Акт от 11.09.2020, Окръжен съд - Видин

Р Е Ш

Е Н И Е №109 гр.Видин, 11.09.2020 година

В И М

Е Т О Н А

Н А Р

О Д А

Видинският окръжен съд, гражданска колегия в открито заседание на четвърти август две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: В. В.

Членове: 1. А. П.

2.

В.М. при секретаря А.А. като разгледа докладваното от съдия А.П. въззивно гражданско дело № 187 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба от П.М.М. от гр.К… против решението на Районен съд Кула с № 22 от 11.03.2020 г. по гр.д. № 249 по описа за 2019 г. , с което са отхвърлени исковете предявени от него против ГД «П…, представлявано от главен комисар Н.С.Н.- директор за следните суми:

-сумата от 1347.65 лв./главница/, представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 22.08.2016 г. до 07.07.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба – 26.08.2019 г., до окончателното изплащане на вземането;

- сумата от 160,40 лв.,представляваща обезщетение за забава върху главницата от 1347,65 лв.,считано от падежа на всяко дължимо за исковия период възнаграждение до 26.08.2019 г..

Иска се да се отмени решението на съда като неправилно, незаконосъобразно и необосновано по следните съображения: крайните правни изводи на първоинстанционния съд не съответствали на материалноправните норми, регламентиращи процесиите служебни правоотношения. Поддържа се, че бил неправилен изводът на Съда, че отменената Наредба № 8121з-407 на МВР не следва да се прилага по аналогия занапред. Поддържа се, че такова твърдение не е било застъпвано, а се касае за празноти , която поставя в неравноправно положение служителите на МВР с тези по КТ.

Неправилно е прието , че са неприложими разпоредбите на КТ и ЗДСл при прилагане на ЗМВР. Чл.188/ал.2 ЗМВР гласи, че държавните служители които полагат труд за времето от 22.00 до 6.00 ч. се ползват със специалната закрила по КТ. Поддържа се още , че и други разпоредби на ЗМВР препращат към КТ.

Жалбоподателят излага, че решението противоречи и на Конституцията на Р България като гарантира равенство в правата на лицата , полагащи наемен труд, без оглед на спецификите на правоотношението, поради което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички служители , полагащи труд. Освен с Конституцията българското право следва да е синхонизирано и европейското такова, поради което застъпената теза от решаващият съд , че ЗМВР е специален е неправилно, тъй като става въпрос за приложение на чл.14 ЕКЗПЧОС. Прави се позоваване на практиката на съдилищата в страната и на ВКС по въпроса за субсидиарното приложение на общия ЗДСл при липса на подробна правна уредба в специалния ЗМВР. Така в мотивите към т.23 от ТР 6/12 по тълк. Дело 6/12 на ОСГТК, е прието , че общия закон намира субсидиарно приложение и при липса на изрична разпоредба в ЗМВР следва да се прилага ЗДСл. Обратното разбиране би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо другите държавни служители, а така също и спрямо работници и служители по трудови правоотношения.

Излага се също, че при постановяване на решението си първоинстанционният съд не е изследвал и не е взел предвид всички предоставени доказателства , както и изразеното становище на МТСП, в което е застъпена тезата , че чл.8 и 9 НСОРЗ следва да се прилагат за служителите на МВР и то едновременно.

Счита за безспорно обстоятелството, че положеният труд е извънреден, тъй като с прилагането на коефициента се изработват работни часове на всяка смяна надхвърлящи регламентираните и допустими за определен преиод от време и се явява извънреден.

Постъпил е писмен отговор от процесуалния представител на ответника по жалбата, в който се изразяват подробни доводи относно неоснователността на въззивната жалба. Претендират се направените по делото разноски пред въззивната инстанция и юрисконсултско възнаграждение, като се прави възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение на противната страна.

Видинският окръжен съд ,за де се произнесе, взе предвид следното :

Пред Районен съд –Кула са предявени обективно съединени искове по чл. 140 КТ, във вр. с чл. 150 КТ, във вр. с чл. 178, ал. 1, т.З, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и лихви върху тези възнаграждения с пр. осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД.

В исковата молба се сочи, че ищецът е служител на ГД «П…., като през последните 3 години заемал длъжността „мл.инспектор пожарникар“ в РС„П…“ –К... Твърди, че работил на сменен режим на работа, като смените му са с продължителност 12 часа, респективно че е полагал труд повече от 40 часа седмично. Сочи, че предвид сменния режим на работа, е полагал и нощен труд за времето от 22.00 ч. до 06.00 ч., като от страна на ответника не му е заплатено възнаграждение за този труд, формирано чрез превръщане на нощните часове в дневни, съобразно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ и чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 на МВР за реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Ищецът излага, че не му е изплатен положения от него извънреден труд за периода 22.08.2016 г. - 07.07.2019 г. Твърди, че основание за преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1.143 е нормата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121 з-407, а след отпадане действието й, при липсата на специална уредба за служителите в МВР, основанието за преизчисляване на часовете положен нощен труд е субсидиарно приложимата за тях Наредба за структурата и организацията на работната заплата - чл. 9, ал. 2. Твърди се в исковата молба, че по силата на чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121 3-407 на МВР от 1 1.08.2014г. за реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 6.00 часа за отчетния период се умножава по 0.143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Ищецът сочи, че по смисъла на чл.9 ал.2 от НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Коефициентът се определя като нормалната продължителност на работния ден 8 ч. дневен труд се раздели на нормалната продължителност от 7 часа нощен труд или 8:7=1.143.

Претендира се и обезщетение за забава върху главницата, поради това, че възнаграждението не е заплатено своевременно от ответната страна.

Поради това ищецът претендира ответникът да бъде осъден да му заплати допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 22.08.2016 г. - 07.07.2019 г., получен в резултат на това преизчисляване, след изменение на иска в размер на 1347,65 лв., както и обезщетение за забава в размер на 160,40 лв., ведно със законните лихви върху главницата, считано от датата на предявяване на исковете, до окончателното й изплащане.

Претендират се направените по делото разноски.

По искане на процесуалния представител на ищеца по делото е допусната и изслушана съдебно — счетоводна експертиза, в която вещото лице е изчислило размера на претендиралото от ищеца възнаграждение, посредством съответните изчисления.

Заключението на вещото лице не е оспорено от страните и е приобщено към останалия събран по делото доказателствен материал.

Ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва обективно предявените искове и изразява подробни доводи в тази насока. Твърди, че не е налице положен от ищеца извънреден труд, тъй като установеното за ищеца работно време било в рамките на смени и представлява редовно работно време, а за положения от ищеца нощен труд му е заплатено възнаграждение съгласно специалните закони и заради работата на смени, ищецът е компенсиран с други материални блага и компенсаторни механизми. Сочи, че не е налице празнота в нормативната уредба, която да обоснове прилагане по аналогия на КТ и НСОРЗ. ЗМВР бил приложимият Закон, а НСОРЗ била неприложима, тъй като за служителите на МВР е установена еднаква продължителност на дневния и за нощния труд. Твърди, че бил заплатил на ищеца полагащите му се трудови възнаграждения за положения труд за исковия период. Ответникът счита, че се явяват неоснователни и акцесорните претенции за заплащане на лихва върху главното вземане, както и искането за разноски.

При така установената фактическа обстановка Окръжен съд-Видин приема за установено от правна страна следното :

Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в преклузивния срок, от надлежна страни и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната жалба се явява основателна поради следните съображения:

Не е спорно между страните по делото, че ищецът работи по служебно правоотношение с ответника, като заема длъжността „мл.инспектор пожарникар“ в РС„П…“ –К… От събраните по делото доказателства се установява, че през исковия период 22.08.2016 г. - 07.07.2019 г., ищецът е работил на сменен режим със смени от 24 часа или 12 часа, респективно е полагал и нощен труд. Липсват каквито и да било данни, а и ответника не е направил възражения, да се е противопоставил на полагането на извънреден труд. Не се оспорва и ищеца да не е отработил нормативно установените работни часове. От представените по делото доказателства и от приобщената по делото съдебно - счетоводна експертиза се установява, че на ищеца е изплатена добавка в размер на 0.25 лв. на час за положения от него труд.

Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР

- брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд - чл. 178, ал.1, т.З ЗМВР. Според нормата на чл. 187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В процесния период са действали последователно Наредба № 8121 з-407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., издавани от министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Текстовете на чл.

3, ал.З и в трите наредби са идентични и са в смисъл, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 (чл. 31, ал.2 от Наредбата) и че полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Същата е отменена с приемане на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи, но тя от своя страна е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д. № 5450/2016 г. Едва на 02.08.2016 г. е обнародвана Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., поради което следва да се приеме, че до този момент действаща е Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. В