Решение № 2913 от 28.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2913 гр. София, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИРИНА СТ. СТОЕВА при участието на секретаря СВЕТЛА Г. ДАНЧЕВА като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Административно наказателно дело № 20261110206681 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по подадена жалба от М. Д. Д. срещу Електронен фиш Серия К № 12464630, издаден от СДВР и с който на жалбоподателя е наложено за административно нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на 25,56 евро (49,99 лева).

В жалбата се оспорва издадения фиш като незаконосъобразен, необоснован и постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Поддържа се липсата на доказателства за действителното съществуване, местоположение и валидност на пътен знак „В26“ към момента на нарушението, като не били изложени данни относно местоположението на знака, разстоянието от мястото му на измерване и дали МПС-то е попаднало в обхвата на действието му. От съдържанието на обжалвания акт не се установявало дали измерването на скоростта е извършено след навлизане на превозното средство в зоната на действие на пътния знак. Липсвали данни относно разстоянието между знака и мястото на разполагане на техническото средство. Не били представени доказателства за техническата изправност и законосъобразното използване на автоматизираното техническо средство, а в електронния фиш липсвали данни 1 за проверката му и срокът на валидност на същата. Не били налице данни за съставен протокол за използване на техническото средство с необходимите му реквизити. Относно толеранса от 3 % се твърди, че не бил прикрепен с данни начинът му на изчисляване и приложение към конкретната измерена стойност.

Не били ангажирани доказателства, че именно процесното МПС било обект на измерването. Направено е искане за отмяна на обжалвания фиш и за присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание страните, редовно призовани, не са се явили лично и не са били представлявани.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Към 13.03.2026 г. жалбоподателят бил собственик на товарен автомобил с марка и модел „***“ с рег. № ***********.

На 13.03.2026 г. около 14,13 часа, неустановено по делото лице управлявало горепосочения автомобил в гр. София, бул. „Цариградско шосе“ до № 323, с посока на движение от ул. „Павел Красов“ към бул. „Копенхаген“, като се движил със скорост от 97 км/ч при отчетен толеранс от 3 км/ч. В посочения пътен участък в населеното място бил поставен пътен знак „В26“, с който се въвеждало максимално разрешена скорост на движение, различна от регламентираната по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП от 50 км/ч, а именно – 80 км/ч.

Обстоятелството по управлението на автомобила с горепосочената скорост било установено и заснето с техническо средство MD1194. Стационарната системата за видеоконтрол е вписана под № B-46 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, при дата на вписване 06.07.2018 г. и със срок на валидност до 13.06.2027 г. Към датата на извършване на нарушението техническото средство било преминало последваща периодична техническа проверка на 19.03.2025 г.

След като нарушението на скоростта било заснето със системата за видеоконтрол, на 13.03.2026 г. бил издаден процесният електронен фиш, с който на жалбоподателя било наложено административно наказание „глоба” в размер на 25,56 евро за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП – превишаване на разрешената максимална скорост на движение в населено място с 17 км/ч, след приспаднат толеранс от 3 %. На 02.04.2026 г.

2 фишът бил връчен на жалбоподателя.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: приложен снимков материал към Електронен фиш Серия К № 12464630; справка от АИС – КАТ; Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи; протокол от проверка № 096-СГИСИС/19.03.2025 г.; справка – преглед на вписан тип средство за измерване; решение за одобрение на типа на уреда за измерване; справка за собственост на МПС; справка – картон на водача; протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система; сертификат; писмо от Столична община, ведно с проект на организацията на движението в района с вх. № 162853/21.05.2026 г.

Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени от съда на основание чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 283 от НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. Съдът намира приложените по делото доказателства за безпротиворечиви, обективни и необорени от други доказателства, поради което ги кредитира изцяло. Въз основа на тях по безсъмнен начин се установява възприетата от съда фактическа обстановка.

Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, съдът кредитира изцяло приложения към процесния електронен фиш снимков материал като годно доказателствено средство. От снимките се установява видът и регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената скорост, противно на оспорванията в жалбата. Нещо повече, по категоричен начин се установява, че посочените снимки са изготвени именно при функциониране на процесното автоматизирано средство и при заснемането на описаното в обжалвания електронен фиш административно нарушение, осъществено с процесния автомобил на закрепените в обжалвания фиш дата и час, както и мястото на позициониране на разположение на камерата от вписаното на заснетия снимков материал в долната част. Този извод съдът прави и въз основа на съставения протокол за използване на техническото средство с точно обозначение на мястото на разположение, използваното средство, скоростното ограничение в участъка и снимковия материал на пътния знак и устройството, явяващи се в синхрон с постъпилия проект за 3 организацията на движението от Столична община.

От приложеното решение за одобрение на типа на уреда за измерване, ведно с писмените доказателства към него, се установява, че техническото средство за измерване, с което е констатирано и заснето процесното нарушение, е одобрено съобразно нормативните изисквания, като към датата на нарушението е преминало периодична техническа проверка, с което са били изпълнени изискванията на чл. 30, ал. 5 и чл. 43 от Закона за измерванията. Не се създава съмнение, че именно това е било използваното средство за замерване, доколкото неговите данни са били възпроизведени във всички представени на съда писмени материали за констатиране на нарушението.

Предвид събраната доказателствена маса и липсата на доказателства в противен смисъл, съдът приема, че към момента на констатиране на процесното нарушение уредът за заснемане е бил разположен именно в участъка на заснетото нарушение и е бил технически изправен.

От постъпилата информация от Столична община се установява, че процесният пътен участък е бил регулиран с допълнително поставен пътен знак „В26“ за ограничение на максимално допустимата скорост на движение до 80 км/ч. Несъмнено се установява, че МПС-то е попаднало в зоната му на действие, тъй като видно от предоставената от Столична община информация за посочения по-горе пътен участък важи ограничение на скоростта от 80 км/ч, а техническото устройство за замерване е било монтирано в непосредствена близост до знака. Доколкото заснемането се явява ясно и с явна близост до заснемащия обект съдът счита, че към момента на заснемането му процесното МПС се е явявало в зоната на обхват както на пътния знак, така и на техническото устройство.

С оглед гореприетите фактически положения съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съдът счита за доказано, че жалбоподателят е извършил състава на вмененото му административно нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.

Безспорно се установява, че ограничението в процесния участък от пътя е било 80 км/ч, доколкото е имало поставен допълнителен пътен знак „В26“ 4 именно с това ограничение, а заснетият автомобил се е движил със скорост над тази. В електронния фиш са приспаднати в полза на нарушителя 3 км/ч (допустимата техническа грешка при измерване на скоростта), като е посочена скорост на движение от 97 км/ч, което е със 17 км/ч повече от позволената в този участък на пътя от 80 км/ч. Несъстоятелни са възраженията, че приспадането на скоростния толеранс не било прикрепено с данни за начина му на изчисляване и приложение към конкретната измерена стойност. Въпрос на прости аритметични сметки е от измерената и отразена върху снимковия материал от заснетото управление скорост от 100 км/ч да се извади толерансът от 3 %, за да се получи посочената в издадения електронен фиш скорост от 97 км/ч.

Правилно е била ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя, доколкото от приложената справка от СДВР е видно, че именно той е собственик на автомобила (чл. 188, ал. 1 от ЗДвП).

Предвид липсата на данни за подаването на декларация от жалбоподателя в ОПП-СДВР за управлението на МПС-то от друго лице, актът правилно не е бил анулиран, а и не се навеждат твърдения за поверяване на автомобила за управление на другиго.

Предвид доказаността за управлението на процесния автомобил със скорост от 97 км/ч при ограничение на скоростта в населено място от 80 км/ч, съдът счита, че жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му административно нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Всички горепосочени реквизити са описани в процесния електронен фиш, включително мястото и времето на извършване на нарушението, посоката на движение на заснетия автомобил и самото противоправно поведение, ограничението на скоростта, които като признаци съставляват описание на нарушението (в какво се е изразило то). В този смисъл постигната е достатъчна индивидуализация на нарушението, за да 5 може извършителят да е запознат с параметрите на санкционираното поведение и да упражни в пълен обем защитата си срещу наложената санкция. Законодателят не е предвидил, противно на твърденията в жалбата, в електронния фиш да трябва да се включват данни за проверката на замерващото устройство и срокът на валидност на същата.

С измененията в ЗДвП с ДВ, бр. 19 от 2015 г. са въведени промени в законодателната уредба, касаеща процедурата за издаване на електронни фишове с оглед съобразяване със задължителните указания на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСК на ВАС. В параг. 6, т.

65 от ДР на ЗДвП е посочено, че „Автоматизирани технически средства и системи“ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес“. Видно от протокола за използване на уреда за контрол, същият е бил в стационарен режим.

Наказанието „глоба“ в размер на 25,56 евро (след превалутиране на предвидения в ЗДвП размер от 50,00 лева), наложено на жалбоподателя, е правилно определено в електронния фиш на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Съдът намира, че наказанието „глоба“ е правилно определено в посочения размер съобразно установеното превишаване на позволената скорост с 17 км/ч и изричната разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, предвиждаща фиксиран размер на глобата.