Решение № 68 от 07.03.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. П., 06.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Ани Харизанова при участието на секретаря Константина Д. Рядкова като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско дело № 20245200500051 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .

Районен съд П. е сезиран с искова молба,подадена от Д.Н. Д., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул.

„Г.Б.“ №116, ет. 2, ап.5,против В. Д. Д., с ЕГН ********** , с адрес с. И., общ. П., ул. „41-ва“ №1, ет. 2, ап. 7.

С исковата молба е предявен осъдителен иск за неоснователно обогатяване .

С Решение № 1095 / 16. 10.2023г . на районен съд П. , постановено по гр. д. № 732/2023г. по описа на същия съд е уважен частично предявения иск. Присъдени са разноски на страните , съобразно с уважената и с отхвърлената част от иска.

Решението на районния съд се обжалва с въззивни жалби, подадени чрез пълномощниците на страните, и от двете страни в съдебното производство . Жалбите са съответно в уважителната и в отхвърлителната част на решението .Във въззивните жалби се излагат съображения за неправилност на обжалването решение,поради нарушение на материалния закон и необоснованост.Искането е да се отмени решението на районния съд в обжалваните части и се постанови ново решение от въззивната инстанция, по съществото на спора, с което се уважат въззивните жалби . Прави се искане за присъждане на сторените съдебно- деловодни разноски.

Във въззивните жалби не се правят нови доказателствени искания по смисъла на чл. 260 т. 5 и т. 6 от ГПК.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК са постъпили писмени отговори от противните страни по въззивните жалби .

1

В открито съдебно заседание страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си. Не правят нови доказателствени искания .

Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното решение , които са посочени във въззивната жалба , като взе предвид становището на страните и събраните доказателства пред първата инстанция , при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК ,прие за установено следното :

Въззивните жалби са процесуално допустими .

Жалбите са подадени от активно легитимирани страни в процеса ( ищец , съответно, ответник в производството пред районния съд ).

Жалбите са подадени в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.

В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на решението . По допустимостта на решението в обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата .

Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение или за неговата процесуално недопустимост. Възраженията , които се правят са свързани с правилността на съдебното решение .

І. По въззивната жалба на В. Д. Д.. Въззивната жалба е основателна .

От съдържанието на исковата молба, като единство на изложени обстоятелства и направено искане съдът прави извода ,че е сезиран с осъдителен иск за неоснователно обогатяване . Правното основание на иска е по чл. 59 от ЗЗД. Основните характеристики на този вид правна защита са развити в Постановление № 1/ 28. 05. 1979г. на Пленума на ВС , като указанията имат задължителен характер за съдилищата(виж т.2на ТР № 2/2009г от 19. 02. 2010г. на ОСГТК на ВКС).

Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл.59 от ЗЗД е разгледан и в редица решения на ВКС ,постановени по реда на чл. 290 от ГПК , както и в правната теория .

Обобщавайки съдебната практика и теория може да се определи следния фактически състав на иска за неоснователно обогатяване:

1/ обедняване на ищеца , което обикновено се изразява в следното :

-ефективно изгубване на имуществена облага;

-пропускане на сигурно имуществено увеличение;

-увеличаване пасивите на имуществото ;

2/ обогатяване на ответника , което обикновено се изразява в следното :

-реално увеличаване на имуществото;

-избягване намаление на имуществото , чрез спестяване на разходи , които ответника нормално би направил;

-намаляване на пасивите на имуществото на ответника ;

3/ обогатяването , респективно обедняването да са без правно основание .В правната теория и практика липсата на правно основание се определя , като липса на валидно правоотношение (договор или едностранна правна сделка ) или липсата на юридически факт (извъндоговорно 2 правоотношение ) , като конкретен източник на права и задължения , въз основа на който едната страна дава, а другата получава облагата . Правното основание при неоснователното обогатяване не бива да се смесва с “основанието”,като елемент на каузалните сделки . Липсата на основание при каузалните сделки води до тяхната нищожност, докато липсата на основание при неоснователното обогатяване води до неоправдано разместване на имуществени блага .

4/ причинна връзка между обогатяването и обедняването . Между обогатяването на ответника и обедняването на ищеца трябва да съществува причинна връзка . Това е така , тъй като закона изисква обогатяването да е “ за сметка “ на обедняването . Причинната връзка при неоснователното обогатяване не се изразява в това , че обедняването е причина за обогатяването или пък обратното, а в това , че както обедняването , така и обогатяването трябва да произтичат от един и същи общ факт или от обща група факти ( виж т. 5 на Постановление № 1/ 28. 05. 1979г. на Пленума на ВС).

5/ субсидиарност на иска . Иска за неоснователно обогатяване е процесуално допустим,само когато за страната не съществува друг договорен или деликтен иск , или друга правна възможност да осъществи имущественото изравняване . Ако страната може да защити правата си чрез иск по чл. 55 от ЗЗД искът по чл. 59 от ЗЗД не е допустим. Искът по чл. 59 от ЗЗД е допустим , когато за страната въобще липсва друга възможност за правна защита ( виж т. 1 на Постановление № 1/ 28.

05. 1979г. на Пленума на ВС).

6/В случаите на чл. 59 от ЗЗД се дължи по-малката сума между обогатяването и обедняването ,докато в случаите на чл. 55 от ЗЗД на връщане подлежи изцяло полученото без основание, на неосъществено или отпаднало основание( виж т. 4 на Постановление № 1/ 28. 05. 1979г. на Пленума на ВС).

Правни изводи .

Въпросът, който поставя казуса е - има ли обогатяване на ответницата по иска, това обогатяване дали е без правно основание и обогатяването дали е за сметка на обедняването на ищеца , т. е. съществува ли причинна връзка между обогатяването и обедняването ?

Въззивната инстанция намира за неправилен и нреобоснован извода на районния съд за това, че всички тези елементи от фактическият състав на неоснователното обогатяване са установени и доказани по делото .

Какво е установено по делото от фактическа страна на спора ?

Установено е по делото ,че страните са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с решение на РС П.. От брака съпрузите имат две деца – Х. Д. и Н. Д.. С решението на съда е постановено родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца да се упражняват от майката. Установено е по делото ,че детето Н. Д. е живяло при майката и тя е полагала непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето за периода от м. 04.

2020г. до 22. 10. 2021г. За периода от 23. 10. 2021г.до м. 06. 2022г . детето Н. Д. е живяло при бащата и той е полагал непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето.

Установено е поделото ,че с решение на Дирекция „ Социално подпомагане“ /ДСП/ гр. П. на майката В. Д. са отпуснати месечни помощи за двете деца, по чл. 7 от Закона за семейните помощи за деца /ЗСПД/.

В исковата молба ищеца твърди ,че за времето ,за което детето Н. Д. е живяло при него и той е полагал непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето, майката се е 3 обогатила неоснователно със сумите , които е получила ,като семейни помощи за двете деца , а ответника е обеднял с тези суми за сметка на обогатяването на ищцата, тъй като за този периоди непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето са полагани от бащата .

Претенцията на бащата е уважена от районния съд за периода от 23. 10. 2021г.до м. 06. 2022г ., в размер на 393,05 лв. , когато детето Н. Д. действително е живяло при бащата и той е полагал непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето.

Този извод на районния съд е неправилен и необоснован , тъй като противоречи на материалния закон.

Въпросът за получаването на семейните помощи за деца е уреден нормативно в Закона за семейните помощи за деца / ЗСПД/. В чл. 22 от ЗСПД е посочено ,че при развод или при разделно живеене на родителите, семейните помощи за деца следва да се получават от родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права или от родителя , при когото децата живеят. По силата на тази правна норма , след като детето Н. за определен период от време е живяло при бащата и той е полагал грижи по неговото отглеждане би следвало семейните помощи за това дете да се получават от този родител. Така е приел и районния съд, като е присъдил част от семейните помощи ,получени от майката на бащата . Районният съд е приел,че с тази сума майката неоснователно се е обогатила за сметка на обедняването на бащата, който реално е полагал грижи за детето Н. .

Правилно в мотивите на обжалвания съдебен акт районния съд е приел ,че се касае за „ целева помощ „ за отглеждане на дете. Районният съд обаче не е съобразил обстоятелството ,че семейните помощи за отглеждане на деца се получават въз основа на „разрешителен режим“, установен в ЗСПД и ППЗСПД. Обстоятелството, че за определен период от време едното дете е отглеждано от единия родител не означава,че семейните помощи за това дете се дължат на този родител,само поради факта на упражняването на родителските права от него .

За да се получават семейните помощи за детето Н. Д. е следвало бащата Д. Д. да подаде заявление-декларация по чл. 17 от ППЗСПД до ДСП .В заявлението –декларация бащата е следвало да посочи обстоятелството ,че детето живее при него и той полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието му. Следвало е да посочи от кога детето живее при него,както и да приложи и необходимите документи по чл. 17 ал. 3 от ППСМД.По това негово искане директора на ДСП следва да се произнесе с нарочна заповед , с която да разреши или да откаже получаването на семейните помощи за детето Н. от бащата .

В правомощието на ДСП е правото ,след като семейните помощи се предоставят на бащата да поиска от родителя , който не е полагал грижи за едното дете да възстанови на ДСП неправомерно получените семейни помощи за това дете.

В конкретиня казус не са осъществени елементите на института на неоснователното обогатяване по чл. 59 от ЗЗД. Нямаме обогатяване на майката и обедняване на бащата, като обогатяването на майката да е без правно основание и за сметка на обедняването на бащата .

На основание чл. 271 ал. 1 от ГПК ще следва да се отмени решението на районния съд в обжалваната част и се постанови ново решение от въззивната инстанция по съществото на спора , с което се отхвърли иска , като неоснователен.

ІІ. По въззивната жалба на ищеца Д. Н. Д..

Претенцията на ищеца Д. Н. Д. е да се осъди ответницата да му заплати целевата помощ, 4 която е получила от ДСП за детето Н. Д. ,за времето от м. 04. 2020г. до 22. 10. 2021г. Твърди се ,че за този период от време детето Н. е отглеждано от него,поради което с получените семейни помощи за това дете майката неоснователно се е обогатила за сметка на обедняването на бащата .

Въззивната жалба е неоснователна .