Решение № 201 от 25.07.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 201 гр. София, 25.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова при участието на секретаря София Л. Гаджева като разгледа докладваното от Анна Баева Касационно търговско дело № 20258002900461 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Водоснабдяване и канализация – Шумен” ООД, представлявано от адв. Р. И., срещу решение № 299 от 15.11.2024г. по т.д. № 365/2024г. на Апелативен съд Варна, с което е потвърдено решение № 29 от 02.05.2024г. по т.д. № 27/2023г. на Окръжен съд Шумен. С потвърденото първоинстанционно решение касаторът е осъден да заплати на „Кумер” ЕООД по предявен иск по чл.92 ЗЗД сумата 900 000 лева, представляваща неустойка, дължима на основание чл.29, ал.1 от договор № ДОП-26/01.11.2022г., сключен между страните на основание чл.112 ЗОП, ведно със законната лихва върху главницата от 12.05.2023г. до окончателното изплащане.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и е необосновано. Твърди, че въззивният съд е тълкувал договора относно 1 неговия предмет в пълно противоречие с формираната по приложението на чл.20 ЗЗД практика, като неправилно е приел, че когато страните са сключили договора, не са придали на задълженията по допълнителните услуги съществен характер. Поддържа, че т.нар. допълнителни услуги са съществени, тъй като касаят планирането на потреблението на електрическа енергия от ВиК – Шумен и без предоставянето им дружеството е в невъзможност да управлява и оптимизира в най-добра степен потреблението на електрическа енергия. Сочи, че това е довело и до неправилен извод за наличие на елементите на фактическия състав за възникване на отговорност за неустойка.

В тази връзка твърди, че „Кумер” ЕООД се е намирало в трайно неизпълнение на договорните си задължения, тъй като не е предоставило допълнителните услуги, които са част от търговската надбавка, и нито една от тези услуги не е отделно остойностена, с оглед на което и поради неизпълнението на такива касаторът няма друг избор освен да откаже заплащане на пълния размер на търговската надбавка. Намира, че поради неизправността си „Кумер” ЕООД не е разполагал с право да развали договора и да претендира уговорената неустойка при разваляне на договора поради виновно неизпълнение. Излага и съображения за нищожност на уговорената неустойка поради противоречие с добрите нрави, тъй като се изчислява и заплаща неустойка върху стойност на доставки за бъдещия ненастъпил период, каквито е ясно, че няма да има поради прекратяване на договора. В този смисъл намира, че неустойката е обвързана с едно вече невъзможно изпълнение и така тя излиза извън законовите си цели. Моли обжалваното решение да бъде отменено и предявеният против него иск да бъде отхвърлен, като му бъдат присъдени и направените разноски.

Ответникът по касация „КУМЕР” ООД, представлявано от адв. Я. Н., представя отговор, с който оспорва касационната жалба. Оспорва поддържания в касационната жалба довод, че се е намирал в трайно неизпълнение на договора, като сочи, че съгласно заключението на комбинираната съдебно-техническа и счетоводна експертиза през целия срок на действие на договора е изпълнявал изцяло, точно и добросъвестно всички свои задължения по същия, както и е представял на възложителя цялата поискана му в срока на договора информация. Сочи, че издаваните от него фактури за дължимото му се възнаграждение не са оспорвани от страна на възложителя след получаването им и са осчетоводени от него, като през целия 2 период на действие на договора възложителят не е правил каквито и да било възражения за неизпълнен договор. Твърди, че доводите на касатора за недължимост на уговорената между страните търговска надбавка не се основават на клаузите на сключения договор. Поддържа, че неизпълнената част от договора надвишава 1/5 от стойността му, която е значителна с оглед интереса на изпълнителя и му дава право да развали договора. Излага и съображения за неоснователност на довода за нищожност на клаузата за неустойка, тъй като в случая, преценявана към момента на сключване на договора, неустойката отговаря на присъщата й съгласно чл.92, ал.1 ЗЗД обезпечителна функция поради това, че е предназначена да стимулира точното във времево отношение изпълнение на договора както с оглед съотношението между размера на неустойката, от една страна, и размера на неизпълнените задължения на касатора, от друга страна, така и с оглед съотношението между размера на неустойката и прогнозния размер на договора /18 000 000 лева без ДДС/. Сочи още, че страните са равнопоставени търговци, а договорът е сключен след проведена процедура по реда на ЗОП и няма данни за налагане на икономически по-силна позиция или за използване на някаква слабост на възложителя, които биха могли да обосноват противоречие с добрите нрави.

Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени направените разноски.

С определение № 2329 от 22.07.2025г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по следния обобщен материалноправен въпрос: „Кои са критериите и релевантните обстоятелства, които съдът следва да съобрази, при извършване на проверка за нищожност на клауза за неустойка поради накърняване на добрите нрави?“

Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:

Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение, е препратил на основание чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд, като е изложил и самостоятелни мотиви. Приел е за установено, че на 01.11.2022г. на основание чл.112 ЗОП и решение № D234892/12.09.2022г. на 3 възложителя за определяне на изпълнител на обществена поръчка между страните е бил сключен договор №ДОП-26/01.11.2022г. с предмет доставка от страна на „Кумер“ ООД на нетни количества активна електрическа енергия на ниско и средно напрежение до възложителя „ВиК – Шумен“ ООД и предоставяне на допълнителни услуги от изпълнителя „Кумер“ ООД чрез извършване на дейност като координатор на стандартна балансираща група, съгласно Закона за енергетиката (ЗЕ), Правилата за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ) и Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ). Посочил е, че съобразно чл.1, ал.3 от договора прогнозното нетно количество електрическа енергия на ниско и средно напрежение, което е предвидено да се доставя за срока на договора, е определено на база консумираната електрическа енергия през предходни 12 месеца, умножено по срока, и възлиза общо на около 38 000 мегаватчаса (MWh). Взел е предвид, че в чл.6, ал.2 страните са уговорили, че стойността на договора, определена въз основа на прогнозното количество активна електрическа енергия по чл.1, ал.3, и предложената от изпълнителя цена за търговска надбавка на един MWh с включени небаланси за сметка на доставчика, без ДДС, акциз, такси за достъп и пренос, „задължение към обществото“, мрежови такси и други плащания, определени от ECO и/или съответния мрежови оператор и/или регулаторни органи, възлиза на 18 000 000 лева без ДДС. Посочил е, че съобразно чл.7 от договора възложителят се е задължил да заплаща на изпълнителя ежемесечно стойността на реално потребените количества нетна активна електрическа енергия за ниско и средно напрежение, отчетена от монтираните средства за търговско измерване в съответните обекти, в срок до 30 дни, считано от получаването на фактура, като съгласно чл.14, т.2 цената по договора включва реално потребените количества нетна активна електрическа енергия за ниско и средно напрежение плюс търговската надбавка, определена съгласно уговореното между страните.

Въззивният съд е приел за установено от заключението на комбинираната съдебнотехническа и счетоводна експертиза, което е кредитирал като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, че доставчикът през целия срок на действие на договора е изпълнявал всички свои задължения, включително и основното задължение за доставка на нетна активна електрическа енергия за ниско и средно напрежение, поради което е намерил за неоснователно направеното от въззивника възражение за 4 неизпълнение. Посочил е, че според заключението издадените от доставчика в периода 30.11.2022г. – 01.06.2023г. 7 бр. фактури на обща стойност 7 627 631,08 лева са осчетоводени от двете страни, като въззивникът „ВиК – Шумен“ ООД е ползвал право на приспадане на данъчен кредит, но към датата на завеждане на иска не е платил нито една от сумите по издадените фактури, като главниците са погасени в хода на процеса, на 22.11.2023г. Приел е, че с уведомление за разваляне на договор № ДОП-26/01.11.2022г., получено от въззивника „ВиК - Шумен“ ООД на 06.04.2023г., изпълнителят е поканил възложителя в седмодневен срок от получаването да заплати задълженията по договора в размер на 4 868 532.17 лв. с предупреждение, че при неизпълнение счита договора за развален. Взел е предвид, че не са ангажирани доказателства за плащане на задълженията по фактурите в дадения срок, както и доказателства, че по време на действие на договора до датата на отправяне на предупреждението за развалянето му от стана на изпълнителя възложителят е правил възражения във връзка с изпълнението на задължения от страна на „КУМЕР“ ООД.

Въззивният съд е намерил за неоснователни и възраженията на въззивника за недължимост на уговорената между страните търговска надбавка. Взел е предвид, че съобразно уговореното в чл.6, ал.3 от договора и заключението по извършената експертиза цената за доставка на един MWh нетна електрическа енергия за ниско и средно напрежение се формира на средната месечна цена за базов товар, сегмент ПДН на БНЕБ + търговска надбавка в размер на 63.50 лева без ДДС, с включени небаланси за сметка на доставчика, като цената не включва ДДС, акциз, такси за достъп и пренос, „задължение към обществото“, мрежови такси и други плащания, определени от ECO и/или съответния мрежови оператор и/или регулаторни органи, съгласно ценовото предложение на изпълнителя. Приел е, че така уговорената цена включва разходите (таксите) за регистрация на възложителя като участник в стандартна балансираща група като непряк член съгласно ПТЕЕ и неговото включване като активен член на пазара на балансираща енергия; всички разходи, свързани с пълната процедура по регистрация и извеждане на обектите на възложителя на свободния пазар на електроенергия; цена за доставка на нетна активна енергия на ниско и средно напрежение, без в балансиращата група допълнително да се начисляват суми за излишък и недостиг, нито такса за участие в балансиращата група. Посочил е, че в случай 5 на небаланси на електрическата енергия същите са за сметка на изпълнителя; администрирането на графиците и обмена на информация с лицензирания оператор на електроразпределителната мрежа (ОРМ), на територията на която се намира съответната измервателна точка; регистрираните небаланси (положителни, отрицателни), всички други разходи, свързани с участието на възложителя на свободния пазар на електрическа енергия; разходи за балансиране на електроенергийната система за снабдяване и всички други неупоменати разходи, свързани с изпълнение на поръчката. Приел е, че уговорената между страните цена се прилага за всички тарифни зони (върхова, дневна и нощна), като в нея не са включени регулаторно определените такси за пренос и достъп през/до електроразпределителните мрежи, за пренос и достъп през/до електропреносната мрежа, за „задължения към обществото“, други регулируеми от КЕВР цени, акциз по ЗАДС и ДДС. Намерил е, че доколкото съгласно уговорките между страните всички небаланси са за сметка на „Кумер“ ООД, то несъмнено при изпълнение на задълженията си доставчикът е осъществявал мониторинг на употребената енергия от „ВиК Шумен“ ООД с цел минимизиране разходите, свързани с ползването на балансираща енергия от ECO, и е изготвял прогнози за нужните количества електрическа енергия. Изтъкнал е, че с оглед избрания от страните модел, при който ценообразуването се основава на „базов товар“, за възложителя е било без значение в какви часови диапазони потребява енергията - в скъпи или евтини. Приел е, че именно защото рискът от небаланса е за сметка на изпълнителя, то като част от цената се дължи и уговорената търговска надбавка, размерът на която е определен в самия договор. Добавил е, че всички вторични задължения, изпълнението на които се оспорва от възложителя, е следвало да бъдат осъществявани от изпълнителя преди всяка доставка на енергия, поради което е счел, че с приемане на доставените количества енергия, за което няма спор, възложителят се е съгласил, че всички предхождащи доставката задължения също са изпълнени.