Определение № 436 от 14.06.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 436 гр. Варна, 13.06.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20233001000323 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на ЗД БУЛ ИНС АД, ЕИК 831830482, София, чрез адв.М.Г., срещу решение №7/27.02.2023г., постановено по т.дело №34/2022г. по описа на ОС - *******, в частта, в която е бил уважен осъдителен иск на Е. Х. С., ЕГН **********, гр.**********, обл.*******, предявен срещу застрахователя на ГО, за сумата над 10 000 лева до уважената част от 25 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата в резултат на ПТП на *********** ведно със законната лихва върху обжалваната главница от 15 000 лева от 16.03.21г. до окончателното заплащане на дължимото обезщетение.

В жалбата се излага, че постановеното решение на ШОС е необосновано, неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Като конкретни доводи за това се излага, че съдът не е взел предвид направеното от застрахователя възражение за съпричиняване на вредите от пострадалата, която е нарушила отявлено разпоредбите на чл.108 и чл.110 от ЗДвП като въпреки наличието на тротоари от двете страни на улицата се е движила по средата на същата, без да съобрази и вземе под внимание качващия се в паркирания л.а. водач и намерението му да потегли; без да съобрази пътната ситуация – движение на автомобила по път с наклон.

На следващо място, застрахователят твърди, че присъденото обезщетение в размер на 25 000 лева не съответства на вредите и търпените от тях болки и страдания, съответно на критериите за справедливост в чл.52 ЗЗД. Твърди се, че получените увреждания – плитки фрактури на коронките на 11, 21 и 22 зъб; изкълчване на дясна раменна става; охлузване на капачката и малък хематом на горната устна, не предполагат такъв размер обезщетяване. Поради 1 това се претендира отмяна на решението в частта за сумата над 10 000 лева до присъдените 25 000 лева ведно с последиците от това спрямо разноските и лихвите. Претендират се разноските.

В срока по чл.263, ал.2 ГПК е постъпила насрещна въззивна жалба от Е.

Х.С. чрез адв.П. Д. от АК-Бургас, с която се обжалва решението в отхвърлителната част, за сумата над 25 000 лева до претендираните 35 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди ведно с последиците от това.

Твърди се, че подадената от застрахователя въззивна жалба е неоснователна.

Твърди се, че решението в обжалваната част е неправилно.

Твърди се, че съдът не е отчел правилно механизма на настъпване на произшествието на 18.05.20г. и причиняването на вредите. Не е определил правилно размер на дължимото обезщетение, въпреки множеството наранявания на глава и крайници – хематом на горна устна, фрактури на коронките на трите зъба, посочени по-горе, травматичен периодонтит и екстракция на същите, предна луксация на дясна раменна става, охлузване върху капачката на ляво коляно, охлузване по предна страна на лява подбедрица под капачката на коляното. Съдът не е отчел събраните доказателства по делото, които сочели на изпитваните от пострадалата силни болки в областта на лявото рамо в продължение на повече от три месеца както и нетърпимите болки на увредените централни резци на горна челюст и на латералния резец, което именно наложило тяхното изваждане. Съдът не отчел, че при контузията на раменната става, било наложително наместването й чрез обща анестезия поради изваждане на главата на раменната става от капсулата в посока напред, което било изключително болезнено. Твърди се, че ищцата ще изпитва във връзка с това увреждане и занапред болки и страдания при промяна на времето и при резки завъртания на крайника.

Дълго време била зависима от чужда грижа - тази, на своя син и съпруг. Все още се твърди, че изпитва болки в увредените области от тялото както и психологически е притеснена от нова травма. Твърди се, че въпреки цитираните в решението източници за определяне размер на обезщетението за неимуществени вреди съгласно чл.52 ЗЗД, съдът не е подложил на критична оценка всички обстоятелства относно увреждането, поради което е определил обезщетение в твърде занижен размер. Твърди се, че съдът не е отчел обществено-икономическите условия в страната и нормативно определените лимити на отговорност на застрахователя. Като краен резултат съдът е определил несправедлив размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД. На следващо място, въззивникът счита направеното възражение за съпричиняване, за неоснователно. Твърди, че единствена причина за настъпване на произшествието е несъобразяване от водача на автомобила разпоредбата на чл.116 от ЗДвП. За ищцата, преминала покрай паркиран автомобил с изключен двигател, последният не е представлявал източник на опасност.

Неоснователно се счита оплакването в другата въззивна жалба, че съдът е завишил размера на обезщетението. Отново се поддържа, че ищцата е търпяла и търпи от уврежданията силни болки, които са наложили и промени в 2 личния й живот. Оздравителния период е продължителен, а търпените болки – с голям интензитет. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част, в която е отхвърлен иска за разликата над 25 000 лева до претендираните 35 000 лева ведно със законните лихви върху тях. Претендират се сторените в двете инстанции разноски.

Срещу тази въззивна жалба не е постъпил отговор от застрахователя.

При преценка допустимостта на производството съдът констатира, че то е образувано по допустим иск, по подадени своевременно въззивна /и насрещна/ жалба, от легитимирани страни чрез процесуалните им представители, при интерес в обжалваните части.

С двете въззивни жалби страните не правят нови доказателствени искания и не твърдят допуснати от първата инстанция процесуални нарушения.

Съобразно изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ постъпили въззивна жалба на ЗД БУЛ ИНС АД, ЕИК 831830482, София, чрез адв.М.Г., срещу решение №7/27.02.2023г., постановено по т.дело №34/2022г. по описа на ОС - *******, в частта, в която е уважен осъдителен иск на Е. Х. С., ЕГН **********, гр.**********, обл.*******, предявен срещу застрахователя на ГО, за сумата над 10 000 лева до уважената част от 25 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата в резултат на ПТП на ***********, ведно със законната лихва върху обжалваната главница от 15 000 лева от 16.03.21г. до окончателното заплащане на дължимото обезщетение КАКТО И насрещна въззивна жалба на Е. Х. С., ЕГН **********, гр.**********, обл.******* срещу решението на ШОС в отхвърлителната част за разликата над 25 000 лева до претендираните 35 000 лева ведно с последиците от това.

НАСРОЧВА производството по в.т.дело №323/2023г. на ВнАС в открито заседание на 19.09.2023г. от 14.30 часа , за която дата и час да се уведомят страните чрез процесуалните си представители.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно до приключване на последното заседание по делото, ДА ПРЕДСТАВЯТ списък на разноските (чл.80 ГПК).

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4