Решение № 133 от 28.03.2025, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Кърджали, 28.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Гунчева при участието на секретаря Росица Петрова като разгледа докладваното от Мариана Гунчева Гражданско дело № 20245140100924 по описа за 2024 година

Производството е образувано по иск с правно основание чл. 439 от ГПК на А. М. Ю., с ЕГН **********, с адрес: ***, срещу "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, с ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление гр. София 1335, ж. к."Люлин-6", бул. "Панчо Владигеров" №21, бизнес сграда "Люлин-6", ет. 2, за признаване за установено, че ищцата А.

М. Ю. не дължи на ответника "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД сумите по Изпълнителен лист от 13.12.2011 г., издаден въз основа на Заповед № 2849 /28.09.2011 г. по ч. гр. д. 1444 /2011г. по описа на Районен съд – Кърджали.

В исковата молба се твърди, че по силата на издаден изпълнителен лист от 13.12.2011 г. по ч. гр. д. 1444 /2011г. по описа на Районен съд - Кърджали, ищцата е осъдена да заплати на кредитора следните суми: 4211,77лв. - главница, 1997.10лв - възнаградителна лихва;

1119.13лв. - мораторна лихва; 246.56лв. - разноски по делото.

Сочи се, че на основание така издадения изпълнителен лист, по молба на взискателя "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД е образувано изпълнително дело № 953/2018г. по описа на ЧСИ Р. С., рег. № 812 на КЧСИ. Изпълнителното производство започнало на 17.07.2018г. по подадена молба за образуване на изпълнително дело. По делото взискателят е подал следните молби за справки:

На 28.05.2019 г. – молба за справка за актуални банкови сметки на длъжника. В молбата е направено и условно искане за налагане на запор, но тъй като не са открити сметки, такъв не е наложен.

На 06.02.2020 г. – молба за справка до НОИ за наличие на трудови договори. Отново е направено условно искане за запор, но тъй като не са открити договори, запор не е наложен.

На 15.06.2021 г. – нова молба за справка до НОИ със същото условно искане. Не са 1 открити трудови договори, поради което не е наложен запор.

Следващото искане от кредитора е подадено на 01.03.2024г. - искане за опис на движими вещи. Това искане е подадено след изтичане на срока по чл. 110 от ЗЗД. Ищцата твърди, че са налице условията, при които е изтекла предвидената в закона погасителна давност на задължението. Поради тези и останалите изложени съображения моли да бъде признато за установено в отношенията й с ответника, че не дължи сумите, предмет на издадения изпълнителен лист. Претендира разноски.

В едномесечния срок за отговор, ответникът е подал такъв. Излага подробни съображения.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка: На 28.03.2008 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД (предишно наименование „Джет Файненс Интернешънъл" АД), с универсален правоприемник е "БНП Париба Пърсънъл Файненс C.A.", клон България, в качеството му на Кредитор, от една страна, и А. М. Ю., в качеството й на Кредитополучател, от друга, е подписан Договор за кредит PLUS- 01185202.

Вследствие на възникналите между страните договорни правоотношения, същите уточнени в горепосочения договор за кредит, кредиторът "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е финансирал кредитополучателя, а за А. М. Ю. е възникнало задължение да издължи горепосочения кредит, съгласно условията по сключения договор. По молба на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД на 21.06.2012г. е образувано изп. дело № 967/2012 г. по описа на ЧСИ Р. С., с per. № 812 към КЧСИ и е приведен в изпълнение процесният Изпълнителен лист от 13.12.2011г.. По време на образуваното на 21.06.2012 г. изпълнително производство по изпълнително дело №967/2012 г. са били предприети съответни изпълнителни действия.

На 15.05.2015 г. между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД в качеството му на Цедент и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК 202423225, в качеството му на Цесионер, е бил сключен договор за цесия, по силата на който "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е прехвърлило вземанията си по сключения с А. М. Ю. Договор за кредит № PLUS-01185202 на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД.

С пълномощно предишният кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс" (цедентът) е упълномощил „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК 202423225, да уведоми от името на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД всички длъжници по вземания на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, които "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е цедирало, съгласно сключения Договор за цесия от 15.05.2015 г..

На 08.09.2015г, е последвало и депозиране на молба за конституиране на нов взискател от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, с която е възложил правомощията по чл.18 от ЗЧСИ на ЧСИ Р. С., което действие прекъсва течащата относно вземането погасителна давност /Решение № 903265 от 20.07.2020 г., постановено по в.ч.гр.д. 309/2020 по описа на Окръжен съд - Благоевград : „С молбата си за конституиране, взискателят „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД е поискало насрочване на опис на движими вещи, собственост на длъжника, което прекъсва погасителната давност за вземането, тъй като същото демонстрира активно поведение от страна на кредитора за удовлетворяване на 2 интересите му."

Със съобщение от кантората на ЧСИ Р. С. ответникът е уведомен, че с Постановление от 25.09.2015г., на осн. чл.429, ал. 1 от ГПК „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД е конституиран като взискател в изпълнителното производство по изп. дело № 967/2012 г. и на дата /25.09.2015г./ е изходирано съобщение за цесия до длъжника. На 25.09.2015г. е изпратено съобщение/уведомление до длъжника за конституирания взискател по изпълнителното дело. Ищецът не оспорва факта, че е редовно известен за сключения договор за прехвърляне на вземания от 15.05.2015г..

На 17.07.2018г. - е изготвено Постановление за прекратяване по изп.дело 967/2012г., на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, съгласно което изпълнителното производство по изпълнителното дело е прекратено на 17.07.2018г.

На 17.07.2018г. е депозирана молба за образуване от взискателя „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, с която е поискал насрочване на опис на движими вещи, собственост на длъжника, което прекъсва погасителната давност за вземането, тъй като същото демонстрира активно поведение от страна на кредитора за удовлетворяване на интересите му. С молбата за образуване е възложил правомощията по чл.18 от ЗЧСИ на ЧСИ Р. С., което действие отново прекъсва течащата относно вземането погасителна давност.

На 26.07.2018г. е изпратено запорно съобщение за налагане на запор по банковите сметки на длъжника в „Централна кооперативна банка" АД, което е връчено на 02.08.2018г.

На 20.06.2019г. е входирана молба от взискателя за справка БНБ и за налагане на запор върху новооткрити банкови сметки на името на длъжника.

На 14.02.2020г. е входирана молба от взискателя за извършване на справка в регистъра на НОИ и искане за налагане на запор.

На 17.06.2021г. е входирана молба от взискателя за извършване на справка в регистъра на НОИ и искане за налагане на запор

На 14.03.2024г. е входирана молба от взискателя за извършване на справка в регистрите на БНБ/НОИ и за налагане на запор, в която алтернативно е включено искане да бъде насрочен опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника.

На 19.03.2024г. е изпратено запорно съобщение за налагане на запор по банковите сметки на длъжника в „Обединена българска банка" АД.

На 26.03.2024г. е получена сума от А. М. Ю. в размер на 793.00 лв. по сметка на ЧСИ Р. С.. Издаден е константивен протокол от ЧСИ на 26.03.2024г. и на взискателя е разпределена сума в размер на 598.42 лв.

На 16.09.2024г. е получена сума от А. М. Ю. в размер на 420.00 лв. по сметка на ЧСИ Р. С.. Издаден е константивен протокол от ЧСИ на 16.09.2024г. и на взискателя е разпределена сума в размер на 384.78 лв.

Постъпилите горепосочени суми са действия по признаване на вземането, съгласно разпоредбите на чл. 116, буква „а" от ЗЗД. Съгласно Решение №406 от 25.10.2019 г. на ОС Бургас по т. д. № 142/2019 г. : „Впоследствие със събирането на суми за погасяване на задължението през 2016, 2017 и 2019 г. е била прекъсната давността, поради което и до настоящия момент същата не е изтекла. Тези плащания от длъжника представляват признание за дължимостта на вземането и след като той не се е противопоставил на плащането, то и последващото възражение за настъпила погасителна давност е безпредметно. Само по себе си личното признание на дължимостта на процесното задължение прекъсва давността по смисъла на чл. 116 б. "а" ЗЗД, независимо от прилагането на перемцията.“

Насрочването на опис на движимите вещи в дома на длъжника е валидно изпълнително действие, което изгражда съответния способ и прекъсва давността. Волята на взискателя за събиране на вземането е безспорно изразена, в тази връзка: „При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изрична 3 разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение“ ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т.д. № 2/2013 г., ОСГК. Всяко направено искане от страна на взискателя за предприемане на изпълнителни действия прекъсва погасителната давност, тъй като съдебният изпълнител е длъжен да предприеме необходимото по изпълнение на искането.

Предприемането на всяко едно от горепосочените изпълнителни действия представлява годно да прекъсне погасителната давност основание, който извод следва от задължителната практика на ВКС. В мотивите на т. 10 от ТР № 2 от 26 юни 2015 г. по тълк. д . N 9 2/2013 г., ОСГТН на ВКС се изтъква, че съгласно чл. 116, б. „в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. ВКС стига до заключение, че давността по време на висящото изпълнително дело, се прекъсва многократно, което става с „предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ)...". Въз основа на горепосочената конструкция, съдиите от ВКС посочват неизчерпателно група действия в изпълнителното производство с прекъсващ ефект за давността. Това са: „... насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана; присъединяването на кредитор; възлагането на вземане за събиране или вместо плащане; извършване на опис и оценка на вещ; назначаване на пазач; насрочване и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица."

Не е необходимо предприетия изпълнителен способ да е завършил задължително успешно, за да се счита давността за прекъсната. Това следва от самата разпоредба на чл.

116, б. „в" ЗЗД, в която законодателят неслучайно си служи с думата „предприемане" на изпълнителни действия, а не „извършени" или друга подобна формулировка. В настоящия случай погасителната давност е била прекъсвана многократно с предприемането или осъществяването на горепосочените изпълнителни действия, с което предишният взискател "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, настоящия взискател „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД и ЧСИ Р. С. не са бездействали, а напротив, са предприемали необходимите действия в хода на образуваните изпълнителни дела № 927/2012 г. и 953/2018г., което доказва отношение за активно поведение за удовлетворяване на взискателя.

Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС посочва кои процесуални действия на съдебния изпълнител представляват изпълнителни действия и имат за последица прекъсване на погасителната давност. Със споменатото ТР на ВКС от 26.06.2015 г., обаче, се отменя като загубило сила ППВС № 3/18.11.1980 г. постановено по чл. 58, т. 1 ЗУС (отм), с което е постановено, че образуването на изпълнително производство прекъсва давността като по време на изпълнителното производство давност не тече. Съществени в настоящия случай са въпросите какво действие във времето имат тълкувателните актове на ВКС и в конкретика ТР на ВКС по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, и кой тълкувателен акт следва пряко да се приложи в настоящия казус. Дали тълкувателните актове действат ех tunc или ех nunc, и следователно дали следва да се приложи ППВС № 3/18.11.1980 г. за действието във времето на тълкувателните актове липсва законова уредба, следователно за решаването му следва да се приложи съдебната практика като източник на правото. По този въпрос има постановена съдебна практика Решение № 170 по реда на чл. 290 ГПК, постановено по гр. д. № 2382/2017, IV ГО на ВКС, с председател Борислав Белазелков. Из мотивите на цитираното съдебно решение съдът подробно и мотивирано посочва, че „с тълкувателно решение, с което се обявява за загубило сила предшестващ тълкувателен акт поражда действие от момента на постановяването на новото ТР, поради което и от този момент предшестващият тълкувателен акт престава да се прилага. Ако преди постановяване на новото ТР са се осъществили факти, които са от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното ППВС или ТР, което е било действащо към момента на настъпването на последиците"... обратното би означавало да се предаде обратно действие на новото ТР, което се предвижда само по изключение, съгласно чл. 14 от Закон за нормативните актове.