Решение № 5016 от 30.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5016 гр. София, 29.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20221100513488 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 28.06.2021 г., постановено по гр.д.№ 18853/ 2020 г. на Софийски районен съд, ГО, 90 състав, „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /ЕИК 130277958/ е осъдено да заплати на П. Б. М. /ЕГН **********/, В. Р. М. /ЕГН **********/ и Л. Б. И. /ЕГН **********/ суми от по 12.66 лв. на всеки един от тях, представляващи по 1/3 част от заплатена без основание цена за услугата експресно възстановяване на ел. захранването на обект, представляващ Ателие № 3, находящо се в гр. София, жк ****, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 21.05.2020 г. до окончателното изплащане на задълженията. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът „ЧЕЗ Разпределение България“ ЕАД е осъден да заплати на ищците П. Б. М., В. Р. М. и Л. Б. И. сумата 450 лв.- разноски по делото.

С определение от 15.11.2021 г., постановено по реда на чл.248 ГПК, е отхвърлена молба на ответника „ЧЕЗ Разпределение България“ ЕАД за изменение на цитираното решение в частта за разноските- чрез намаляване на присъдените на ищците разноски за адвокатско възнаграждение. Това определение като необжалвано е влязло в сила на 20.12.2021 г. /според направеното от СРС отбелязване/.

Постъпила е въззивна жалба от „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД- гр.

С о ф и я , с променено в хода на въззивното производство наименование:

„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД /ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете, с присъждане на разноски по делото.

Въззиваемите страни П. Б. М., В. Р. М. и Л. Б. И. /ищци по делото/ оспорват жалбата и молят постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено, 1 като претендират разноски за въззивното производство.

Предявени са искове с правно основание чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за уважаване на предявените от П. М., В. М. и Л. И. осъдителни искове по чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД като основателни- чл.272 ГПК.

Фактическият състав на чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаването на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Основанието трябва да липсва не само при получаване на имуществената ценност, но и при предявяване на претенцията за реституция на даденото. В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно главно доказване факта на плащане на процесната сума, а ответникът дължи доказване, че е налице основание за получаването, съответно задържане на полученото- чл.154 ГПК.

Съвкупният анализ на събрания по делото доказателствен материал обосновава извод на въззивния съд за наличие на визираните по- горе материалноправни предпоставки, чието установяване е в доказателствената тежест на ищците, а именно фактът на плащане на процесната сума- в общ размер на 38 лв., в полза на ответното дружество, както и липсата на основание за задържането й от последното.

По делото не е спорно, че за процесния електроснабден имот, представляващ ателие № 3 на ІХ етаж в бл.12А в жк „Сердика“- гр. София, ведно с принадлежности, е била открита партида на абонат на електрическа енергия с кл.№ 300010416410- на името на общия наследодател на тримата ищци Р.В. М. /удостоверение за наследници от 2.01.2020 г./, а също и че към 9.01.2020 г. електрозахранването на посочения имот било преустановено от ответното дружество, поради неплащане в срок на дължима цена на потребена електроенергия, и впоследствие- възстановено след заплащането от страна на ищците на такса за възстановяване в размер на 38 лв. /с ДДС/, представляваща цена за експресно възстановяване на ел. захранването на прекъснат за неплатена енергия клиент до 6 часа от часа на заплащане.

Ответникът "ЧЕЗ Разпределение България" АД, с променено към настоящия момент наименование: "Електроразпределителни мрежи Запад" АД, е дружеството, отговарящо за поддържане на мрежата и осигуряване непрекъсната доставка на електрическа енергия до потребителите на територията на гр. София.

Съгласно разпоредбата на чл.123, ал.1 ЗЕ /в приложимата към 9.01.2020 г. редакция/, доставчиците от последна инстанция, общественият доставчик, крайните снабдители, производителите и търговците на електрическа енергия имат право да преустановят временно снабдяването с електрическа енергия на крайните клиенти при неизпълнение на задължения по договора за продажба на електрическа енергия, включително при неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на 2 всички дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия; правото за временно преустановяване на снабдяването с електрическа енергия не може да се реализира в почивен или празничен ден, както и в деня, който го предшества.

Съгласно ал.5 на чл.123 ЗЕ, в случаите по ал.1 и 3 операторът на електропреносната мрежа, съответно операторът на електроразпределителна мрежа, е длъжен да преустанови преноса на електрическа енергия към крайните клиенти по искане на съответния доставчик. Според ал.7 на чл.123 ЗЕ, операторът на електропреносната мрежа, съответно операторът на електро-разпределителна мрежа, има право да преустанови временно преноса на електрическа енергия към крайните клиенти при неизпълнение на задължения по договор за пренос на електрическа енергия или за достъп до мрежата, включително при неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на всички дължими суми във връзка с предоставянето на тези услуги.

Тези правила са възпроизведени в чл.38 от Общите условия на договорите за използване на електроразпределителната мрежа на ответника /одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-066 от 07.11.2007 г., изм. с Решение №ОУ-03 от 26.04.2010 г./, според който електроразпределителното предприятие има право да прекъсне/ограничи снабдяването с електрическа енергия на потребител по искане на крайния снабдил в случай на забава на плащането или неплащане на дължимите суми за електрическа енергия и разпределение, като прекъсването се извършва не по- рано от 10 дни след изтичане на срока за плащане за битови потребители.

Съгласно чл.124 ЗЕ, енергийното предприятие възстановява снабдяването и/или присъединяването на клиентите след отстраняване на причините, довели до преустановяването им, а според чл.41, ал.3 от Общите условия на ответника, прекъснатото електроснабдяване се възстановява от електроразпределителното дружество в срок до 12.00 ч. на следващия календарен ден след изпълнение на всички условия за възстановяването и заплащането на цената за възстановяването; срещу допълнително заплащане възстановяването на електроснабдяването се осигурява в срок до 6 астрономически часа след изпълнение на всички условия за възстановяването.

Систематичният анализ на цитираните законови разпоредби обосновава приемането на извод, че за възстановяване на електро-снабдяването не е необходимо потребителите да заплащат разходи за прекъсването и възстановяването му. Правилно е прието в обжалваното решение, че клаузите на чл.41, ал.1 и ал.3 ОУ- в частите им, предвиждащи като условие за възстановяване доставката на електроенергия заплащането и на разходите за прекъсване и възстановяване на електрозахранването, са неравноправни по смисъла на чл.143, т.2 ЗЗП, тъй като ограничават произтичащи от закон- чл.124 ЗЕ, права на потребителите. Прекъсването и възстановяването на електроснабдяването в процесния случай не представлява предоставена от ответното дружество на потребителите услуга, а негово законово задължение, регламентирано в чл.124 ЗЕ. В случай, че за изпълнението на това законово задължение ответното дружество е направило действителни разходи, то може да ги претендира като претърпени вреди, в следствие неизпълнение задължението на потребителя да заплаща дължимата цена за ползвана електроенергия, но не и да задължава потребителите да заплащат тези вреди предварително в размер по утвърден ценоразпис и като условие за възстановяване на електроснабдяването. Обстоятелството, че този ценоразпис е бил одобрен от КЕВР, е без значение за преценката на неравноправността на посочените клаузи.

Тъй като в случая изпълнението на задължението на доставчика, съответно на електроразпределителното дружество, да възстанови престацията по договора с потребителя, като продължи доставката на електрическа енергия, е предпоставено от 3 заплащането на допълнителни такси, правилно е прието от СРС, че посочените договорни клаузи са неравноправни по смисъла на чл.143, т.2 ЗЗП, тъй като създават значително и необосновано неравновесие между правата и задълженията на страните по правоотношението. Процесните такси се претендират като стойност на осъществени разходи във връзка с прекъсване и възобновяване на снабдяването, съгласно чл.41 ОУ, чието извършване от ответника- въззивник не се установява по основание и по размер. Чрез тази договорна регламентация в ОУ електропреносното предприятие се домогва едно-странно и отнапред да определя обезщетение за претърпени вреди от изпълнение на договорните си задължения по пренос и доставка на електрическа енергия на потребителя, което е в противоречие с изискванията по чл.143, ал.1 ЗЗП за добросъвестност и равнопоставеност между страните и факт, обуславящ извод за нищожността на посочените договорни клаузи. Потребителят не е участвал в създаването им и като страна, намираща се в по- неизгодна позиция, е бил принуден да се съгласи с тези предварително изготвени условия, без да е бил способен да въздейства върху тяхното съдържание. Чрез посочените договорни клаузи от страна на дружеството- регионален монополист при преноса на електрическа енергия, се налагат неравноправни условия, които са в противоречие с изискването за добросъвестност.

Тъй като в случая не се касае за доказани по вид и размер разходи за енергийното предприятие, подлежащи на възстановяване от потребителя на електрическа енергия, а за предварително едностранно определени такси за възобновяване на електроснабдяването, подлежащи на заплащане като условие за възобновяване на снабдяването наред със законово установеното изискване за плащане на дължимите суми за потребена електроенергия, налице е визираната в чл.143, т.18 ЗЗП неравноправност /в този смисъл Решение № 125 от 7.08.2015 г. по т.д. № 990/ 2015 г. на ВКС, ТК, I ТО/, обосноваваща извод за недължимост на заплатените на посоченото основание суми.

При това положение заплатената от ищците в полза на ответното дружество цена за експресно възстановяване на електрозахранването на прекъснато за неплатена енергия електрозахранване, на основание чл.41, ал.3 ОУ на ответното дружество- в общ размер на 38 лв., е получена без основание, въз основа на неравноправна /нищожна/ договорна клауза, поради което и и исковете по чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД като основателни правилно са уважени с обжалваното решение.

Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по съществото на спора и неоснователност на релевираните в жалбата на ответника доводи, обжалваното решение, което е правилно, следва да бъде потвърдено.