Определение № 217 от 07.04.2025, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 196/2025
- Вид
- Определение № 217
- Подписан
- 07.04.2025
- В сила
- 08.05.2025
- Състав
- МЕТОДИ КРУМОВ ВЕЛИЧКОВ, ИГНАТ АСЕНОВ ТИМОФЕЕВ, ВЛАДИМИР РУМЕНОВ РУМЕНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 3, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 217 гр. Перник, 07.04.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:
ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20251700500196 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК.
С определение № 791 от 04.03.2025 г. по гр.д. № 5710/2024 г. Районен съд Перник е оставил без уважение молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК на „ЕОС Матрикс“ ЕООД за изменение на решение № 58 от 23.01.2025 г. по същото дело в частта за разноските чрез намаляване на присъдените на ищеца Р. С. А. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв.
Срещу определението е постъпила частна жалба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с която се иска молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК да бъде уважена. Жалбоподателят поддържа, че не е давал повод за предявяване на иска по чл. 439 ГПК, както и че делото не се е ползвало с фактическа и правна сложност.
С отговор в срок насрещната страна по жалбата моли обжалваното определение да бъде потвърдено.
Окръжен съд Перник, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е допустима – подадена е в законоустановения двуседмичен срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт (чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК).
Разгледана по същество, се явява неоснователна.
Оплакването на жалбоподателя, че като ответник по иска не е дал повод за предявяване на иска няма отношение към въпроса за размера на разноските на адвокатското възнаграждение на ищеца, а е от значение за това може ли да намери приложение чл. 78, ал.
2 ГПК и следват ли му се изобщо такива разноски. Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК при уважаване разноски се следват не на ищеца, а на ответника само ако последният едновременно е признал иска и не е дал повод за неговото предявяване. В случая ответникът с отговора на исковата молба изрично е оспорил иска и е поискал неговото отхвърляне, поради което 1 нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК не може да намери приложение, без да е необходимо да се изследва налице е повод за предявяването на иска.
По въпроса за размера на адвокатското възнаграждение в исковия процес следва да се отбележи, че както е прието в решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, българският съд не е обвързан от разпоредбите в НМРАВ (сега Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.).
Исковите производства от настоящия тип имат масов характер и не се ползват с фактическа и правна сложност предвид натрупаната изобилна и еднозначна съдебна практика. При това положение, проява на неоправдан формализъм би било размерът на договореното между страните адвокатско възнаграждение да бъде автоматично изведен, в съгласие с НМРАВ, от размера на иска. От друга страна, несправедлив би бил всеки подход, водещ до това положеният адвокатски труд да не бъде подобаващо оценен според пазарните условия. Съобразяване с пазарните условия означава съдът да отговори за каква приблизителна сума ищецът без особени затруднения би могъл да намери адвокат, който да се съгласи да проучи казуса му, да изготви искова молба и да го представлява в съда. Тези изходни положения са взети предвид както от договарящите се страни – ищецът и неговият процесуален представител, така и от районния съд. При цена на иска от 8536,26 лв. изчисленото по реда на НМРАВ възнаграждение възлиза на 1153,63 лв., докато договореното между страните възнаграждение е в по-малък, пазарно ориентиран, конкурентен размер от 1000 лв.
Ето защо, договореното и присъдено възнаграждение от 1000 лв. не е прекомерно и Окръжен съд Перник не намира основания да го измени.
Така мотивиран, Окръжен съд Перник
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 791 от 04.03.2025 г. по гр.д. № 5710/2024 г.
УКАЗВА на Р. С. А., ЕГН **********, в едноседмичен срок да посочи с молба по настоящото дело банкова сметка или друг начин за заплащане на присъдените му съдебни разноски.
Определението може да бъде обжалвано в едноседмичен срок пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2