Решение № 128 от 02.04.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. Пловдив, 02.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Б. Бонев

Членове:

Даниела Д. Събчева

Спасимир Сп. Здравчев при участието на секретаря Светла В. Радева в присъствието на прокурора Димитър Анг. Молев като разгледа докладваното от Спасимир Сп. Здравчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235300601423 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

Образувано е по въззивна жалба от упълномощения защитник от досъдебното производство на подсъдимата Л. И. В. адвокат Р. С. Н. срещу Присъда № 260034 / 30.06.2022 година по НОХД № 6396 / 2019 година на Районен съд - Пловдив, ІІ н. с., с която Л. И. В. е призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 201, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК и при условията на чл. 54 от НК е осъдена на една година лишаване от свобода, което наказание на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС да се търпи при първоначален общ режим. Със същата Присъда подсъдимата Л. И. В. е осъдена да заплати на гражданския ищец „Е. Е. Л.“ О. - П. обезщетение за причинените имуществени вреди от престъплението в размер на 2730,00 лева, ведно със законната лихва от 01.09.2016 година до окончателното изплащане на сумата, като със съдебния акт в тежест на подсъдимата са възложени и направените по делото разноски.

1

С въззивната жалба бланкетно се иска Присъдата да бъде отменена като неправилна и подсъдимата да бъде оправдана.

По време на администриране от Районния съд на въззивното оплакване срещу Присъдата № 260034 / 30.06.2022 година от адвокат К. З. Н. като защитник на подсъдима Л. И. В. по силата на представено с нарочна молба пълномощно е депозирано допълнение към въззивната жалба против Присъдата, с което се поддържат оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт и за явна несправедливост по вид и размер на наложеното наказание с искане за отмяната му и оправдаване на подсъдимата по повдигнатото обвинение с произтичащите от това последици, касаещи разноските и гражданския иск, а в условия на алтернативност се иска изменение на Присъдата в санкционната й част с налагане на по-леко по вид, размер и начин на изпълнение наказание.

Допълнението към въззивната жалба се мотивира с липса на дължими усилия за ясно и убедително обосноваване на вътрешното убеждение на Районния съд да бъдат кредитирани дадени гласни доказателства, а други – не, като според адвоката не се установява по несъмнен начин престъплението, в което е обвинена Л. В., действително да е осъществено. Намира за порочно отнесените към отегчаващите отговорността обстоятелства подсъдимата да не проявява критичност към извършените си действия и високата стойност на предмета на престъплението и че деянията са извършени със значително завишена степен на обществена опасност. Сочи, че е конституционно право на обвиняемия да не се признава за виновен по повдигнатите му обвинения, а оттам – и липсата на задължение за него да се отнася критично към поведение, което отрича, защото самокритиката изисква самопризнания, а то не е задължение на обвиняемия. Счита, че, дори да е доказано обвинението, което според него не е, събитието разкрива баналните белези на влошени съдружнически отношения, в рамките на които въпросните присвоявания са с повече белези на самоуправни действия, отколкото на злонамерено ощетяване на дружественото имущество, още повече, че значителна част от вещите, предмет на обвинението, са върнати на претендента им, именно защото подсъдимата не се е разпоредила с тях. Според адвоката самото естество и спецификата на присвоените вещи – офис оборудване – също говори, че не става въпрос за присвояване с цел обогатяване, а за евентуално самоуправно 2 установяване на власт върху претендираната професионална собственост.

За наказанието счита, че съвсем не е за пренебрегване и дори има изключително значение твърде дългият 6-годишен период от датата на твърдяното престъпление и постановяването на Присъдата и на този фон наложеното на подсъдимата наказание по вид и размер е явно несправедливо, като първоинстанционният съд не е изложил съображения по алтернативната молба на защитата предвиденото наказание лишаване от свобода на основание чл. 55 от НК да бъде заменено с пробация. Също намира, че в частта, в която е предвидено ефективно изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода, Присъдата е абсолютно необоснована, защото не съдържа каквито и да са смислени аргументи в тази насока и така изглежда жестока и отмъстителна, вместо възпитателна и превъзпитателна в синхрон с посоченото в чл. 36, ал. 1 от НК.

В срока по чл. 322 от НПК от пълномощника на гражданския ищец „Е. Е.

Л.“ О. адвокат Й. К. Д. постъпва молба, с която се правят възражения срещу въззивната жалба и изложените в допълнението към въззивната жалба аргументи.

По отношение оспорването съставомерността на деянието се излага становище, че защитните доводи са кратки, неясни и необосновани, като се съдържат само такива за извършено друго престъпление – самоуправство, а не и длъжностно присвояване, без да се сочи защо, а според повереника по делото е безспорно доказано, че Л. В. е заемала длъжността „управител“ на „Е. Е. Л.“ О. за времето от 26.11.2014 година до 26.04.2017 година и в това си качество същата е „длъжностно лице“ по смисъла на чл. 93, т. 1, буква Б от НК. Намира за установено в този период подсъдимата да се е разпоредила с пари и вещи на ощетения търговец – сумата от 6000,00 лева и описаните в Обвинителния акт движими вещи на обща стойност 2730,00 лева, предоставени й да ги пази и управлява. Според повереника Районният съд е изложил обстойни и пълни мотиви кои доказателства и защо приема за достоверни и е доказано, че подсъдимата е действала с пряк умисъл, защото със съзнавани свои действия в качеството си на управител на „Е. Е. Л.“ О. - П. се е разпоредила с дружествено имущество в своя полза, от което е настъпила щета в общ размер на 8730,00 лева за търговеца и престъплението е извършено с няколко деяния при условията на чл. 26, ал. 1 от НК.

3

Твърдението в жалбата за необоснованост на мотивите адвокатът на ощетеното юридическо лице намира за лишено от основание, като сочи предварително планирано злонамерено отношение от страна на Л. В. към „Е.

Е. Л.“ О., тъй като й е даден голям шанс да се развие това дружество, защото другият съдружник М. С. финансира цялата дейност, а тя, въпреки забраната в учредителния договор, във времето, в което е управител на ощетения търговец, регистрира други две дружества с конкурентна дейност – международен транспорт, в които дружества е съдружник при равни дялове и управител. Излага подробни доводи въз основа на кои доказателства е прието от първоинстанционния съд вмененото в отговорност на подсъдимата престъпление и с кои се опровергава тезата на Л. В., че може друг да е присвоил вещите, като намира, че съдът се е съобразил с разпоредбата на чл.

14, ал. 1 от НПК всестранно, пълно и обективно да обсъди целия доказателствен материал в неговата съвкупност и взаимовръзка.

Повереникът намира обжалваната Присъда за справедлива с наложеното наказание една година лишаване от свобода, чието изпълнение според него е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години (последното невярно! – отбелязването на настоящата инстанция), при съобразяване със смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, като дори не са отчетени користните мотиви на подсъдимата и упоритостта на деянието, защото продължително време отрича присвояването на вещите и отказва да ги върне.

От страните и процесуалния представител на гражданския ищец не са направени доказателствени искания, но за изясняване на обективната истина в ход на въззивно съдебно следствие в съответствие с текста на чл. 327 от НПК е проведен допълнителен разпит на свидетелите М. С. С., С. К. С. и С. Г. В., на когото на основание чл. 281, ал. 5 във връзка с ал. 1, т. 1 от НПК са приобщени и показанията от предварителното разследване досъдебното производство, дадени пред разследващ полицай на 18.06.2018 година и на 17.04.2019 година, в частта за заявеното от него кой е изнесъл техниката на „Е. Е. Л.“ О. от офиса в сградата на „П. И.“ А. - П. (л. 30 - л. 32, том І от досъдебното производство).

В съдебно заседание по същество прокурорът пледира, че въззивната жалба е неоснователна и моли да не бъде уважавана. Счита, че обжалваният 4 акт е правилен и законосъобразен, като първоинстанционният съд в мотивите си е посочил обстоятелствата, на които се позовава, обсъдил е доказателствата както поотделно, така и в тяхната съвкупност, съобразил е наличните доказателства, тежестта на деянието и обществената опасност на самата подсъдима, на която е наложил наказание, с което се постигат целите, визирани в чл. 36 ал. 1 от НК. Моли да бъде потвърдена присъдата като правилна и законосъобразна.

Повереникът адвокат Й. Д. изцяло се присъединявам към казаното от прокурора и намира, че от състава на Въззивния също са положени достатъчно усилия да се съберат доказателства, които не се различават от събраните пред първоинстанционния съд, като намира за много подробни разпитите на свидетелите и че същите потвърждават изводите и онези обстоятелства, на които се е позовал Районният съд, и е направил пълен безпристрастен цялостен анализ, както е безпристрастен е и актът му.

Адвокатът не счита, че е налице възможност за налагане на условно наказание, защото с оглед цялото поведение на подсъдимата от започването на наказателното производство и към настоящия момент, същата не е демонстрирала по никакъв начин, че е съдействала на Съда реално. За това счита, че наложеното й наказание е справедливо и моля да присъдата да бъде потвърдена.

Управителят на „Е. Е. Л.“ О. М. С. се присъединявам към становището на процесуалния представител на дружеството, което представлява.

Защитникът на подсъдимата адвокат К. Н. пледира за оправдателна присъда и счита, че няма категорични доказателства подсъдимата да е присвоила 6000 лева, като предмет на такова престъпление, като са налице такива доказателства, за които се твърди, че е изтеглила парите. С оглед показанията на М. С. за начина, по който Л. В. ежемесечно е получавала по устна договорка между двамата пари за работата си – без формално оформяне като възнаграждение – намира, че тези законосъобразно спечелени от „Е. Е.

Л.“ О. средства се явяват липса за търговеца, щом няма документална обусловка на разхода им, и тъй като съдружниците не са нито са собственици на капитала, нито пък капиталът е собственост на управителя, а на юридическо лице, който, с каквато и да е власт да ги вземе, извършва длъжностно присвояване. В тази връзка изтъква, че съвсем не след дълго 5 господин М. С. изтегля 12000 лв. и пита какво се случва с тях, като с оглед аргументите си в контекста на заявеното от М. С. счита, че така изтеглените 6000 лв. не могат да бъдат приети за такова длъжностно присвояване, за което говори самият той и за което е повдигнато обвинение на Л. В..

За офис оборудването, офис техниката и оборудването за камиони защитникът изразява неразбиране и учудване за куража на Държавното обвинение и на Първата инстанция с лекотата, с която са го направили, да приемат, че наистина Л. В. е отговорна за липсите, щом тя не кара камиони и не е ясно кога са изчезнали от тези камиони въпросите материали и оборудване, не е ясно, според адвоката, и как е установена тази липса и не е ясно тя дали наистина съществува, или не. А за мебелировката и офис техниката на „Е. Е. Л.“ О. смята, че не може само въз основа на показанията на С. В. да се приеме присвояването им от страна на Л. В. и да се постанови такава присъда, тъй като нищо не е намерено у подсъдимата и нищо не е върнато от нея, за да се направи, макар и косвена, доказателствена корелация, че очевидно именно преди това тя го е взела.

По изложените доводи адвокат Н. заема категорична позицията, че вмененото длъжностното присвояване на Л. В. не е доказано, независимо от общата укоримост на партньорите в един бизнес да постигат разумно разбирателство помежду си, но което защитникът смята, че не важи единствено и само за подсъдимата. В тази връзка моли Съда да отдели достатъчно внимание на възможността действията на Л. В. да бъдат оценени като самоуправство, защото, ако е вярно, че тя е имала право да взима, макар и по счетоводно данъчно незаконосъобразен начин възнаграждение в размер на 1500 - 2000 лв. от касата, то тогава изтегляйки тези пари, за да компенсира невзетите си суми, без този път, обаче, да получи одобрението на принципала, според защитника е налице самоуправно действие.