Решение № 1577 от 10.05.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1577 гр. Варна, 10.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря В.а М. Милчева като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №

20223110108652 по описа за 2022 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от ЗАД „А* със седалище и адрес на управление: гр. *, с която срещу* БУЛСТАТ *, с адрес: гр. *, е предявен осъдителен иск за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 100,16 лв.

/хиляда и сто лева и шестнадесет стотинки/, включваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 10021000564 в размер на 1 075,16 лв. и ликвидационни разноски в размер на 25 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /05.07.2022 г./ до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ.

В исковата молба ищецът ЗАД *“ АД твърди, че на 03.02.2021 г. в гр. *”, на около 100 м. след спирка „*“ в посока кв. *е настъпило ПТП, при което застрахованото МПС л.а. „*“, с рег. № *, управлявано от В. Т., попада в необезопасено и необозначено от ответника препятствие на пътното платно – дупка, в резултат на което претърпява имуществени вреди, описани детайлно в опис-заключение.

Контролните органи са посетили местопроизшествието и са съставили протокол, в който отразяват датата, мястото, механизма и причинените вреди, които се изразяват в увреждания на предна дясна гума и джанти, както и ходовата част. Сочи, че за увредения лек автомобил има сключен със собственика договор за имуществена застраховка „КАСКО“, със срок на действие от 16.09.2020 г. до 16.09.2021 г., в изпълнение на разпоредбите на който е образувал ликвидационна преписка по щетата. Излага, че автомобилът е огледан от експерти, описани са щетите и е определено застрахователно обезщетение в размер на 1 075,16 лв., като след приспадане на останалите незаплатни вноски по застрахователната премия и дължимия данък по сметка на застрахования е преведената сумата от 450,11 лв. Твърди, че съгласно чл.

410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу възложителя на възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Счита, че ответникът Община Варна отговаря за тези вреди, доколкото не е поддържала в изправност пътния участък, който се намира на границите на общината и не е включен в списъка на 1 републиканските пътища и отговорността за поддържането му е на общината. Сочи, че с писмо от 14.03.2021 г. е поканил ответника доброволно да заплати дължимата сума, но това не е сторено. Моли за осъждане на ответника да заплати претендираните суми и за присъждане на разноски.

Ответникът *е подал в срок отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Твърди, че липсват убедителни доказателства, които да установяват твърденията на ищеца, че Общината не е изпълнила задълженията си да поддържа в изправност процесния пътен участък, както и че причинените вреди се дължат именно на попадането на автомобила в необезопасена дупка на пътното платно. Оспорва констатациите в съставения констативен протокол. Сочи, че за процесния участък е представил доказателства, които установяват, че същият е бил поддържан в изправност. В заключение счита, че е изпълнил задълженията си за стопанисване на пътя. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание страните не изпращат представители. Подават молби, с които поддържат становищата си.

Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:

От представените писмени доказателства по делото се установява, че на 03.02.2021 г.

В. Д. Т. е подала уведомление-претенция за щета пред ищеца за настъпило на същата дата ПТП с собствения й застрахован със застраховка „КАСКО“ лек автомобил – * с рег. № *, който е попаднал в дупка на ул. „*” на около 100 м. след спирка „*“ в посока кв. *, от което са настъпили увреждания по застрахования автомобил – спукана гума, изкривена джанта. На същата дата е съставен протокол за ПТП от контролните органи, които са посетили на място инцидента, констатирали са уврежданията по автомобила и са обозначили препятствието в схемата към документа. Увреденото лице е представило и фактура за ползвана пътна помощ.

Застрахователят е изготвил опис на претенцията, като е посочил като увредени детайли – гума пр.дясна, джанта лята пр.д., носач преден д. и полувал преден д. Изготвена е калкулация на претенцията и е определено застрахователно обезщетение в размер на 1 074,16 лв., от които 624,75 лв. са удържани за вноски по застраховката и 450,41 лв. са преведени по банковата сметка на застрахованото лице на 01.03.2021 г. На 14.03.2021 г. е изпратена регресна покана до ответника за възстановяване на заплатеното обезщетение.

Ответникът е представил доказателства (ведомости, протоколи, КСС-и и възлагателни писма) за извършени ремонтни дейности в близост до процесния участък в изпълнение на задължението му да поддържа пътя, негова собственост.

От заключението по допуснатата по делото съдебна авто-техническа експертиза се установява, че след съпоставяне на уврежданията описани от застрахователя, реалният и възможен механизъм за настъпване на застрахователното събитие е, че при движение на автомобила той попада с предно дясно колело в нарушение на пътната настилка, каквото е необозначена и необезопасена дупка, намиращо се на платното за движение. Вещото лице описва подробно последиците от такова увреждане върху детайлите на автомобила. Вещото лице счита, че е възможно уврежданията да са настъпили по описания в исковата молба начин. Посочва, че общата стойност на същите по средни пазарни цени е 2 884,82 лв., като застрахователят е определил обезщетение в размер на 1 110,16 лв. съобразно действащата към настоящия момент методика, като направените ликвидационни разходи в размер на 25 лв. съответстват на обичайните такива.

От показанията на разпитаната по делото свидетелка В. Д. Т. се установява, че същата си спомня за процесното ПТП, защото тя е управлявала автомобила. Посочва, че е попаднала в дупка с дясната предна гума на автомобила, който потънал 50/60 см. и не е могла да го маневрира извън дупката. Излага, че е извикала полицейски служители, които са й казали, че всеки ден някой потъвал в тази дупка. Свидетелката се обадила и пътна помощ, като посочва, че се в движила с ниска скорост, защото на този участък имало много дупки и няма как да се е движила с по-висока. Посочва, че контролните органи са съставили 2 протокол за произшествието и не са й съставяли акт за нарушение.

Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда формира следните правни изводи:

Предявен е осъдителен иск, за заплащане на застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски от възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди, който е квалифициран по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД.

Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите.

Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът е следвало да докаже наличието на валидно застрахователно правоотношение между него и увреденото лице; изплащане на застрахователно обезщетение за настъпване на застрахователно събитие на посоченото основание и в посочения размер, както и претенцията за ликвидационни разноски; фактическия състав на чл. 49 ЗЗД – възлагане на работа от ответника на негови служители; противоправно бездействие на служителите да извършат възложените действия при изпълнението на работата (в случая, че не са изпълнили задължението си да поддържат пътя обезопасен, както и че този участък е общински път, който Общината е длъжна да поддържа); настъпилите за учреденото лице вреди по основание и размер; причинна връзка между бездействието на служителите и настъпилите вреди; поставянето в забава на ответника за репариране на претендираните вреди.

Между страните не се спори, че задължението за поддържане на процесния участък на ул. „Цар Борис III” в гр. Варна е на ответника.

От събраните по делото доказателства се доказаха фактите, за които ищецът носи доказателствена тежест. Установява се, че между него и увреденото лице към датата на увреждането е било налице валидно застрахователно правоотношение във връзка със застраховка „КАСКО“. Застрахователят е заплатил процесната сума за обезвреда на застрахованото лице.

От представения протокол за ПТП, свидетелските показания и заключението на вещото лице се установява, че причина за настъпване на произшествието е необезопасена дупка на пътното платно. Контролните органи са посетили мястото непосредствено след инцидента и са отразили в протокола, че действително е налице дупка на пътното платно, като дори са казали на свидетелката, че и други автомобили са попадали в нея. В тази връзка и представените от ответника доказателства, че същият е поддържал пътя до процесния участък в изправност, нямат доказателствена стойност, доколкото се опровергават от останалите доказателства. Дори ответникът да е възлагал извършването на ремонтни дейности по този пътен участък, то същите са били с времеви период преди или след инцидента, като самият факт, че дупката е била налице към момента на ПТП, е достатъчен да обоснове неизпълнение на задължението на възложителя на работата да поддържа пътя.

Отговорността е обективна, поради което и Общината отговаря за причинените вреди, като в случая ищецът се суброгира в правата на увреденото лице по правилата на специалната разпоредба на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ и има право да иска от възложителя платеното обезщетение и обичайните разноски.

Предвид изложеното и предявеният осъдителен иск се явява изцяло основателен и следва да се уважи за претендирания размер.

С оглед изхода на спора в тежест на ответника следва да се възложат сторените от ищеца разноски, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК. Последният е представил списък и доказателства за плащане на 50 лв. държавна такса, 250 лв. депозит за вещо лице, 20 лв. депозит за свидетел, които разноски съдът приема. Претендира и 360 лв. за юрисконсултско 3 възнаграждение. Ответникът е релевирал възражение за прекомерност на възнаграждението, ако ищецът се представлява от адвокат. В случая той се представлява от юрисконсулт и възнаграждението се определя от съда, поради което и възражението е неоснователно.

Съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., доколкото делото не се отличава с фактическа и правна сложност и е с нисък материален интерес.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА *, с адрес: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, сумата от 1 100,16 лв. /хиляда и сто лева и шестнадесет стотинки/, включваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 10021000564 в размер на 1 075,16 лв. и ликвидационни разноски в размер на 25 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /05.07.2022 г./ до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ.

ОСЪЖДА *, БУЛСТАТ *, с адрес: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, сумата от 420 лв. /четиристотин и двадесет лева/, представляваща сторени по делото разноски, на основание чл. 78, ал.1 и ал. 8 ГПК.

Дължимите от ответника суми могат да се заплатят по посочената от ищеца банкова сметка в „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК“ АД с IBAN: *.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.