Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2645 от 22.04.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 4284/2025
Вид
Решение № 2645
Подписан
22.04.2026
В сила
22.04.2026
Състав
Василена Дранчовска, Цветомир Милчев Минчев, Петър Иванов Минчев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2645 гр. София, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Петър Ив. Минчев

Цветомир М. Минчев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно гражданско дело № 20251100504284 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 23265 от 22.12.2024 г., постановено по гр. дело № 61579/2022 г. по описа на СРС, 38 състав, са отхвърлени предявените от „Кей Би Си Банк“ ЕАД, ЕИК 831558413 срещу Я. С. Е. – И., ЕГН ********** искове, както следва: главни кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: 17 684,73 лв. – главница по договор за потребителски кредит № 158439/23.03.2020 г., от която: 3 182,31 лв. – редовно падежирала главница в периода от 07.06.2021 г. до 07.02.2022 г. и 14 502,42 лв. – предсрочно изискуема главница с дата на настъпване – 16.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 28.02.2022 г. до окончателното плащане; 791,27 лв. – изискуема редовна възнаградителна лихва за периода от 07.06.2021 г. до 15.02.2022 г.; 194,98 лв. – обезщетение за забава върху редовно падежирала главница за периода от 07.06.2021 г. до 15.02.2022 г. и 48,35 лв. – обезщетение за забава върху предсрочно изискуема главница за периода от 16.02.2022 г. до 27.02.2022 г., за които суми по ч. гр. дело № 819/2022 г. по описа на Районен съд – гр.

Сливен, е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от 01.03.2022 г. и въз основа на нея изпълнителен лист от същата дата, както и евентуални кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: 17 228,22 лв. – главница по договор за потребителски кредит № 158439/23.03.2020 г., от която: 4 685,60 лв. – редовно падежирала 1 главница в периода от 05.08.2021 г. до 05.07.2022 г. и 12 542,62 лв. – предсрочно изискуема главница с дата на настъпване – 19.07.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане; 957,11 лв. – редовна възнаградителна лихва за периода от 05.08.2021 г. до 05.07.2022 г.; 34,19 лв. – обезщетение за забава върху падежирала главница към 19.07.2022 г. за периода от 05.07.2022 г. до 18.07.2022 г. и 344,48 лв. – обезщетение за забава върху падежирала в периода от 05.08.2021 г. до 18.07.2022 г. главница начислена за периода от възникване на просрочие до 18.07.2022 г. Съдът се е произнесъл и по въпроса относно отговорността за съдебните разноски, като ищецът е осъден да заплати в полза на адв. А.И. сумата от 1 300 лв. – адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство.

Решението е постановено при участието на третите лица – помагачи на страната на ответницата Я. С. Е. – И. – „М. 08“ ЕООД, Н. Г. М. и М. И. М..

Срещу така постановеното решение в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба с вх. № 16086/17.01.2025 г. на ищеца „Обединена българска банка“ АД (правоприемник на „Кей Би Си Банк“ ЕАД) с изложени доводи за неговата неправилност в частта, с която се приема, че понятието „съдлъжник“ не съществува като самостоятелна правна фигура, поради което клаузата за включване на ответницата Я. С. Е. – И. като такава в процесния договор за кредит, а не като поръчител, заобикаля закона и е недействителна. Поддържа, че институтите на солидарен длъжник и поръчител имат сходно предназначение – да се гарантира изпълнение на поетото задължение, но за разлика от поръчителството, което има акцесорен характер и цели да гарантира чужд дълг, солидарните длъжници обезпечават изпълнението на свое лично задължение. Счита, че се касае за хипотеза на пасивна солидарност по смисъла на чл. 122, ал. 1 ЗЗД, представляваща вид лично обезпечение, характеризиращо се с множество задължения и единство на предмета на престацията, т. е. един и същи предмет на задълженията на солидарните длъжници, в който случай кредиторът може да иска изпълнение на задължението от всеки един от тях. Твърди, че в конкретния случай се касае за договорна пасивна солидарност, тъй като уговорката на страните за възникване на такава произтича от клаузите на договора, а именно: чл. 8.2, в която се предвижда, че съдлъжникът отговаря солидарно с кредитополучателя за всички задълженията по договора до окончателното им погасяване. Позовава се още и на клаузите на чл. 5.3 и чл. 5.4 от договора, с които в тежест на съдлъжника са възложени и задължения за откриване и поддържане на разплащателна сметка, по която се издължава кредитът и осигуряване ежемесечно на средства по нея, както и на клаузата на чл. 8.8, с която се предвижда право на съдлъжника да погасява предсрочно главницата по кредита. В допълнение посочва, че в чл. 9 и чл. 10 от договора са уредени последиците от неизпълнение на задълженията както от кредитополучателя, така и от солидарния длъжник, в т. ч. и просрочване на плащанията от последния вкл. и обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Обобщавайки съдържанието на посочените клаузи, поддържа, че се касае за уговорена по волята на страните пасивна договорна солидарност, по силата на която за ответницата е възникнало самостоятелно задължение да погасява кредита, наред с кредитополучателя по него. По изложените съображения отправя искане обжалваното 2 решение да се отмени. Претендира и разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Я. С. Е. – И. е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като недопустима, доколкото в хода на първоинстанционното производство ищецът е заявил, че правният му интерес от продължаване на производството по делото е отпаднал и е оттеглил исковете си, но ответницата не е дала съгласие за това. По същество счита въззивната жалба за неоснователна, тъй като процесните вземания са изцяло погасени, който факт изрично е признат от него и е станал повод за оттегляне на предявените срещу нея искове. Претендира и разноски.

Третите лица – помагачи на страната на ответницата Я. С. Е. – И. – „М. 08“ ЕООД, Н. Г.

М. и М. И. М. не изразяват становище по въззивната жалба.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

В случая, с оглед наличието на постановен краен съдебен акт по същество на спора, с който предявените от ищеца искове са счетени за неоснователни и са отхвърлени, за него съществува правен интерес от упражняване на процесуалното си право на обжалване, поради което няма основание да се приеме, че подадената от него въззивна жалба е недопустима и въззивният съд дължи разглеждане на същата по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, за наличието на която въззивният съд следи служебно. Във връзка с неговата правилност настоящият съдебен състав намира следното:

По делото е представен сключеният между страните договор за потребителски кредит № 158439/23.03.2020 г., по силата на който „Райфайзенбанк (България) ЕАД (заличен търговец, чийто правоприемник е въззивникът – ищец „Обединена българска банка“ АД), отпуска на кредитополучателя М. И. М. целеви кредит, както следва: лимит 1 – сумата от 23 000 лв., която ще се използва за рефинансиране на кредит с остатък от 7 210,73 лв., отпуснат в нейна полза от същата банка с договор за потребителски кредит № 3

123408/04.08.2017 г. и остатък за потребителски нужди, както и лимит 2 – сумата от 517,50 лв., която ще се използва за заплащане на премията по застрахователен пакет „Живот плюс“, като договорът влиза в сила от датата на подписването му и е с краен срок на погасяване до 05.03.2025 г. Отпуснатата заемна сума следва да се възстанови чрез 60 равни последователни месечни вноски в размер на 391,96 лв. (с падежи считано от 05.04.2020 г.) ведно с уговорена възнаградителна лихва, формирана от сбора на следните компоненти: краткосрочен референтен лихвен процент по статистиката на БНБ и надбавка в размер на 7,0 % годишно, при което общата дължима сума към датата на сключване на договора възлиза в размер на 28 031,63 лв. Страни по договора са още „М. 08“ ЕООД, Н. Г. М. и Я. С. Е. – И., в качеството им на „съдлъжници“, които поемат задължение да отговарят солидарно пред банката за изпълнението на всички задължения на кредитополучателя М. И. М.. Съгласно клаузата на чл. 8 от договора съдлъжникът се задължава: 1/ неотменимо и безусловно да изплати всички задължения на кредитополучателя към банката по договора и последващо сключените анекси към него в т. ч. главница, лихва, наказателна надбавка в срок и съгласно условията по него; 2/ отговаря солидарно с кредитополучателя по договора пред банката за погасяване на всички негови задължения към банката съгласно условията на договора, като при неплащане на падеж от кредитополучателя на която и да е дължима сума, произтичаща от и във връзка с договора, банката има право без да уведоми писмено съдлъжника служебно да събере дължимата вноска/сума, от която и да е сметка на съдлъжника до размера на дължимата по кредита вноска, а при предсрочна изискуемост на кредита – до размера на изискуемата сума.

Подписвайки договора, изрично страните са се съгласили, че което и да е от дължимите от кредитополучателя към банката плащания по него, извършено от съдлъжника, е валидно и обвързващо страните по договора. Предвидена е и възможност за съдлъжника да погасява предсрочно кредита – частично или напълно, след представяне на двудневно писмено предизвестие до банката, в което посочва размера на предсрочно погасената сума, без да се дължи комисиона за предсрочно прекратяване.

Ето защо, предвид заявеното с въззивната жалба основно възражение относно правилността на първоинстанционното решение и така установеното съдържание на посочените клаузи на процесния договор за потребителски кредит № 158439/23.03.2020 г., тълкувайки същите настоящият съдебен състав намира, че в качеството си на „съдлъжник“ ответницата Я. С. Е. – И. се е задължила да отговаря солидарно с кредитополучателя за задълженията по него при условията на чл. 121 и сл. ЗЗД пред банката за всички негови задължения, както и да изпълнява всички свои задължения. В случая, макар волята на страните в тази насока да не е ясно изразена в клаузите на договора чрез изрично препращане към посочената разпоредба, то видно е от клаузата на чл. 8.2 от същия, че съдлъжникът отговаря солидарно с кредитополучателя по договора за изпълнението на всички негови задължения към банката, а съгласно клаузата на чл. 8.4 извършено от един от съдлъжниците плащане на което и да е задължение по договора обвързва страните по него.

Както се посочи по-горе, договорът е подписан от всички съдлъжници в т. ч. и от ответницата Я. Е. – И., с което тя е изразила съгласието си да отговаря в пълен обем за задълженията на кредитополучателя по него като солидарен длъжник – чл. 8.1, като се е 4 задължила да предостави на банката директен дебит за събиране на дължимата вноска/сума, от която и да е нейна сметка до размера на дължимата по кредита вноска, а при предсрочна изискуемост на кредита – до размера на предсрочно изискуемата сума – чл. 8.2. Наред с това, идентични последици са предвидени и в случай на неизпълнение на задълженията по договора както от кредитополучателя, така и от съдлъжника в т. ч. и възможността за обявяване на кредита за предсрочно изискуем – чл. 9 и чл. 10. За разлика от поръчителството, видно е, че в случая задължението на съдлъжника е самостоятелно, каквито са задълженията на солидарните длъжници съобразно чл. 121 и сл. ЗЗД.