Определение № 96 от 23.01.2023, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 10/2023
- Вид
- Определение № 96
- Подписан
- 23.01.2023
- В сила
- 23.01.2023
- Състав
- Даниела Каролова Телбизова Янчева, Николай Илиев Уруков, Атанас Димов Атанасов
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274, ал.1 т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 405, ал. 3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 405, ал. 3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 46, ал. 1, предл. 1 · Закон за нормативните актове
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 96 гр. С.З., 23.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:
Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова Янчева Въззивно частно гражданско дело № 20235500500010 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.274, ал.1 т.2 от ГПК и чл.248, ал.3, изр.ІІ-ро от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.
Образувано е по въззивна частна жалба на "С.В.“ АД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. **, бул. “***************, чрез Ст. мениджър Правен отдел М. Л. Л., против Определение № 3299 от 24.10.2022г. по ч.гр.д. № 635/2022г. на PCС.З., XIII с-в, с което се отхвърля молбата по чл. 248, ал.1 ГПК на „С.В.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., р - н К.С., Бизнес Център „И.Ц.Б.“, бул. „***********, за изменение на определение № 2690/13.09.2022 г., постановено по настоящото дело, в частта относно разноските, основана на възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение - чл.78, ал.5 ГПК, като неоснователна.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно и излага съображения за това. Моли съда като вземе предвид изложеното, да отмени определение № 3299 от 24.10.2022г. по ч.гр.д. № 635/2022г. на PC- С.З., XIII с-в и да уважи молбата им по чл.248 ГПК за изменение на Определение № 2690 от 13.09.2022г. по същото дело в частта разноските. В случай, че ответникът по частната жалба претендира разноски, моли да бъде оставено искането без уважение.
В срока за отговор на частната жалба такъв е подаден от насрещната страна - адв. Г. Н. от САК пълномощник на К. И. Р.. Излагат се съображения за това, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде оставено в сила. Излага подробни съображения за това.
След запознаване със становищата на страните и материалите по делото, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Ч.гр.д.№ 635/2022 г. по описа на Районен съд – С.З. е било образувано 1 по заявление на „С.В.“ АД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу К. И. Р..
Заповедният съд е уважил заявлението и е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу К. И. Р..
Заповедта е била връчена на длъжника, а в срока по чл.414 от ГПК К. И.
Р., действаща чрез адв. Гергона Н., е подала възражение за недължимост на вземането по издадената заповед за изпълнение.
Към възражението е представено пълномощно, с което К. И. Р. е упълномощила адв.Г. Н. да изготви и предяви от нейно име възражение по чл.414 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение и да я представлява по ч.гр.д.№ 635/2022 г. Представен е и договор за правна защита и съдействие, от който се установява, че К. И. Р. е овластила адв. Г. Н. да й окаже правна защита и съдействие по ч.гр.д.№ 635/2022 г. по описа на Районен съд - С.З., изразяващи се в изготвяне и подаване на възражение срещу издадената заповед за изпълнение процесуално представителство във връзка с изложеното, която е приела да изпълни това срещу договорено възнаграждение в размер на 200 лв. Записано е, че посочената сума е изплатена в брой, изцяло, като настоящия договор служи за разписка. В подаденото възражение е направено искане да бъдат заплатени направените разноски за настоящото производство, за които прилага списък с разноските.
В предоставеният му срок „С.В.“ АД не е предявило установителен иск, поради което с определение № 2690/13.09.2022 г., първоинстанционният съд е обезсилил издадената срещу К. И. Р. заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Осъдил е „С.В.“ АД да заплати на К. И. Р. сумата от 200 лв., представляваща направените разноски от нея за настоящото производство за процесуално представителство.
В срока за обжалване на това определение "С.В.“ АД, чрез Ст. мениджър Правен отдел М. Л. Л. е поискала от съда на осн.чл.248 от ГПК изменение на това определение в частта за разноските, като присъденото възнаграждение да бъде намалено на 50 лв. Считат че не е налице фактическа и правна сложност по делото.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е отхвърлил молбата по чл. 248, ал.1 ГПК на „С.В.“ АД, за изменение на определение № 2690/13.09.2022 г.,постановено по настоящото дело, в частта относно разноските, основана на възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение - чл.78, ал.5 ГПК, като неоснователна.
При така установените правно-релевантни факти съдът направи следните правни изводи:
Частната жалба е редовна, т.к. отговаря на законовите изисквания за съдържание и приложения, и е допустима, т.к. е подадена от правнолегитимирани лица, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в законоустановения срок за обжалване.
Разгледана по същество частната жалба се преценява от съда за неоснователна по следните съображения:
2
В обжалваното определение първоинстанционният съд е посочил, че в практиката на Върховния касационен съд се приема, че искането по чл. 78, ал.
5 ГПК следва да се заяви след като страната е имала възможност да се запознае с претендираните от противната страна разноски и преди съдът да се произнесе по разноските; поради това срокът за предявяване на такова искане е до приключване на устните състезания в съответната инстанция, в който срок по принцип се правят всички искания, свързани с разноски /виж т. 11 на Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК/; само ако разноските са присъдени в производство, по което страните не са били призовавани за открито съдебно заседание и редът за размяна на книжа не осигурява на страната възможност да се запознае с представените от насрещната искания и доказателства във връзка с разноските, тогава искането по чл. 78, ал. 5 ГПК би могло да бъде заявено по реда на чл. 248 ГПК след постановяване на съдебния акт по делото. В случая РС е приел, че не е налице тази последна хипотеза, защото при размяната на книжата (връчване на възражението на длъжника по чл. 414 ГПК на заявителя), заявителят се е запознал с искането за присъждане на разноски, направено от длъжника и е следвало да направи възражението си за прекомерност, при условие, че е преценил да не предявява иск по чл. 422 ГПК, като е бил предупреден за последиците от това обезсилване на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, в който случай длъжникът има право на разноски. Така че съдът е намерил, че не следва да се признава право на заявителя да релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за пръв път с молбата по чл. 248 ГПК, предвид това, че редът за размяна на книжа осигурява на заявителя възможност да се запознае с представените от длъжника искания и доказателства във връзка с разноските, преди постановяване на съдебния акт, чието изменение в частта относно разноските се иска. Нещо повече, на практика заявителят разполагал с едномесечен срок за възражение по чл. 78, ал.5 ГПК, след като в този срок не е предявил установителен иск. Ето защо РС-С.З. е приел, че молбата по чл.
248 ГПК следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Въззивният съд намира този извод за неправилен. В практиката на Върховния касационен съд се приема, че искането по чл. 78, ал. 5 ГПК следва да се заяви след като страната е имала възможност да се запознае с претендираните от противната страна разноски и преди съдът да се произнесе по разноските; поради това срокът за предявяване на такова искане е до приключване на устните състезания в съответната инстанция, в който срок по принцип се правят всички искания, свързани с разноски /виж т. 11 на Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК/; само ако разноските са присъдени в производство, по което страните не са били призовавани за открито съдебно заседание и редът за размяна на книжа не осигурява на страната възможност да се запознае с представените от насрещната искания и доказателства във връзка с разноските, тогава искането по чл. 78, ал. 5 ГПК би могло да бъде заявено по реда на чл. 248 ГПК след постановяване на съдебния акт по делото.
3
С оглед на гореизложеното, въззивният съд намира, че в случая сме изправени пред тази хипотеза, тъй като разноските са присъдени в производство, по което страните не са били призовавани за открито съдебно заседание и редът за размяна на книжа не осигурява на страната възможност да се запознае с представените от насрещната искания и доказателства във връзка с разноските. С оглед на това въззивният съд намира, че направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е направено своевременно и следва да бъде разгледано.
Съобразно т. 12 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д.
№ 4/2013г., съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. От посоченото следва, че и двете страни в заповедното производство имат право на разноски, разпределени съобразно правилата на чл. 78 ГПК, които се присъждат в исковото производство по чл.
422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК.
Когато исково производство не е проведено, какъвто е настоящият случай поради липсата на предявен иск по чл. 415, ал. 1 ГПК от страна на заявителя, заповедният съд е компетентен да се произнесе по направените разноски в производството, проведено пред него. Това е така, тъй като с определението, с което на основание чл. 415, ал. 5 ГПК се обезсилва заповедта за изпълнение, се прекратява и производството по образуваното частно гр. дело, а съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК, съдът е длъжен да се произнесе и по искането за разноски с всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. При постановяване на краен съдебен акт на основание чл. 415, ал.2 ГПК по аналогия следва да се възприемат разрешенията, наложени в практиката по повод прекратяване на искови производства преди устни състезания по отношение на разноските.
В настоящия случай, поради наличието на предпоставките за обезсилване на издадената заповед за изпълнение, длъжникът има право на разноски в производството, на основание чл. 78, ал. 3 и 4 ГПК. Същият надлежно е упражнил правото си на присъждане на разноски в заповедното производство, като с подаденото възражение по чл. 414 ГПК срещу заповедта за изпълнение, изрично и своевременно е формулирал и искане за присъждане на разноски. Към възражението длъжникът е приложил и договор за правна защита и съдействие, в който надлежно е вписано заплатеното в брой възнаграждение на адв. Г. Н. в размер на 200 лева /видно от представената молба със списък по чл. 80 ГПК/, което съгласно т. 1 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., е достатъчно основание за присъждането му.
Съгласно чл. 7, ал. 7 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие в производства за обезпечаване на бъдещ иск, в 4 производства по издаване на изпълнителен лист по чл. 405, ал. 3 и 4 ГПК и в производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми. В цитираната норма не са използвани изрични думи и изрази със значение, което да обосновава ограничително тълкуване, че същата се прилага единствено по отношение на кредитора, подал заявление за издаване на заповед за изпълнение. Напротив граматическото тълкуване на нормата на чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1/9.07.2004 г. установява, че езиковият смисъл, използваните правни термини и връзките между тях са пределно ясни и коректно формулирани, а това налага разпоредбата да се прилага точно, според чл. 46, ал. 1, предл. 1 от ЗНА. Граматическото тълкуване на процесната разпоредба означава, че обхваща не само подаването на заявление, а цялото заповедно производство - за защита и съдействие чрез процесуален представител в "производствата по издаване на заповед за изпълнение".
Разпечатката съдържа 35 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5f50058c-079c-4490-a46a-0b77e265bd1f