Определение № 2813 от 23.09.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2813 гр. София, 23.09.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Женя Димитрова

Васил Василев като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно частно гражданско дело № 20261000502478 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по повод постъпила частна жалба от адвокат А. Д., процесуален представител на „Ч.-1“ЕООД, с която обжалва определение № 3 210 от 22.07.26 г., постановено по т. д. № 49/26 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 1 състав, с което съдът е оставил без уважение молбата по чл. 248 ГПК. подадена на 26.06.2026 г. от адв. А. Д. за изменение на постановеното на 28.05.2026 г. решение по т. д. № 49 2026 г. по описа на Софийски градски съд, Tърговско отделение, 1 състав, в частта за определеното адвокатско възнаграждение на назначения на ответника особен представител.

В жалбата се твърди, че атакуваното определение е неправилно и немотивирано. В тази връзка твърди, че съдът не е изложил мотиви, както и не е обсъдил направените възражения относно критериите при определяне на възнаграждение на особен представител, както и не е съобразил, че определеното възнаграждение е под пазарните цени за адвокатска защита по такъв вид дела. Оспорва извода на съда, че при особеното представителство адвокатът изпълнява „публична функция в обществен интерес“, за което се наема и заплаща от съда или Държавата. Твърди, че правната теория приема, че публичната услуга винаги е задължение на определен държавен орган да осигурява дейности по задоволяване потребностите на гражданите или гражданското общество при равнопоставени условия. В §1, т.11 от Допълнителните разпоредби на Закон за публичните финанси, се сочи, че "делегирани от държавата дейности" са дейностите по предоставяне на държавни публични услуги, до които населението следва да има осигурен равностоен достъп в съответствие с действащото законодателство и които се финансират изцяло или частично от държавния бюджет чрез бюджетите на общините. Твърди, че в чл.25, ал. 4 от Наредбата за заплащане на правната помощ изрично е предвидено, че за представителство по граждански и административни дела от особен представител, назначен по реда на Закона за правната 1 помощ в хипотезата на чл. 47, ал. 6, чл. 48, ал. 2 и чл. 430 от Гражданския процесуален кодекс, съдът по реда на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа определя за всяка съдебна инстанция възнаграждението на адвоката, което не се заплаща от бюджета на Националното бюро за правна помощ. Следователно НЗПП не намира приложение към възнагражденията на особените представители по чл. 29 ГПК.

Развива доводи, че съдът не може да определя адвокатско възнаграждение в съответствие с Наредбата за заплащане на правна помощ, тъй като Законът за правната помощ изрично предвижда, че не може да се предоставя правна помощ на юридически лица по търговски дела. Твърди, че същността на особеното процесуално представителство по ГПК и начина на определяне на възнаграждението на особения представител е разяснено в т. 6 от ТР 6/06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Посочва като пример за преценка на необходимото време и усилия за извършване на възложените действия определените по отношение на прокурора за подготовка и водене на производството. В тази връзка твърди, че съгласно Правила за измерване на натовареността на прокуратурите и на индивидуалната натовареност на всеки прокурор и следовател, приети от Прокурорска колегия на Висшия съдебен съвет с решение по Протокол № 41 от заседание, проведено на 18.12.2019 г., за изготвяне на отговор на искова молба са нужни 105 минути (т. V.4.4.1.), а за подготовка и участие в открито съдебно заседание - 75 минути (t. V. 6.2.). Това води до заключение, че за производството прокурорът е отчел натовареност от 180 минути или 3 часа, а доколкото дейността на прокурора и особения представител по настоящото производство са съизмерими, то следва отразената натовареност на прокурора от 3 часа следва да бъде призната и на особения представител. Ето защо моли съда да отмени атакуваното определение като неправилно и незаконосъобразно и вместо него постанови ново, с което да определи възнаграждение за особения представител в размер на 650 евро.

Ответникът Прокуратура на Р България редовно уведомен не взима становище по жалбата.

Съдът след като се съобрази с доводите, изложени в частната жалба и обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното определение № 3 210 от 22.07.26 г., постановено по т. д. № 49/26 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 1 състав, с което съдът е оставил без уважение молбата по чл. 248 ГПК. подадена на 26.06.2026 г. от адв. А. Д. за изменение на постановеното на 28.05.2026 г. решение по т. д. № 49 2026 г. по описа на Софийски градски съд, Tърговско отделение, 1 състав, в частта за определеното адвокатско възнаграждение на назначения на ответника особен представител.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен иск с правно основание чл. 155, ал.

1, т. 3 ТЗ. Не се спори, а се установява и от доказателствата, че първоинстанционния съд е 2 назначил особен представител на ответника - дружеството „Ч.-1“ ЕООД на разноските на бюджета, като е определил възнаграждение в размер на 200 евро.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че частния жалбодател е подал отговор на исковата молба, в която е посочил нередовност на същата относно посоченото в обстоятелствената част на исковата молба търговско дружество, оспорил е основателността на иска, с оглед прекратяването на дружеството по право.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е неоснователна.

С атакуваното определение № 3 210 от 22.07.26 г., постановено по т. д. № 49/26 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 1 състав, с което съдът е оставил без уважение молбата по чл. 248 ГПК. подадена на 26.06.2026 г. от адв. А. Д. за изменение на постановеното на 28.05.2026 г. решение по т. д. № 49 2026 г. по описа на Софийски градски съд, Tърговско отделение, 1 състав, в частта за определеното адвокатско възнаграждение на назначения на ответника особен представител.

Частната жалба е подадена в срок и от упълномощено лице, поради което съдът намира същата за процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

Предявеният в процеса иск е такъв за прекратяване на ответното търговско дружество на основание чл. 155, т. 3 ТЗ. Предмет на този конститутивен иск е упражняване на уреденото в закона потестативно право на прокурора да поиска прекратяване на търговско дружество с правно организационна форма ООД. За да възникне това право, следва да се докаже настъпването на следните елементи от фактическия състав на цитираната правна норма: 1) дружеството да няма вписан в търговския регистър управител;

2) това фактическо състояние да е продължило повече от три месеца. В т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 31.05.2023 г., постановено по тълк.д. № 1/2020 г. по описа на ОСТК на ВКС, са дадени указания, че нормата на чл. 155, т. 3 ТЗ е приложима и при настъпила смърт на управителя на еднолично ограничено отговорно дружество, когато това лице е и едноличен собственик на капитала, тъй като неговата смърт лишава дружеството от дееспособен представител, като причините, поради които дружеството остава без управител /дали има волеобразуващ орган, който бездейства, или няма такъв/ са без значение за основанието на иска. С оглед на това трябва да се заключи, че при предявен конститутивен иск по чл. 155, т.

3 ТЗ за прекратяване на еднолично ограничено отговорно дружество, дори и в хипотезата, когато липсата на вписан в търговския регистър управител се дължи на смъртта на това лице, което е и едноличен собственик на капитала, в предмета на делото отново се включва само обстоятелството по оставане на това дружество без вписан в търговския регистър дееспособен управител за период от повече от три месеца, но не и факти, свързани с това дали починалият управител и собственик на капитала е оставил наследници по закон и дали те са приели неговото наследство или са се отказали от него, защото те не са част от 3 фактическия състав, при който възниква упражненото с този иск потестативно право.

В съобразителната част по т. 6 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г., постановено по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, е посочено, че процесуалният закон предвижда и форма на процесуално представителство, което възниква от акт на съда и при осъществяване на определените за това предпоставки. При него на страната се назначава особен представител с акт на съда - определение, от който произтича неговата представителна власт. Това представителство, съобразно чл. 36, ал. 1 ЗАдв е възмездно, тъй като особен представител на страната може да бъде само адвокат съгласно чл. 32 ГПК и за положения от него труд се дължи възнаграждение, независимо от изхода на делото.

Посочено е още, че размерът на дължимото на адвоката възнаграждение, следва да бъде определен от съда с акта за назначаването му. Указанията в това тълкувателно решение са дадени във връзка с представителството на страна от особен представител, уредено в чл. 47, ал. 6 ГПК и чл. 48, ал. 2 ГПК, но изрично е уточнено, че посочените норми са свързани с общите правила, регламентирани в чл. 29 ГПК за назначаване на особен представител. С оглед на това и доколкото указанията относно органа, който назначава особен представител и определя възнаграждението му, не са поставени в зависимост от някакви особености, характерни за представителството по чл. 47, ал. 6 ГПК и чл. 48, ал. 2 ГПК, трябва да се приеме, че са общи и са приложими и за уредените в чл. 29 ГПК общи хипотези, една от които е тази на чл. 29, ал. 2 ГПК, въз основа на която е назначен особен представител в настоящото производство.

Като неоснователни следва да се възприемат наведените доводи относно липсата на обосновка и приемането, че съдът е приел, че адвоката изпълнява „публична функция в обществен интерес“, за което се наема и заплаща от съда или Държавата. Доводи по отношението на второто възражение в частната жалба не са развивани от първоинстанционния съд. Неоснователно е и второто възражение, че съдът не е изложил мотиви относно критериите. Макар и да не са посочени в табличен вид, така както това е сторено в частната жалба, съдът ги е посочил и се е съобразил с константната практика на съдилищата при определянето им.

Неоснователно е и възражението, че съдът е определил възнаграждението по реда на НЗПП. Съдът е изложил мотиви, че при определяне на възнаграждението не следва да се взима предвид Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа, към която препраща процесуалния закон, а същото следва да се определи от изведените в практиката критерии, каквито са фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес, положения от адвоката квалифициран труд, обема на извършените действия, при съобразяване с задължителното за националните съдилища Решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело С - 438/22.

Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че с оглед на спецификата на правния спор (съществуването на трайна и без противоречива практика), извършените от особения представител процесуални действия (подаване на отговор, в които е оспорена основателността на предявения иск бланкетно) и явяването в едно съдебно 4 заседание определения размер на възнаграждението е съобразен с критериите за неговото определяне.

Не следва да се обсъжда въведеното сравнения за труда на прокурора и този на особения представител, тъй като нито закона, нито съдебната практика са възприели размерът на възнаграждението да се съпоставя и/или определя по друг начин, различен от утвърдените критерии.