Решение № 56 от 17.01.2024, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Ботевград, 17.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Н.П.П. при участието на секретаря М.К.П. като разгледа докладваното от Н.П.П. Административно наказателно дело № 20231810200412 по описа за 2023 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 8116/03.04.2023 г. на Началник отдел "Контрол по републиканската пътна мрежа", Дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол", Агенция "Пътна инфраструктура", гр. София, с което на Д. Б. Х., с ЕГН **********, с адрес с. *, обл. *, ул. „*“ № 7, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 2000 /две хиляди/ лева на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от Закона за пътищата, вр. Чл. 5, ал. 1, т. 3, б. „в“, чл. 8, ал. 1 и ал. 2 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, като излага подробно доводите си за това в жалбата.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично и не изпраща представител. Депозирал е становище, с което поддържа жалбата.

Административно-наказващият орган – В. * - Началник отдел "Контрол по републиканската пътна мрежа", Дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол", Агенция "Пътна инфраструктура", гр. София, издала наказателното постановление, призована съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, не се явява. Представлява се от главния юрисконсулт Г.Н., който оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде изцяло потвърдено, излагайки конкретни доводи в тази насока.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна 1 страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за установено от фактическа страна следното:

На 27.02.2023г., в 13,20 часа, на път II-1 7, км 0+300, в посока гр. Враца – гр. София, жалбоподателят Д. Б. Х. управлявал съчленено ППС с девет оси – МПС с четири оси марка „*“ с рег. № * и полуремарке с пет оси с рег. № *.

Същият бил спрян за проверка от св. Н. А., в хода на която проверка, след извършено измерване на превозното средство с ролетка 1237/18 (50 м), се установило, че същото надвишава нормите на Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, както следва:

Дължина на ППС от 22,70 метра при допустима максимална дължина от 16,50 метра съгласно чл. 5, ал.1, т.3, б.В от наредбата. Водачът не представил валидно разрешение или квитанция за платени пътни такси за движение на извънгабаритното

ППС, поради което му бил съставен АУАН №

0009533/27.02.2023 г. за нарушение по чл. 26, ал.2, т.1, б.А Закона за пътищата, вр. Чл. 8, ал. 1 и ал. 2 и чл. 37, ал.1, т.1 Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя, предявен му е лично и същият не е вписал възражения.

Н а 03.04.2023 г., въз основа на съставения АУАН № 000 9533, при идентично словесно описание на извършеното нарушение и субсумирането му под нормата на чл. 26, ал.2, т.1, б.А от Закона за пътищата, вр. чл. 5, ал. 1, т. 3, б.“в“, чл. 8, ал. 1 и ал. 2 и 37, ал.1, т.1 Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, на основание чл. 53, ал.1 Закона за пътищата, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева.

Така изложената фактическа обстановка се установява въз основа показанията на свидетелите, които съдът кредитира като логични, последователни и незаинтересовани. От показанията им се установява времето и мястото на извършената проверка, както и направените констатации – свидетелите лично са измерили превозното средство с ролетка и са установили, че дължината му е 2 2,70 метра. Установява се и това, че жалбоподателят не е представил разрешение или квитанция за платени пътни такси. Установяват се също обстоятелствата около съставянето на АУАН.

Съдът кредитира показанията на свидетелите А. и Г. в цялост. Кредитира и останалите съдържащи се по делото доказателства, установяващи компетентността на актосъставителя, годноста и калиброването на използваното на установяване на нарушението измервателно средство, установеното с него замерване, като и другите ревелантни обстоятелства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, следното:

Жалбата е подадена в установения в чл. 59, ал.2 ЗАНН 14-дневен срок, от надлежна страна и срещу подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

2

Разглеждайки жалбата по същество, по аргумент на чл. 314, ал.1 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, независимо от посочените от жалбоподателя основания, съдът изследва правилното приложение на материалния и процесуалния закон. При тази проверка настоящата инстанция констатира, че АУАН е съставен при спазване на предвидената в чл. 40 и чл. 43 ЗАНН процедура и съдържа предвидените в чл. 42 ЗАНН реквизити. Наказателното постановление е изготвено съгласно изискванията на чл. 57, ал.1 ЗАНН и в него не се установяват пороци от външна страна, като описаното нарушение кореспондира изцяло с посоченото в АУАН. И АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като в тях достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението, начина на констатиране на същото, подробно и точно е описана правната му квалификация, както и кой текст от кой закон е нарушен. Описанието така както е направено по никакъв начин не накърнява правото на нарушителя да разбере срещу какво именно нарушение да организира защитата си. Правната квалификация е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.

Изследвайки материално-правната законосъобразност на НП, съдът приема, че от кредитираните доказателства по делото по безспорен и категоричен начин се установява, че на посочените в АУАН дата, час и място, жалбоподателят е управлявал съчленено ППС с девет оси – МПС с четири оси марка „*“ с рег. № * и полуремарке с пет оси с рег. № * , с дължина от 22,70 метра при допустима максимална дължина от 16,50 метра съгласно чл. 5, ал.1, т.3, б.В от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ. Установи се и това, че водачът не представил валидно разрешение за движение на извънгабаритното ППС. При това същият е осъществил от обективна страна нарушение на чл.

26, ал.2, т.1, б.А Закона за пътищата, вр. чл. 37, ал.1, т.1 Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ. С нормата на чл. 26, ал.2, т.1, б.А Закона за пътищата се забранява движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия без разрешение. От нормата на чл. 5, т.3, б.В от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ пък се установява, че разрешената дължината за съчленено ППС е 16,50 метра, при което измерената дължина на управляваното от жалбоподателя ППС от 22,70 метра го прави извънгабаритно по смисъла на пар.1, т.1 ДР от Наредбата, вр. чл. 2 от същата.

Нарушението е и субективно съставомерно. Жалбоподателят е знаел дължината на управляваното от него ППС, наясно е бил, че следва да има разрешение за управлението му или квитанция за платена пътна такса, както и е съзнавал, че управлявайки превозното средство без разрешително, нарушава обществените отношения, свързани с осъществяване на транспорта.

Въпреки това е предприел управление на ППС, при което е извършил нарушението умишлено – при съзнаване на обществената опасност на същото и пораждащите се от него общественоопасни последици.

Правилно е и приложението на санкционната нормата на чл. 53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата. Съгласно сочената разпоредба, на физически лица, 3 нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал.1, т.1, букви "в" и "г", т.2, ал.2 и ал.5 и чл. 41 или които извършат или наредят да бъдат извършени следните дейности: 2. движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя; се налага глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление. В случая жалбоподателят е санкциониран именно за посочено в санкционната норма деяние, като санкцията му е определена към минимално предвидения от закона размер. Не може да се мисли и за приложимост на чл. 28 ЗАНН, тъй като не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, даващи основание процесното нарушение да се счита за по-леко от останалите от същия вид.

Ето защо съдът прие, че атакуваното НП като правилно и законосъобразно следва да се потвърди, а жалбата като неоснователна, трябва да се остави без уважение.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че му било разрешено движението на ППС с платената пътна такса, за която му е издадена квитанция и която е приложил към жалбата си, и не му било нужно разрешително за превоза, и че управляваното от него извънгабаритно ППС е попадало в изключението на чл. 14, ал. 3 от Наредбата, съгласно която:

„Извънгабаритните и/или тежките ППС, на които се разрешава да се движат след заплащане само на дължимата такса, са тези, които имат обща маса до 45 тона или натоварване на ос, което не превишава с повече от 30 % допустимите максимални натоварвания на ос по раздел II, както и тези с габаритни размери: широчина - до 3,30 м, височина - до 4,30 м, и дължина до 22 м.“. Управляваното от жалбоподателя съчленено ППС не попада в това изключение, тъй като надвишава разрешената дължина от 22 м, било е 22,70 метра.

Съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредбата: Във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция "Пътна инфраструктура" спират и проверяват спрелите и навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства и колесни трактори и друга колесна самоходна техника за земеделското стопанство, регистрирана за работа съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, както и съставят акт на водача, на товародателя, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че: движението се извършва без разрешително или документ за платена такса в случаите по чл.14, ал. 3. Според санкционната разпоредба на чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗП за извършване на инкриминираното административно нарушение е предвидено налагането на наказание "глоба" в размер от 1000 до 5000 лева. В процесното НП като отегчаващи отговорността обстоятелства са отчетени степента на надвишаване на нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ и засилената тенденция за причиняване на ПТП вследствие на сериозни неизправности, свързани с претоварването, загуба на контрол, деформацияна пътната настилка и др.

Същевременно обаче, съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 2 и ал. 3 4

ЗАНН следва да се съобразят като смекчаващи отговорността обстоятелства липсата на доказателства за извършени други нарушения на ЗП от страна на жалбоподателя, както и данните за имотното му състояние. С оглед на изложеното и предвид факта, че се касае за първо административно нарушение на жалбоподателя, съдът счита, че целите на наказанието по чл. 12 ЗАНН могат да се постигнат и с налагането на минимално предвидения размер на наказанието "глоба", а именно 1000 лева. Определянето на наказанието в минималния му размер в контекста на получавано трудово възнаграждение на нарушителя, работещ като шофьор, би допринесло за поправянето и превъзпитанието му към спазване на установения в страната правов ред.

С оглед на изложеното съдът счита, че обжалваното НП следва да се измени в санкционната му част, като наложеното наказание "глоба" се намали до неговия минимален размер от 1000 лева.

По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че са налице основания за изменение на атакуваното наказателно постановление в частта, касаеща размера на наложената на жалбоподателя глоба с намаляването й до минимално предвидения в закота размер от 1000 лв. В останалата си част наказателното постановление е правилно законосъобразно и обосновано, издадено в съответствие с изискванията на материалния закон и при съобразяване с процесуалните правила, поради което основания за отмяната му не са налице.