Решение № 116 от 01.02.2022, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2715/2021
- Вид
- Решение № 116
- Подписан
- 01.02.2022
- Състав
- Елизабет Петрова, Катерина Рачева, Мария Райкинска
Цитирани разпоредби
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 219, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 250 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 24 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 116 гр. София, 28.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Елизабет Петрова
Членове:
Катерина Рачева
Мария Райкинска като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20211000502715 по описа за 2021 година при участието на секретаря Таня Вълчева, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на ответника в първоинстанционното производство „Фърст корпорейт консултинг“ ООД (First corporate consulting Ltd), регистрирано в република Сейшели, чрез адвокат М. М. срещу решение 263752 от 09.06.2021 г. на Софийски градски съд, Първо ГО, 16 състав по гр.д. 8815/2018 г., с което ответникът е осъден да заплати на ЧСИ И.Ч. на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД 132 000 лв. (сто и тридесет и две хиляди лева), представляваща сума, заплатена без основание от ищеца, в полза на взискателя ТД на НАП - София, въз основа на извършено разпределение на 17.10.2017 г. по изп. дело № 20167830400522 на ЧСИ И.Ч., която парична сума представлява дължимата продажна цена за апартамент № 66, в гр. София, бл. 199, ж.к. „Красно село“, ведно със законната лихва от датата на предявяването на исковата молба - 02.07.2018 г. до окончателното й изплащане, както и да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от общо 11 080 лв., представляваща деловодни разноски по делото. С решението е оставен без разглеждане предявения иск от И.Ч. срещу „Фърст корпорейт консултинг“ ООД – Сейшели, при условията на евентуалност, с правно основание чл. 49 ЗЗД, за заплащане на горепосочената сума от 132 000 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяването на исковата молба - 02.07.2018 г., до окончателното й изплащане, като обезщетение за вреди.
Иска се провъзгласяване на решението за нищожно, обезсилване или отмяна на решението с оплаквания за нищожност и недопустимост, а по същество – неправилност, незаконосъобразност и необоснованост. Излагат се следните съображения: липсва произнасяне по иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, което прави решението нищожно.
Недопустимостта на иска по чл. 55 ЗЗД води до недопустимост на решението. Не са обсъдени доказателства от значение за спора, което налага неговата отмяна.
Подаден е отговор от името на ответника от адв. А.Т. с подробни съображения за правилност на решението и неоснователност на жалбата и претенция за разноски за 1 въззивната инстанция.
Жалбата е подадена в срок и е допустима. Страните не са направили доказателствени искания и въззивният съд не е събирал нови доказателства.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим. Неоснователни са оплакванията за нищожност на акта поради непроизнасяне на съда по иск с правно основание чл. 55 ЗЗД.
Вярно е, че в исковата молба се твърди, че предявеният иск е с правна квалификация 55 ЗЗД, но СГС правилно е разгледал иск по чл. 59 ЗЗД, защото такива са фактическите твърдения, представляващи основанието на иска. Съобразно константната съдебна практика определянето на правната квалификация на иска е дейност на съда по приложението на закона и тя се осъществява само с оглед заявеното в исковата молба – нейната обстоятелствена част и петитум. Неоснователни са и оплакванията за недопустимост на решението поради недопустимост на иска. Твърдяната в жалбата липса на пасивна процесуална легитимация на „ФЪРСТ КОРПОРЕЙТ КОНСУЛТИНГ“ ООД да е ответник по иск с правно основание - чл. 55 от ЗЗД, дори и разгледаният иск да беше по чл. 55 ЗЗД, не би довела до недопустимост, а до неправилност на обжалвания акт. Неоснователни са и оплакванията за нищожност и недопустимост поради забавяне при изготвяне на акта и поради разпит на несвоевременно доведен и силно заинтересован свидетел. Допускането на свидетел и преценката на показанията му в противоречие с процесуалните правила би могло да доведе до неправилност, но не и до по-тежки пороци на решението.
Ответник по иска е „ФЪРСТ КОРПОРЕЙТ КОНСУЛТИНГ“ ООД -дружество, регистрирано в Република Сейшели, като исковата молба е срещу дружеството чрез клона, а в хода на процеса клонът му в България е заличен.
По правилността на обжалвания акт във връзка с оплакванията и доводите на страните въззивният съд намира следното.
По делото се установяват следните факти. Софийски районен съд е възложил на ищеца в качеството му на частен съдебен изпълнител с възлагателно писмо изх. № 73399 от 07.09.2016 г. събирането на вземането - присъдена държавна такса по сметка на СРС по изпълнителен лист от 26.01.2016 г., издаден по гр. д. № 53178/2015 г. на СРС, 33 състав, от „Технологичен център - Институт по Микроикономика“ (ТЦИМЕ), в размер на 1 578 039, 95 лв., на основание чл. 57, ал. 6, вр. ал. 5 от Закона за банковата несъстоятелност, като въз основа на писмото е образувано изпълнително дело № 20167830400522, водено по реда на ДОПК.
Обявен е търг с тайно наддаване за конкретните имоти, между които и имотът, за цената на който се твърди че ответникът се е обогатил неоснователно, по чл. 250 ДОПК, в периода от 21.04.2017 г. до 28.04.2017 г., на имоти на длъжника, в т.ч. и апартамент № 36 със ЗП от 115,37 кв. м., на 9 ет., заедно със склад № 15, и апартамент № 66, със ЗП от 115, 37 кв. м., на 15 ет., заедно със склад № 27, и двата апартамента находящи се в бл. 199, изграден в УПИ № XIII – 1828 в кв. 312 Г по плана на гр. София, м. „Красно село- Плавателен канал“. Посочено е, че търгът ще приключи със съставяне на протокол по реда на чл. 252 ДОПК на 02.05.2017 г., 9.00 ч., в сградата на Софийски районен съд (съобщение за насрочена публична продан изх. № 2350/20.04.2017 г., разпореждане от 04.04.2017 г. по изпълнително дело № 20167830400522 на помощник частен съдебен изпълнител).
Съгласно съобщение за насрочена публична продан по изпълнителнотото дело началната цена на всеки от апартаментите № 36 и № 66 е 130 000 лв. Съгласно приемопредавателен протокол № 1001/2017 г., съставен на 02.05.2017 г., за постъпили два броя наддавателни предложения за ап. 66. В наддавателното предложение на „ФЪРСТ КОРПОРЕЙТ КОНСУЛТИНГ“ ООД – клон България, е посочена сума в размер на 132 000 лв. Към наддавателното предложение е приложено платежно нареждане чрез „Юробанк България“ АД от наддавача за сумата от 26 000 лв., задатък по изпълнително дело, по 2 специалната сметка на ЧСИ в „Райфайзенбанк“ АД, посочена в съобщението за насрочена публична продан (лист 36 от делото пред СГС и рамков договор за откриване на банкова сметка на основание чл. 24 ЗЧСИ) ).
Според протокол за разглеждане на предложенията и продажби от 02.05.2017 г., съставен от ЧСИ Ч., по изпълнително дело за купувач на апартамент № 66, е обявен „ФЪРСТ КОРПОРЕЙТ КОНСУЛТИНГ“ ООД – клон България за сумата от 132 000 лв. Остатъкът до пълната цена следва да се внесе в седемдневен срок от приключване на проданта по сметка на частния съдебен изпълнител. По делото са представени разпореждане за извършено разпределение от 17.10.2017 г., както и решение № РМФ от 24.04.2018 г. на министъра на финансите, по чл. 219, ал. 2 ДОПК, с което е изменена т. 4 от разпределението.
В протокол № 20.06.2018 г. по изпълнително дело № 20167830400522, във връзка с констатирано от ЧСИ невнасяне на цената от 132 000 лв. от обявения за купувач „ФЪРСТ КОРПОРЕЙТ КОНСУЛТИНГ“ ООД – клон България, е разпоредено горепосочената сума да се преведе на взискателя НАП от личната сметка на Ч. в „Тексим банк“ АД, за което е представено преводно нареждане от 22.06.2018 г. (л. 54 от делото на СГС).
С постановление за възлагане на недвижим имот от 26.05.2017 г. (л. 86-87 от делото на СГС) на ЧСИ за възлагане апартамент № 66 е възложен на ФЪРСТ КОРПОРЕЙТ КОНСУЛТИНГ“ ООД – клон България за сумата от 132 000 лв., като е отбелязано, че сумата е изплатена напълно и изцяло по специалната сметка на ЧСИ. На постановлението е направено отбелязване, че на 16.04.2018 г. И. С. С. е получил 3 бр. от постановлението за възлагане. От представената справка от Службата по вписванията (л. 103 – 104 от делото на СГС), се установява, че постановлението за възлагане е вписано на 23.04.2018 г.
От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, се установява следното.
Приложеното по делото платежно нареждане с дата на печата на банката на наредителя 27.04.2017 г. с основание за плащане „задатък по ИД 522/16 за ап. 66“ с наредител „ФЪРСТ КОРПОРЕЙТ КОНСУЛТИНГ“ ООД и получател ЧСИ Ч. по банкова сметка в Райфайзенбанк на сумата от 26 000 лв. не е отразено в банковата сметка за месец април 2017 г. съобразно извлечение от банкова сметка за този месец. Сумата за довнасяне от 129 400 лв. със срок за довнасяне 12.05.2017 г. не е постъпвала в специалната сметка на ЧСИ съобразно извлечение от банкова сметка за месец май 2017 г.
В т. 3 на протокол за съобразяване с решение на МФ по т. 4 от разпределение по ИД 20167830400522 от 17.10.2017 г. е посочено, че на кредитора НАП, присъединен по право, следва да се преведе сумата от 1 747 222,98 лв., която е преведена с две отделни платежни нареждания от 22.06.2018 г. от сметките на ЧСИ в Тексимбанк: сумата 1 615 222,98 лв. с основание за превода „изп. дело 522/16г., разпр. 17.10.17 г. и протокол 20.06.18 г. на ЧСИ“, е преведена по сметката на НАП от специалната сметка на ЧСИ и сумата 132 000 лв. с основание за превода „разпр. 17.10.17 г., ИД 522/16 г., т.3 от Протокол 20.06.18 г.“ от личната му сметка.
С получената сума от 132 000 лв. от ТД на НАП София са погасени публични задължения на „ТЦ-ИМЕ“ ЕООД, представляващи данък върху доходите на чуждестранни юридически лица и задължения към универсален пенсионен фонд.
От разпита на свидетеля М. Л. и от приложените документи от изпълнителното дело се установява, че делото е било по реда на ДОПК и по него е работел предимно той като помощник, осребрени били няколко имота. По време на търга са се продавали два идентични по площ апартаменти в бл. 199, като за ап. 66 „Фърст Корпорейт Консултинт“ е спечелил търга, защото представеното към наддавателното предложение копие от платежен документ за задатък е изглеждало редовно.
Тези факти обосновават извод за основателност на иска по чл. 59 ЗЗД. Предпоставките за уважаване на иска по чл. 59 от ЗЗД са: обедняване на ищеца, обогатяване на ответника, като обедняването и обогатяването следва да произтичат от един или от няколко общи 3 факта. Обогатяването, което винаги има материално естество /оценимо е в пари/ е налице не само когато се увеличава имуществото на едно лице. То е налице и когато се спестяват на обогатения някои необходими разходи, които той иначе е трябвало да понесе от собственото си имущество и то без да съществуват изгледи за тяхното връщане. (решение № 267 от 20.01.2014 г. по гр. д. № 13/13 г. на III г. о., решение № 91 от 15.04.2014 г. на ВКС по гр. д.
№ 6541/2013 г., III г. о.)
Безспорно е, че ищецът е обеднял със сумата от 132 000 лева, а ответникът се е обогатил с тази сума, като му е бил възложен недвижим имот с цена в размер на тази сума.
Вън от съмнение е, че срещу имота купувачът е следвало да внесе цената му, а той не го е сторил – няма документ за внасяне на цената, няма никакви доказателства за твърдените в отговора на исковата молба договорки между ищеца, адвокат С. С. и ответника, според които продажбата следвало да се извърши чрез С. като подставено лице. Напротив, редовното от външна страна платежно нареждане за задатъка е от името на ответника, а не на С., за купувач е обявен ответникът, а не С.. Съгласно ССчЕ няма документи по изпълнителното дело за внасяни суми от адв. С.. Съдът допуска, че е възможно съществуването на такива уговорки, но няма как да ги приеме за доказани поради липсата на каквото и да е доказателство или индиция за тях. Ето защо, ответникът следва да заплати на ищеца внесената от последния във фиска сума, колкото е размерът на обедняването.