Решение № 3126 от 21.08.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3126 гр. Варна, 21.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: М. С. при участието на секретаря А. Ст. А.а като разгледа докладваното от М. С. Гражданско дело № 20253110106037 по описа за 2025 година

И за да се произнесе взе предвид следното:

ГПК.

Производството е по реда на чл. 12 вр. § 1 от ЗР от ЗЗДН вр. гл. „Х VІІІ-та” от Делото е образувано по молба подадена от И. П. П., в качеството й на майка и законен представител на децата й А. М. М. и Б. М. М., с искане за налагане спрямо тях на мерки за защитата от домашно насилие извършено от баща им М. М. М., който да се задължи да се въздържа от извършването на домашно насилие спрямо децата; да му се забрани да ги приближава, както и жилището им находящо се в гр. В., ж. к. В., бл. ***, вх. ****, ет. ***, ап. ***, и местата за социални контакти и отдих на децата, както и ответникът да бъде задължен да посещава специализирани програми за преоД.ване на агресията и справяне с гнева, като срокът на мерките бъде определен от съда.

В молбата за налагане на мерки за защита молителката И. П. М. излага, че с ответника М. М. М. са бивши съпрузи и родители на общите им деца А. М. М. и Б. М.. Поддържа, че децата са подлагани на системен тормоз от страна на ответника. Последният изблик на насилие от негова страна се осъществил на 11.05.2025г., когато М. ударил безпричинно Б., на което косвен свидетел станал А.. За инцидента бил подаден сигнал на тел. 112, от където изпратили медицински екип. По изложените съображения моли спрямо ответника да бъдат наложени поисканите мерки за защита.

Към молбата е приложена декларация по чл. 9 ал.3 от ЗЗДН.

Направено е искане за издаване на заповед за незабавна защита, което е уважено с определение от 13.05.2025г.

В проведените по делото открито съдебно заседание, молителите чрез своята майка – лично и чрез процесуален представител поддържат молбата.

Ответната страна се явява лично и чрез упълномощен процесуален представител адвокат Д. П.. Поддържат подадения писмен отговор на 13.06.2025г., в който излагат становище за неоснователност на молбата. Не се оспорва, че на твърдяната дата двете деца са пребивавали при баща си. Сочи се, че не е имало извършено насилие от негова страна.

Детето Б. М. е била ударена от топка при игра. Сочи се, че има свидетел на инцидента, при който детето е било ударено от топка, но той е отказал да се яви да бъде разпитан. Оспорва се относимостта на представения документ за спешна медицинска помощ с твърдението, че 1 той е издаден около дванадесет часа след настъпването на инцидента и около четири часа след като децата са били върнати при майка им. Сочи се, че тези неоснователни твърдения от страна на майката за осъществяване на домашно насилие от страна на бащата са инициирани от настоящия фактически съжител на майката с име Васил, който се е обаждал на ответника и го е заплашвал.

Д. „С. п.” - В. е конституирана в качеството на контролираща страна, като от О. за з. на д. е представено писмено становище с вх. № **** от 23.05.2025г. и с. д. с изх. № *******/07.08.2025г., с които сочат, че насилието дори като еднократен акт от страна на родител може да остави трайни следи върху психичното здраве на дете. В тази връзка считат, че ако се установи безспорно наличието на такова е в интерес на децата, съдът да уважи молбата на И. П. П., в качеството й на майка и законен представител на децата А. М.

М. и Б. М. М. и да се наложат съответните мерки за защита, като се прецени до колко и за какъв период от време е удачно те да се лишат от контакт с баща си, така че решението да не създава предпоставки за отчуждение. При желание на родителите е посочена възможността за срещи с бащата в защитена среда като ползват безплатна социална услуга в **** В. Преди изготвянето на социалния доклад е проведено събеседване и с двете деца, които са потвърдили наличието на случай, при който е бил ударен шамар на Б. от баща й поради изпуснати от нея газове по време на обяд, като не са проявили тревожност или признаци на стрес при описване на ситуацията.

След съвкупна преценка на доводите на молителката, на приложените към молбата и събрани по искане на страните писмени и гласни доказателства, и като съобрази разпоредбите на закона, Варненският районен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Молбата за защита е с правно основание чл. 9 вр. чл. 8, ал.1, т.2 вр. чл. 5, ал. 1, т. 1, т.

3 и т. 6 от ЗЗДН от Закона за защита срещу домашното насилие

Същата отговаря на формалните изисквания на чл. 9 от ЗЗДН за редовност, като при проверката й за допустимост съдът взе предвид следното:

В чл. 3 от ЗЗДН е очертан кръга на лицата, които са легитимирани да искат защита по предвидения в закона ред, а в чл. 10 от него е регламентиран тримесечен срок за подаването на молбата, считано от извършване на Д.ието.

В случая от удостоверения за раждане издадени въз основа на акт за раждане № **** от 05.06.2015г. и № **** от 20.01.2020г се установява, че А. М. М. и Б. М. М. са деца на сочения извършител. За дата на процесните актове на извършено домашно насилие се сочи 11.05.2025г., а молбата е депозирана на 13.05.2025г., поради което съдът намира, че е подадена в срок, от легитимирано да търси защита по този ред лице, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество молбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 от ЗЗДН легалното определение за домашно насилие срещу лице е: всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. В чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН е посочено, че за психическо насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.

В настоящия случай е налице подадена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която съобразно изричната уредба на закона е самостоятелно и годно доказателство във връзка с наведените от молителката твърдения (арг. чл.13, ал.3 от ЗЗДН). Подаването на такава декларация не е задължителен елемент от молбата по чл. 9 ЗЗДН /съобразно действащата редакция на нормата – обн. ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г. /, като следва при положение, че няма други доказателства по делото да се цени самостоятелно, въпреки че по съществото си представлява частен документ. Декларацията се ползва с презумптивна доказателствена стойност, относно истинността на твърденията в молбата за осъществени действия от страна на посочените в нея извършители, съставляващи, която и да било от проявните форми на домашно насилие. Това правило не е абсолютно и няма пречка същата да се цени на общо основание с останалия доказателствен материал по делото. Нормата на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН не следва да се тълкува буквално, а в контекста на останалите разпоредби от закона и целта на същия.

2

По настоящото дело, освен подадената декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, са събрани писмени и гласни доказателства, и е приета СМЕ.

От справка за съдимост от Б. „С.“ – при Р. с.В., с вх. № ****/19.05.2025г., се установява, че М. М. М. е осъждан за кражба извършена на 28.06.1997г. като непълнолетен с наказание от 6 месеца ЛС изтърпяването на което е отложено с три години изпитателен срок и реабилитиран по право, а от справка от ***** „С. М.“ **** – В., че няма данни същият да е настаняван за лечение в П. к. на УМБАЛ „***. М.“ ***, гр. В.

От звукозапис на сигнал с № **** подаден от телефонен номер ***** в 20:56 часа на 11.05.2025 г. в **** ****-В. се установява, че на посочените дата и час И. П. П. е сигнализирала за извършено физическо насилие спрямо детето й Б. М. М. от баща му М. М.

М., като той е бил предаден в Т. **** В. и на посочения от нея адрес в гр. В., ж.к. Въ., блок ****, вх. ***, ет. ***е бил изпратен екип на ****.

От заключението по приетата ***се установява, че описаните в приетия по делото фиш за оказана **** зачервявания по лицето на Б. М. М. не могат с категоричност да бъдат определени като такива от травматичен произход. В него е посочено и „В. к. ф.“, което би следвало да означава рана в областта на главата, но според снимките представени от молителката, такава рана със сигурност няма, няма и кръвонасядане. При интензивен плач при малко дете могат да се получат зачервяванията, като това е една от най-честите причини децата да имат зачервени лица и очи, което отминава в рамките на час-два. При травми от плесник обикновено буквално се отпечатват пръстите на ръката. Синкавият цвят на очите и клепачите също би могъл да се дължи и на други причини освен травма.

Според показанията на водения от молителката свидетел В. С. А. се установява, че познава страните. Няма роднинска връзка с И. П. и не живеят във фактическо съжителство.

Няма интимна връзка с нея. Когато било делото за насилие между съпрузите, бащата на И. му плащал, за да се грижи за децата, защото бабата и дядото не можели да дойдат. За три месеца се привързал към децата и ги възприема почти като негови собствени. Има заведено дело за обида от ответника на 13.06.2025г. Не работи. Когато майката е на работа се грижи за децата през два дни. Не живее в тяхното жилище. На 11.05.2025г. около 17:30 ч. отишъл при Б. след работа и видял лявата й буза, че била много зачервена и има синина под дясното око.

Попитал майка й какво е станало, а тя му казала, че бащата на децата й М. я довел така и обяснил, че А. е ритнал сестра си в главата с топка. По дясната ръчичка на първите три пръста имала следи от рани, които майката казала, че са от падане от тротинетка. Свидетелят се усъмнил и решил да се обади на адвоката им А., който им отговорил към 20:00 - 20:05 ч.

Обяснил му ситуацията и той им казал да се обадят веднага в Б. п. и в п.. Подали сигнал и от Б. п. като дошли лекарката попитала детето: „Кой те удари?“, а то казало: „Баща ти.“ Тя не казвала „баща ми“, а „баща ти“. Питали я: „Защо те удари?“ И тя казала: „Защото пръцнах на масата.“ На въпроса: „Кога те удари?“ тя казала: „Преди да тръгнем за парка.“ Лекарката я попитала: „Някой кара ли те да говориш тези работи?“, а детето отговорило: „Не, бащата ти ме удари.“ След това отишли до ****, където останали до 01:00 ч. като майката и Б. дали показания. След няколко дни А. споделил на свидетеля, че е бил на масата и баща им е ударил Б. с длан, защото е пръцнала два пъти на масата. Предупредил го, че ако каже на някой за тази случка, следващият ще е той. Двете деца били изключително травмирани след случката. В проведен допълнителен разпит в последното о.с.з свидетелят сочи, че не помни до колко часа на 11.05.2025г е бил заедно с пострадалите – твърди със сигурност, че е бил в гр. В., когато бил подаден сигнала към ****, след това ги оставил до **** и тръгнал с негов познат към гр. В.Т, около 20:30 ч. - 21:00 ч. и в понеделник 12.05. вече бил в гр. В.Т.

По настоящото дело, с оглед обсъдената съвкупност от косвени доказателства и найвече от събеседването проведено с децата от квалифицирани социални работници, *** приема за доказани изложените в декларацията твърдения, че баща им е осъществил спрямо тях акт на домашно насилие, изразяващ се в удряне на шамар по лицето на Б. в присъствието на А.. Като косвено доказателство относно характера на ответника следва да се прецени и наличието на влязло в сила решение по гр.д. № 27/2025г. на ВРС за налагане на мерки за защита спрямо извършено от него домашно насилие върху майката на децата.

От ответната страна не беше проведено насрещно доказване оборващо тези обстоятелства и опровергаващо заявеното от децата.

В тази насока са показанията на свидетеля, които са в унисон с другите доказателствени средства в частта си, досежно наличието на зачервяване по лицето на Б. и 3 заявените от нея и брат й обстоятелства във връзка с получаването му. Досежно изключителната степен на стрес на децата от този инцидент, съдът не кредитира показанията на свидетеля, тъй като не съвпадат с възприятията на социалните работници, няма други данни в тази насока, безспорна е близката емоционална връзка на свидетеля с децата и майка им, при първия му разпит заяви обстоятелства /че е бил в ****с децата и майка им до ок. 1 ч. на 12.05/, които отрече при втория /само е завел децата и майка им в **** ок. 20,30 21,00 на 11.05./, и не на последно място предвид и наличието на съдебно дело, по което е подсъдим за извършено срещу ответника престъпление от частен характер.