Определение № 2946 от 30.10.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2946 гр. Пловдив, 30.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Въззивно частно гражданско дело № 20245300502859 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано е по въззивна частна жалба на "Йеттел България" ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к.

"Младост" 4, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез пълномощник адв. Ц., САК, против Разпореждане, инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение № 8094/26.09.2024г., по ч. гр. д. № 9119 по описа на Районен съд Пловдив за 2024г., с което се отхвърля заявление за издаване на заповед за изпълнение, в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК против Г. К. А., ЕГН ********** по отношение следните суми: неустойка в размер на 128,75 лв., начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги № *** от 31.01.2022г. по инициатива на потребителя, съгласно пи 9 от договора, формирана както следва: сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл.

ДЦС (по 41,66 лв. всяка), а именно: 124.98 лв., ведно с добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора в размер на 3,77 лв.; неустойка в размер на 133,40 лв., начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги № *** от 19.01.2022г. по вина на потребителя, съгласно пи 9 от договора, формирана както следва: сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДЦС (по 36,83 лв. всяка), а именно: 110,49 лв., ведно с добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора в размер на 22,91 лв.; неустойка в размер на 112,86 лв., начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на 1 договора за мобилни услуги № *** от 10.02.2022г. по инициатива на потребителя, съгласно пи 9 от договора, формирана както следва: сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 36,83 лв. всяка), а именно: 110,49 лв., ведно с добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора в размер на 2,37 лв.; ведно със законната лихва върху тези суми от подаване на заявлението – 02.08.2024г., до окончателното плащане.

В частната жалба се излагат подробни съображения, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с нормите на материалния закон и необоснованост. Иска се същото да бъде отменено в обжалваната му част. Претендират се и сторените за настоящото частно въззивно производство разноски в размер на заплатената държавна такса.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Жалбата е подадена от легитимирана страна, при спазване на срока по чл. 275 ГПК, във вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК , поради което и процесуално допустима.

Производството пред РС – Пловдив е образувано по заявление на "Йеттел България" ЕАД, ЕИК 130460283 за издаване на заповед за изпълнение п о чл. 410 ГПК в общ размер на 593,61 лева, които парични задължения произтичат от следните договори между длъжника и „Йеттел България“ ЕАД:

Договор за мобилни услуги № *** от 31.01.2022г; Договор за мобилни услуги № № *** от 19.01.2022г.; Договор за мобилни услуги № *** от 10.02.2022г.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението по отношение на претендираните неустойки за предсрочното прекратяване на договорите от заявителя, тъй като приел, че нлаузите за неустойка са неравноправни, тъй като водят до задължаване на потребителя при неизпълнение на задълженията си да плати прекомерно високо обезщетение. Съдът е приел, че за оставащия срок на договора потребителят няма да ползва и отстъпките и не следва да дължи обезщетение, определящо се от техния размер. При неустойка в размер на месечните такси до края на срока на договора, но не повече от 3, колкото по-малко е неизпълнението, поголяма неустойка ще се плати. Така потребител, за който предпоставките за начисляване на неустойката са настъпили още през първия месец, и този, за който са настъпили през 21-вия месец от двугодишен договор, ще платят една и съща неустойка в размер на 3 месечни такси.

Настоящият състав на съда, след като се запозна с материалите по приложеното заповедно производство и прецени правилността на 2 обжалваното разпореждане, намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

Длъжникът в заповедното производство е потребител по см. на §13, т.

1 от ДР на ЗЗП и съдът е задължен преди да издаде заповедта служебно да извърши проверка на основание чл. 411, ал. 1, т. 2, пр. 2 и т. 3, пр. 2 от ГПК, както за съответствие на искането със закона и добрите нрави, така и относно наличието на неравноправни клаузи в договора, по смисъла на ЗЗП.

Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗЗП , неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, а законът задължава заповедния съд да откаже издаване на заповед за изпълнение и при наличие на обоснована вероятност искането да се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.

С оглед данните по делото, настоящият състав на съда също намира, че в конкретния случай съществува обоснована вероятност претендираното вземане за неустойка, да се основава на неравноправна клауза в договора, сключен с потребителя. Относно неустойката за предсрочно прекратяване на договорите, независимо от уговорения максимален размер на същата до размер на три месеца, настоящата инстанция намира, че начинът, по който се формира, остава неясен за потребителя. В процесните договори се съдържа информация относно стандартен месечен абонамент, както и стойността на отстъпките по абонаментни планове, които потребителят би дължал към момента на прекратяване на договора, но неясно остава как е формирана, както и каква част от общо претендираната сума представлява стойността на отстъпките. Поради това настоящият състав приема, че не е ясно формулиран за потребителя и неясен остава и за съда начина на формиране на неустойката по всеки един от посочените компоненти, съгласно разписаното в договора.

На следващо място, искането на заявителя е в противоречие с добрите нрави. В случая по отношение на оператора претендираната неустойка би заместила дължимото от клиента изпълнение на задължението да заплаща цена за договорените мобилни услуги, независимо дали договорът ще е действащ и дали ще се предоставят такива услуги. И след като при действащ договор заплащането на месечни такси е срещу престирано от оператора 3 изпълнение на задължението му за предоставяне на мобилни услуги, то така уговорената неустойка при прекратяване, би довела до недопустимо неоснователно обогатяване на оператора. Безспорно при преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави, следва да се вземат предвид всички факти и обстоятелства за конкретния случай, но същите следва да са относими към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, в какъвто смисъл са и задължителните разяснения в т.

3 на ТР № 2 от 12.11.2014 г. на ВКС. Без значение по отношение на претенцията за неустойка са действително претърпените вреди от кредитора, както и последващи действия на страните при изпълнение, неизпълнение, разваляне или прекратяване на договора. И поради това, процесната клауза се явява нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като е извън обичайната обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, в какъвто см. са разясненията в т. 4 от ТР № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. (в този см. решение № 193/09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г. на ВКС, I т. о. и решение № 219/09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г. на ВКС, I т. о.).

Освен гореизложеното, по отношение на така претендираната неустойка следва да се отбележи, че дължимостта й е в пряка зависимост от прекратяването на договора или по-точно развалянето му по смисъла на чл.87 от ЗЗД. В заявлението не е описано как и кога е прекратен договорът за мобилни услуги. Сочи се само причината за това – забавяне на плащанията от страна на длъжника. Със сигурност обаче в общите условия на мобилния оператор е налице неравноправна клауза, а именно тази по чл.19б, б.“в“, предвиждаща възможност за доставчика едностранно да прекрати индивидуален договор с потребител, който не е платил дължими от него суми.

За разлика от клаузата по чл.19“а“, съгласно която за прекратяване на договора от потребителя е необходимо той да изпрати до доставчика едномесечно писмено предизвестие, клаузата по чл.19“б“ не предвижда изискване за предизвестие. Тази клауза е в противоречие с императивната разпоредба на чл.87, ал.1 от ЗЗД. Следователно, тъй като искането за издаване на заповед за изпълнение за горепосочената неустойка се основава на твърдението за прекратяване на сключения между страните договор за мобилни услуги, а това твърдение от своя страна вероятно се основава на противоречаща на закона и неравноправна по смисъла на ЗПП клауза в общите условия на кредитора, е 4 налице основание за отхвърляне на искането.

По така изложените съображения разпореждането в обжалваната му част следва да се потвърди.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане, инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение № 8094/26.09.2024г., по ч. гр. д. № 9119 по описа на Районен съд Пловдив за 2024г. в обжалваната му част.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5