Решение № 234 от 21.02.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 234 гр. София, 21.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-4, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Никола Чомпалов като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Търговско дело № 20221100900944 по описа за 2022 година

СГС е сезиран с искова молба от „И. Ко“ ЕООД, с която е предявен срещу „И.**“ ЕООД и „И.** П.“ ЕООД иск с правно основание чл.135 ЗЗД. Твърди се от ищеца, че има качеството на кредитор на ответника „И.**“ ЕООД, защото по силата на договор за цесия от 29.10.2021 г. е придобил вземанията на „П. ЧР“ с.р.о в размер на 179 731 ЕВРО по фактура N 18STR038 oт 29.03.2018 г., по която е продадена мобилна роторна трошачка. Сочи се от ищеца, че ответникът длъжник през 2019 г. се е разпоредил със свое имущество – апорт в капитала на втория ответник, вписан в ТР на 25.04.2019 г., на апартамент N 1 с идентификатор ***, апартамент N 2 с идентификатор ***, ателие N 1 с идентификатор ***, апартамент N 3 с идентификатор ***, ателие N 2 с идентификатор ***, склад с идентификатор

***, както и ½ ид.част от поземлен имот с идентификатор ***.

Освен това на 30.09.2019 г. ответникът длъжник е продал на Ц.М.П. дяловете от капитала на „И.** П.“ ЕООД. Поддържа се от ищеца, че с извършените разпоредителни сделки се увреждат интересите му на кредитор, защото имуществото на ответника длъжник се намалява. Навежда се довод, че и двете ответни дружества са знаели за увреждането на ищеца, защото те са действали чрез едно и също физическо лице Ц.М.П. в качеството му на управител и едноличен собственик на капитала. Иска се от ищеца да се обяви за недействително разпоредителното действие апорт, с което е прехвърлена собствеността върху описаните по-горе недв.имоти.

Ответниците са подали писмен отговор, с който оспорват предявения иск с възражението, че в полза на ищеца не съществува вземане срещу първия ответник. Излагат се съображения, че закупената от първия ответник вещ от цесионера не съдържа формовъчна люлка, която фигурира с офертата. Освен това впоследствие са установени и други 1 съществени несъответствия между характеристиките на машината – горивният резервоар е със значително по-малък обем, както и по-малка мощност на двигателя. Тези недостатъци са породили в полза на купувача права по чл.195 ал.1 ЗЗД – да иска намаление на цената със сумата от 96 300 ЕВРО без ДДС, а забата на продавача цедент води до възникване на вземане за неустойка в размер на 78 534,40 ЕВРО. С тези насрещни вземания на купувача е погасено задължението му да плати цена в пълен размер по договора за продажба. Поради липса на вземане в полза на цедента договорът за цесия е недействителен. Поддържа се, че първият ответник притежава достатъчно имущество и с извършената разпоредителна сделка не е целяло да намали своето имущество.

Ищецът е подал допълнителна искова молба, с която поддържа предявения иск с довода, че продадената от цедента вещ не е била с недостатъци, поради което в полза на първия ответника не са възникнали насрещни вземания срещу продавача. Прави възражение за погасителна давност по отношение на вземанията на ответника длъжник.

Ответниците са подали допълнителен отговор, с който поддържат оспорването на иска с възражението за недостатъци на продадената от цедента вещ, които са довели до възникване на вземания в полза на купувача, Отрича се ищецът да притежава качеството на кредитор на първия ответник.

По допустимостта. Предявеният иск е допустим, поради което следва да се пристъпи към извършване на процесуални действия по изясняване на спора от фактическа и правна страна.

Представен е договор за доставка BG16RFOP002-3.001-0200-C01/2018 г./SU-02, от който се установява, че между „П. ЧР“ и ответника „И.**“ ЕООД е възникнало правоотношение по договор за търговска продажба, по който „П. ЧР“ е поел задължението да прехвърли собствеността върху мобилна роторна трошачка, а ответникът „И.**“ ЕООД е поел насрещното задължението да плати цена в размер на 1 536 000 лв. /без ДДС/.

Представена е фактура N 18ZV008 oт 28.03.2018 г., в която се сочи, че „П. ЧР“ има вземане към „И.**“ ЕООД в размер на 235 603 ЕВРО – 30 % от цената за мобилна трошачка.

Представена е фактура N 18STR038 oт 29.03.2018 г., в която се сочи, че „П. ЧР“ има вземане към „И.**“ ЕООД в размер на 785 344 ЕВРО – цена за мобилна трошачка.

Представен е сервизен протокол от 16,17,18 и 19/04.2018 г., в който се сочи, че мобилна роторна трошачка е въведена в ескплоатация и е проведено обучени на оператор.

Представено е писмо от 01.08.2018 г., с което „И.**“ ЕООД е направил възражение, че доставената от „П. ЧР“ моторна трошачка не отговаря на изискванията, посочени в договора и е поканил продавача да предаде вещ със съответните изисквания. С писмото продавачът е предупреден, че при неизпълнение в 15-дневен срок договорът ще бъде развален.

Представен е договор за цесия от 29.10.2021 г., от който се установява, че „П. ЧР“ е прехвърлил на ищеца „И. Ко“ ЕООД вземането в размер на 179 741 ЕВРО срещу „И.**“ ЕООД, произтичащо от фактура N 18STR038 oт 29.03.2018 г.

2

Установи се след извършена служебно проверка в ТР, че по партидата на ответника „И.** П.“ ЕООД е вписан на 25.04.2019 г. апорт, по силата на който „И.**“ ЕООД е внесъл в капитала на „И.** П.“ ЕООД следните недвижими имоти - апартамент N 1 с идентификатор ***, апартамент N 2 с идентификатор ***, ателие N 1 с идентификатор ***, апартамент N 3 с идентификатор ***, ателие N 2 с идентификатор ***, склад с идентификатор ***, както и ½ ид.част от поземлен имот с идентификатор ***.

Представен е административен договор от 08.08.2017 г., сключен между Министерство на икономиката и „И.**“ ЕООД.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на спора пред първоинстанционния съд е иск с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД.

Ищецът е предявил отменителния иск по чл.135 ал.1 ЗЗД в качеството на кредитор цесионер, който по сключен на 29.10.2021 г. с „П. ЧР“ договор за цесия е придобил вземане за продажна цена срещу ответника /длъжник/ „И.**“ ЕООД, извършил на 25.04.2019 г. апорт в полза на втория ответник. Отменителният иск по чл.135 ЗЗД има обезпечителен характер, защото има за цел да се осигури на кредитора правната възможност да насочи принудително изпълнение върху имуществения обект, предмет на извършеното от длъжника разпореждане. Обезпечителният характер на този иск произтича и от законовата му уредба – ЗЗД, глава VII. „Обезпечение на вземанията“.

Нормата на чл.99 ал.2 ЗЗД предвижда, че прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Със сключване на договора за цесия, т. е. с постигането на съгласие между страните по него, цедираното вземане преминава от правната сфера на цедента в правната сфера на цесионера /приобретател на вземането/, който придобива вземането заедно с акцесорните му права - чл. 99 ал. 2 ЗЗД, включително и с правото на иск по чл.135 ЗЗД.

В решение № 319/27.04.2010 г., по гр. д. № 4025/2008 г. на ВКС, IV Г.О, е прието, че не е необходимо договорът за цесия да бъде съобщен на длъжника по цедираното вземане, за да възникне за цесионера качеството на кредитор по смисъла на чл.135 ЗЗД, както и че „прехвърленото вземане вече е преминало върху цесионера с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности и цесионерът има качеството на кредитор по отношение на цедирания длъжник по смисъла на чл.135 ЗЗД“. Съдът споделя напълно приетото в цитираното решение на ВКС, защото съобщението за прехвърляне на вземането не е 3 елемент от фактическия състав на договора за цесия, който поражда действие по придобиване от цесионера на цедираното вземане със сключване на договора.

Съобщаването по чл.99 ал.4 ЗЗД е уредено в закона единствено с оглед да се осигури изпълнение на длъжника в полза на лице, легитимиращо се като кредитор - изискването за съобщаване цели да се предпази длъжника от изпълнение в полза на лице, което вече не е носител на вземането. С придобиване на вземането по договора за цесия от 29.10.2021 г. ищецът на основание чл.99 ал.2 ЗЗД е придобил и потестативното право с обезпечителен характер по чл.135 ЗЗД - да иска отмяна на извършеното от длъжника „И.**“ ЕООД разпореждане.

В случая качеството на кредитор на ищеца по отношение на длъжника „И.**“ ЕООД произтича от договор за доставка BG16RFOP002-3.001-0200-C01/2018 г./SU-02 и издадената по него фактура N 18STR038 oт 29.03.2018 г., по който цедентът „П. ЧР“ е продал на ответника длъжник „И.**“ ЕООД мобилна роторна трошачка срещу цена от 1 536 000 лв., от която по твърдения остава да се дължи 179 741 ЕВРО, както и от договор за цесия от 29.10.2021 г. за прехвърляне на вземането за неплатения остатък от цената.

Правоотношенията по договора за търговска продажба и по договора за цесия, от които произтича придобитото от ищеца облигационно вземане, не са предмет на спора по отменителния иск, поради което ирелеватни са направените от ответниците възражения за погасяване на цедираното на ищеца вземане. Това е така, защото при спор по иск с правно основание чл.135 ЗЗД, който има обезпечителен характер, не се формира сила на пресъдено нещо досежно вземането на кредитора, а съдът изхожда от положението, че вземането съществува, доколкото произтича от твърдените от ищеца факти / в този смисъл са мотивите на т.2 от ТР № 2 от 09.07.2019 г. по тълк.д. № 2/2017 г., ОСГТК на ВКС, както и решение № 35 от 12.04.2018 г. по гр.д. № 1783/2017 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, решение № 65 от 25.03.2016 г. по гр.д. № 3800/2015 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС/. В бъдещ процес по предявен от кредитора осъдителен иск по чл.99 ЗЗД, вр. с чл.327 ТЗ, ще следва да се установят при условията на пълно и главно доказазване всички факти, от които ищецът в качеството си на кредитор цесионер претендира цедираното вземане за продажна цена срещу първия ответник.

В производството по иск с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД не се извършва проверка на вземането на кредитора /цесионер/, поради което съдът с определението за доклад по чл.374 ГПК от 20.11.2022 г. и с определение от съдебното заседание на 03.02.2023 г. не е допуснал направените от ответниците доказателствени искания, а с доклада е обявил на основание чл.146 ал.1, т.4 и т.5 ГПК, че фактите относно възникване в полза на първия ответник на насрещни вземания срещу цедента по чл.195 ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД са извън предмета на спора и не подлежат на доказване. Този извод следва да се отнася и до „дилаторните“ и правопогасяващи възражения на първия ответник, основани на твърдения за неточно изпълнение на задълженията на продавача /цедент/ „П. ЧР“. Извън предмета на спора по иска с правно основание чл.135 ЗЗД са въпросите дали в полза на цедента е съществувало вземане срещу първия ответник и дали договорът за цесия има предмет поради погасяване 4 на вземанията на цедента. Възражения по тези въпроси могат да се релевират срещу предявен от цесионера осъдителен иск по чл.99 ЗЗД, вр. с чл.327 ТЗ, но не и в настоящия процес.

След извършена от съда служебно проверка в ТР се установи, че по партидата на ответника „И.** П.“ ЕООД е вписан на 25.04.2019 г. апорт, по силата на който длъжникът „И.**“ ЕООД е внесъл в капитала на „И.** П.“ ЕООД процесните недвижими имоти.

Апортът по чл.72 ТЗ има качеството на едностранна правна сделка, с която се прехвърля собственост върху имот, внесен в капитала на търговско дружество.

Според съда апортът представлява увреждащо разпоредително действие по смисъла на чл. 135 ал. 1 ЗЗД, защото е особен вид отчуждаване на вещ с транслативен за правото на собственост ефект. В случая е налице „транслация“ на вещно право. С внасянето на недвижимите имоти в капиталовото търговско дружество имотите излизат от патримониума на длъжника „И.**“ ЕООД и стават собственост на новоучреденото дружество „И.** П.“ ЕООД – приемател на непаричната вноска. В този случай собствеността върху имотите се придобива на деривативно основание с вписването в ТР на 25.04.2019 г. на дружеството, което е приемател на непаричната вноска - чл.73 ал.4 ТЗ.