Решение № 534 от 03.04.2025, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 534 гр. Велико Търново, 03.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IX СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ при участието на секретаря ТАНЯ К. МАРГАРИТОВА като разгледа докладваното от ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ Гражданско дело

№ 20254110100153 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид:

Предявени са по реда на чл.439, ал.2, вр. с чр.124 от ГПК установителни искове за отрицание на възможността да бъдат осъществени по принудителен ред вземания поради погасяването им по давност/ на практика -несъществуването им като годни за събиране в изпълнително производство / с правна квалификация , изведена от нормите на чл. 110, чл. 117, ал.2 от ЗЗД.

Ищецът М. В. Й., с ЕГН: ********** от град *** чрез пълномощника си – адвокат В. Н. от САК, твърди , че е бил длъжник на *** по договор за потребителски кредит от **.**.**** г. , като за събиране на присъдените по гр.дело № 543/2010 г. на ВТРС вземания въз основа на издадени два изпълнителни листа от 10.03.2011 г., както следва :за сумата от 1140,30 лева –главница; сумата от 28,47 лева –такса за обслужване на кредита ; сумата от 206,47 лева- такса за обслужване за периода от 01.10.2008 г. -26.09.2009 г. ; сумата от 25.82 лева – неустойка за същия период ; сумата от 127,50 лева- разноски в заповедното производство и сумата от 197,50 лева – разноски в исковото производство , на 19.09.2011 г. е образувано изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ *** , с район на действие ВТОС , което е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК през 2014 г.

Вземанията са погасени на 19.09.2018 г. с изтичане на установената с правилото на чл.117, ал.2 от ЗЗД нова пет годишна давност. Тъй-като те са прехвърлени с договор за цесия на ответника *** , с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *** , същият е завел изпълнително дело *** по описа на ЧСИ *** за принудителното им събиране.

Предвид това , моли съдът да постанови решение , с което да приеме за установено настъпването на последиците на давността за тези вземания/ изявлението „не дължи“ следва да се тълкува поправително според логиката на отрицание на принудителното изпълнение, изведена от обстоятелствата / .

Претендира присъждане на разноските по производството.

1

Ответникът в срока по чл.131, ал.1 от ГПК е направил изявление за признание на исковете , като в с.з. писмено поддържа отговора на исковата молба.

В с.з. пълномощникът на ищеца писмено подържа предявените искове бъде постановено решение по реда на чл.237, ал.1 от ГПК . и моли да

Съдът след като съобрази изявленията на страните и прецени по реда на чл.235 от ГПК събраните по делото доказателства, приема за установено и обосновава следните правни изводи:

Исковете подлежат на положителен правосъден резултат по реда на чл. 237, ал.1 от ГПК съобразно следните положения:

1/ изявление на ответника за признанието им в смисъл , че принудителното осъществяване на вземанията е осуетено от настъпването на легалния фактически състав на погасителната давност ; 2/ признатото материално право/ възражението за погасителна давност/ не противоречи на закона и/или добрите нрави; 3/ признанието съответства на доказателствената информация , извлечена от представените писмени документи според аналитичната им преценка или поне не противоречи на нея.

Ищецът има право на присъждане на разноски по производството/ чл.78, ал.1 от ГПК/, възлизащи общо на 570 лева, тъй-като, макар и ответникът да е признал исковете, с поведението си в миналото, проявено във факта на образуване на изпълнително дело след изтичане на давностния срок за прехвърлените му вземания , той се счита дал повод по смисъла на чл.78, ал.2 от ГПК първият да търси съдебна защита .

Предвид горното , съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА за установено по реда на чл.439, ал.2 , вр. с чл.124, ал.1 от ГПК като резултат на предявените от М. В. Й., с ЕГН: ********** от град *** ,*** срещу *** , с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *** , искове, че прехвърлените на ответното дружество от ***, със седалище и адрес на управление : ***, вземания към първия , произхождащи от договор за потребителски кредит от **.**.**** г. , присъдени / признати с решение по гр.дело № 543/2010 г. на ВТРС, както следва : за сумата от 1140,30 лева –главница; сумата от 28,47 лева –такса за обслужване на кредита ; сумата от 206,47 леватакса за обслужване за периода от 01.10.2008 г. -26.09.2009 г. ; сумата от 25.82 лева – неустойка за същия период ; сумата от 127,50 лева- разноски в заповедното производство и сумата от 197,50 лева – разноски в исковото производство, за чието принудително събиране е образувано изпълнително дело *** по описа на ЧСИ ***, с район на действие ВТОС , са погасени по давност .

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК *** , с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *** да заплати на М. В. Й., с ЕГН: ********** от град *** ,***, сумата от 570/ петстотин и седемдесет / лева , представляваща направени по производството разноски.

Решението може да се обжалва пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________

2

3