Определение № 673 от 15.03.2022, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 673 гр. Пловдив, 15.03.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно гражданско дело № 20225300500455 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл.274 и сл.от ГПК.

Обжалвано е определение № 467/14.01.22г.,постановено по гр.д.№ 7750/21г.по описа на ПдРС,6-ти гр.с.,с което е оставена без уважение молбата,подадена от адв.С.Н. като пълномощник на ищеца по делото Н. ХР. С.,ЕГН-********** за изменение на решение № 2425/07.12.21г. в частта за разноските за присъждане на адв.възнаграждение по чл.38,ал.2,т.2 от ЗА в размер на 300лв.и за ДТ в размер на 50лв.в полза на ищцата.

Недоволна от определението е останала Н. ХР. С.,ЕГН-**********,която чрез пълномощника си адв.Сл.Н. счита същото за неправилно и незаконосъобразно по изложени в частната жалба съображения.Моли съда да го отмени,като измени решението в частта му за разноските и се присъдят претендираните ДТ и адв.възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗА.Претендират се разноски пред настоящата инстанция.

Ответникът по частната жалба- „Сити кеш“ООД,ЕИК-202531869,гр.София изразява становище за неоснователност на същата по съображения,изложени в писмен отговор.Претендира разноски.

ПдОС,след преценка на обстоятелствата,изложени в частната жалба и доводите на жалбоподателя,намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна против обжалваемо определение по чл.274 от ГПК,поради което е допустима.

Разгледана по същество,същата е неоснователна по следните съображения:

Делото пред ПдРС е образувано по искова молба на Н. ХР. С. против „Сити кеш“ООД по предявен иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК във вр.с чл.26,ал.1 от ЗЗД за прогласяване за нищожна на клауза по договор за кредит,сключен между страните на 11.01.21г.,предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 326,98лв.

С писмения си отговор ответното дружество признава иска за основателен и моли на основание чл.237 от ГПК съдът да постанови решение при признание на иска.Моли на осн.чл.78,ал.2 от ГПК в негова тежест да не бъдат възлагани разноски,тъй като с поведението си не е дало повод за завеждане на делото.

Съдът постановява решение № 2425/07.12.21г.при признание на иска и в мотивите си 1 относно разноските приема,че са налице условията на чл.78,ал.2 от ГПК,като ответникът не е дал повод с поведението си за завеждане на иск за несъществуване на претендираното вземане срещу него и е признал иска,поради което за него не възниква отговорност за разноските.

Ищцата депозира молба по чл.248 от ГПК,с която иска да се измени решението в частта за разноските,като се присъди адв.възнаграждение в полза на пълномощника й адв.Сл.Н. на осн.чл.38,ал.2 от ЗА в размер на 300лв.и 50лв.за платена ДТ.

С атакуваното определение ПдРС е оставил без уважение молбата,тъй като е налице хипотезата на чл.78,ал.2 от ГПК,доколкото по делото не е установено извънпроцесуално поведение на ответника,изразяващо се в предприемане на действия по реализиране на правата му по оспорената от ищеца клауза за неустойка,както и поведението му пред съда,изразяващо се в извършено признание на иска.

Поставеният за разрешаване пред въззивния съд процесуалноправен въпрос се отнася до приложението на чл.78,ал.2 от ГПК и какво е правното значение на извънпроцесуалното поведение на ответника по предявен отрицателен установителен иск за несъществуване на вземането за отговорността за разноски в производството.

Предпоставките за недължимост на разноските по делото от ответника,когато искът е уважен,са посочени в чл.78,ал.2 от ГПК и са две: ответникът да не е дал повод за предявяване на иска и да го е признал.Тези предпоставки са кумулативно дадени и следва да се преценяват във връзка с предмета на конкретното дело.Смисълът на разпоредбата е,че ответникът не трябва да се натоварва с разноски,когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска,нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца.

В случая е предявен установителен иск за прогласяване нищожността на клауза за неустойка в договор за кредит,т.е. за несъществуване на претендираното вземане.

Ответникът твърди,че не е претендирал от ищцата заплащането на неустойка-не е изпращал покани,уведомления или други съобщения,с които да изисква заплащането на договорената неустойка.Данни за такова извънсъдебно поведение на ответника няма по делото,не се и твърди от ищцата.

Изводът,до който е стигнал първостепенният съд,че ответникът не отговаря за разноски по иск за несъществуване на вземането по чл.78,ал.2 от ГПК е направен в съответствие с трайно установената съдебна практика,(определение № 95/22.02.18г. по ч.гр.д.№ 510/18г.на ВКС,определение № 318/25.07.18г.по ч.гр.д.№ 2828/18г.на ВКС и др.),според която отговорност за ответника-кредитор възниква,ако той предприеме съдебни мерки или оспори предявения основателен иск за несъществуване на вземането.В случая не е констатирано извънпроцесуално поведение на ответното дружество,което да се изразява в предприемането на действия по реализиране на правата му по оспорената от ищцата клауза за неустойка.Налице е и другата предвидена в разпоредбата на чл.78,ал.2 от ГПК предпоставка-извършено признание на иска от ответника пред съда.

Цитираното от жалбоподателя определение № 709/28.12.12г.по ч.гр.д.№ 592/12г.на ВКС не намира приложение в случая,тъй като касае разноски по предявен конститутивен иск по чл.87,ал.3 от ЗЗД с предмет вещни права.Настоящият иск не е нито осъдителен,нито конститутивен и ответникът не дължи разноски при уважаване на този отрицателен установителен иск,ако не е дал повод за завеждането на делото и ако го е признал.

Предвид изложеното частната жалба се явява неоснователна,а обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

Разноски за адв.възнаграждение в настоящото производство не следва да се присъждат независимо от изхода на делото,тъй като съгласно константната съдебна практика в производството по разноските не се допуска кумулиране на нови задължения за 2 разноски за адв.възнаграждение,поради което разпоредбата на чл.81 от ГПК не намира приложение.(В този смисъл Определение № 489/17.10.17г.на ВКС по ч.гр.д.№ 3926/17г.).

Водим от горното,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 467/14.01.22г.,постановено по гр.д.№ 7750/21г.по описа на ПдРС,6-ти гр.с.,с което е оставена без уважение молбата,подадена от адв.С.Н. като пълномощник на ищеца по делото Н. ХР. С.,ЕГН-********** за изменение на решение № 2425/07.12.21г. в частта за разноските за присъждане на адв.възнаграждение по чл.38,ал.2,т.2 от ЗА в размер на 300лв.и за ДТ в размер на 50лв.в полза на ищцата.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3