Определение № 1016 от 23.09.2026, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Въззивно гражданско дело 755/2026
- Вид
- Определение № 1016
- Подписан
- 23.09.2026
- В сила
- 23.09.2026
- Състав
- МЕТОДИ КРУМОВ ВЕЛИЧКОВ, Димитър Георгиев Цончев, ВЛАДИМИР РУМЕНОВ РУМЕНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 161 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 267, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1016 гр. Перник, 23.09.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:
ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ
Димитър Г. Цончев като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Въззивно гражданско дело № 20261700500755 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 267, ал. 1 ГПК.
Образувано по въззивна жалба от Е. М. А. против Решение № 599/11.08.2026 г. по ГД № 1464/2026 г. на РС-Перник в частта, с която е отхвърлен искът, предявен от Е. М. А., на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, ответникът „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 200599406 да бъде осъден да заплати на ищцата разликата над уважения размер от 1786,27 евро до пълния предявен размер от 2744,66 евро - представляваща платена без основание сума над чистата стойност по Договор за потребителски кредит № 1444193/14.03.2025 г.
В жалбата се развиват доводи за допуснато съществено процесуално нарушение (непълнота на доклада), довело до неправилност на решението в обжалваната част. На основание чл. 146, ал. 2 ГПК първоинстанционният съд е имал задължение да укаже на страната, че не сочи доказателства за твърдените плащания на сумата от 1 000 лв. на 10.08.2025 г. и от 874.44 лв. на 30.08.2025 г., но не го е направил. С исковата молба са изложени твърдения за пет индивидуализирани плащания по размер, осъществени на конкретни дати.
Поради тази причина съдът е следвало да даде указание, че ищцата не сочи доказателства за твърденията си за осъществяване на двете посочени плащания. Последващият отказ от поисканата съдебно-счетоводна експертиза не е в състояние да отстрани нарушението.
Обосновава се, че изводът на съда, че неизпълнението от ответника на указанието да представи извлечение за всички получени плащания по процесния договор, при указани последици по чл. 161 ГПК, последните не могат да заместят липсата на преки доказателства за извършените плащания, е превратен.
По изложените съображения се поддържа, че не е настъпила преклузия за представяне с въззивната жалба на доказателства за двете плащания и се 1 иска приемане като писмени доказателства на документ за картова транзакция за 1000 лева с дата 12.08.2025 г. и документ за картова транзакция 874,44 лева от 01.09.2025 г., което се обосновава с т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. по ТД № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Иска се отмяна на в обжалваната част и уважаване на предявения иск и присъждане на разноски.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият депозира отговор, с който оспорва основателността на въззивната жалба. Аргументира, че не е допуснато нарушение на чл. 146 ГПК, доколкото съдът е указал на ищцата, че в нейна тежест е да докаже извършените от нея плащания и размера на претендираната като платена без основание сума. Законът не изисква съдът да посочи предварително кои от вече представените доказателства ще кредитира и дали те ще бъдат достатъчни при окончателната съвкупна преценка.
Задължението по чл. 146, ал. 2 ГПК възниква, когато за твърдян релевантен факт страната не сочи доказателства. По делото ищцата е представила писмени доказателства и е поискала съдебна експертиза за точният размер на осъществените плащания. Съдът е допуснал поисканата експертиза, но ищцата се е отказала от искането си. След като страната е посочила доказателства и съдът ги е допуснал, не може да се приеме, че е било дължимо допълнително указание.
Поддържа се, че правото за представяне на доказателствата е преклудирано и не е налице нито една от хипотезите по чл. 266, ал. 2 ГПК.
При условията на евентуалност се оспорва, че представените доказателства доказват извършване на двете плащания.
Въззивната жалба е подадена срещу акт, подлежащ на въззивна проверка, от страна с правен интерес в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК, поради което се явява процесуално допустима.
Доказателственото искане, обективирано във въззивната жалба е допустимо, относимо и необходимо, поради което основателно.
Налице са предпоставките за разглеждане на делото в открито съдебно заседание.
По изложените съображения съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 27.10.2026 г. от 10:40 часа, за когато да се призоват страните.
ДОПУСКА представените с въззивната жалба писмени доказателства – два броя преводни нареждания за кредитен превод с № 1981650 и № 4003481.
Препис от настоящото определение да се връчи на страните.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2
2. _______________________
3