Решение № 7413 от 22.04.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 1339/2026
- Вид
- Решение № 7413
- Подписан
- 22.04.2026
- Състав
- КРАСЕН ПЛАМЕНОВ ВЪЛЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- член 10, параграф 2, буква ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- член 23 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл.3, б. "ж" · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 26, ал. 1 предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 7413 гр. София, 22.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20261110101339 по описа за 2026 година
Производството е образувано по искова молба на М. В. К. с ЕГН ********** с адрес:
******************, съдебен адрес: *********************, чрез адв. С. С., срещу „ТБА“ ЕАД, ЕИК **************, с адрес: *******************, с която се иска да се прогласи нищожността на Договор за потребителски кредит № ******************* сключен между М. В. К. и „ТБА“ ЕАД.
При условията на евентуалност се иска да бъдат прогласени за нищожни отделни клаузи- клаузата, вменяваща задължение М. В. К. да заплаща застрахователна премия за застраховка „*************” на стойност 525,59 лв., както и застраховка „****************“ на стойност 239,77 лв.
Ищецът твърди, че на 26.02.2024 г., М. В. К. е сключил с ответното дружество Договор за потребителски кредит № ********, по силата на който „ТБА” ЕАД е поел задължението да предостави на ищеца сума в размер на 3000,00 лв. при следните условия:размер на кредита – 3000 лв.; Застрахователна премия - 765,36 лв.; ГПР – 48,14%; Лихвен процент на кредита – 41,05%; Обща сума, дължима по кредита – 5 580,81 лв. /при реално усвоена главница от 3000 лв.
Излагат се доводи, че застрахователния сертификат, съдържащ условията на застраховката, са с шрифт, много по-малък от 12. Липсва и ясно посочен лихвен процент на ден. Не е ясно как е формирана всяка месечна вноска. Не е ясно защо при отпуснат заем в размер на 3000 лв., лихвен процент от 41,05% и ГПР от 48,14%, крайната дължима от сума възлиза на 5 580,81 лв., тоест оскъпяването надхвърля допустимия от закона ГПР от 50%.
1
Сочи се, че в случая при определяне на ГПР по кредита не е включен разхода за застрахователна премия. В този смисъл, би следвало ГПР да е с размер, равен на възнаградителната лихва, тоест да възлиза на 41.05%, а той не е, поради което се прави извод, че договорът е недействителен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Твърди се, че застраховката „Защита на кредита” не е индивидуално договорена с ищеца, а е част от Общите условия, изготвени от икономически по-силната страна – „ТБА“, върху която ищецът като потребител не е можел да влияе. Поддържа се, че механизмът на сключване на договора е, че на ищеца са били изпратени като пакет документи както индивидуалния договор, така и този със застраховател, при това едностранно определен от ТБА.
Следователно, той като потребител не е имал избор нито за застраховател, нито е получил каквито и да било оферти от кредитора за възможности да прецени с кое застрахователно дружество да сключи застраховка, като практически сключването на договора е било обвързано със задължително застраховане и допълнителни разходи именно с предложеното от ТБА застрахователно дружество.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба, с която искът се оспорва като неоснователен.
Излагат се доводи, че застрахователната премия не е общ разход по кредита, съответно не следва да се включва при изчисляването на ГПР. Сочи се, че още при кандидатстването за кредит през приложението на Банката, при избора на сумата и срока на кредита, потребителят е уведомен, че застраховката не е условие за получаване на кредита Предвид че застраховката не е била условие за сключването на процесния договор за кредит, за което в хода по кандидатстване клиентът е бил уведомен няколко пъти и все пак същата е доброволно и изрично заявена от кредитополучателя, факта, че последната е могла да бъде прекратена от ищеца без никакви последствия по процесния договор за кредит, съобразявайки разписаното в чл.3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО и § 1. т. 1 от ДР на ЗПК, се поддържа, че в настоящия случай застраховката не следва да се приема като част от общите разходи по кредита, съответно не трябва да бъде включена при изчислението на ГПР.
Поддържа се, че в процесния договор ясно са посочени и компонентите – главница и лихва (чл. 7 и чл. 9.1. от Договора). Тези разходи в договора са представени по ясен и недвусмислен начин и процесният договор е в унисон с разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Сочи се, че чл. 9.3 от Договора за кредит указва размерът на лихвата за 1 ден – изчислена като 1/360 част от лихвения процент.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Установява се, че между БСП и „ТБА” ЕАД е сключен договор за потребителски кредит № ********на 26.02.2024 г., като по силата на същия от страна на „ТБА“ ЕАД на БСП е предоставен заем в чист размер на 3000 лв., при следните условия: фиксиран ГЛП от 41.05% и ГПР от 48.14%. Съгласно погасителния план (чл. 11.2 от договора), кредитът следва да бъде погасен на 24 месечни вноски (23 вноски по 232.54 лв. и една последна вноска от 232.39 лв.). За целия период на кредита, кредитополучателят следва да върне на кредитора общо сума в размер на 5580.81 лева.
Видно от съдържанието на чл. 7.1 от Договора, общият размер на кредита е посочен като 3765.36 лв., като към сумата за усвояване от 3000 лв. е включена и финансирана застрахователна премия в общ размер на 765.36 лв. (състояща се от Застраховка „*** *** 3 2
**********” в размер на 239.77 лв. и Застраховка „*** ************+ **********” в размер на 525.59 лв.). Съгласно чл. 7.2.3 от Договора, в случаите, когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка премия, се превежда от кредитора за сметка на потребителя по банковата сметка на съответния застраховател.
При така установената фактическа обстановка, настоящият
Софийския районен съд достига до следните правни изводи: състав на
Процесният договор за кредит е потребителски - страни по него са потребител по смисъла на §13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва кредитната сума за свои лични нужди), и финансова институция - търговец по смисъла на §13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит), са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителя, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Предвид изложеното процесният договор се подчинява на правилата на Закона за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличие на които съдът следи служебно.
Съгласно чл. 7.1 от договора, страните са уговорили, че към размера на чистата главница се прибавя и застрахователна премия в размер на 765.36 лв., като върху тази обща сума от 3765.36 лв. се начислява възнаградителна лихва от 41.05%. За да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите е необходимо, когато се изследва въпросът за няколко договора или допълнителни услуги, които са свързани със самия кредитен продукт, съдът да изследва релациите в отделните казуси не като отделни правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща икономическа дейност. В конкретния случай застраховката е директно включена в размера на главницата по погасителния план към датата на сключване на договора.
Безпротиворечиво е разбирането в съдебната практика и в юриспруденцията, че главницата по договора за кредит представлява заетата сума – паричните средства, които се предоставят за ползване на кредитополучателя, които съгласно процесния договор са в размер на 3000 лева, а именно и същата сума е усвоена от кредитополучателя. Всички други вземания, уговорени в договора като лихви, неустойки, такси и т. н, нямат характер на главница. Това се отнася и за застрахователната премия в размер на 765.36 лв., Съдът намира, че начислената застрахователна премия следва да се включи към ГПР по кредита, а база на изчисляване не е главница от 3765.36 лева., както е посочено, а главница в размер на 3000 лева. Застрахователната премия се обхваща от легално дадената дефиниция в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК за общ разход, съгласно която „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, включително разходите за допълнителни услуги и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи 3 и условия. От изложеното следва, че в уговорения годишен процент на разходи от 48.14% по процесния договор за кредит не са включени всички действителни разходи, поради което е налице противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
На първо място не е добра практика и неравноправно застрахователната премия е капитализирана в главницата. На следващо място размера на застрахователната премия – 765.36 лева спрямо главницата – 3000 лева е прекомерен и води до значително неравновесие между страните. Житейски нелогично е лице теглещо потребителски кредит от банка/ бивша финансова институция, неизоставила недобросъвестните практики за включване на неравноправни клаузи в потребителски договори/, която предлага най-високите лихви по потребителски кредити на пазара да иска освен потребителския кредит в нисък размер да сключи и застрахователен договор за цена близо 1/4 от дължимата главница. При преглед на клаузите на т.н. застрахователен договор, които са включени на предварително изготвена бланка с логото на „ТБА“ се установява, че дори при неработоспособност или нежелана безработица на кредитополучателя застрахователя няма да поеме всички задължения по договора за кредит/5580.81 лева/, а само сума до 5000 лева. При уговорена застрахователна премия в размер на 765.36 лева изобщо сключването на такава застраховка противоречи на каквото и да е икономическа логика. Доколкото се касае и за потребител за съда следва извода, че същата е принудително представена на потребителя по договора за кредит, като единствената цел е ответната банка да си набави допълнителна печалба.
При служебно изчисляване на ГПР по реда на чл. 162 ГПК при използване на calculator.bg при задаване на главница в размер на 7000 лева, в която не е включена застрахователната премия като част от главницата, ГПР е 94.57% Както бе посочено по-горе процесният договор за кредит попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.
12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
В договора трябва да се посочи размера на лихвения процент, като в конкретната хипотеза в този процент трябва да е включена и сумата по Застраховка „*** *** 3 **********” в размер на 239.77 лв. и Застраховка „*** ************+ **********” в размер на 525.59 лв., която е сигурна печалба за кредитора. Следователно годишният лихвен процент няма да е 41.09%, както е записано, а следва да е по-голяма число, ако в него участват и вземанията за сумата 765.36 лева.Нарушен е чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен лихвен процент.
Разпечатката съдържа 30 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5f44f713-7437-4a02-b38f-545e2f27eeb6