Решение № 2169 от 17.05.2011, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е Н И Е номер ……/17.05.2011 г., град Варна

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХІІ СЪСТАВ, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ на 04 май 2011 г. Година 2011 в публично заседание в следния състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

МИРЕЛА КАЦАРСКА при участието на секретар Р. М. разгледа докладваното от съдия М. Кацарска гражданско дело номер 2416 по описа за 2011 год.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 49, ал.1, чл.59, ал. 2, чл.53, чл. 56, ал. 1 и чл.143, ал.1 от СК.

В исковата си молба ищцата С.В.Е. релевира, че с ответника С.Е.Г. са сключили граждански брак на 25.04.1996 г. Излага се, че от брака имат родени две деца Любен Светославов Е. – род. на *** г. и Людмила Светославова Е. – род. на *** г. Излага се, че ответникът почти от началото на брака се държал агресивно и нападателно, а под въздействие на алкохола, който употребява всяка вечер, ставал още по агресивен и заядлив. Започнал да страни от приятелите си и да не излиза почти никъде. Случвало се е съпругът да посяга физически на съпругата си, като през 2010 г. е издърпал силно и ухото на дъщеря си. От две години страните живеят разделени, като всеки ползва различни стаи в апартамента. На 06.12.2011 г. Г. нанесъл побой над ищцата. Отправеното искане към съда е да се прекрати брака по вина на ответника, упражняването на родителските права по отношение на децата да бъде предоставено на майката, като местоживеенето им ще бъде: гр. Варна, ***, вх. А, ет. 4, ап. 42, като на ответника се определи режим на лични отношения, както следва: да го вижда всяка първа и трета събота от месеца от 09.00 часа до 18.00 часа, когато не е на плаване, както и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, да се осъди ответника да заплаща месечна издръжка за детето Любен в размер на 150 лева и за детето Людмила в размер на 130 лева, считано от датата на предявяване на иска в съда – 15.02.2011 г., ведно със законната лихва върху всяка закъснала вноска, с падеж 5-то число на текущия месец, за който се дължи, ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Варна, ***, вх. А, ет. 4, ап. 42 да се предостави на жената, както и след развода жената да носи предбачното си фамилно име Буковцева.

Ответникът С.Е.Г. депозира отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от

ГПК, с който излага, че желае развода, като предявява насрещен иск за развод по вина на съпругата.

Твърди, че след получаване на българско гражданство от страна на съпругата му отношенията между тях се влошили. Отрича да злоупотребява с алкохол, както и да проявява агресия към Е. или децата. Твърди, че съпругата му често отсъствала от дома без да дава обяснения, включително и на семейни и традиционни празници, както и че след тръгване на децата на училище същата занемарила грижите за тях.

Излага се, че съпругата въпреки, че работи не е внесла средства в дома, кумулирала дългове и отклонявала семейни средства.

Интимните отношения между страните били прекратени от ищцата, като същата охладняла и към децата. Започнала често да не се прибира нощем без да дава обяснения, като през 2010 г. спряла по всякакъв начин да комуникира със съпруга си. Децата често биват оставяни сами с дни от Е., когато ответникът е на плаване. На 12.03.2010 г. последният видял съпругата си да се качва в непознат л.а., като се твърди, че същата поддържа извънбрачна връзка. Излага се, че съпругата винаги е била дезинтересирана от ответника и от работата му.

Заради безотговорното поведение на ищцата през м. декември 2010 г. ел. захранването в дома им било спряно, докато дъщеря им била с ангина, тъй като същата не заплатила сметка за м. ноември, като по това време съпругът бил извън страната. Ищцата отсъствала от семейното жилище в периода от 28.01.2011 г. до 06.02.2011 г., като след прибирането си предизвикала скандал, по време на който обиждала Г. и му се нахвърлила с юмруци. Отрича да е упражнявал физическо насилие по време на инцидента над съпругата си. Отправеното искане към съда е упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца да се предоставят на бащата, като на майката се определи режим на лични контакти; да се осъди да заплаща месечна издръжка за всяко едно от децата в размер на 60 лева, да се предостави ползването на семейното жилище на мъжа, да се уважи иска след развода жената да носи предбачното си фамилно име.

Съдът, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните са сключили граждански брак на 25.04.1996 г. с акт № 373, съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в гр. Варна. От брака си имат две малолетни деца Любен Светославов Е. – род. на *** г. и Людмила Светославова

Е. – род. на *** г.

Представено е медицинско удостоверение № 68-2011 от 06.02.2011 г. /лист 7/ на освидетелстваното лице С.В.Е., като заключението е, че се касае за травматични отоци по окосмената част на главата, лицето, кръвонасядания по лицето.

От нот. акт № 78, том ІІІ, рег. № 4430, дело № 477/2001 г.

/лист 14/ се установява, че страните по време на брака си са закупили ап. № 10, находящ се в гр. Белослав, кв. „Младост”, бл. 23, вх. А, ет.

4.

Представен е социален доклад, изготвен от ДСП – Варна /листи 34, 35/.

По искане на страните, с оглед доказване на твърденията им, са разпитани свидетелите Е. Ю.

Цонева /без родство и дела със страните/, Стоянка Неделчева И. /без родство и дела със страните/, Йорданка Цветанова Цолова - И. /без родство и дела със страните/ и Желяза И. Славова /без родство със страните/, чиито показанията съдът възприема в частта, в която съдържат данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Единственото основание за развод по

Семейния кодекс е дълбокото и непоправимо разстройство в брака. Изявленията на страните за съществуването на дълбоко и непоправимо разстройство в брака им са твърдения, които подлежат на доказване.

С оглед на събраните по делото гласни доказателства се установи, че отношенията между страните са изключително обтегнати влошени.

Предвид заявеното категорично становище на съпрузите, че желаят развода, помирение помежду им не може да бъде постигнато. Няма данни по делото същите да са правили опити за изглаждане на противоречията по между си и за сдобряване, което е довело до прекратяване на духовните и емоционални връзки между тях. Това е индикация за дълбоко и непоправимо разстройство на брака, от което следва изводът, че брачната им връзка е формална и изпразнена от съдържание, поради което следва да бъде прекратена с развод. Запазването й би било вредно за малолетните деца и за самите съпрузи, между които не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и привързаност, поради което бракът им следва да бъде прекратен на основание чл.49, ал.1 от СК.

ПО ОТНОШЕНИЕ

НА ВИНАТА:

От събраните по делото гласни доказателства категорично се установява, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи. Видно е, че никой от тях не е положил достатъчно усилия за преодоляване на несходството в характерите и на разногласията им. Напротив, по-лесно за същите е било всеки да заживее самостоятелен живот, отколкото да преодолеят настъпилото в отношенията им отчуждение. Констатира се нежелание от съпрузите да правят взаимни компромиси и отстъпки с цел запазване на брачната връзка. От показанията на разпитаните свидетели става ясно, че съпругата е предпочитала да има собствен живот, различен от този на съпруга и свързан единствено с работата й и новия й приятелски кръг. Същата е престанала да проявява топлина, загриженост и привързаност към него. Неговото завръщане в къщи след няколкомесечно отсъствие от страната не е било повод за радостни емоции за Е., напротив същата се е променяла в негативна посока, като е ставала по затворена, отчуждена и чувствала е присъствието му като бреме. За нея съпругът й се е явявал пречка да води свободния живот, който иска. От своя страна Е. не е успял да подбере правилния подход и метод за излагане и разрешаване на възникналия проблем, а вместо това се стигало до отправяне на упреци и обиди, ескалиращи до употреба на сила. Съпругът е желаел да промени стереотипа на живот на съпругата си, която обаче очевидно не е била съгласна, което от своя страна е довело до непрекъснато чувство на неудовлетвореност и противопоставяне и в двете страни. Безспорно се установи от показанията на св. Цолова – И. и Славова, че ищцата е отсъствала от дома и семейството си, включително и вечер, което очевидно не е одобрявано от ответника.

Явно страните имат различни ценностни системи и различна преценка относно начина на изпълнение задълженията си като съпрузи и родители, които не са успели да уеднаквят и различието се е задълбочило. Законовата уредба не дефинира понятието "вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака". Съдът приема това понятие като компилация от обективно и субективно отношение към брачната връзка, неизпълнение на поетите брачни задължения, като взамимна подкрепа, привързаност и уважение.

Предвид фактическата обстановка, съдът счита, че бракът следва да бъде прекратен ПО ВИНА НА ДВАМАТА, тъй като и двамата не са положили необходимите усилия за сплотяване на семейството и запазване на брачната връзка.

ПО ОТНОШЕНИЕ УПРАЖНЯВАНЕТО НА

РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА:

Решаващо значение при предоставяне родителските права на единия родител имат интересите на децата.

Не се спори между страните, а и от доклада на ДСП-Варна е видно, че жилището, в което живеят децата и майката към настоящия момент, находящо се в гр. Варна, ***, вх. А, ет. 4, ап. 42 е собственост на съпруга, като хигиената в същото е добра. Заключението на ДСП-Варна е, че децата са емоционално привързани към майката, която притежава необходимия родителски капацитет и е в състояние да се справи с отглеждането им. Въпреки установените отсъствия на майката от дома, децата не са оставяни без контрол – ползвана е помощ на трето лице – съседка. Още повече, че при отглеждането им до този момент ответницата се е справяла сама с оглед дългите отсъствия на съпруга й от страната.

Любен и Людмила са от различен пол, във възраст, която се характеризира с известна психическа и емоционална нестабилност и предполага прояваване на по-голямо търпение, такт и толерантност, поради което майката се явява по-пригодна от бащата да отглежда и възпитава деца в тази възраст. Изложеното обуславя извода, че родителските права върху децата следва да се предоставят на майката, която полага и в момента необходимите непосредствени грижи за тях. Любен и Людмила имат необходимост да поддържат близка връзка и с двамата си родители, поради което на бащата следва да бъде определен разширен режим на лични отношения, а именно: да ги вижда и взема при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя с преспиване, през първата половина на Коледната и на Пролетната ваканция, на деня на Освобождението-трети март, Деня на славянската писменост и култура – 24 май, както и един месец през лятната ваканция, когато майката не ползва платен годишен отпуск. По този начин децата ще запазят връзката и с двамата си родители, и двамата ще могат да полагат непосредствени грижи за тях.

ПО ОТНОШЕНИЕ

НА ИЗДРЪЖКАТА:

Преценявайки материалните възможности на родителите и потребностите на децата Любен и Людмила, с оглед тяхната възраст, съдът намира следното: общата месечна издръжка за детето Любен следва да е 250 лева, от които бащата да заплаща 150 лева, а майката да осигурява 100 лева, а общата месечна издръжка за детето Людмила следва да е 200 лева, от които бащата да заплаща 120 лева, а майката да осигурява 80 лева. За разликата над сумата от 120 лева за по-малкото дете претенцията за издръжка следва да се отхвърли. Преимущественото парично участие на бащата се обуславя от обстоятелството, че майката ще полага непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на децата. В разглежданата хипотеза съдът преценява преди всичко нуждите и интересите на децата и с определянето на издръжка в посочения размер за тях ще се осигурят такива условия на живот, каквито те биха имали, ако родителите им живееха заедно.