Определение № 1681 от 21.05.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1681 гр. София, 21.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Николай Метанов

Миглена Йовкова като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно частно гражданско дело № 20261000500259 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 274, ал.2 във вр. с ал. 1 от ГПК.

Предмет на разглеждане в делото са две частни жалби срещу две отделни определения на СГС по чл. 83, ал.2 от ГПК.

С ЧЖ с вх. №118118/10.10.2025г. А. Ч. обжалва Определение №17710/23.09.2025г. по ч.гр.д. №1999/2025г. на СГС, с което е оставено без уважение искането й за освобождаване на основание чл. 83, ал. 2 ГПК от заплащане на държавна такса в размер на 15 лв. по частна жалба вх. № 71348/11.06.2025 г. Жалбоподателката твърди, че е поискала да бъде освободена от такса, тъй като няма финансова възможност да я заплати.

Оплаква се, че съдът не е предоставил образец от декларация, с която да удостовери материалното си състояние и тъй като няма адвокат сама е проучила, че съдът трябва да й предостави такава. Счита, че материалното й състояние е видно от приложеното дело на ЧСИ. Иска определението да бъде отменено.

Втората ЧЖ е депозирана от „Мирал“ ООД срещу Определение №17709/23.09.2025г. по ч.гр.д. №1999/2025г. на СГС, с което е оставено без уважение неговото искане за освобождаване на основание чл. 83, ал. 2 ГПК от заплащане на държавна такса в размер на 15 лв. по частна жалба вх. № 83337/08.07.2025 г. Жалбоподателят иска то да бъде отменено като неправилно. Възразява, че изводите на съда за липса на основания за освобождаване на дружеството от заплащането на таксата са необосновани, тъй като не се базира на данните в имотния регистър и в търговския регистър.

От тях било видно, че дружеството няма имоти и от 2022г. е публикувана нулева декларация, че няма дейност. Сочи, че капиталът му е с няколко запора от различни ЧСИ.

Настоящият съдебен състав констатира, че частните жалби са редовни и допустими, поради което следва да бъдат разгледани по същество.

1

По ЧЖ с вх. №118118/10.10.2025г. на А. Ч. срещу Определение №17710/23.09.2025г. по ч.гр.д. №1999/2025г. на СГС :

В качеството си на страна по ч.гр.д. №1999/2025г. на СГС и длъжник по изп.д. №433/2014г. на ЧСИ Н. М., А. Ч. е подала частна жалба с вх. № 71348/11.06.2025 г. срещу Решение № 2320 от 15.04.2025 г. по делото. С разпореждане от 12.06.2025 г. частната жалба е оставена без движение с указания за отстраняване на нередовности, вкл. за внасяне на дължимата държавна такса в размер на 15 лв.

С молба от 09.07.2025 г. жалбоподателката е поискала да бъде освободена от заплащане на държавна такса, поради финасова затрудненост.

Предвид това, съдът с Разпореждане № 17504 от 10.07.2025 г. е дал указания на жалбоподателката в едноседмичен срок от връчване на разпореждането да представи декларация за имущественото си състояние по образец, както и писмени доказателства за доходи, семейно положение, трудова заетост и здравословно състояние. Заедно с това е указал на същата, че при неизпълнение на указанията в срок молбата за освобождаване от държавна такса ще бъде оставена без уважение. Постановил е със съобщението да й се връчи образец от декларация за имуществено състояние. Видно е от приложеното съобщение от 11.07.2025г., че с него е връчено лично на А. Ч. на 17.07.2025г. препис от горното разпореждане и приложение – декларация за имуществено състояние. Заедно с това със съобщението страната е уведомена, че с писмена молба може да заяви желание да ползва правна помощ, при необходимост и желание за това.

В предоставения й срок, както и към датата на постановяване на обжалваното определение, жалбоподателката не е изпълнила горните указания.

При така установените факти, САС приема, че Определение №17710/23.09.2025г. по ч.гр.д. №1999/2025г. на СГС, с което е оставено без уважение искането на А. Ч. за освобождаване на основание чл. 83, ал. 2 ГПК от заплащане на държавна такса в размер на 15 лв. по частна жалба вх. № 71348/11.06.2025 г. е правилно. СГС е дал възможност на същата да представи декларация за имуществено състояние и доказателства за обстоятелствата, които имат отношение към предпоставките за освобождаване от държавна такса, като дори е приложил образец от декларацията, която е удостоверено, че й е връчена. Заедно с това, в съобщението за нередовностите е разяснил правото на жалбоподателката да поиска предоставянето на безплатна правна помощ, от която тя не се е възползвала.

Изложеното показва липса на процесуална актичност от Ч., която обсновано и в съответствие с разпоредбата на чл. 83, ал.2 от ГПК има за последица оставяне без уважение на искането й за освобождаване от заплащане на държавна такса в размер на 15 лв.

Възражението на А. Ч. в ЧЖ, с която е инициирала настоящото дело, че СГС не е приложил към съобщението до нея декларацията, която трябва да представи се опровергава от доказателствата. Както беше посочено по – горе, в образеца на съобщението от 11.07.2025г. изрично е посочено, че се прилага 2 декларация за имуществено състояние. Съобщението е връчено лично на жалбоподателката и тя не е възразила, че съдебните книжа, посочени в него, не са приложени.

По изложените съображения ЧЖ с вх. №118118/10.10.2025г., с която А.

Ч. обжалва Определение №17710/23.09.2025г. по ч.гр.д. №1999/2025г. на СГС, следва да бъде оставена без уважение.

По ЧЖ с вх. №118123/10.10.2025г. от „Мирал“ ООД срещу Определение №17709/23.09.2025г. по ч.гр.д. №1999/2025г. на СГС:

„МИРАЛ“ ООД е подало частна жалба с вх. № 83337/08.07.2025 г. срещу Решение №2320 от 15.04.2025г. по в.гр.д. №1999/2025г. на СГС, която е оставена без движение с разпореждане от 09.07.2025 г. Последното съдържа указания да се отстранят нередовности, вкл. за внасяне на дължимата държавна такса в размер на 15 лв. Видно е от материалите в делото на СГС, че указанията са съобщени на 17.07.2025 г. чрез управителя и представляващ същото А. Ч.. С молба от 23.07.2025 г. жалбоподателят е поискал да бъде освободен от заплащане на държавна такса на основание чл. 83 от ГПК поради финансова затрудненост, доказателства за което се намирали в приложеното изпълнително дело. По това искане СГС е приел в обжалваното определение, че с оглед характера на спора, размерът на държавната такса от 15 лв. не представлява прекомерна финансова тежест, която да лишава дружеството от достъп до съд, както и че не е налице ограничаване на правото на достъп до съд на „Мирал“ ООД, което да накърнява самата същност на това право.

Поради това е оставил без уважение молбата на дружеството за освобождаване от заплащане на държавна такса.

Настоящият състав споделя изложеното становище на СГС, че искането за освобождаване от държавна такса е неоснователно. Съгласно чл. 83, ал.2 от ГПК съдът може да признае липсата на достатъчно средства за заплащане на държавна такса и да освободи страната от внасянето й, само ако е физическо лице. Съдебната практика на българските съдилища, в съответствие с практиката на Европейския съд по правата на човека признава, че правото на ЮЛ да бъде освободено от заплащането на държавна такса не е гарантирано в общия исков процес от императивна разпоредба на правото на ЕС, а подобни гаранции са предвидени само при спор за нарушаване на правото на ЕС(Определение №285/05.07.2019г. по ч.т.д.№234/2019г. на ВКС).

Настоящият спор е за извършено разпределение по чл. 460 във вр. с чл. 495 от ГПК по изп.д. №433/2014г. на ЧСИ Н. М. и предметът му не е свързан с нарушаване на правото на ЕС, поради което горната гаранция от правото на ЕС не е приложима.

Заедно с изложеното, в казуса не са приложими и специалните хипотези за освобождаване от предварително внасяне на държавна такса, като напр. чл.

620, ал. 1 и ал. 5, чл. 649, ал. 6, чл. 694, ал. 2 ТЗ, поради което търговецът дължи заплащане на дължимата държавна такса предвид общото правило на чл. 71, ал. 1, изр. 1 ГПК.

В делото не следва да се съобразява и съдебната практика, формирана в определение №170/15.04.2020г. по ч.т.д. №209/2020г. и др. за освобождаване 3 от внасянето на държавна такса на търговско дружество, тъй като тя е за хипотези, в който търговското дружество е обявено в несъстоятелност, което обстоятелство значително променя фактическата обстановка, при която следва да се преценяват предпоставките на чл. 83, ал.2 от ГПК.

Обоснован е изводът на СГС, че с отказа „Мирал“ ООД да бъде освободен от внасянето на държавна такса в размер на 15лв.(7, 67 евро) не се ограничава достъпът до съд за него, защото тя е изключително малка и поради това не представлява финансова тежест за дружество. В актуалната практика на ВКС се приема, че когато юридическото лице е търговец и преследва стопанска цел, преценката на съда следва да обхване не само неговите финансови възможности и платежоспособност, но и финансовите възможности на съдружниците/акционерите да набавят необходимите средства за предявяване на иска или за подаване на жалбата. От обстоятелствата в делото, включително и във връзка с освобождаването от внасяне на държавна такса, на собствено основание, на физическите лица, които представляват дружество, не са налага извод, че те нямат възможност да заплатят държавна такса в размер на 15лв. (7, 67 евро).

Поради съвпадение на изводите на двете съдебни инстанция, ЧЖ на „Мирал“ ООД против определение Определение №17709/23.09.2025г. по ч.гр.д. №1999/2025г. на СГС, следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, САС

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. №118118/10.10.2025г. от А. Ч. срещу Определение №17710/23.09.2025г. по ч.гр.д. №1999/2025г. на СГС.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. №118123/10.10.2025г. от „Мирал“ ООД срещу Определение №17709/23.09.2025г. по ч.гр.д.

№1999/2025г. на СГС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4