Решение № 613 от 10.05.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 613 гр. София, 10.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Николова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20221000501654 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.

258

–

273

ГПК.

С решение № 27 от 3 февруари 2022г. по гр. д. № 359/2021г. Окръжен съд - Монтана е осъдил ЗАД „ОЗК – 3астраховане“ АД да заплати на Д. К. обезщетение от 25 000 лв. (частичен иск от 140 000 лв.) за понесените неимуществени вреди от ПТП на 17 септември 2019 г., причинено от П. Х. П., съгласно полица BG/23/119001696587/18.06.2019г., както и обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП в размер на 6 416,29 лв. заедно със законна лихва върху двете обезщетения от 26 ноември 2019 г. до окончателното изплащане; осъдил ответника да плати по сметка на МОС държавна такса от 1 256,64 лв., както и 875 лв. разноски; осъдил ответника да плати на адвокат П. К. от САК възнаграждение на основание чл. 38 от ЗАдв. в размер на 1 472,48 лв.

С допълнително решение № 81 от 4 април 2022г. ОС - Монтана е допълнил решението си от 3 февруари 2022г., като е отхвърлил иска на Д. И.

К. против ЗАД „ОЗК – Засхраховане“ за присъждане на обезщетение за понесените неимуществени вреди от ПТП на 17 септември 2019г., причинено 1 от П. П., съгласно полица (BG/23/119001696587/18.06.2019г.) над уважения размер от 25 000 лв. до претендирания размер от 140 000 лв. като неоснователен.

С определение № 211/04.04.2022г. ОС - Монтана е оставил без уважение искането на представителя по пълномощие на ищеца за изменение на решението в частта за разноските чрез увеличаване на адвокатското възнаграждение за безплатна правна помощ до размера от 2 316, 97 лв. и присъждане на ДДС върху него. Със същото определение съдът е присъдил на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски в полза на ответника, чието присъждане е поискано преди даване ход на устните състезания, в размер на 5 971, 83 лв.

Въззивното производство е образувано по въззивни жалби на Д. И. К. срещу решението по гр. д. № 359/2021г. на ОС – Монтана – основно и допълнително - в отхвърлителната му част. С доводи за неправилност на решението, концентрирани върху нарушения на материалния закон, – чл. 52 ЗЗД, иска отмяна на решението в отхвърлителната му част и вместо това уважаване на предявения иск до 140 000 лв.

ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, подал въззивна жалба, върната от първоинстанционния съд, е подал отговор срещу жалбите на ищеца, с който е оспорил релевираните в тях доводи.

Д. И. К., чрез представителя си по пълномощие, е подал и частна жалба срещу определението на съда по чл. 248 ГПК, оспорена от ответника.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че в полза на ищеца е възникнало вземане по 432, ал. 1 КЗ в размер на 25 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, вследствие естеството на травматичните увреди и тежестта на увреждането, болките, начина на лечение – оперативно и предстоящата още една операция, продължителния оздравителен период, остатъчните увреждания, които се отразяват на качеството на живот, въздействието върху психиката и продължаващия посттравматичен стрес. Съдът е счел, че заболявания на ищеца не са в причинна връзка с възстановяването му и, че същият е ползвал предпазен колан, поради което няма основание за намаляване на обезщетението.

Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в 2

ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо в обжалваната част, а като косвен резултат от решаващата си дейност счита същото за неправилно в обжалваната част.

Застраховането срещу гражданска отговорност е правоотношение, по силата на което застрахователят се задължава да обезпечи застрахователна закрила срещу риска от възникване на гражданска (деликтна) отговорност в тежест на застрахования, като при настъпване на застрахователното събитие, плаща дължимото от последния обезщетение за вредите, причинени на трети лица. Застрахователното събитие при тази застраховка, като проекция на застрахователния риск, е възникването на гражданска отговорност в тежест на застрахования. Отговорността на застрахователя възниква на основание застрахователно правоотношение, а отговорността на причинителя на непозволеното увреждане, на основание деликт. Т. н. пряко право на увредения срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ за изплащане на застрахователното обезщетение, предявено в настоящия процес, и правото му да търси обезщетение на деликтно основание, възникват в един и същи момент – този на настъпването на застрахователното събитие (в случая ПТП), при което е причинено непозволеното увреждане.

С оглед спорния предмет на делото във въззивното производство и обстоятелството, че решението на първоинстанционния съд в осъдителна в полза на ищеца част не е обжалвано, въззивният съд в правоприлагащата си дейност изхожда от положението, че ищецът е пострадало лице от ПТП, станало на 17.09.2019г. при челен удар от товарен автомобил, движил се в насрещното движение, от което са му причинени телесни увреждания и имуществени вреди, а ответникът е застраховал гражданската отговорност на делинквента, причинил процесното ПТП, признат за виновен от наказателния съд с влязло в сила решение по чл. 78а НК (чл. 297 вр. чл. 298, ал. 1 ГПК вр. чл. чл. 429 – 437 вр. чл. 477 и сл. КЗ; чл. 300 вр. чл. 413, ал. 3 НПК).

Спорно във въззивното производство, съобразно посоченото по-горе, е какъв е размерът на обезщетението, предназначено да възмезди болките и страданията, понесени от ищеца, чиято легитимация като пострадало лице е призната от съда, но чийто изводи относно дължимия размер на обезщетението се оспорват като необосновани, съотв. поддържа се

3 неправилно като резултат приложение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД.

С влезлия в сила акт на наказателния съд, задължителен за гражданския съд в настоящото производство, като съставомерен резултат от процесното ПТП е признат получената от ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на гръдния кош със счупване на 1 до 7 леви ребра и частичен пневмоторакс; контузия на белия дроб; счупване с разместване в областта на лявата тазобедрена става - както на ставната ямка, така и на главашийка на бедрената кост, наложили оперативна намеса и алопластика с чужди тела, от които е причинено трайно затруднено движение на снагата, трайно (за месеци) затруднено движение на левия крак и реална опасност за живота. От заключението на изслушаната по делото съдебно – медицинска експертиза, изготвено от вещо лице – ортопед - травматолог, уточнено в съдебно заседание, неоспорено от страните и възприето от съда, е установено и срещу това няма оплаквания във въззивното производство и въззивният съд в правоприлагащата си дейност следва да изходи от установените въз основа на него фактически положения, че в резултат на произшествието ищецът е приет за активно лечение в болницата в гр.Плевен в тежко общо състояние, в т.ч. със затруднено дишане и с болки в областта на гърдите и в левия долен крайник. От направените параклинични и образни изследвания са установени данни за фрактура - луксация на ляв ацетабулум и главата на лява бедрена кост, бикондилна фрактура на приксимална тибия и фрактура на фибулата вляво, в областта на лявата тазобедрена става (ТБС) е констатиран оток и кръвонасядане, тази става е била деформирана и движенията в нея невъзможни. Левият долен крайник е скъсен с около 3-4 см спрямо симетричния, а лявата подбедрица е оточна и деформирана със значителен хематом. Движенията в лявата колянна става са невъзможни. На КАТ изследване са установени още данни за фрактури - от първо до седмо ребро вляво с дислокация на костни фрагменти, парциален пневмоторакс и разпространена базална пневлофиброза. Направени са консултации с интернист, анастезиолог, гастроентеролог, неврохирург, хематолог, ортопедтравматолог. Във връзка с получените травми и по спешност на пострадалия е извършена мануална репозиция на тазобедрената луксация, като левия долен крайник е поставен на директна скелетна екстензия през бедрената кост, а лявата подбедрица е имобилизирана с гипсова лонгета. На 28.09.2019г., след стабилизиране на общото състояние на Д. К., е извършена кръвна репозиция и 4 е поставена метална остеосинтеза на лява подбедрица с две плаки и винтове.

На 02.10.2019г. пострадалият е приведен в клиника по ортопедия и травматология, където на 11.10.2019г. е подложен на операция за ендопротезиране на лява ТБС. На 28.10.2019г. е изписан с окончателната диагноза контузио карпорис генерализата, контузио капитис, фрактура костарум I-VII синистра, контузио пулмонум, пневмоторакс парциалис, контузио абдоминис фрактура - луксацио ацетабуле синистра ет капитис феморис синистра, фрактура крурис син., като са му дадени препоръки за продължаване на антикоагулантната профилактика за още 30 дни, да се придвижва с помощни средства за 2 месеца и му е издаден болничен лист за 72 дни временна неработопособност (с призната временна неработоспобност, видно от болничните листове и ЕР на ТЕЛК, до 13.05.2020г.). Оздравителният процес е продължил и след изписването на пациента, той посетил е 4 пъти специализиран ортопедичен кабинет, и след съответните прегледи и с оглед невъзстановения обем на движение в лявата ТБС и колянна става, както и наличната хипотрофия на бедрената мускулатура, е продължен срокът на временна неработоспособност и е насочен към ТЕЛК. На 30.03.2021г. вещото лице е извършило преглед на ищеца и от него и след запознаване с рентгеновите снимки и обема на движение на долните крайници, вещото лице е констатирало следното обективно състояние: - походка самостоятелна, леко накуцваща, дължаща се на невъзможната пълна екстензия в коляното.

Ограничени движения в лявата ТБС. Болка при клякане и ставане от клек. От извършената сантиметрия е видно, че има хипотрофия на лявата бедрена мускулатура с 2,5 см. Няма данни за сърдечно и белодробно страдание.

Пострадалият се оплаква от болка в лява гръдна половина при натоварване.

Вещото лице е формирало извод, че оплакванията на пострадалия са в пряка връзка от причинените му травми и е уточнило, че в резултат от рехабилитацията се е стигнало до 90 % възстановяване на обема на движение на колянната става, като при движение има лек болков синдром и поради ендопротезирането лицето е с трайно намалена работоспособност (с представеното ЕР на ТЕЛК за общи заболявания към МИ – МВР № 0631 от зас. № 174 от 23.11.2020г. основно поради получените травматични увреди с водеща диагноза „Счупвания на други части на бедрената кост“ на ищеца е определен 50 % ТНР за 3 години), може да извършва ежедневните си битови ангажименти, но няма как да се натоварва физически като здрав човек и 5 вероятно му предстои още една оперативна намеса за отстраняване на имплантите в подбедрицата. Придружаващите му заболявания не са се отразили на възстановяването му. Вещото лице е потвърдило реалната опасност за живота на пострадалия ищец, като е пояснило, че получената тежка политравма е била живозастрашяващо състояние, като е съществувал риск от директна травма, мастна емболия, кървене, нарушено дишане и сърдечна дейност, както и кръш –синдром.

От заключението на съдебно-психологическата експертиза, уточнено в съдебно заседание, е установено още по делото, че ищецът се намира в състояние на постравматичен стрес - силно тревожно разстройство, вид психична травма, - който е отключен след катастрофата и към момента на изследването на 29.03.2021г. той се намира в състояние на силен панически страх, безпомощност и ужас от невъзможността да се справи със ситуацията, трудно преодолява последиците от катастрофата, симптомите на гняв, нервност, страх, безпомощност, чувството за безизходица често се увеличават и стават толкова силни, че се явяват пречка за нормален начин на живот.

Вещото лице психолог е пояснило, че травмата ще остане трайно в живота на ищеца, като с оглед отминалото време счита, че това ще е до края на живота му. Симптомите на този стрес могат да бъдат намалени, за да се повиши качеството на живот, чрез групова терапия и нервно лингвистично програмиране, извършвани от малко на брой специалисти в България.