Определение № 16914 от 24.10.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16914 гр. София, 24.10.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Василена Дранчовска като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно частно гражданско дело № 20241100510756 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 279 ГПК, вр. с чл. 577 ГПК.

Образувано е по частна жалба на П. Л. Д. срещу определение от 29.08.2024 г. на съдия по вписванията В.Ж. при Софийски районен съд, постановено по заявление с вх. № 67808/29.08.2024 г., с което е отказано вписване на протокол за съдебна спогодба от 12.02.1992 г. по гр.д. № 3679/1991 г. по описа на СРС.

Жалбоподателят твърди, че отказът е незаконосъобразен, защото по отношение на заявителя П. Л. Д. било изпълнено изискването на чл. 264, ал. 1 ДОПК и същият нямал непогасени данъчни задължения за имота. Поддържа, че от представеното удостоверение за наследници било видно, че той е наследник на съделителя С.Д.В. и искал вписване само на припадащата му се част от 1/48 ид.ч. от ½ идеална част от сградата и 1/48 ид.ч. от ½ ид.ч. от ¼ ид.ч. от дворното място по дял първи от съдебно-спогодителния протокол. Ето защо моли обжалваното определение да бъде отменено и да бъде постановено вписване на протокола за съдебна спогодба по отношение на собствените на П. Л. В. 1/48 идеални части от сградата и дворното място.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и данните по делото, намира следното:

Предвид нормата на чл. 577, ал. 1 ГПК и доколкото частната жалба е депозирана в рамките на законоустановения срок за обжалване (в последния ден от срока, съобразно пощенското клеймо на плика, с който жалбата е изпратена по пощата), следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

1

Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови обжалваното определение, съдията по вписванията при СРС е констатирал, че в представеното удостоверение за данъчна оценка са отразени непогасени данъчни задължения, а в заявлението не било уточнено по отношение на кой дял от протокола за съдебна делба се иска вписване, поради което са налице пречки съдебно-спогодителният протокол да бъде вписан.

Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 7/25.04.2013 г. по тълк. дело № 7/2012 г. на ВКС, ОСГТК, т. 6, проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 от Правилника за вписванията относно това дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание, като не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон.

Когато се представи акт за вписване в нотариалните книги, съдията по вписванията може да откаже исканото вписване: 1) ако актът не подлежи на вписване, 2) ако той не е съставен съобразно изискванията за форма, предвидени в закона и Правилника за вписванията официален документ или частен документ във формата на нотариален акт или с нотариална заверка на подписите, 3) ако актът няма необходимото съдържание - индивидуализация на страните и на имота (ако се отнася до конкретен имот), 4) ако не е представена скица-копие от кадастралната карта, когато конкретният имот се намира в район с одобрена кадастрална карта, 5) ако не е внесена необходимата такса за вписването (когато такава се дължи) и 6) ако не са представени доказателства за изпълнението на изискванията на чл. 264 ДОПК (освен при вписването и отбелязването на съдебно решение). На друго основание вписване в нотариалните книги не може да бъде отказано – в този смисъл определение № 523 от 03.11.2017 г. по ч. гр. д. № 3584/2017 г. на ВКС, IV г.о.

Настоящият съдебен състав счита, че преценката на съдията по вписванията за неспазване на изискването на чл. 264, ал. 1 ДОПК е законосъобразна. Цитираната норма е императивна и за спазването й съдията по вписванията следи служебно, като за нарушаването й същият носи имуществена отговорност (чл. 265 ДОПК). Преценката за спазване на изискването за представяне на данъчна оценка за удостоверяване наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота е включена в обхвата на проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 ПВ. Налице е и трайна съдебна практика, според която съдията по вписванията има право да извършва и служебна проверка спазени ли са изискванията на чл. 264 ДОПК и удостоверяването на липсата на публичноправни задължения е условие за разпореждане на вписването (в този смисъл определение № 98/24.01.2023 г. на ВКС, II г.о., по ч. гр. д. № 4497/2022 г.; определение № 86/26.05.2020 г. на ВКС, II г.о., по ч. гр. д. № 1108/2020 г.; определение № 83/15.05.2020 г. на ВКС, II г.о., по ч. гр. д. № 577/2020 г.; определение № 35/01.02.2022 г. по ч. гр. д. № 58/2022 г. на ВКС, II г.о. и др.).

Съдебно-спогодителният протокол по дело за делба удостоверява извършено прехвърляне на 2 вещни права върху имота и за вписването му е необходимо спазване на изискването на чл.

264, ал. 1 ДОПК. В случая в представеното удостоверение за данъчна оценка на имота е отразено наличието на непогасени данъчни задължения за него, поради което е налице пречка за вписване на акта.

Във връзка с възраженията в жалбата следва да се отбележи, че действително в удостоверението за данъчна оценка е посочено, че заявителят П. Л. Д. няма непогасени задължения, но със заявлението си до Агенция по вписванията той е поискал вписване на съдебния протокол без уточнение на дела от имота, по отношение на който се разпростира неговото вещно право. Така формулирано, искането за вписване касае целия имот, по отношение на който несъмнено са налице непогасени публични задължения, поради което е недопустимо вписване на акта по партидата на имота и на всички негови съсобственици.

Заявителят П. Д. е уточнил правото си на собственост едва в частната жалба, но и в нея е налице противоречие, като от една страна се твърди притежание на 1/48 ид.ч. от половината от къщата и от половината от ¼ ид.ч. от дворното място, а в петитума се иска вписване на 1/48 ид.ч. от къщата и на толкова ид.ч. от земята.

Същевременно, в протокола за делба двата дяла са индивидуализирани като предна и задна част на жилищна сграда, а от приложените скици е видно, че се касае до един недвижим имот, което в съвкупност с констатираното противоречие в изявленията на страната се явява пречка имотът, по отношение на който се иска вписване, да бъде надлежно индивидуализиран. В заявлението си П. Д. не е уточнил нито идеалната част от имота, по отношение на която иска вписване, нито по отношение на кой точно имот се разпростира претендираното от него вещно право (цялата къща или някаква реална част от нея), което заедно с неизпълненото изискване на чл. 264 ДОПК представлява основание за отказ от вписване на протокола за съдебна спогодба.

С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че постановеното определение от 29.08.2024 г. на съдия по вписванията В.Ж. при Софийски районен съд, с което е отказано вписване на протокол за съдебна спогодба от 12.02.1992 г. по гр.д. № 3679/1991 г. по описа на СРС, е правилно и подадената срещу него частна жалба следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 18-00-058/12.09.2024 г. на П. Л. Д. срещу определение от 29.08.2024 г. на съдия по вписванията В.Ж. при Софийски районен съд, постановено по заявление с вх. № 67808/29.08.2024 г., с което е отказано вписване на протокол за съдебна спогодба от 12.02.1992 г. по гр.д. № 3679/1991 г. по описа на СРС.

3

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едноседмичен срок от получаване на препис от страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4