Решение № 10 от 10.01.2022, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Перник, 10.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

Членове:

РОМАН Т. НИКОЛОВ

АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВААЛЕКСОВА при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Въззивно гражданско дело № 20211700500461 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по въззивно гражданско дело № 310 по описа на Окръжен съд Перник за 2019 г. е образувано по въззивна жалба от адв. М.А. Ш. от АК ***, в качеството му на пълномощник на Р. Д. М., с ЕГН: **********, против Решение № 260144 от 08.02.2021 г. по гр. д. № 1658 по описа на Районен съд Перник за 2021 г., с което са отхвърлени предявените срещу „Ин Технолоджи“ ООД, с ЕИК: 202287634 искове.

В жалбата се поддържа, че обжалваното решение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Твърди, че Районният съд не е обсъдил всички относими доказателства. Твърди се, че неправилно Районен съд Перник е приел, че ответното дружество е придобило правото на собственост върху двата процесни трафопоста в рамките на проведената публична продан по изп. дело № 20177530400593/2017 г. по описа на ЧСИ С.В.Б., рег. № *** на Камарата на ЧСИ. В тази връзка се излагат подробни доводи. Обръща се внимание, че Районния съд не се е съобразил с Тълкувателно решение № 5 от 18.05.2017 г., постановено по тьлк. д. № 5/2015 г. на ОСГК на ВКС и формираната въз основа на него съдебна практика.

На следващо място се посочва, че районният съд неправилно бил възприел изложените по делото фактически обстоятелства. В тази връзка се излагат подробни доводи, че първоинстанционния съд изцяло незаконосъобразно е приел, че с оглед събраните доказателства е приложима презумпцията на чл. 92 ЗС.

1

По тези съображения се иска първоинстанционното решение да бъде отменено изцяло, като вместо него бъде постановено друго, с което предявените искoве да бъдат уважени.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна, по подробни съображения изразява становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на решението.

Окръжен съд Перник, след като обсъди доводите на страните намира за установено следното:

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо – постановено е в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Производството пред районния съд е образувано по искова молба подадена о т Р.

Д. М. против „Ин Технолоджи“ ООД с искане съдът да признае за установено, по отношение на ответника, че ищецът е собственик на две сгради: Трафопост ТСИ – едноетажна масивна конструкция, със застроена площ от 57 кв.м., построена през 1980 г. с идентификатор *** и Трафопост АБ – едноетажна масивна конструкция, със застроена площ от 9.50 кв.м., построена през 1999 г. с идентификатор ***, находящи се в подробно описания в исковата молба имот, както и да му предаде владението върху същите и да бъде определено на ищеца право на достъп до двете сгради през имота на ответника. Молил също така съдът да отмени Констативен нотариален акт за правото на собственост върху недвижими имоти № 58 т. III, рег. № 1631 по дело № 404 от 2019 г., издаден на 08.11.2019 г. от нотариус И. И. рег. № *** в регистъра на Нотариалната камара, в частта, в която ответникът е признат за собственик на „сграда на един етаж с площ от 61.00 кв.м., с предназначение – сграда за енергопроизводство, с идентификатор ***.

С исковата молба ищецът е поискал съдът да постанови Решение, с което да бъде признато за установено, че Трафопост ТСИ и Трафопост АБ и и сграда на един етаж с площ от 61.00 кв.м., с предназначение – сграда за енергопроизводство, с идентификатор ***, описана на 3-та страница в Констативен нотариален акт за правото на собственост върху недвижими имоти № 58, т. III-ти, рег. № 1631 по дело № 404 от 2019 г., издаден на 08.11.2019 г. от нотариус И. И. рег. № *** в регистъра на Нотариалната камара, представляват един и същи обект.

Направил и искане съдът да отмени допълнение и поправка на Постановление за възлагане от 20.09.2019 г., от ЧСИ С.Б. с рег . № *** с район на действия ОС Перник, по изпълнително дело № 593/2017 г., с което се допълва Постановление за възлагане на недвижим имот от 13.09.2017 г., с текста че имотът е продаден „заедно с всички приращения и подобрения в имота“, като незаконосъобразно.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е оспорил предявените искове. В подадения отговор на искова молба са изложени съображения, че ответника е собственик на съседен на собствения на ищеца имот. Твърдял е, че поземленият имот, ведно с построените в него сгради, бил закупен от ответника на публична продан по изп. дело № 593/2017 г., като се легитимирал за собственик на имота с Постановление за възлагане на недвижим имот от 13.09.2017 г., вписано в СВ, гр. Перник под № 4634, акт. 182, том 13. Посочил, че е придобил имота на правно основание, с площ и граници и прилежащи в него сгради така, както съществува урегулирания поземлен имот 2 съгласно одобрените планове.

За изясняване на спора Районният съд събрал множество писмени документи.

Приложено като доказателство било и изпълнително дело № 593/2017 г. по описа на ЧСИ С.Б. с рег. № *** с район на действия ОС Перник. По делото е прието като доказателство и неоспореното от страните заключение по допуснатата от съда съдебно – техническа експертиза. Събрани са и гласни доказателства, дадени от свидетеля С.Х.Ц..

Въз основа на доказателствата и след подробният им анализ, Районният съд е постановил обжалваното решение.

След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните, Окръжен съд Перник намира следното:

Решението на районния съд е валидно и допустимо, като относно правилността му на основание чл. чл. 269 ГПК въззивният съд е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първото съдържащото се във въззивната жалба оплакване е, че неправилно Районен съд Перник е приел, че ответното дружество е придобило правото на собственост върху двата процесни трафопоста в рамките на проведената публична продан по изп. дело № 20177530400593/2017 г. по описа на ЧСИ С.В.Б., рег. № *** на Камарата на ЧСИ, с район на действие районът на Окръжен съд - гр. Перник.

Настоящият въззивен състав счита това оплакване за основателно по следните съображения:

За да се уважи иск с правно основание чл. 108 ЗС следва да са установени и доказани и трите предпоставки визирани в разпоредбата на чл. 108 ЗС, а именно: ищецът да е собственик на вещите, те да се владее от ответника и владението на последния да се осъществява без правно основание за това. Горните три предпоставки са подредени по степен на важност, като наличието на първоначалната, предполага задължителното изследване на следващата, докато се установи наличието на всичките.

Районният съд е приел, че ищеца Р.М. не е собственик на Трафопост ТСИ и Трафопост АБ, поради което и не е обсъждал останалите предпоставки визирани в разпоредбата на чл. 108 ЗС.

Съгласно Тълкувателно решение № 5 от 18.05.2017 г., постановено по тьлк. д. № 5/2015 г. на ОСГК на ВКС при придобиване на правото на собственост върху недвижим имот на основание публична продан, ако в постановлението за възлагане на съдебния изпълнител не фигурира построената в имота сграда, върху същата не е било насочено принудително изпълнение чрез налагане на възбрана, не е описана и оценена от съдебния изпълнител и спрямо нея не е проведена публична продан, ако същата представлява самостоятелен обект на правото на собственост, не намира приложение правилото на чл. 92 ЗС, за да се приеме, че по силата на постановлението за възлагане е придобита собствеността и върху сградата. В случай че същата представлява несамостоятелен обект на собственост, правилото на чл. 92 ЗС се прилага на общо основание.

От приложено като доказателство изпълнително дело № 593/2017 г. по описа на ЧСИ С.Б. с рег. № *** с район на действия ОС Перник се установява, че предмет на изпълнителното производство са били недвижими имоти, собственост на длъжника „СК 13 Пътстрой“ АД, представляващи неурегулиран поземлен имот пл. № *** с площ от 35 033 кв. м, находящ се в землището на с. ***, общ. Перник, заедно с изградените 3 върху имота сгради: 1) административна сграда със застроена площ от 237.90 кв. м и година на построяване 1985 г.; 2) работилница със ЗП 87.50 кв. м и година на построяване 1982 г.; 3) метален навес със ЗП 85 кв. м и година на построяване 1986 г.;

4) склад със ЗП 60 кв. м и година на построяване 1980 г. и 5) кантар със ЗП 11.70 кв. м и година на построяване 1980 г. В хода на изпълнителното производство описаните в молбата за образуване на изпълнителното дело недвижими имоти са били предмет на експертна оценка за определяне на пазарната им стойност, изготвена от вещото лице Д.Г.Д. и депозирана по изпълнителното дело. Предмет на оценяване са били само и единствено тези имоти, върху които взискателят „Ин Технолоджи“ ООД е насочил принудителното изпълнение и върху които съдебният изпълнител, е наложил възбрана.

От всички данни по изпълнителното дело се установява, че Трафопост ТСИ и Трафопост АБ не са били предмет на принудителното изпълнение и спрямо тях не са извършени каквито и да било действия (възбрана, опис, оценка и др.) от страна на съдебния изпълнител.

От друга страна от влязлото в сила на 24.10.2019 г. Постановление № 4 от 07.10.2019 г. по търг. д. № 70 по описа на ОС Перник за 2017 г. се установява, че поземлен имот с идентификатор № *** по КККР и с пл. № *** с площ от 82943 кв.м., находящ се в землището на с. ***, общ. Перник, м. „***“, заедно с изградените върху този имот сгради: 1. Трафопост ТСИ със ЗП 57 кв.м. и година на построяване 1980 г. и 2. Трафопост АБ със ЗП 9.50 кв.м. и година 1999 г. са възложени на ищеца Р.

Д. М. за сумата от 230000 лв.

От приложените по делото скици, както и от заключението на вещото лице се установява, че двата процесни трафопоста се намират в поземлен имот с идентификатор *** (стар пл. № ****).

О т показанията на свидетеля С.Х.Ц. се установява че трафопостовете са на границата между двата имота, като вратите им са в имота на ответника. Свидетелят е уточнил, че няма достъп до трафопостовете, поради което не ги ползва, както и, че има ограда с колове, която отделя трафопостовете от имота на ищеца, като същите имат и поставени катинари. Безспорно по делото е, че Трафопост ТСИ и Трафопост АБ, представляват самостоятелни обекти по смисъла на Закона за кадастъра и имотния регистър, нанесени са като такива на кадастралната карта и отговарят на изискванията за „обект“ съгласно § 5, т. 39 от ДР на ЗУТ, доколкото същите са самостоятелни сгради с определено наименование, местоположение, самостоятелно функционално предназначение и за тях е определен идентификатор по реда на ЗКИР.

Настоящият въззивен състав счита, че в конкретния казус законовото предположение на чл. 92 ЗС с оглед установените факти и разрешението дадено в Тълкувателно решение № 5 от 18.05.2017 г., постановено по тьлк. д. № 5/2015 г. на ОСГК на ВКС е неприложимо, като при условията на пълно и главно доказване ищецът е установил, че е придобил надлежно правото на собственост върху Трафопост ТСИ и Трафопост АБ в резултат на законосъобразно проведена публична продан по реда на чл. 717л ТЗ. Недоказано е останало оспорването на ответното дружество, че е придобило собствеността върху Трафопост ТСИ и Трафопост АБ в рамките на принудителното изпълнение по изп. дело № 593 по описа на ЧСИ С.В.Б. за 2017 г., тъй като процесните два трафопоста представляват самостоятелни обекти на правото на собственост, спрямо които не е проведена публична продан по реда на ГПК и те са били предмет на валидна транслативна сделка, изключваща приложението на принципа на приращението.

Разпечатката съдържа 42 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5f51f4c0-39ae-4a6e-ae65-84ee39aacd96