Решение № 85 от 31.01.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 85

-, 31.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И.Р. при участието на секретаря В.П. като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20235530104910 по описа за 2023 година

Предявен е частичен иск с правно основание чл. 52 ЗЗД. и. - твърди в поправената си искова молба, че на 28.10.2022 г., в качеството му на работодател, сключил с о., в качеството й на служител, трудов договор № 29. На 19.05.2023 г. последната подала молба за прекратяването му с 30-дневно предизвестие на основание чл. 326, ал. 1 и 2 КТ, а на 29.05.2023 г. - и молба за разрешаване ползването на платен годишен отпуск. Въз основа на чл. 173, ал. 1 КТ, работодателят не предоставил ползването на искания отпуск. В резултат на това, на 29.05.2023 г., о. публикува във - група „-”, пост, в който твърдяла, че и. бил некоректен работодател, поради неудовлетворяване на нейната молба за ползване на платен годишен отпуск в срока на отправено от нея предизвестие за прекратяване на трудов договор. Четири минути по-късно о. публикувала пост със същото съдържание и във - група „-“, като точният текст на публикацията й се цитира в поправената искова молба. Във връзка с публикацията бил съставен констативен протокол с рег. № 824/30.05.2023 г., акт № 61, том I, на нотариус -. Вследствие на опозоряващите публикации, трудовото правоотношение на о. било прекратено едностранно на основание чл. 330, ал.

2, т. 6, пр. 1 КТ, чрез връчване на заповед за дисциплинарното й уволнение № А-01/05.06.2023 г. В отговор на тези му действия, о. предявила искова молба 1 за обявяване на дисциплинарното уволнение за незаконно, по която било образувано гражданско дело № 2584 по описа за 2023 г. С. районен съд, по което имало влязло в сила решение № 830/02.10.2023 г., с което се отхвърляли предявените от нея, против и., обективно съединени искове за признаване уволнението й за незаконно и неговата отмяна, за присъждане на обезщетение по чл. 225 КТ за оставането й без работа в резултат на уволнението, като неоснователни и недоказани. Въпреки процесното дело и изходът от него следвало да се посочи, че винаги бил коректен работодател към о., и заплащал трудовото й възнаграждение в срок, като й заплатил и обезщетение за неизползвания отпуск, след прекратяване на трудовото й правоотношение.

Чрез двете си публикации, посочвайки го, като некоректен работодател, една от които била във - група с над - членуващи, о. нанасяла сериозни неимуществени вреди на дружеството, които се изразявали в засягане на доброто му име и уронване на авторитета, чрез неверни и недоказани твърдения, които били изразени посредством средства за масово осведомяване. ВреД.е произлизали от факта, че от публикациите се създавало впечатление за дружеството, че било некоректен работодател, че не предоставяло отпуски на своите служители, и най-важното, че не изплащало дължимото на последните, след прекратяване на трудовите правоотношения със своите бивши служители. Създавало се негативно впечатление и за м., като търговец, с оглед на което можели в краткосрочен и средносрочен период жителите на града да отбягвали пазаруването от него, вследствие на което оборотите на дружеството да намалеели, което пък отново било вследствие на уронването на доброто име на търговеца. За и. възникнал правен интерес да предяви исковата молба за обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

Правото на добро име било сред основните права на българските граждани. и., който бил регистриран като юридическо лице на територията на Р.Б., притежавал право на добро име (авторитет). Това неимуществено право било закрепено в нормативни актове от най-висока степен, които регулирали обществените отношения на територията на Р.Б. - чл. 32, ал. 1 КРБ и чл. 8 КЗПЧОС, която била съставена в Р. на 04.11.1950 г., ратифицирана по конституционен ред, обнародвана и влязла в сила на 05.10.1992 г. за Р.Б., била част от вътрешното право на страната, и имала предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които й протИ.речали (чл. 5, ал. 4 КРБ).

ЕСПЧ приемал, че за да бъдели ефективно гарантирани правата по КЗПЧОС, в 2 полза на юридическите лица също следвало да се присъжда парично обезщетение за неимуществени вреди. Последните, които били претърпени от такива дружества, можели да имат основания, които били повече или помалко обективни или субективни. Съдът приемал, че сред тях следвало да се държи сметка за репутацията на дружеството, несигурността при вземането на решения, разрива в управлението му (за изчисляването на последствията от което нямало точен метод), и макар и в по-малка степен, на причинените на членовете на управителните органи тревоги и безпокойство. Това твърдение се подкрепяло от решението на ЕСПЧ по казуса М. срещу Б.. В т. 59 от решение от 04.03.2014 г., ЕСПЧ постановявал, че що се отнасяло до иска за неимуществени вреди, съдът отбелязвал, че не бил изключвал възможността на търговско дружество да се присъдело обезщетение за неимуществени вреди на основания, които в по-голяма или по-малка степен били „обективни“ или „субективни“. Сред тях следвало да са репутацията на компанията, несигурността в планирането и вземането на решения, разцеплението в управлението на дружеството, и на последно място, макар и в по-малка степен, безпокойството и неудобството, което било причинено на членовете на управленския екип. В решение от 06.04.2000 г. на ЕСПЧ по делото К. срещу П., дружеството К. осъждало правителството на П. да заплатяло обезщетение в размер на 1,5 млн. ескудос за нарушение на чл. 6, §1 КЗПЧОС, който уреждал правото на справедлив съдебен процес за всяко лице, без значение дали било физическо или юридическо. В т. 29 от решението, съдът възприел подобни критерии при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, като при преценката на обезщетението, вземал под внимание, наред с имуществените вреди, тоест загубите, които били понесени като директен резултат от твърдяното нарушение, и неимуществените вреди, тоест репарация за безпокойството, неудобството или несигурността, които били причинени от нарушението, както и други неимуществени вреди; както и т. 35 от същото решение, където било посочено, че претенциите за неимуществени вреди, които били претърпени от такива фирми, можели да включват искания, които били в по-голяма или по-малка степен „обективни“ или „субективни“. Следвало да се отчита фирмената репутация, несигурността при планиране, нарушение в управлението на фирмата, и на последно място, макар и в по-малка степен, безпокойството и неудобството, което било причинено на членовете на ръководството на фирмата.

3

Ратифицирайки КЗПЧОС, Б. ясно и категорично заявила желанието си да спазва нейните разпоредби, които с акта на ратификация били станали част от вътрешното право на страната. В практиката на СЕС също можели да бъдат посочени пР.ери в тази връзка. Така съдът осъждал ЕК да платяла на корабостроително дружество обезщетение за неимуществени вреди, които били претърпени поради публикуването в Официален вестник на ЕС на подвеждаща информация, която засягала по-специално доброто име и реномето на компанията - в решението си по дело Т-88/09 от 08.11.2011, което било по казуса -, СЕС по ясен и категоричен начин се произнасял в подкрепа на правото на юридическите лица да получавали обезщетение за неимуществени вреди. В посочения казус италианското корабостроително дружество - осъждало ЕК да му заплатяла обезщетение в размер на 20 000 евро за претърпени от дружеството неимуществени вреди, плюс съответните компенсаторни и мораторни лихви. Неимуществените вреди на - се изразявали в публикуването в Официалния вестник на ЕС на подвеждаща информация, която засягала по-специално доброто име и реномето на -. СЕС бил на мнение, че едно такова неблагоприятно представяне на -, като предприятие, което не можело да предостави услуги, които съответствали на действащите стандарти, и така да изпълнело договорните си задълЖ.я, засягало отрицателно доброто му име и реномето му, които сами по себе си имали търговска стойност, което ЕК, впрочем, не оспорвала в пи- си изявления. В решение № 29/1998 по к.д. № 28/1998 г., КС отбелязал, че ЕКПЧ била „част от вътрешното право на страната, а решенията на ЕСПЧ били задължителни за всички органи в страната, включително и по тълкуването й по силата на чл. 46 КПЧОС. В решение № 2/1998 по к.д. 15/1997 г., КС отчитал, че нормите на ЕКПЧ, в материята на правата на човека имали общоевропейско и общоцивилизационно значение за правния ред на държавите-страни по ЕКПЧ, и били норми на европейския обществен ред. Ето защо тълкуването на съответните разпоредби на КРБ в материята на правата на човека следвало да бъде съобразено във възможно най-голяма степен с тълкуването на нормите на ЕКПЧ. Този принцип на конформно тълкуване съответствал и на международно признатата от Б. задължителна юрисдикция на ЕСПЧ по тълкуването и прилагането на ЕКПЧ. В обобщение нямало основание да бъде изключена възможността да се присъдело обезщетение на юридически лица за обезвреда на неимуществени вреди от изнесени чрез 4 средства за масово осведомяване обидни и клеветнически твърдения, уронващи авторитета им. Правото на юридическите лица да претендирали неимуществени вреди, десетилетия наред било отричано от българската юриспруденция, но в последните години тази практика се променяла, чрез актовете на ВКС, които присъждали обезщетения за претърпени неимуществени вреди на юридически лица, които били обективирани в посочените в поправената исковата молба решения. С тях се приемало, че разпоредбата на чл. 45 ЗЗД не съдържала ограничения относно страните в правоотношението, което било възникнало от непозволеното увреждане всеки бил длъжен да поправи вреД.е, които виновно бил причинил другиму, в т.ч. и на юридическо лице. Липсвало основание да се приемело изключване на възможността да се търсела отговорност за неимуществени вреди от ЮЛ и в последващите разпоредби в закона, включително и чл. 52 ЗЗД, чрез предявяването на иск за неимуществени вреди. Същото разрешение било прието и в посоченото в поправената искова молба влязло в сила решение на С. районен съд, с което било присъдено обезщетение за неимуществени вреди от деликт в полза на юридическо лице, като се посочват подробно мотивите му. Достигането на публикацията до толкова много читатели, която била видима и в личния профил на о., нанасяла неимуществени вреди, които се изразявали в засягане на доброто име и уронване на авторитета и репутация на и.. Негативните последици от накърняване на търговската му репутация винаги имали комплексен характер, който в един или друг момент засягал различни бизнес показатели, като значителен спад по отношение на клиентите на дружеството, а с това и по отношение на оборота, недоверие от страна на партньорите му, както и до неблагоприятни последици при търсенето на последващ персонал, а материалното отраЖ.е имало неясно и продължаващо във времето действие. В заключение моли да се приемело, че с исковата молба се претендирал частичен иск в размер на 5001 лева, от 20 000 лева, които представлявали нанесени неимуществени вреди от о. на и.. Искането е да се осъди о., да заплати на и., сумата от 5001 лева за съдебно предявена част от неплатено обезщетение от 20000 лева за претърпени неимуществени вреди от непозволеното му увреждане чрез неверни и недоказани твърдения, изразени в средства за масово осведомяване чрез групи във „-“ – „-“ и „-“, и законна лихва върху тази сума от предявяване на иска в съда на 01.12.2023 г. до изплащането й. Претендира разноски.

5 о. - оспорва предявения иск, които моли съда да отхвърли, като неоснователен, и й присъди сторените по делото разноски, с възраЖ.я и доводи, излоЖ. подробно от пълномощника й в подадения срок отговор и в хода на делото по същество.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с исканията, възраЖ.ята и довоД.е на страните, взе предвид и настъпилите след предявяването на иска факти, от значение за спорното право, намери за установено следното: