Решение № 19328 от 15.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19328 гр. София, 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20261110116939 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на М. И. И. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕАД.

Ищецът твърди, че на 09.06.2022г. сключил с „Кеш кредит мобайл“ ЕАД договор за потребителски кредит № ************, по силата на който дружеството се задължило да предостави на ищеца парична сума. Посочва, че вземанията били прехвърлени с договор за цесия от 17.08.2023г. на ответното дружество.

Счита, че договорът за кредит е нищожен, тъй като не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1 ,т. 10 ЗПК, доколкото ГПР е посочен само като абсолютна стойност, без е описана методиката на формиране и кои компоненти са включени. ГПР бил и неточен и заблуждаващ, тъй като не включвал всички разходи, включително заплащането на възнаграждение по договор за поръчителство. Не било спазено и изискването на чл. 5 от ЗПК за предварително предоставяне на нужната информация.

С оглед изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде обявен договора за нищожен.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок.

Посочва, че искът е недопустим, тъй като е насочен спрямо цесионера вместо спрямо цедента. Признава, че вземанията по договора за кредит са му прехвърлени с договор за цесия от 17.08.2023г. Оспорва договорът да е недействителен, като твърди, че са спазени всички изисквания на ЗПК. Счита, че липсва правен интерес за ищеца от завеждането на исковете, а евентуално оспорва исковете като неоснователни.

С оглед изложеното, моли за прекратяване на производството, а евентуално отхвърляне на исковете.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Както е посочено в определението по чл. 140 ГПК, предявеният иск е допустим.

1

В практиката на ВКС – Решение № 50048/13.06.2023г. по т. д. № 605/2022г., II ТО на ВКС, Решение № 114 от 10.10.2019 г. по т.д. № 2704/18 на Второ т.о. на ВКС, Решение № 314/29.07.2019 г. по т.д. № 1766/2016 г., на ВКС Второ т.о. и др., е прието, че за потребителя е налице правен интерес да води отрицателен установителен иск за недействителност на договор или отделни клаузи от него спрямо цесионера.

Предявен за разглеждане е установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

По делото не е спорно и е отделено за безспорно с доклада по чл. 146 ГПК, че на 09.06.2022г. между ищеца, в качеството на кредитополучател, и „Кеш кредит мобайл“ ЕАД, в качеството на кредитодател, е сключен договор за потребителски кредит № ************, както и че с договор за цесия от 17.08.2023г. вземанията по договора са прехвърлени на ответното дружество като цесионер.

От събраните доказателства се установява, че на 09.06.2022г. е сключен договор за потребителски кредит № *******************, съгласно който дружеството предоставя на ищеца потребителски кредит под формата на „Кредитна линия – премиум“, а кредитополучателят го усвоява при предвидените в договора срок и условия и съобразно ОУ. Кредитополучателят има право да усвоява и погасява многократно изцяло или частично възстановени суми до размера на предоставения кредитен лимит, като преди всяко ново искане за усвояване се извършва оценка на кредитоспособността на кредитополучателя. Според чл. 1, ал. 2 от договора, кредитополучателят се задължава в 5-дневен срок от одобрено искане за усвояване на всяка сума в рамките на кредитния лимит по договора да осигури като обезпечение по кредита поръчителство от страна на две физически лица, наети на безсрочен трудов договор с минимално брутно месечно възнаграждение за всеки в размер от 1500лв., одобрено от кредитодателя дружество – поръчител или неотменина и безусловна банкова гаранция от одобрена от кредитора банка. Според ал. 3, кредитополучателят се задължава при условията и сроковете на този договор да върне предоставения кредит, както и да заплати уговорената лихва и други разходи съгласно договора, ОУ и приложимия към всяко усвояване на суми погасителен план. Ал. 4 предвижда, че кредитодателят предоставя на кредитополучателя потребителски кредит при следните параметри: 1. минимална сума, която може да бъде усвоена по кредита – 200лв.; 2. кредитен лимит – 6000лв.; 3. Лихвен процент по кредита – 36,00%; 4. Обезпечение – описаните по-горе; 5. Начин на усвояване – по банков път, в брой или съгласно други налични способи; 6. Условия за издължаване – анюитетни вноски съгласно погасителен план за всяка усвоена сума; 7. Годишен процент на разходите – размерът на ГПР за всички комбинации в зависимост от сумата за усвояване и срока за погасяване е отразен в приложение № 1, представляващо неразделна част от договора;

8. Обща дължима сума – съгласно погасителния план за всяка усвоена сума.

Предвидено е, че годишният процент на разходите е изчислен в съответствие с Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК при отчитане на цитираните по-горе общи параметри и при следните допълнителни допускания: приема се, че кредитът се предоставя за срок една година, считано от датата на първоначалното му усвояване, и че окончателното плащане, направено от кредитополучателя, погасява остатъка от главницата, лихвата и други разходи, ако има такива; главницата се погасява от кредитополучателя на равни месечни вноски и погасяването започва един месец след датата на първоначалното му усвояване; в случаите когато главницата трябва да бъде погасена изцяло с еднократно плащане в рамките на всеки погасителен период се приема, че следващите усвоявания и погасявания на пълния размер на главницата, направени от кредитополучателя, настъпват в рамките на период една година; лихвата и другите разходи се начисляват в съответствие с тези усвоявания и погасявания на 2 главницата и съгласно клаузите, предвидени в договора за кредит; в случай че за ограничен период от време или за ограничена сума се предлагат различни лихвени проценти и различни разходи, се приема, че лихвеният процент и разходите, приложими за целия срок на договора, са тези с най-високите стойности.

Представено е приложение № 1 към договора, представляващо таблица, в която се отразява размера на ГПР според сумата за усвояване и срока за погасяване, като същият варира от 41,63% до 42,44%.

Представен е погасителен план към договора за кредит, в който е посочено, че усвоената сума ще бъде в размер от 700лв. и ще се дължи за срок от 9 месеца, като общо дължимата сума възлиза на 809,10лв., като всяка месечна вноска е в размер от 89,90лв.

Не е спорно и се установява от събраните доказателства, че на 09.06.2022г. е сключен договор за възлагане на поръчителство, сключен между ищцата и „Кредит гаранция“ ЕООД. Според чл. 1 от договора, дружеството, в качеството на поръчител, поема задължението да отговаря солидарно за всички задължения на клиента при условията и за срока на договора за кредит от 09.06.2022г. Според чл. 2, за оценяването и поемането на задължението за поръчителстване, клиентът заплаща на поръчителя възнаграждение в размер, зависещ от размера на кредита, размера на усвоената сума, срока за изпълнение на задълженията, редовност на клиента при получаване на кредити и други показатели, свързани с кредитоспособността и лоялността на клиента, чиито конкретни размери при съответните условия са посочени в погасителен план, неразделна част от този договор. Възнаграждението по смисъла на договора представлява сбора на вноските по погасителния план. Според чл. 2, ал. 3, клиентът заплаща възнаграждението по банкова сметка на посредника, която съвпада с банковата сметка на кредитодателя, или в брой в търговските обекти на посредника, разбирай кредитодателя. Според приложение погасителен план, възнаграждението варира между 39,00лв. и 375,23лв. според размера на усвоената сума и периода на погасяване.

Представен е погасителен план на възнаграждението за обезпечение, според който се дължат 9 месечни вноски по 71,10лв. или 639,90лв.

При горните факти, съдът извежда следните правни изводи:

Процесният договор за кредит има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а кредитополучателят има качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Ето защо, договорът следва да бъде съобразен изцяло с изискванията на ЗПК и ЗЗП.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР, като е налице и формално описание как е изчислен и при какви допускания. Т. е., формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава 3 максималния допустим по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява реалният такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно – възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя с втория ответник, което възнаграждение също се включва в общите разходи по кредита по смисъла на легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

В съдебната практика и правната теория няма съмнение, че главницата по договора за кредит представлява сумата, която реално бива усвоена и получена от кредитополучателя. Всички останали суми, които кредитополучателят заплаща като лихви, такси, комисионни, застрахователни премии, възнаграждения и др. под. представляват разходи, свързани с договора за кредит, а не главница по него.

Възнаграждението в полза на поръчителя също представлява разход, свързан с договора за потребителски кредит и следва да бъде включен в ГПР по кредита. В случая, в договора за кредит изрично е уговорено, че кредитът ще бъде обезпечен по един от описаните начини, като самият договор за поръчителство е сключен на същата дата, на която е сключен и договорът за кредит – 09.06.2022г., чрез посредничеството на самия кредитодател (арг. от чл. 2, ал. 3 от договора за възлагане на поръчителство).

Както в договора за кредит, така и в договора за поръчителство е посочена една и съща банкова сметка, по която да се превеждат сумите за погасяване, както и едни и същи офиси, в които може да се плаща в брой. Дружеството – поръчител представлява предварително одобрено и известно на кредитора дружество, с оглед на което същият е запознат с обстоятелствата, при които биват сключвани договорите за поръчителство.

Начинът на погасяване на вноските по кредита напълно съвпада с начина на погасяване на вноските по договора за поръчителство – вноски със същите падежи и краен срок на издължаване, като всички плащания се извършват само в полза на кредитодателя. Всички тези обстоятелства показват свързаност както между договорите, така и между двете дружества. Отделно от това, другите поставени пред потребителя възможности за обезпечаване на кредита чрез банкова гаранция или две физически лица, отговарящи на определени условия, включително минимален доход, са почти невъзможно за изпълнение и същите целят единствено да насочат кредитополучателя към конкретното дружество – гарант, с което дружеството – кредитодател се намира в облигационна връзка и свързаност. Също така, ясно е посочено, че ако не бъде предоставено друго обезпечение, автоматично клиентът ползва услугата на гаранта, за което дължи възнаграждение.