Решение № 16942 от 19.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16942 гр. С, 19.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20221110140781 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от „ТС“ ЕАД, ЕИК ****, представляван от АСА, с адрес ГР.С, УЛ.Я, №23Б срещу Д. В. Л., ЕГН **********, с адрес ГР.С, ЖК М 4, БЛ. 468, ВХ.5, ЕТ.9, АП.53, И. В. Л., ЕГН **********, с адрес ГР.С, ЖК М 1, БЛ. 18, ВХ.2, ЕТ.3, АП.8 и Е. Д. Г., ЕГН **********, с адрес с адрес ГР.С, ЖК М 4, БЛ. 468, ВХ.5, ЕТ.9, АП.53, с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземане за сумата от 641,59 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. С, жк М 4, бл. 468, вх.5, ет.9, ап.53, аб.№ 237782 за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. ведно със законна лихва от 04.03.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 153,84 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 22.02.2022 г., сумата от 7,17 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2020г. ведно със законна лихва от 04.03.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 2,05 лв. за периода от 31.03.2019 г. до 22.02.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 11612/2022 г. по описа на СРС, 118 състав, в условията на разделна отговорност, като всеки един от тримата длъжници отговаря за част от посочените суми (съгласно уточнителна молба с вх. № 163700 от 09.06.2023 г.), както следва:

1/ по отношение на ответника Д. В. Л. – 7/15 части от посочените суми, 1 представляващи сумата от 299,40 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: ГР.С, ЖК М 4, БЛ. 468, ВХ.5, ЕТ.9, АП.53, аб.№ 237782 за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. ведно със законна лихва от 04.03.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 71,79 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 22.02.2022 г., сумата от 3,35 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2020 г. ведно със законна лихва от 04.03.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 0,96 лв. за периода от 31.03.2019 г. до 22.02.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 11612/2022 г. по описа на СРС, 118 състав,

2/ по отношение на ответника И. В. Л. – 4/15 части от посочените суми, представляващи сумата от 171,09 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: ГР.С, ЖК М 4, БЛ. 468, ВХ.5, ЕТ.9, АП.53, аб.№ 237782 за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. ведно със законна лихва от 04.03.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 41,02 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 22.02.2022 г., сумата от 1,90 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2020 г. ведно със законна лихва от 04.03.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 0,56 лв. за периода от 31.03.2019 г. до 22.02.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 11612/2022 г. по описа на СРС, 118 състав,

3/ по отношение на ответника Е. Д. Г. – 4/15 части от посочените суми, представляващи сумата от 171,09 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: ГР.С, ЖК М 4, БЛ. 468, ВХ.5, ЕТ.9, АП.53, аб.№ 237782 за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. ведно със законна лихва от 04.03.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 41,02 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 22.02.2022 г., сумата от 1,90 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2020 г. ведно със законна лихва от 04.03.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 0,56 лв. за периода от 31.03.2019 г. до 22.02.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 11612/2022 г. по описа на СРС, 118 състав.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Претендира ответниците да са клиенти на топлинна енергия на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Посочва, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребители в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Твърди, че в рамките на процесния период дяловото разпределение за сградата, в която 2 се намира топлоснабденият имот, се е извършвало от „ТС“ ЕООД. Поддържа, че съгласно общите условия за ответниците е налице задължение за заплащане на ищеца на стойността на услугата дялово разпределение, дължимата цена за която не е била заплатена. Предвид липсата на изпълнение на падежа на задължението за заплащане на главницата, представляваща стойност на извършена услуга дялово разпределение, претендира заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците, чрез процесуалния им представител – адвокат К. М., с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Релевират възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от претенциите за главници и лихви. Твърдят, че по силата на нотариален акт № 67 от 07.03.2019 г., том II, дело № 228/2019 г. на нотариус ИН, рег. № 040 в регистъра на НК ответникът И. Л. е прехвърлил на ответника Д. Л. правото на собственост върху собствените си 4/15 идеални части от процесния недвижим имот, с оглед което е отпаднало качеството му на потребител на топлинна енергия за топлоснабдения имот, респ. задължението му да заплаща суми за доставена до имота и потребена топлинна енергия. Молят за отхвърляне на исковете и присъждане на сторените в хода на производството съдебно-деловодни разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца „ТС“ ЕООД с ЕИК 130036512 не оспорва исковете.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ:

Предявеният иск е за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от Закона за енергетиката, в редакцията, касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл.

150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.

Ищецът претендира, че ответниците са клиенти на топлинна енергия, тъй като са съсобственици на процесния топлоснабден имот. Установява се от представения с исковата молба препис от Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 01.04.1986 г., че В Л. Г е придобил собствеността върху недвижим 3 имот, съставляващ апартамент №53 с адрес: гр. С, ж.к. М, блок 17-19, вход Б с площ 67,60 кв.м. Видно то удостоверение за граждански брак №037227 от 18.10.1986 г. след сключване на посочения договор В Л. Г е сключил граждански брак с Е. Д. Р /Г. след брака/. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №88 том II, рег. № 5486, дело №250 от 1013 г. на 20.03.2013 г. В Л. Г е прехвърлил собствеността върху 1/5 ид. ч. от посочения имот на Д. В. Л.. Видно от представеното удостоверение за наследници В Л. Г е починал на 22.07.2014 г. и е оставил за свои наследници Е. Д. Г., И. В. Л. Г и Д. В. Л., поради което тримата са наследили по 4/15 (1/3*4/5) ид.ч. от притежаваните от В Г 4/5 ид. ч. към момента на смъртта му с оглед разпореждането с 1/ 5( 3/15) преди смъртта си. С нотариален акт №67, том II, рег. № 3190, дело №228/2019 г. от 07.03.2019 г. И. В. Л. продал притежаваните по наследство 4/15 ид. ч. на Д. В. Л..

Предвид посоченото ответниците са били клиенти на ТЕ по смисъла на чл.153 ЗЕ в рамките на периодите, в които са притежавали съответни ид. ч. от правото на собственост върху топлоснабдения имот – ап. 53 с адрес: ГР.С, ЖК М 4, БЛ. 468, ВХ.5, ЕТ.9, и аб.№ 237782.

Следователно по силата на закона /чл.150 ЗЕ/ между ответниците - потребители и топлопреносното предприятие, е възникнало правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия. Потребителите като страна по посоченото правоотношение дължат заплащане на реално потребената топлинна енергия въз основа на отчетени единици от средствата за дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация по данни от общия топломер, монтиран в абонатната станция. С разпоредбата на чл.156 ЗЕ е установен принцип за измерване на реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ в сграда – етажна собственост.

Ответниците не въвеждат възражения по отношение претенциите на ищеца, че е доставил топлинна енергия в посочените с исковата молба стойности, като не се установява и да са оспорени съставените изравнителни сметки. Поради това и с оглед приетите писмени доказателства, представени от ищеца и от третото лице помагач, съдът приема, че за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано и остойностено коректно. Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид, не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т.е сумите по изравнителните сметки. От приложените към исковата молба извлечения и представените от третото лице помагач изравнителни сметки се установява, че дължимата сума за доставена топлинна енергия за имота за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., възлиза на 636, 74 лева с ДДС /530,62 лв без ДДС/ и за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. в размер на 476,14 лева с ДДС /396,78 лева без ДДС/ или общо 1112,68 лева.

4

От доказателствата по делото се установява, че в рамките на исковия период ответницата Е. Д. Г. е била собственик на 4/15 ид.ч., респективно в нейна тежест е възникнало съответно на притежаваната квота в собствеността задължение за заплащане на 4/15 от стойността на топлинната енергия, възлизащо на сумата 296,77 лева за периода от 01.05.2018 г. до. 30.04.2020 г. В периода от 01.05.2018 г. до 06.03.2019 г. И. В. Л. е бил собственик на 4/15 ид. ч., респ. за него е възникнало съответно задължение в рамките на този период, определено от съда на осн. чл. 162 ГПК в размер на 132,76 лева , а от 07.03.2019 г. същият не е бил титуляр на правото на собственост, респ. не е страна по облигационнно правоотношение с ответника и не дължи заплащане на стойността на ТЕ.