Решение № 137 от 25.05.2023, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. К., 25.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аксиния Б. А.ова при участието на секретаря Мария Г. Гергинова като разгледа докладваното от Аксиния Б. А.ова Гражданско дело № 20221850100330 по описа за 2022 година

М. Н. М., ЕГН ********** от гр. С., ж. к. **** е предявил против „П.

И.“, със седалище и адрес на управление : гр. С., бул. „М. иск с правно основание чл. 49 ал.1, вр. с чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 13 471.92 / тринадесет хиляди четиристотин седемдесет и един лева и деветдесет и две стотинки / лева – главница, ведно със законната лихва от 19.11.2020 г. / датата на подаване на исковата молба в СРС / до окончателно изплащане на вземането. Направено е искане за присъждане на направените в настоящото производство разноски.

В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на дворно място, с площ от 1 240 кв. м., находящо се в махала „И.“, с. Б., община К., съгласно нотариален акт № 200, том II, дело № 400 / 1997 г. на нотариус при КРС.

Сочи се още в исковата молба и допълнителните уточняващи молби, че ответникът през 2019 г. е извършил СМР на пътя, който граничи с имота на ищеца, поради което достъпът на ищеца с лек автомобил до имота му е бил невъзможен.

В допълнителна молба вх. № 2204 / 23.05.2022 г. ищецът сочи, че при извършване на строителните работи нивото на пътя е повишено с 50 см и това е прекратило достъпа му до имота му с автомобил.

1

С оглед на гореизложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 13 471.92 / тринадесет хиляди четиристотин седемдесет и един лева и деветдесет и две стотинки / лева – главница / претърпени вреди от ищеца, изразяващи се в стойността на заплатените от него СМР, целящи възстановяване на нормалния достъп до имота му в с. Б. /, ведно със законната лихва от 19.11.2020 г. / датата на подаване на исковата молба в СРС / до окончателно изплащане на вземането.

Искът е по чл. 49 ал. 1, вр. с чл. 45 от ЗЗД .

Ищецът редовно призован, явява се лично и се представлява от адв. Й. – САК, който поддържа така предявения иск и моли съдът да постанови решение, с което да признае иска за основателен и да присъди направените от ищеца разноски, като излага подробно доводите си и прилага списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът Агенция „П. И.“ редовно призован, се представлява от юрк.

Г. Н., който оспорва така предявения иск и моли съдът да отхвърли същия, като неоснователен и недоказан.

Районен съд – гр. К., като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 от ГПК намира за установено следното от фактическа страна :

Видно е от приложения като доказателство по делото заверен препис от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 200, том II, дело № 400 / 1997 г., че Б. Н.а Б. и А. Т. Б., чрез пълномощника си Г. Й.а – Д. даряват на ищеца М. Н. М. следния недвижим имот, находящ се в землището на с. Б., община К., а именно : Дворно място, неурегулирано, цялото с площ 1 240 кв. м., намиращо се в махала „И.“, при съседи : път С. – Л., общинско място, С.

Н.а Ж. и Н. М. Ж..

С молба вх. № 94 – 00- 8672 / 01.11.2019 г. адресирана до Агенция „П.

И.“ ищецът уведомява ответника, че след извършване на ремонт и асфалтиране на пътя С. – Л., достъпът до собствения му имот е невъзможен и моли АПИ да извърши корекции и да отстрани сочения проблем.

А с писмо изх. № 94 – 00 – 66 / 07.01.2020 г. ответникът му отговаря, че във връзка с негово писмо за достъп до неговия имот, който се намира в регулация в с. Б., граничещ с път II – 81 С. – П. – о.п. Б.., допълнително е 2 положен трошен камък във вид на площадка за спиране, с цел улесняване на достъпа до неговия имот.

Отново с молба вх. № 94 – 00 – 28 / 05.02.2020 г. до директора на ОПУ С. ищецът сочи, че при ремонт и асфалтиране на този участък от пътя, достъпът до неговия имот е невъзможен и единствената алтернатива за достъп на автомобил до имота му е изграждане на локален подход към горната част на терена, частично събаряне на масивна тухлена ограда и монтиране на нейно място плъзгаща се врата.

Ответникът АПИ, Областно пътно управление - С. с отговор изх. № 94 – 00 – 38 / 12.02.2020 г., заявява, че не възразява да се изгради нов вход към имота, но насочва ищецът да отправи своята молба до Община К..

По делото е приложено заверено копие от Ф – ра № 0000000008 / 21.10.2020 г., с доставчик „М.“ ЕООД, като е заплатена сумата в общ размер от 13 471.92 / тринадесет хиляди четиристотин седемдесет и един лева и деветдесет и две стотинки / лева за извършване на подробно описаните дейности – събаряне на тухлена ограда, извозване на строителни отпадъци, отливане на бетонни колони и др., като за всяка операция е посочена цената, която е заплатена.

От заключението на изслушаната по делото съдебно – счетоводна експертиза на в.л. П. П., което не се оспори от страните и се възприема от съда като компетентно и правилно дадено се установи, че издадената ф – ра № 0000000008 / 21.10.2020г. на стойност 13 471.92 лева от фирма „М.“ ЕООД е осчетоводена от „Е.“ ООД, като са взети следните счетоводни операции : Дт с / ка 411 / 4 „Клиенти“

Аналитична с / ка М. М. – 13 471.92 лв.

Кт с / ка 703 „Приходи от услуги“ – 11226.60 лв.

Кт с / ка 453 / 2 „Начислен ДДС пр – би“ – 2245.32 лв.

С извършеното плащане на 22.10.2020 г. от М. Милчев с вносна бележка по сметката на фирма „М.“ ЕООД в Търговска банка „DBank“ клон „Ф.“ задължението на ищеца към строителната фирма е закрито.

Взетите счетоводни операции в счетоводна къща „Е.“ ООД отговарят на изискванията на Закона за счетоводство.

От показанията на свидетеля Н. М. Ж., който живее в с. Б. през лятото, 3 т. е. шест месеца от годината се установява, че е бил извършван ремонт на пътя през 2020 г., евентуално от АПИ и че след ремонта ищецът е имал проблем с достъпа до имота му. Същият твърди, че М., който му е комшия е предприел действия и съответно / не може да посочи коя фирма / е осигурил достъп до имота си с автомобил.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.

От посочената разпоредба следва, че за основателността на претенцията е необходимо по делото да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти), а именно: възлагане на работа от ответника (възложителя) на делинквента (изпълнителя); деяние на изпълнителя; противоправност на деянието; вреда, претърпяна от ищеца; причинна връзка между деянието и вредата; деянието да е осъществено при или по повод изпълнението на възложената работа; вина на изпълнителя – при установяване на обективните предпоставки вината се предполага.

Тежестта за установяване на тези предпоставки е на ищеца.

Съгласно задължителните указания, дадени с ППВС № 7/1958 г. отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия; тя има обезпечително-гаранционна функция; тази отговорност не произтича от вината на лицето, което е възложило работата, и затова няма място за възражение, че то е невиновно, и за доказване на неговата невиновност.

Лицето, което е възложило работата може да се освободи от тази отговорност, ако се установи, че лицето, на което е възложена работата, не е причинило никаква вреда; ако неговите действия не са виновни и противоправни или ако вредата не е причинена при или по повод на възложената му работа. Отговорният по чл. 49 ЗЗД може успешно да се защищава, ако установи, че ищецът не е претърпял вреди или че тези вреди не са причинени от лицето, на което ответникът е възложил някаква работа, или че вредите не са причинени виновно от натовареното лице, или най - сетне, че не са извършени по повод или при изпълнение на работата.

Отговорността по чл. 49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна и е 4 производна за възложителя на работата, като възниква доколкото е налице виновно и противоправно поведение на извършителя на работата и зависи изцяло от обема на отговорността на причинителя, която е лична и виновна по смисъла на чл. 45 ЗЗД. Възложителят на работа отговаря по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от негови работници и служещи при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно из между тях е причинил тези вреди. Когато при изпълнение на така възложената работа е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. В този смисъл са задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в т.

3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС. Достатъчно е да се касае за дейност, която се осъществява по възлагане на този работодател и при или по повод изпълнението й да са причинени вредите, без да е необходимо се индивидуализира прекия причинител на увреждането – работник или служител на работодателя. Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.

Не се оспорва от ответната страна обстоятелството, че имотът на ищеца, находящ се в с. Б. е граничещ с път II – 81 С. – П. – о.п. Б... Участъкът от км 8 + 200 до км 30 + 400 е рехабилитиран със средства от Оперативна програма „Региони в растеж“ 2-14 – 2020 г. За обекта е създаден и подписан Протокол обр. 16. Изпълнените пред входа на имота дейности – полагане на бордюри и ниво на асфалтова настилка са с оглед цитирания проект. На входа на имота е изпълнен „легнал“ бордюр, с цел подобряване здравината в ръба на асфалтовата настилка от път II – 81.

С отговор изх. № 94 – 00 – 38 / 12.02.2020 г. Директорът на Областно пътно управление - С. е насочил ищецът да се обърне към Община К., относно искането си за изграждане на нов вход към имота му, тъй като теренът след „ръб асфалт“ се стопанисва от Община К., съгласно разпоредбата на 30 ал. 4 от Закона за пътищата, т. е. за предприемане на определени действия следва собственикът на имота да сезира Община К., с оглед на последваща процедура съвместно с представители на АПИ, но 5 ищецът не е изпълнил тези указания.

Посочените във Ф – ра № 0000000008 / 21.10.2020 г., с доставчик „М.“ ЕООД, заплатена сумата в общ размер от 13 471.92 / тринадесет хиляди четиристотин седемдесет и един лева и деветдесет и две стотинки / лева за извършване на подробно описаните дейности – събаряне на тухлена ограда, извозване на строителни отпадъци, отливане на бетонни колони и др. се оспорва от ответника, като същият сочи, че собственикът на имота или фирмата изпълнител „М.“ ЕООД е скосил 3 / три / метра от бетоновите бордюри на процесния път и е подлял допълнително върху „старата си рампа“ към вратата 1 куб. м. бетон. Оградата на имота е измазана с 5 куб. м., като всичко останало от описаното в приложеното копие от фактурата е съществуващо строителство преди 2018 г. / приложен е снимков материал /.

По делото не бяха представени доказателства или направени доказателствени искания / допускане на съдебно – техническа експертиза /, с цел оборване на твърденията на ответника и доказване на иска.

С оглед на горните твърдения съдът счита така предявения иск за неоснователен и недоказан и същия следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на делото и направеното искане за присъждане на разноски ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК направените разноски по делото в размер на 400.00 / четиристотин - юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от М. Н. М., ЕГН ********** от гр. С., ж. к. **** против „П. И.“, със седалище и адрес на управление : гр. С., бул. „М. иск с правно основание чл. 4 9 ал.1, вр. с чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумата о т 13 471.92 / тринадесет хиляди четиристотин седемдесет и един лева и деветдесет и две стотинки / лева – главница / претърпени вреди от ищеца, изразяващи се в стойността на заплатените от него СМР, целящи възстановяване на нормалния достъп до имота му в с. Б. /, ведно със законната лихва от 19.11.2020 г. / датата на подаване на исковата молба в СРС / до окончателно изплащане на вземането, като неоснователен и недоказан.