Решение № 4704 от 07.12.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 8778/2022
- Вид
- Решение № 4704
- Подписан
- 07.12.2022
- В сила
- 04.05.2023
- Състав
- МИЛА ПАНАЙОТОВА ЛАЗАРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 - чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 - чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 - чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 61, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 - чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 - чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1, пр. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 80, ал. 1, т. 5 · Наказателен кодекс
- чл. 81, ал. 1, т. 5 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 4704 гр. София, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: М. П. Л. при участието на секретаря В. Д. К. като разгледа докладваното от М. П. Л.Административно наказателно дело № 20221110208778 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 – чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. П. А., ЕГН: ********** срещу Наказателно постановление (НП) № ............./.................г., издадено от кмет на Столична община, с което на жалбоподателката е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 18, ал.1 и чл. 35, ал. 1 вр. чл. 34, ал. 3 НРУПОГТТСО.
В подадената жалба се сочи, че абсолютната давност е изтекла и се иска отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателката, нередовно призована, не се явява.
Въззиваемата страна - кмета на Столична община се представлява от юрисконсулт Цекова.
Ход на делото е бил даден по реда на чл. 61, ал. 2 от ЗАНН, тъй като жалбоподателката не е била намерена на посочения от самата нея в жалбата адрес.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 314 от НПК, намира за установено следното от фактическа страна:
На 29.04.2016г. около 18.25ч. в трамвай ТМ-18 жалбоподателката пътувала. Била 1 извършена проверка по редовността на пътниците с участието на св. Ц., който установил, че след сп.”площад Сл.” жалбоподателката пътувала без редовен превозен документ. Той й предложил да си закупи карта за еднократно пътуване на стойност двадесет пъти по-висока от цената на картата за еднократно пътуване. След като установил това, св. Ц. съставил на жалбоподателката АУАН. Актът бил съставен в присъствието на един свидетел по него и в присъствието на жалбоподателката, като в него актосъставителят отбелязал, че жалбоподателката е с нередовен превозен документ,както и че отказва да закупи карта за еднократно пътуване, продавана от контрольор по редовността на пътниците.
Въз основа на съставения акт било издадено процесното наказателно постановление(НП), издадено от кмет на Столична община, с което на жалбоподателката е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева.
Същото няма данни да е било връчено на жалбоподателката.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на свидетеля Ц., както и от писмените доказателства по делото, които съдът кредитира в своята цялост, доколкото същите спомогнаха на съда да установи възприетата фактическа обстановка, както и същите са еднопосочни и безпротиворечиви. Св. Ц. има логични и хронологично представени показания, от които се установява начина на извършване на проверката, както и обстоятелството, че жалбоподателката е пътувала без превозен документ.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е основателна.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните:
Независимо че към датата на издаване на атакуваното НП – 13.05.2016г. са били налице всички материалноправни предпоставки за ангажиране на административнонаказателна отговорност на жалбоподателя, то към 19.10.2020г. се е погасило правомощието на държавата да реализира административнонаказателна отговорност поради изтичането на абсолютната давност.
С ъ гл а с н о чл. 11 от ЗАНН по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго.
Такъв характер безспорно има давността за реализиране на отговорността като 2 материалноправен институт. На първо място това произтича от характера й на препятстващо реализирането на отговорността обстоятелство, съгласно чл. 24, т. 3 от НПК давността е една от предпоставките, при наличието на които наказателното производство следва да бъде прекратено. На второ място законодателят е предвидил, че след изтичане на определени в закона срокове реализирането на наказателната отговорност се преклудира. На по-голямо основание това следва да се отнася и по отношение на административните нарушения, които по правило са деяния с по-ниска обществена опасност. От тук следва изводът, че доколкото в ЗАНН липсват изрични разпоредби в тази насока, по въпросите, свързани с изтичането, спирането и прекъсването на давностните срокове, както и относно т.нар. абсолютни давностни срокове, приложение намират разпоредбите на чл. 80 и сл. на Наказателния кодекс. В частност в процесния случай следва да се приложи разпоредбата на чл. 81, ал. 3, вр. чл.
80, ал. 1, т. 5 от НК.
При съобразяване с разпоредбите на чл. 81, ал. 3, вр. чл. 81, ал. 1, т. 5 от НК (приложими съгласно препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН) с оглед на датата н а извършване на вмененото административно нарушение – 29.04.2016г. , то абсолютната погасителна давност от 4г. и 6 м. в случая е изтекла през 19.10.2020г.
Предвид гореизложеното атакуваното НП следва да бъде отменено, тъй като е изтекъл аболютният давностен срок за административнонаказателно преследване, а административнонаказателното производство по същото НП следва да бъде прекратено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № .........../...............г., издадено от кмет на Столична община, с което на А. П. А., ЕГН: ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 18, ал.1 и чл. 35, ал. 1 вр. чл. 34, ал. 3 НРУПОГТТСО.
ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му от страните на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4