на САС /л. 117-129/, 6 състав и Решение №187 от 26.01.2021г. по КНОХД № 851/2020г. на ВКС, ІІ НО /л. 129-131/. Ето защо САС приема, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, неговата продължителност, проведените открити съдебни заседания, извършените процесуални действия, както и уважената част от иска, определеното възнаграждение за адвокат не е прекомерно. Съобразявайки минималния размер, предвиден в Наредба№1 от 09.07.2012г. за 3 уважената част от иска, съдът е присъдил възнаграждение, което е справедливо и отчита свършената от процесуалния представител работа, както и обосновано, с оглед уважения размер на иска и извършените процесуални действия по делото.

Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, прекомерност на адвокатското възнаграждение е налице, тогава когато е установено несъответствие между договореното адвокатско възнаграждение и положените усилия от процесуалния представител на страната, предвид фактическата и правна сложност на делото. След като предвиденото възнаграждение в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, с ново наименование към днешна дата, не обвързва съда, преценката следва да се извърши като се вземе предвид вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В този смисъл е и актуалната практика, застъпена в определение по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС, I Т.О. и определение по т.д. № 1990/2023 г. на ВКС, II Т.О.

При съобразяване гореизложеното съдът намира, че претендираният хонорар не следва да бъде намален повече от визирания в наредбата минимум, което възнаграждение възмездява в справедлив порядък предприетите от въззиваемата страна процесуални действия и отговаря на фактическата и правна сложност на делото. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, I т. о., определение № 1806 от 28.06.2024 г. по ч. т. д. № 586/2024 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 4497 от 09.10.2024 г. по т. д. № 2886/2024 г. на ВКС, IV гр. о. и др. е налице несъответствие с правото на ЕС на нормата за определяне минималните размери на адвокатските възнаграждения, регламентирани в Наредба № 1/2004 г., в редакцията й преди изменението с ДВ, бр. 14/18 февруари 2025 г., тъй като установеното с нея правило представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, в какъвто смисъл е даденото тълкуване в решението по дело C-438/22 на СЕС и това е основание разпоредбата в тази й част да не се прилага от съда. Направен е извод, че установените с Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир за съда при определяне на възнаграждения, но без да са обвързващи за него, като те подлежат на преценка, от значение за която са видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В определение № 1640 от 4.04.2024 г. по ч. гр. д. № от 3549/2023 г. на ВКС, III г. о. е прието, че в процеса, който извършва съдът при определяне на възнаграждението на адвокат, намират приложение принципите за достъпност до адвокатска защита като гаранция за достъп до правосъдие, възмездният характер на тази защита със зачитане на разумно и пропорционално възнаграждение (чл. 36, ал.2 ЗА - изискването самото възнаграждение да е обективно и справедливо) и принципът за съразмерност (правилата за възлагане отговорността за разноски съобразно изхода на делото в гражданския процес съгласно чл.78 ГПК). Настоящата съдебна инстанция намира, че горепосоченото решение на СЕС предоставя на съда правото за преценка, но не и задължение да премине под установения минимум.

4

Воден от изложеното и на основание чл.248 вр.чл.78 ал.5 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 1889/23.01.2026г. по описа на регистратурата на САС, депозирана от Прокуратурата на РБ, с искане за изменение на решение, постановено на 17.12.2025г. по гр.д.№ 1631/2025г. по описа на САС, ГО, 14 състав, в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК, като неоснователна.