Решение № 2427 от 23.04.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2427 гр. София, 22.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира И.а

Членове:

Райна Мартинова

П. Милев при участието на секретаря Йорданка В. П. като разгледа докладваното от П. Милев Въззивно гражданско дело № 20231100503181 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 14191 от 08.12.2022г. по гр.дело № 72395/2021г. на Софийски районен съд, 125 с-в, е признато за установено по отношение на Р.

Б. И., ЕГН **********, че Д. К. В. ЕГН **********, Д. Й. В. ЕГН **********, М. А. П. ЕГН **********, П. В. Н. ЕГН **********, А. В. Н. ЕГН

**********, М. В. Б. ЕГН **********, В. Т. В. ЕГН **********, Г. К. В. ЕГН

**********, М. П. С. ЕГН *******, Д. П. С. ЕГН **********, И. Г. Р. ЕГН

**********, К. Г. П. ЕГН **********, Т. Ц. В. ЕГН ********** и Б. Ц. В.

ЕГН **********, са собственици, като наследници на Б. В. Д. ЕГН **********, по земеделска реституция, приключила със заповед № РНИ 20РД56- 14/15.6.2020г. на Кмета на Район Нови Искър по § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ на имот с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-4-11.1.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК, който имот се намира на територия по § 4ПЗР на ЗСПЗЗ на село Войнеговци, местност „Прелозите“, с площ 579 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, при съседи: имот ***, имот ***, ***, ***, ***, ***, номер по предходен кадастрален план от 2011г.- 308, който имот съставлява имот *** по плана на новообразуваните имоти, одобрен със заповед № РД – 15-025/17.2.2014г. на Областен управител на област София, и 1 съставлява западната част от ПИ *** по кадастраен план от 2011г., съгласно скица на лист 108 от делото, приподписана от съдията – докладчик в районния съд, и неразделна част от решението.

Със същото решение е отменен, на основание чл.537,ал.2 ГПК, нотариален акт за собственост на недвижим имот № 46, том II, рег. № 7328, дело № 210/2011г., вписан в двойно входящ регистър на СП № 58780/23.12.2011г., акт 83, т.CXLVIII,дело № 31915/2011г., издаден на 23.12.2011г., с който ответникът Р. Б. И. е признат за собственик на неурегулиран поземлен имот, съставляващ имот № ***, местност „Прелозите“, с трайно предназначение – урбанизирана територия, при съседи: имот № ***, ***, ***, ***,

*** и ***, за частта от имота, съставляваща имот с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-4-11.1.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК, който имот се намира на територия по § 4ПЗР на ЗСПЗЗ на село Войнеговци, местност Прелозите, с площ 579 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, при съседи: имот ***, имот ***,

***, ***, ***, ***, и която част съставлява западната част от ПИ *** по кадастраен план от 2011г., съгласно скица на лист 108 от делото, приподписана от съдията – докладчик в районния съд, и неразделна част от решението.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба с вх. № 20802/26.01.2023г. от ответника Р. Б. И., в която са изложени доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Въззивникът счита, че е изтекъл петгодишен преклузивен срок за оспорване на издадения в негова полза констативен нотариален акт, който започвал да тече от момента на узнаване за неговото издаване. Ищците узнали за констативния нотариален акт на дата 10.03.2016г., когато били конституирани като заинтересовани страни по гр.дело № 19589/2014г. по описа на СРС, 45 с-в. Срокът за оспорване изтекъл на 10.03.2021г., а исковата молба била подадена след това, поради което предявеният иск за собственост не следвало да се разглежда. Поддържа възраженията си за нищожност за Заповед № РНИ 20-РД56-14/15.06.2020г. на кмета на район „Нови Искър“, заявени в отговора на исковата молба.

Заповедта била издадена въз основа на решение № 170 от 25.07.2014г. на ОСЗ „Нови Искър“ и влязъл в сила план на новообразуваните имоти за м.

„Прелозите“, с.Войнеговци, одобрен със заповед № РД-15-025 от 17.02.2014г. на областния управител на област София. Посочил е, че срещу заповедта за одобряване на плана на новообразуваните имоти е подал жалба и било образувано гр.дело № 19589/2014г. по описа на СРС, 45 с-в, като съдът потвърдил редовността на оспорената заповед на областния управител. Във връзка с това е изразил аргументирано несъгласие с изводите на вещото лице, което е било назначено в това производство, че планът на новообразуваните 2 имоти отговаря на изискванията на §4з от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28 и чл.28б от ППЗСПЗЗ. Освен това, установило се, че старият реституиран имот съвпадал частично с по-малко от половината с процесния имот с идентификатор ***, което припокриване съгласно заключението по допълнителната съдебно-техническа експертиза било от 290 кв.метра.

Допълнил е, че старият имот № 501.352 не бил с площ от 4000 кв.метра, а с площ от 1652 кв.метра и бил възстановен още през 1994 г. на Б. В. Д. с решение № 2001 от 29.04.1994г. на ОСЗ „Нови Искър“, което решение липсвало по делото, независимо че ответникът поискал прилагането му.

Въпреки това, районният съд коментирал посоченото решението на ОСЗ в мотивите си и посочил, че то само признава правото на възстановяване на собствеността. Изразил е и несъгласие с извода на районния съд, че правото на собственост върху процесния имот не е придобито по давност. Счита, че в качеството си на добросъвестен владелец, а освен това и поради изтичането и на 10 годишния давностен срок, е придобил собствеността върху имота, като оспорва твърденията, че имотът е пустеещ и не се владее, тъй като противното се установявало от разпита на доведените от него свидетели. Не е съгласен, че давността започва да тече от момента на приключване на реституционната процедура, като се е позовал и на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ и счита, че от 22.11.1997г. е започнал да тече нов давностен срок по отношение на имота. Ищците можели да предявят иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, с който да защитят правата си. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявените искове-отхвърлени.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемите са подали чрез адв.А. Д. отговор на въззивната жалба, с който я оспорват като неоснователна.

Възражението за неспазване на петгодишния преклузивен срок за оспорване на констативния нотариален акт било направено едва пред въззивната инстанция, а освен това подобен срок не бил предвиден нито в закона, нито от съдебната практика. Правилно районният съд приел, че е недопустимо да бъде упражнен косвен съдебен контрол за валидност по отношение на заповедта на кмета на район „Нови Искър“ с № РНИ20-РД-56-14/15.06.2020г., тъй като вече бил упражнен пряк съдебен контрол в рамките на гр.дело № 19589/2014г. по описа на СРС, 45 с-в, като съдебното решение, постановено по това дело, обвързвало страните със сила на пресъдено нещо. Изложени са съображения, че придобивната давност по отношение на земеделски земи, подлежащи на възстановяване по ЗСПЗЗ и намиращи се в терен по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, започвала да тече от момента на издаване на заповедта на кмета на общината по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както правилно приел и районният съд. Считат, че обжалваното решение е правилно, поради което молят същото да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 3

111012/17.12.2021г. на ищците Д. К. В., Д. Й. В., М. А. П., П. В. Н., А. В. Н., М. В. Б., В. Т. В., Г. К. В., М. П. С., Д. П. С., И. Г. Р., К. Г. П., Т. Ц. В. и Б. Ц.

В., с която са предявили срещу ответника Р. Б. И. установителен иск за собственост, основан на земеделска реституция, приключила с влязла в сила заповед на кмета на район „Нови Искър“ по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ с № РНИ 20-РД – 14/15.6.2020г. и наследствено правоприемство, по отношение на поземлен имот с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-4-11.1.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес: село Войнеговци, район „Нови Искър“, който имот попада в територия по §4 от ЗСПЗЗ, с площ от 579 кв.метра, трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, номер по предходен план 308, при съседи: имот ***, имот ***, ***,

***, ***, ***. Направено е искане за отмяна на констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 46, том II, рег. № 7328, дело № 210/2011г., издаден на 23.12.2011г. в полза на ответника.

Ищците твърдят, че са наследници на Б. В. Д., починал на 27.12.1978г. С решение № 170 от 25.07.2014г на ОСЗ „Нови Искър“ било признато правото на собственост на наследниците на Б. В. Д. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива от 4.000 дка, находяща се в терен по §4 на село Войнеговци, местността „Прелозите“. Допълнили са, че със заповед № РНИ 20-РД-56-14/15.06.2020г. на кмета на район „Нови Искър“ и на основание §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28,ал.1 от ППЗСПЗЗ, § 11, ал.1 ДР ЗИДЗСПЗЗ им е възстановено правото на собственост върху новообразуван имот с идентификатор *** в м. „Прелозите“, с.Войнеговци, с площ 579 кв.м, като неразделна част от заповедта била скица № 332/18.05.2020г.

Съгласно КККР, одобрени на 11.01.2012г., поземленият имот е с идентификатор *** и с номер по предходен план 308. По жалба на ответника било образувано гр.дело № 19589/2014г. по описа на СРС, 45 с-в, в хода на което били конституирани и ищците. Жалбата касаела имот ***, който ищците сочат, че е идентичен с имоти № *** - с площ 579 кв.м. и № *** - с площ 341 кв.м., а ответникът основал правата си на издаден в негова полза констативен нотариален акт от 23.11.2011г. Производството по така образуваното дело приключило с решение от 10.05.2017г., с което жалбата на ответника, насочена срещу заповед № РД-15-025/17.02.2014г. на областния управител за одобряване на плана на новообразуваните имоти в м.“Прелозите“, била отхвърлена. В това производство не бил разрешен въпросът на кого принадлежи правото на собственост върху процесния имот. Правният интерес от предявяване на иска са обосновали с факта, че ответникът Р. Б. И. притежава констативен нотариален акт за имот № ***, част от който бил и възстановеният имот № ***, като са оспорили правото на собственост на ответника по отношение на последния имот. Констативният нотариален акт 4 бил издаден, тъй като било прието, че правото на ползване на ответника е трансформирано в право на собственост, което оспорват, като сочат, че не са налице предпоставките на § 4а или § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като имотът не е единствен на семейството на ответника, не е застроен, не е ограден и пустее, а освен това се намирал на по-малко от 30 км. от София.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Р. Б. И. е подал отговор на исковата молба, като оспорва предявения срещу него иск. Посочил е, че правото на собственост върху процесния имот ищците обосновали на нищожен индивидуален административен акт, а именно заповедта на кмета на район „Нови Искър“. Същата била издадена въз основа на други два нищожни акта – решение № 170 от 25.07.2014г. на ОСЗ „Нови Искър“ и план на новообразуваните имоти на местност „Прелозите“, одобрен със заповед № РД-15-025 от 17.02.2014г. на областния управител. Решение № 170 на ОЗС било нищожно, тъй като не били спазени сроковете по АПК за неговото издаване, като от момента на започване на преписката по издаване на решението на 04.06.1992г. до самото постановяване на административния акт изминали 12 години, което противоречало на принципа за бързина и процесуална икономия, уреден в чл.11 от АПК и обосновавало наличието на съществено процесуално нарушение. Във връзка с плана на новообразуваните имоти е посочил, че заповедта на областния управител, с която същият е одобрен, е била оспорена от него, тъй като не бил записан като собственик на имот ***. Образувано било гр.дело № 19589/2014г. по описа на СРС, 45 с-в, по което е постановено решение от 10.05.2017г., с което съдът потвърдил редовността на издадената заповед, след като възприел заключението на изготвената по това дело съдебно-техническа експертиза, съгласно което ПНИ отговарял на изискванията на чл.28 и чл.28б ППЗСПЗЗ.

Разпечатката съдържа 33 от 95 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5f4fc1a1-048f-4a45-ba34-a4acb1339802