Решение № 5 от 09.01.2023, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Плевен, 07.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря ВЕРГИНИЯ Н. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Въззивно гражданско дело № 20224400500795 по описа за 2022 година Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 1320 от 19.09.2022г., постановено по гр.д. № 3026/2022г. по описа на ПлРС, съдът е отхвърлил предявения иск от П. И. П. с ЕГН ********** от гр.Плевен, ***, чрез пълномощник адв. В. П.а от АК – Плевен със съдебен адрес гр.Плевен, ***, с правно основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1 от ЗМВР, вр. чл.187 ал.5, т.2 ЗМВР и иск с основание чл. 86 ЗЗД срещу ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР, гр.София, ***, представлявана от главен комисар Н. С. Н., чрез процесуалния представител гл. юрк. Ст. Н. с цена на иска за главница 915,20лв. и лихва в размер на 100,00лв., представляваща допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд, вследствие преобразуването на нощен труд към дневен труд за периода от 01.06.2019г. – 10.07.2020г., съгласно възникнало между страните служебно правоотношентие, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 01.06.2022г. до окончателното изплащане на сумата.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от П. И.

1

П. от гр.Плевен, с ЕГН **********, чрез адв. В. П.а от АК – Плевен, в която се твърди, че поставеното от първата инстанция решение е неправилно и незаконосъобразно, издадено е в нарушение на процесуалните правила и на материалния закон.

Навеждат доводи, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на Министъра на вътрешните работи.

В процесния период от време е действала Наредба №8121з-776 /29.07.2016г. и Наредба №8121з-36/07.01.2020г. на Министъра на вътрешните работи. Наредбата от 2016г. е отменена на 14.01.2020г. с Решение №16766 от 10.12.2019г. на ВАС, постановено по Адм.д.№8601/ 2019г.

В Наредба № 8121з-776 / 29.07.2016г. и в Наредба №8121з-36 / 07.01.2020г. на Министъра на вътрешните работи липсва изрична разпоредба, съответстваща на чл.31 ал.2 от Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г. за преобразуване на часовете положен нощен труд. Липсата на такава норма не следва да се възприема като законова забрана за преизчисляване на положените от служители на МВР часове нощен труд в дневен. Налице е празнота в уредбата на реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работното време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерство на вътрешните работи.

В съответствие с чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата - при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

Оплакват се, че ПлРС е приел предявените искове за неоснователни, като се е позовал на изменение на ЗМВР - чл.187 ал.1, в което е посочено, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Съдът не е съобразил факта, че тази разпоредба е обнародвана в ДВ бр.60 от 07.07.2020г. и е влязла в сила на 11.07.2020г., а 2 процесния период е от 01.06.2019г. до 11.07.2020г. и няма законова пречка от 01.06.2019г. до влизане в сила на изменението да се извършва преобразуване на нощните часове в дневни с коефициент 1.143.

Твърдят, че Районният съд неправилно се е позовал и на Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 04.11.2003г. при отхвърлянето на предявените от нас искове. Тази директива е свързана с определянето на различната продължителност на нощния труд за определени категории работници от държавата - членка, но не касае настоящия казус. В тази връзка има постановено Решение на Съда на Европейския съюз от 24.02.2022г. по дело №С-262/2020г., образувано по преюдициално запитване от Районен съд-Луковит по гражднаско дело с идентичен предмет като настоящето. В решението Съда на ЕС приема, че разлика в третирането на работници и служители от частния и публичен сектор е обоснована, когато се основава на обективен и разумен критерий, свързана е с допустима от Закона цел на съответното законодателство и е съразмерна на тази цел. Ако не е основана на разумен и обективен критерий всяка разлика в третирането, която националното право въвежда в областта на нощния труд по отношение на различни категории работнициу намиращи се в сходно положение, би била несъвместима с правото на Съюза.

Жалбоподателят посочва нарушение на процесуалните правила, относно разпоредбата на чл.236, ал.2 от ГПК, съгласно която съдът е задължен да изложи мотиви, в които да посочи исканията и възраженията на страните, преценка на доказателствата, фактическите констатации и въз основа на тях, своите правните изводи, което не е направено от първоинстанционния съдебен състав. В съдебното решение никъде не са обсъдени изложените от ищцовата страна доводи и правни аргументи, а такава липса на ясно и конкретно изложени мотиви по смисъла на чл. 236. ал. 2 от ГПК приравнява мнението на конкретния съдия, изразено в негов акт, на липса на съдебно решение.

Също така на основание чл.214 ал.1 от ГПК жалбоподателят е направил своевременно искане за изменение на размера на предявените искове като ищец в първоинстанционното производство, с оглед приетата счетоводна Справка на ответника. Същото е допуснато от първоинстанционния съд с изменение на исковете за главния иск в размер на 685,20лв. – намаление и за 3 искът по чл.86 от ЗЗД в размер на 152,71лв. – увеличение, но при произнасянето на съда са отхвърлени искове в първоначалните размери от 915,20лв. и за лихви в размер на 100лв., така както са предявени с подаването на исковата молба, което също според жалбоподателя е нарушение на процесуалните правила.

Жалбоподателя моли съда да отмени обжалваното решение, да уважи изцяло предявените искове, както и да бъдат присъдени разноски за двете инстанции.

Моли съда на основание чл.38 ал.2 вр. с ал.1 от ЗАдвокатурата да осъди ГД"ПБЗН" да заплати на адв. В. Н. Н.-П.А с ЕГН ********** адвокатски хонорар за първа и въззивна инстанция, тъй като пълномощното е безплатно по чл.38 ал.1 от ЗАдвокатурата и за двете инстанции.

Моли съда размерът на хонорара да бъде съобразен с Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения - чл.7 ал.2, т.1 от Наредбата.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор срещу въззивната жалба от въззиваемаемаета страна - ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР, гр.София, ***, представлявана от главен комисар Н. С. Н., чрез процесуалния представител гл. юрк. Ст. Н., в който се твърди, че подадената жалба е неоснователна, а първоинстанционното решение е правилно и обосновано и следва да бъде потвърдено.

Навеждат доводи, че аргументите на въззивника се основават на неправилно тълкуване на нормативната уредба, която урежда прилагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито служебни отношения са уредени от ЗМВР /Обн., ДВ, бр. 53 от 27.06.2014г./.

Излагат съображения, че ищецът в първоинстанционното производство има качеството на държавен служител в системата на МВР по смисъла на чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР, като нормата разграничава държавните служители в т.1 и т.2: по т.1 са държавните служители - полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението, чийто статут по силата на чл.142 ал.2 ЗМВР се урежда от ЗМВР, а по т.2 са останалите държавни служители в МВР, чийто статут съгласно чл.142 ал.4 ЗМВР се урежда от 4

Закона за държавния служител (Обн., ДВ, бр.67 от 27.07.1999г., ЗДСл).

В системата на МВР работят и лица по трудово правоотношение чл.142, ал.1, т.3 ЗМВР и статутът им съгласно чл. 142, ал.5 ЗМВР се урежда от Кодекса на труда (Обн., ДВ, бр. 26 от 01.04.1986 г., (КТ) и ЗМВР. Видно е, че една и съща правна материя: тази относно възникването, изменението и прекратяването на правоотношенията по повод полагането на труд, статута, правата, задълженията, работното време, почивките и отпуските, възнаграждението, дисциплинарната и имуществената отговорност, закрилата, синдикалното сдружаване и др., за трите групи служители в МВР е регламентирана в три различни нормативни акта - ЗМВР, ЗДСл и КТ, т.е. ЗМВР съдържа специални правни норми, които са относими само към конкретните правни субекти и правоотношенията с тях и изключват по отношение на последните приложението на общите норми, съдържащи се в КТ.

Въззиваемата страна твърди, че КТ не намира субсидиарно приложение по отношение на държавните служители като цяло и на тези от тях, работещи в МВР. Освен това нито в ЗДСл, нито в ЗМВР има непряко препращане към нормите на КТ - че за неуредените в тези закони случаи КТ се прилага „съответно", а точно обратното - във всички случаи, в които законодателят е счел, че материята следва да се уреди от КТ, препращането е пряко чрез посочване на конкретните правни норми.

Аргументират се, че предвид качеството на ищеца на държавен служител по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР, съдържанието на неговото правоотношение с ответника се определя от нормите на ЗМВР и на издадените въз основа на него наредби, които са специални както спрямо ЗДСл, така и спрямо КТ. За разлика от КТ, който ограничава нощния труд до 7 часа дневно, такова ограничение не е предвидено в ЗМВР и при него нормалната продължителност на работното време през деня съвпада с нормалната продължителност на работното време през нощта и тя е 8 часа.

Различието на двете уредби е обяснимо със спецификата на функционалните задължения на служителите по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР, пряко обусловена от значимостта на обществените отношения, с които е свързано изпълнението на техните функции. Тази специфика обуславя и редица други различия именно по отношение обема на полагания труд. За разлика от работниците по трудови 5 правоотношения, спрямо които съгласно чл.143, ал.2 КТ извънредният труд е изрично забранен и не може да надвишава 150ч. годишно в хипотезите на чл.

144 КТ, когато е допустим, при държавните служители в МВР съгласно чл.187, ал.7 ЗМВР (редакция към процесния период; сега е ал.8) извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно, като при бедствия и други извънредни ситуации се допуска извънредният труд да надвиши тези норми до 25 часа на тримесечен период и до 100 часа годишно.

В подкрепа на своето становище и застъпена теза в първоинстанционното производство, въззиваемата страна посочва също така, че полагането на труд през нощта и от държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР, и от тези по т.2 на същата норма, и от работещите по трудови правоотношения, е свързано със задължение на работодателя за възмездяването му, като разпоредбите на трите закона и на свързаните с тях наредби относно дължимостта на допълнително възнаграждение за нощен труд за всеки отработен нощен час или за част от него и минималния размер на същото - 0,25 лв., а от 01.02.2020 г. по 1,00 лв./час, са идентични: чл.261 КТ и чл.8 НСОРЗ; чл.67, ал.7, т.1 ЗДСл и чл.20 НЗСДА и чл. 179, ал.1 и ал.2 ЗМВР.

Във връзка с предвиденото в чл.9 ал.2 НСОРЗ, за която наредба изрично е посочено в чл.2 ал.3, че не се прилага за служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл. 107а КТ, въззиваемата страна твърди, че в този смисъл още по-малко тази наредба е приложима за държавните служители по ЗДСл и ЗМВР, превръщането на нощния труд в дневен цели да установи, дали в рамките на съответния отчетен период има положен извънреден труд. Тъй като в КТ е предвидена различна продължителност на допустимия нощен труд в сравнение с дневения такъв, законодателят е използвал математически алгоритъм, чрез който нощният труд се приравнява на дневен, за да стане възможно събирането му с отработените дневни часове. съпоставянето му с нормалната продължителност и съответно констатиране налице ли е положен извънреден труд. Превръщането става чрез умножаване на отработените нощни часове с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е. 8:7= 1,143. Разпоредба, 6 идентична на тази на чл.9, ал.2 НСОРЗ, с основание не е предвидена в наредбите по чл.187 ал.9 ЗМВР, защото за държавните служители нормална продължителност на дневния и нощния труд съвпада и коефициентът, изчислен по горепосочения начин, би бил 1,000.