Определение № 22240 от 10.11.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22240 гр. София, 10.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Е, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно частно гражданско дело № 20251100509165 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена от “Ликата България“ ООД частна жалба вх. № 193077/03.06.2025 г. срещу определение № 19131/28.04.2025 г., постановено по гр.д. № 75 162/2024 г. на СРС, 50 състав, с което е прекратено исковото производство и е върната исковата молба.

Частният жалбоподател “Ликата България“ ООД поддържа, че определението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно. Излага, че неправилно СРС не е спрял производството по делото по негова молба вх. № 129576/11.04.2025 г. до постановяване на тълкувателно решение по дело № 1/2024 г. на ОСГТК ВКС, образувано по въпроса: “ Какви са правомощията на съда, когато в учредителния акт е предвидено, че двамата управители представляват дружеството само „заедно“ и единият управител предприеме правни действия от името на дружеството срещу трето лице с твърдение за защита на значим интерес на дружеството, а другият управител не дава съгласие за тях?“. Излага, че според устава на дружеството частен жалбоподател и длъжник по заповедта за изпълнение “Ликата България“ ООД то се представлява от двамата управители И.К.С. и С.Р.К. заедно, но С.Р.К. отказва да приподпише възражението и отговора на исковата молба. Изразява недоволство срещу акта, с който е върната исковата молба поради липса на подадено надлежно възражение от “Ликата България“ ООД. Моли определение № 19131/28.04.2025 г., постановено по гр.д. № 75 162/2024 г. на СРС, 50 състав да бъде отменено, а делото върнато на СРС по гр.д. № 75 162/2024 г. на СРС, 50 състав за продължаване на съдопроизводствените действия; “Ликата България“ ООД, представлявана от И.К.С. желае да се защитава срещу иска на ищеца Г.М. в исковото производство по чл. 422 ГПК. “Ликата България“ ООД сочи, че дружеството е възразило срещу заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 45 350/2024 г. по описа на СРС.

Частната жалба е изпратена за отговор. Ответникът по жалбата /и ищец и заявител/ Г.Н.М. е подал отговор от 28.07.2025 г., в който сочи, че определението е правилно. Излага, че указанията по реда на чл. 101 ГПК, дадени от СРС, за приподписване на възражението и отговора на исковата молба от С.Р.К. не са изпълнени в срок, поради което правилно исковото пр-во по чл. 422 ГПК е прекратено поради липса на 1 подадено възражение от длъжника “Ликата България“ ООД, представлявано от двамата управители само заедно.

Софийски градски съд, като се запозна с материалите в кориците на първоинстанционното производство, взе предвид доводите, съдържащи се в сезиращата настоящата инстанция частна жалба и отговора, намира следваното.

Жалбата е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от надлежна страна, с оглед което е допустима.

Жалбата е подадена в срок – дата на п.кл. 27.05.2025 г., което е първи работен ден след 26.05.2025 г.

Въпреки че в случая е подадена частна жалба от ответника по иска по чл. 422 Г П К “Ликата България“ ООД срещу определение, с което е прекратено исковото производство, то съдът намира, че за “Ликата България“ ООД, макар и ответник, съществува правен интерес да обжалва прекратителното определение. “Ликата България“ ООД е и длъжник по заповедното производство. Според мотивите на обжалваното прекратително определение производството по чл. 422 ГПК се прекратява поради липса на надлежно подадено възражение, а “Ликата България“ ООД като длъжник поддържа именно възражението си. Също така исковата молба е била изпратена за отговор, подаден е такъв от ответника “Ликата България“ ООД, поради което за него в случая съществува правен интерес да обжалва определението.

Жалбата е основателна и определението следва да бъде отменено по следните доводи.

Ч.гр.д. № 45 350/2024 г. по описа на СРС е образувано по подадено от Г.Н.М. против “Ликата България“ ООД заявление по чл. 410 ГПК за издаване на ЗИ за суми, претендирани като възнаграждение. Издадена е ЗИ от 17.09.2024 г., като в срок е постъпило възражение от длъжника и бъдещ ответник “Ликата България“ ООД.

Възражението от 08.10.2024 г. срещу заповедта е подадено от “Ликата България“ ООД чрез един от управителите И.С.

Дадени са указания по чл. 415 ГПК, образувано е гр.д. № 75 162/2024 г. на СРС, 50 състав по искове, предявени от Г.Н.М. срещу “Ликата България“ ООД. Дружеството като ответник оспорва иска с отговор на исковата молба от 28.02.2025 г. Отговорът е подаден от дружеството, като не е посочено изрично чрез кои лица действа.

С разпореждане от 19.03.2025 г. СРС по исковото производство е дал дължими указания на ответника и длъжник по заповедното производство “Ликата България“ ООД в определен срок да отстрани нередовностите по възражението и по отговора, като същите бъдат подписани от “Ликата България“ ООД чрез двамата управители.

С молба вх. № 129576/11.04.2025 г. “Ликата България“ ООД, действаща отново само чрез И.С. излага, че другият управител отказва да приподпише възражението и отговора. Моли за спиране на производството до постановяване на тълкувателно решение по дело № 1/2024 г. на ОСГТК ВКС, образувано по въпроса: “Какви са правомощията на съда, когато в учредителния акт е предвидено, че двамата управители представляват дружеството само „заедно“ и единият управител предприеме правни действия от името на дружеството срещу трето лице с твърдение за защита на значим интерес на дружеството, а другият управител не дава съгласие за тях?“.

С обжалваното определение от 28.04.2025 г. е върната исковата молба по доводи, че липсва надлежно подадено възражение.

2

Акт по заповедното производство относно влизането на заповедта в сила /нередовността на възражението не е постановен. Такъв акт не е постановен формално и по исковата производство.

Установява се от служебно извършена справка в ТР, че “Ликата България“ ООД считано от 2020 г. се представлява от двамата управители И.К.С. и С.Р.К. само заедно.

Поради това при евентуален конфликт между двамата управители и неразбирателство относно това дали дружеството като ответник по определен иск следва да го признае или напротив – да го оспори, защитата на дружеството се явява реално затруднена.

Съществува противоречива практика относно това дали в подобна хипотеза дружеството може да защити правата си и какви са правомощията на съда.

Както СРС е установил, така и настоящият състав установява, че по въпроса е образувано т. дело № 1/2024 г. на ОСГТК ВКС, по въпрос: “Какви са правомощията на съда, когато в учредителния акт е предвидено, че двамата управители представляват дружеството само „заедно“ и единият управител предприеме правни действия от името на дружеството срещу трето лице с твърдение за защита на значим интерес на дружеството, а другият управител не дава съгласие за тях?“.

Според изложеното в разпореждане от 03.06.2024 г. по т.д. съдилищата са формирали противоречива практика по въпроса, като разрешенията се свеждат до три възможни такива:

1. първо, че съответното процесуално действие, извършено от само един от управителите, е нередовно, а последицата е възникване на правото на търговското дружество да ангажира отговорността на този управител по чл.145 ТЗ за причинените на търговеца вреди. Такова представителство би било допустимо единствено в хипотеза, в която другият управител е насрещна по делото страна, но не и в случая, когато с исковата молба са предявени от името на дружеството искове срещу трето лице – търговец;

2. второ, че “при противоречиво упражнявани процесуални права от две лица, явяващи се законни представители на едно търговско дружество, при заявено в исковата молба наличие на противоречиви интереси на едното от тях с тези на дружеството, валидността на отказа е необходимо да бъде преценявана с оглед интереса на дружеството и разписаното в чл. 2 и чл. 3 ГПК. С оглед на това е направен извод, че щом като съдът е сезиран с редовна искова молба в защита интереса на търговско дружеството от единия от законните представители, той дължи произнасяне по нея, игнорирайки заявения впоследствие отказ от другия законен представител на същото дружество“. Този отказ следва да се схваща като израз на недобросъвестно упражнено право“. Възможно е представителство ad hoc;

3. трето, че в тази хипотеза нормата на чл. 29, ал. 4 ГПК /процесуална/ следа да се приложи по аналогия.

В случая един от управителите на длъжника по заповедното производство желае да възрази срещу заповедта, а другият – не. Относно това дали в настоящата хипотеза е надлежно подадено възражение от дружеството чрез само единия от управителите е формирана противоречива практика, довела до образуване и на т. дело № 1/2024 г. на ОСГТК ВКС.

СГС не би могъл да спре производството до постановяване на решение по т. дело 3

№ 1/2024 г. на ОСГТК ВКС. Хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е напълно различна и обхваща преюдициален спор.

Настоящият състав намира, че определение № 19131/28.04.2025 г. по гр.д. № 75 162/2024 г. на СРС, 50 състав следва да бъде отменено поради това, че е преждевременно постановено. Върната е исковата молба и е прекратено исковото производство по чл. 422 ГПК, а липсва нарочен акт относно това дали възражение от 08.10.2024 г. по заповедното дело е надлежно подадено, дали заповедта е влязла в сила и кога. Това наред с изложеното по-горе мотивира съда да приеме, че на настоящия етап от производството то не е подлежало на прекратяване по изложените мотиви.

Предвид изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

О Т М Е Н Я определение № 19131/28.04.2025 г., постановено по гр.д. № 75 162/2024 г. на СРС, 50 състав, с което е прекратено производството и е върната исковата молба.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд, ГО, 50 състав за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4