Решение № 80 от 16.08.2024, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. гр.Велинград, 16.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милуш Р. Цветанов при участието на секретаря ВИОЛЕТА Д. ШАРКОВА като разгледа докладваното от Милуш Р. Цветанов Административно наказателно дело № 20245210200152 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 13-2400165/11.04.2024г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик (ДИТ – Пазарджик), с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.3 от КТ на дружеството „ГЕМА“ ООД с ЕИК: ......... е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1800 лева за нарушение на чл.62, ал.1 във вр. с чл. 1, ал.2 от КТ.

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от подписала я процесуално легитимирана страна с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН (наказателно постановление), подлежащ на съдебен контрол, пред родово, местно и функционално компетентен съгласно чл.59, ал.1 от ЗАНН съд, като жалбата е редовна от външна страна, с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

В нея се твърди незаконосъобразност и допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на постановлението, при съображения, че: са нарушени разпоредбите на чл. 40, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, като АУАН бил съставен и връчен на лице без представителна власт по отношение на санкционираното дружество, а съставянето му не било предшествано от покана до съответния нарушител; поддържа се и че съответното нарушение на чл.62, ал.1 във вр. с чл. 1, ал.2 от КТ не било обективно извършено, тъй като правоотношенията между дружеството и завареното да работи за него лице били гражданскоправни, а не трудови; възразява се и срещу наложения размер на санкцията, като се счита, че той неоправдано надвишава минималния, предвиден в закона за този вид нарушение.

1

Процесуалният представител на въззиваемата страна поддържа, че НП е издадено в съответствие с процесуалния и материалния закон, счита жалбата за неоснователна, при твърдения, че е установено виновно извършване на санкционираното деяние. Моли наказтелното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно, правилно и обосновано.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установена от фактическа страна следното:

На 20.02.2024г. служителите на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр.Пазарджик, ст. инсп. Г.М. и Л. Т. извършили проверка в дърводобивен цех в град Ракитово, стопанисван от фирма „Гема“ ООД. На мястото били установени да изнасят и редят дъски и летви пред цеха 5 души, сред които Д. М. Т.. Той обяснил на проверяващите, че е извикан да работи там, като е отишъл от 10,30 часа и работи 1 час, няма сключен писмен трудов договор и фиксирано работно време, получава по 20 лв. на час за работата си. Тези обстоятелства жена му А.Я., която също работила на обекта, попълнила и в декларация по чл. 402, ал.1, т.3 от КТ, която той й продиктувал и подписал. За установеното на място проверяващите съставили протокол с № 1/20.02.2023г. (л.32) в присъствието на управител на дружеството – В.Г., на когото на същата дата лично връчили и призовка на осн. чл. 45, ал.1 от АПК. След извършена справка в информационната система на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда за регистъра на уведомления за трудови договори, на 20.03.2024г., в присъствието на Н.Д. – като пълномощник на „Гема“ ООД, проверяващите от ДИТПазарджик изготвили протокол за извършената проверка с № ПР2407605/20.03.2024г., и съставили АУАН № 13-2400165/20.03.2024г., които документи връчили същия ден на Д.. На база съставения АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Описаната фактическа обстановка се установява от следните доказателства: НП № 13-2400165 от 11.04.2024 г. издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда“ Пазарджик; Писмо изх. № 24026816 на ДИТ – Пазарджик, ведно с известие за доставяне АУАН № 13-2400165 от 20.03.2024 г., Справка за актуално състояние на „Гема“ ООД, Протокол за извършена проверка № ПР2407605/20.03.2024 г., Пълномощно от управителя на „Гема“ ООД от 16.05.2019 г., Граждански договор за извършена работа № 003 от 13.02.2024 г., сключен между „Гема“ ООД и Д. М. Т., 392176 от 01.10.2023 г., Констативен протокол № 1/20.02.2023 г., Декларация по чл. 399 от КТ попълнена и подписана от Д. Т. Регистър на уведомленията за трудови договори от информационната система на ИА „Главна инспекция по труда“, Призовка на осн. чл. 45, ал.1 от АПК Служебна бележка № 003/13.02.2024 г.

Възражение съгласно чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, Заповед № 3-0693 от 15.08.2022 г. на изпълнителния директор на Главна инспекция по труда, както и представените в днешното съдебно заседание – Рекапитулация на Гема ООД от 02.2024 до 02.2024 г., Декларация образец № 1 данни за осигурено лице,Декларация образец 6 – данни за дължими вноски и данък по чл. 42 ЗДДФЛ, Разписка № 0600021839948460 от 20.04.2024 г., Разписка № 0600021839950557 от 20.04.2024 г., Разписка № 0600021839952256 от 20.04.2024 г., Разписка № 0600021839954658 от 20.04.2024 г., показанията на свидетелите С. Г., Л. Т. и Д. Т..

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

2

Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи в кръга на правомощията им, отговарят по форма и съдържание на изискванията по чл. 42, ал. 1, респ. чл. 57 от ЗАНН и са съставени в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.

От показанията на свидетелите Г. и Т. се установява, че на 20.02.2024г. Д. Т. е установен да работи за „Гема“ ООД в цех на дружеството в гр. Ракитово, като е редял дървени летви. Полаганият труд от Т. за същата фирма се потвърждава и от неговите показания, според които е викан там да работи от месец и половина-два преди датата на проверката, като за труда му му е плащано по 20 лв. на час, без конкретна норма или количество работа, което да е необходимо да свърши. В унисон с тези му твърдения е и посоченото от него в декларацията по чл. 402, ал.1, т.3 от КТ. В качеството си на частен свидетелстващ документ, тази декларация принципно не притежава обвързваща материална доказателствена сила, и сама по себе си не би била достатъчна за пълно главно доказване, на характера на съществуващото към момента на проверката правоотношение (така - Решение №100 от 06.01.2021 по адм. д.№2894/2020 на ВАС), но е допустимо (чл. 43 АПК) доказателство, чиято доказателствената стойност се потвърждава от съпоставката с останалите доказателства по делото. В тази връзка – от показанията на свидетеля Т. се установява още, че соченият от жалбоподателят граждански договор, представян за сключен с Т. на 13.02.2024г., всъщност е антидатиран документ, който той изобщо не е подписвал – съставен явно с цел прикриване на установеното нарушение. Разликата в подписите лесно се установява и без специални знания и умения – при съпоставка на подписа на Т. в декларацията по чл. 402, ал.1, т.3 КТ и подписа положен за него в гражданския договор.

Независимо от това – в договора като предмет (чл.1) е посочено възлагане на изпълнителя да пренася и реди дървени летви - но не е посочено количество, а същевременно в чл. 7, ал.2 на същия договор се говори за извършване на „част от поръчката(работата)“, което е парадоксално, предвид липсата на определен неин общ обем. Изложеното също ясно показва бутафорната същност на неправдоподобно лансираното от жалбоподателя гражданско правоотношение. Изготвяните в последствие от жалбоподателя Рекапитулация и декларации до НАП, както и извършените месеци след проверката плащания към НАП, за които са приложени разписки – са неубедителни последващи опити да се оневини, прикривайки нарушението на трудовото законодателство с твърдения за гражданско правоотношение. От друга страна, според кредитираните като логични и убедителни показания на Т. – той е полагал лично труд, на определено работно място и длъжност (общ работник – „общак“) при твърдо установено почасово трудово възнаграждение - независещо от резултата от труда му, при трайно осъществяваща се работа със средства и материали на работодателя; а липсата на строго фиксирано работно време не е абсолютно условие за определяне характера на правоотношението – именно като трудово. От гореизложения анализ на събраните по делото доказателства категорично и ясно се установява, че към момента на проверката на служителите на ДИТ-Пазарджик – Д. Т. е полагал възмезден труд за фирма „Гема“ ООД, без за това да е бил надлежно оформен, съобразно изискванията на чл. 62, ал.1 от КТ, необходимия писмен трудов договор.

И останалите възражения на жалбоподателя са несъстоятелни:

Няма нарушение на чл. 40, ал.1, и ал.2 от ЗАНН - Съответният АУАН, на база на който е издадено обжалваното наказателно постановление, е съставен и връчен в присъствието на представител на дружеството жалбоподател – Н.Д., като това категорично се установява от приложеното по делото пълномощно (л.21). Въпросното упълномощаване несъмнено легитимира Д. с представителна власт спрямо администратеинонаказващия орган, доколкото е ноторно известно, че ДИТ-Пазарджик е териториално поделение на 3 изрично посочената в същото пълномощно ИА „ГИТ“. (чл. 48, ал.1 ЗАНН). В същото време на дружеството е осигурено правото да даде обяснения или направи възражения във връзка с акта, като именно един от управителите - В.Г. се е възползвал от тази възможност (л.35).

Обстоятелството, че от протокола за извършената проверка № ПР 2407605/20.03.2024г. и показанията на свидетелите става ясно да са били установени още 4 лица, работещи с неуредени от дружеството по надлежния ред трудови правоотношения само по себе обуславя основателност на наложената с постановлението имуществена санкция в размер над минималния, но все пак близък до него (1800 лв.), при законови граници на същата, съобразно чл. 414, ал.3 КТ – от 1500 до 15000 лв.

С оглед гореизложеното НП № 13-2400165/11.04.2024г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик следва да бъде потвърдено.

При този резултат по делото, на основание чл. 63д, ал.4 от ЗАНН и чл.143, ал.3 във вр. с чл.144 АПК, във вр. с чл.78, ал.8 ГПК, жалбоподателят следва да понесе разноските за юрисконсулт в размер на 100 лева, определен от съда в пределите по чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ - с оглед обема на осъществените процесуални действия от юрисконсулта на въззиваемата страна.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 13-2400165/11.04.2024г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик.

ОСЪЖДА „ГЕМА“ ООД с ЕИК: ........., седалище и адрес на управление – гр. Ракитово, ул. „Христо Смирненски“ № 53, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ - Пазарджик сумата от 100 /сто/ лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________

4