Решение № 2930 от 05.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2930 гр. София, 02.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Теодора Анг. Карабашева при участието на секретаря Мария Т. Методиева като разгледа докладваното от Теодора Анг. Карабашева Въззивно гражданско дело № 20231100502945 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ с ЕИК: *******, чрез процесуалния му представител – адв. З. К. – САК, срещу Решение от 09.01.2023 г., постановено по гр.д. № 32647/2022 г. по описа на СРС, ГО, 113-ти с-в, с което са отхвърлени искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 3 241.85 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение за ПТП, настъпило на 31.08.2021 г. в гр. София между товарен автомобил марка „ДАВ ХF 480 ФТ“ с рег. № ******* и лек автомобил марка „Шкода Октавия“ с рег.№ ******* и направените ликвидационни разноски, както и за сумата от 103.56 лв., представляваща лихва за забава върху главното вземане за периода 21.02.2022 г. – 15.06.2022 г.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Твърди се, че в двустранния констативен протокол водачът на автомобил „Шкода Октавия“ е поел изцяло вината за настъпване на произшествието, което обуславя и ангажирането на отговорността на ответника по предявения регресен иск. Не са релевирани доказателствени искания. Предвид горното, иска се отмяна на обжалваното съдебно решение в цялост и постановяване на ново, с което исковите претенции да бъдат уважени. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на 1 въззивната жалба от насрещната страна.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания акт, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и е допустимо в обжалваната от ответника част. По оплакванията за неправилност на решението в обжалваната част съдът намира следното:

По арг. от чл. 411 КЗ застрахователят встъпва в правата на застрахования, произтичащи от непозволено увреждане с плащането на застрахователното обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на увредения той има правото да предяви иск срещу причинителя на вредата, а в случаите, когато отговорността на последния се покрива по силата на сключена за конкретното МПС застраховка "Гражданска отговорност" - срещу застрахователя по същата. Основателността на предявения иск е предпоставена от това по делото да бъде установено, че за застрахователя е възникнало регресно право, а именно сключен между застрахователя и увреденото лице застрахователен договор по имуществена застраховка, действащ към датата на застрахователното събитие, настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск, плащане от страна на застрахователя по имуществената застраховка на обезщетение за причинените вреди и сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" между причинителя на вредата и ответното застрахователно дружество.

Във въззивното производство не е спорно между страните, че ищецът по силата на застраховка "Каско" е заплатил на правоимащото лице застрахователно обезщетение за имуществените вреди, възникнали от увреждането на застрахованото имущество в резултат от реализирането на процесната дата на застрахователното събитие – ПТП. С оглед доводите в жалбата, спорни между страните продължават да са обстоятелствата относно механизма на настъпване на произшествието и в причинна връзка с поведението на кой участник се намират причинените за собственика на застрахованото при ищеца имущество имуществени вреди. В тази връзка въззивния съд въз основа на собствен анализ на събраните по делото доказателства следва да изложи свои мотиви по съществото на спора, в това число и по приложението на материалния закон.

От представените в производството писмени и гласни доказателства и заключението на САТЕ е установено, че произшествието е настъпило на посочената в исковата молба дата /31.08.2021 г. / в гр. София, на ул. "*******, като водачът на лек 2 автомобил марка "Шкода Октавия" с рег. № ******* е бил спрял автомобила си с отворена предна лява врата на входа на паркинга на ул. „******* *******.

Произшествието е настъпило, когато водачът на товарен автомобил - влекач марка "ДАФ ХФ 480 ФТ" с рег.№ ******* с управляваното от него МПС е предприел маневра за навлизане в траекторията на паркинга, като е настъпило съприкосновение между автомобила и отворената в този момент предна лява врата на паркиралото МПС марка "Шкода Октавия".

От показанията на разпитания в производството свидетел М.Г., се установява, че отбил товарния автомобил на паркинга на фирма „Орбикон“ и изчакал да дойдат работниците. Този свидетел е изнесъл пред съда, че срещу него дошъл човек пеша, който му казал на коя рампа да отиде за товарно-разтоварителна дейност. Тогава Г. запалил двигателя, тръгнал назад, погледнал в дясното огледало и видял, че няма никой и предприел маневра назад, когато чул шум от дясната му страна. При слизането си от товарния автомобил установил, че МПС „Шкода Октавия“ бил спрял в т.нар.

„мъртва зона“ и предна лява врата била оставена отворенам към която свидетелят нямал видимост към момента на потегляне. Преди да предприеме маневрата, вратата е била отворена и впоследствие закачане при потегляне назад. Според свидетеля другият водач на автомобила е признал, че вината е негова изцяло. В показанията си М.Г. изтъква, че през цялото време преди и след настъпване на ПТП-то е бил в автомобила и не е слизал.

От показанията на свидетеля П.С., чиято гражданска отговорност е била застрахована от ответника по силата на застраховка "Гражданска отговорност" към датата на процесното събитие, бил служител в търговско дружество „Орбикон“ и неговата работа била да разпределя шофьорите на товарни автомобили по рампи.

Твърди, че влязъл в обекта – паркинг и видял два камиона паркирани вляво и спрял до първия камион успоредно от дясната му страна. При слизането си оставил предна лява врата отворена. След това слязъл, видял шофьора в кабината и го упътил на коя рампа да разтовари, след което се запътил към другия камион, паркирал зад предния. Твърди, че застрахованият при ищеца водач е трябвало да продължи само направо, но вместо това предприел маневра за завой на дясно, за да тръгне напред. В показанията си конкретизира, че мястото, където бил спрял, не позволявало на шофьора на товарния автомобил да го види, тъй като имало определени ъгли, от които нямало видимост.

Според свидетеля в момента на удара вътре в автомобила бил негов колега. Посочва, че дошъл с колата зад камиона.

Следва да се посочи, че в производството не са наведени твърдения и не са събрани доказателства механизмът на ПТП да е реализиран чрез предприемане на маневра отклонение вдясно от страна на водача на товарния автомобил - влекач.

Обратно от показанията на свидетеля Г. този механизъм на ПТП се опровергава, доколкото е установено, че с управлявания от него товарен автомобил се е движил 3 назад, без да предприема маневра вдясно. Ето защо и като взе предвид установеното от фактическа страна, въззивният съд приема, че произшествието е настъпило поради отварянето на предна лява врата на паркирания лек автомобил "Шкода Октавия" в момента, в който успоредно на него вече е преминавал товарен автомобил - влекач с рег. № *******.

При така установения механизъм на реализиране на произшествието следва да се даде отговор на въпроса налице ли е противоправно поведение от страна на водача на лек автомобил "Шкода Октавия", чиято гражданска отговорност е била застрахована към датата на процесното събитие от ответника по силата на договор за застраховка "Гражданска отговорност".

При установените по делото обстоятелства въззивният съд счита, че причината за настъпване на ПТП е поведението на водача на влекача, който преди предприемането на маневрата не се убедил, че няма други автомобили, не се е обърнал настрани, че не е имал видимост и е видял лекия автомобил едва след настъпването на произшествието. Следователно и единствено водачът на влекача е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 40 на ЗДвП. В този смисъл действията на водача на лекия автомобил не могат да бъдат приравнени на граждански деликт. Деянието на посочения водач не е нито противоправно, нито в пряка причинна връзка от него са настъпили твърдените увреждания на застрахованото при ищеца МПС. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

Неоснователно с въззивната жалба са наведени оплаквания, че първоинстанционният съд неправилно в мотивите си е констатирал, че липсва противоправност на поведението на водача на лек автомобил "Шкода Октавия".

Въззивният съд споделя извода на СРС, че в конкретния случай няма правило за движение по пътищата, което да е било нарушено от този водач и което да е основание за ангажиране на отговорността на застрахователя за причинените по застрахованото при ищеца по договор за застраховка "Каско" имущество. Както се посочи и по-горе, тежестта да установят в производството всички предпоставки от фактическия състав на непозволеното увреждане като основание за ангажиране на отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" е за ищеца. В конкретния случай от събраните в производството доказателства не се установява, че водачът на лек автомобил "Шкода Октавия" при паркирането на същия е нарушил законова забрана или правило за поведение, за да се приеме, че действията му при управление на МПС са неправомерни и са в причинна връзка с обезщетените от страна на ищеца имуществени вреди. Тук е мястото да се посочи, че при формиране на изводите си за правнорелевантните за спора факти въззивният съд не дава вяра на показанията на свидетеля С. в частта, в която посочва, че товарният автомобил е предприел маневра пълен десен при ход назад. Последните противоречат на писмените доказателства, 4 събрани в производството, удостоверяващи настъпилите по двата автомобила увреждания, на показанията на другия разпитан свидетел, както и на заключението на САТЕ, пояснено по реда на чл. 200 ГПК пред съда.

От съвкупния анализ на събраните в хода на производството доказателства – гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Г. и С., чиито показания следва да бъдат ценени като ясни, последователни и житейски логични и заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебна автотехническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, обсъдени в съвкупност, съставът на въззивния съд приема за установено, че предна лява врата на лек автомобил "Шкода Октавия" е била отворена преди момента, в който водачът на товарен автомобил – влекач с рег.№ ******* е предприел маневра назад на паркирания товарен автомобил. Последното, освен от показанията на свидетелите Г. и С., се потвърждава от заключението на вещото лице по САТЕ. Ето защо и за застрахования при ищеца водач е била налице техническа възможност да предотврати настъпването на удара. В допълниение на горното и както е посочено в САТЕ, водачът на влекача е имал възможност да предотврати произшествието, като при навлизането на паркинга на ул. „******* ******* е осигурил безопасна странична дистанция при разминаването на двете МПСта и ако го беше направил, произшествието е нямало да настъпи. Следователно единствено водачът на този автомобил е нарушил правилата за движение по пътищата, изискващи осигуряване на достатъчно странично разстояние при изпреварване, разминаване, преминаване покрай паркирани превозни средства.