Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1591 от 18.09.2026, Административен съд - Враца

Съд
Административен съд - Враца
Дело
Административно дело 307/2026
Вид
Решение № 1591
Подписан
18.09.2026
В сила
18.09.2026
Състав
Миглена Раденкова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1591

Враца, 18.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Враца - V състав, в съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

МИГЛЕНА РАДЕНКОВА

При секретар МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА като разгледа докладваното от съдия МИГЛЕНА РАДЕНКОВА административно дело № 20267080700307 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК, вр. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на Р. Г. Г. от [населено място], общ.Мездра против ЗППАМ № 26-0300-000050/08.06.2026 г. на Командир на отделение към ОД на МВР-Враца, РУ-Мездра, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, б. б. „гг“ от ЗДвП й е наложена ПАМ – Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

Твърди се, че ЗППАМ е нищожна. Издадена е въз основа на АУАН Серия GA № 151533 от 07.06.2026 г., за това, че управлява собствения си ЛА, който не е регистриран по надлежния ред – служебно прекратена регистрация на 27.05.2026 г., поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, за което е издадена ЗППАМ № GPAM -1336322/07.06.2026 г., с която е приложена същата ПАМ - Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Последната е оспорена пред АдмС – Враца, където е образувано адм. дело № 286/2026 г.

Поддържа, че оспорената в настоящето производство ААкт страда от тежки пороци, които го лишават от юридическа стойност и от възможността да породи правните последици към които е насочен. Иска се прогласяване на нищожността му.

По подробно изложени съображения в жалбата се иска от настоящия съдебен състав да бъде прогласена нищожността на оспорената заповед. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът, Командир на отделение към ОД на МВР-Враца, РУ-Мездра, редовно призован, не се представлява в с.з. В съпроводително писмо вх. № 1825/06.07.2026 г. поддържа становище, че оспорената заповед е законосъобразна и отправя искане към съда да бъде оставена в сила. В случай на отмяна на оспорената заповед, предендира в полза на жалбоподателя да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение под минимално определените в Наредба № 1/09.07.2004 г.за възнаграждения за адвокатска работа.

По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната пред административния орган преписка.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0300-000050/08.06.2026 г., издадена от Командир на отделение към ОД на МВР-Враца, РУ-Мездра, на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, б. б. „гг“ от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена ПАМ – Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство /СУМПС/, за нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1-во от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

В мотивите на заповедта е прието, че младши полицейски инспектор към ОД на МВР – Враца е съставил на Р. Г. АУАН № GА-151533/07.06.2026 г., за това, че като водач на собственото си МПС – Ситроен Ц 3, с рег. № [рег. номер], управлява същото без да е регистрирано по надлежния ред – със служебно прекратена регистрация на 27.05.2026 г., поради липса на Застраховка „Гражданска отговорност“.

В цитираната ЗППАМ е изложена същата фактическа обстановка, както в посочения АУАН.

Видно от ЗППАМ № GРАМ – 1336322/07.06.2026 г. на Мл. полицейски инспектор в РУ – Мездра към ОД на МВР - Враца, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, б. б. „гг“ от ЗДвП на жалбоподателката е наложена ПАМ - временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

Към преписката е приложен посочения АУАН № GА-151533/07.06.2026 г., Справка за нарушител/водач, ЗППАМ № GРАМ – 1336322/07.06.2026 г. на Мл. полицейски инспектор в РУ – Мездра към ОД на МВР – Враца, както и Заповед № 369з-2384/09.09.2025 г. на Директора на ОД на МВР - Враца, относно оправомощените длъжностни лица от същата дирекция да прилагат ПАМ по ЗДвП.

На съда е служебно известно, че ЗППАМ № GРАМ – 1336322/07.06.2026 г. на Мл. полицейски инспектор в РУ – Мездра към ОД на МВР – Враца е оспорена и с Решение № 1331/03.08.2026 г., постановена по адм. дело № 286/2026 г. по описа на АдмС – Враца е отменена, като решението е окончателно и е влязло в законна сила.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от лице с правен интерес от обжалването, в качеството му на адресат на акта, с който се засягат негови права и в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, регламентиран в чл. 149, ал. 1 АПК. Процесната заповед е получена на 08.06.2026 г., от жалбоподателя, видно от разписката за връчването й. Жалбата е подадена на 25.06.2026 г., но искането за прогласяване на нищожност може да се направи без ограничение във времето.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

С процесното оспорване се атакува компетентността на издателя на процесната заповед.

По делото се представя и не се оспорва от страна на жалбоподателя Заповед № 369з-2384/09.09.2025 г. на Директора на ОД на МВР - Враца, относно оправомощените длъжностни лица от същата дирекция да прилагат ПАМ по ЗДвП, с която материално компетентния орган в изпълнение на предоставените му от закона правомощия делегира правомощия на изрично посочени длъжностни лица, да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл. чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 2б, т. 3, т. 4, т. 4а, т. 5, т. 6 и т. 7 от ЗДвП.

Цитираната заповед урежда право на посочените длъжностни лица от състава на ОД на МВР Враца да издават заповеди на основание чл.171, т. 1 от ЗДвП. Горното обстоятелство предопределя доказване компетентността на органа издал процесния акт да става при наличие на доказателства в админисатративната преписка за качеството на съответния издател, по отношение на заемана от същия длъжност, както и по отношение пречисленост на тази длъжност към съответен сектор и отдел.

При изрично наведени от страна на жалбоподателя аргументи за оспорване на тези обстоятелства, в тежест на ответната страна, при условията на пълно доказване е да установи фактите и обстоятелствата обосновали издаването на процесния акт. Сред фактите удостоверяващи компетентност на определено лице да издаде, в качеството си на админисатративен орган, конкретен админисатративен акт, са не само наличието на делегираща правомощие заповед по отношение конкретни длъжностни лица, а и заеманото от издателя на акта качество, доколкото правомощията не са делегирани поименно,а са предоставени на лицата заемащи конкретно посочените длъжности.

Компетентността на органа издал акта е основна предпоставка за неговата валидност, а наличния по делото дефицит на доказателства удостоверяващи горното обстоятелство, води до единствено възможния извод за липса на компетентност у органа издал процесния акт.

Дали е въпрос на пропуск на органа е ирелевантно за решаващата воля на съда. Липсата на доказателства, удостоверяващи всички елементи на надлежно предоставена власт, да се направи процесното властническо волеизявление, води до единствено възможния извод за издаване на оспорения акт от орган, който не притежава въпросното правомощие и съответен на това е и извода, че този административен акт се явява нищожен.

Превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило и то само ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв административен акт, посоченият порок обуславя нищожност.

В случая според настоящият състав е налице такова превратно упражняване на власт, доколкото за едно и също нарушение, констатациите за което са обективирани в АУАН № GА-151533/07.06.2026 г. на Мл. полицейски инспектор в РУ – Мездра към ОД на МВР – Враца и не се оспорват от страните, са издадени две Заповеди за прилагане на ПАМерки и два пъти е наложена една и съща ПАМ – отнемане на СУМС.

Съдът констатира също, че в оспорената заповед като отнети документи са посочени СРМПС и два броя рег. Табели, а наложената със самата заповед санкция е отнемане на СУМПС.

Представена е от ответника като доказателство по делото на 05.08.2026 г. „коригирана“ заповед, поради погрешно въведени данни, в която е изменено основанието за прилагане на ПАМ – чл. 171, т. 2, б. „в“ от ЗДвП и е „коригирана“ наложената мярка на „временно спиране от движение на пътно превозно средство“, като същата междувременно е и „отпаднала“, след представяне на задължителната застраховка „ГО“.

Следва да се отбележи, че волята на административния орган следва да бъде ясно изразена в административния акт или в други документи, съдържащи се в преписката, към които актът препраща. Волята на административния орган не следва да бъде изяснявана в съдебното производство по оспорване на административния акт чрез въвеждане на нови фактически и правни основания - такива, които не са включени нито в акта, нито в преписката по издаването му. Административният орган следва да посочи всички фактически и правни основания за издаването на акта си в съдържанието на самия акт или в друг документ, към който актът препраща и който се намира се в административната преписка. Недопустимо е волята на административния орган да се извежда от съда по тълкувателен път или мотивите да се допълват впоследствие в съдебна фаза със съображения, които не се съдържат в акта или в документи от административната преписка, към които актът препраща.

Изводът за наличие на допуснато от органа съществено нарушение на административнопроизводствените правила не може да бъде преодолян от твърдението, обективирано в писмо с вх. № 2096/05.08.2026 г., че в случая се касае за допусната явна фактическа грешка. По отношение на това възражение следва да се отчете факта, че от страна на ответника, нито се твърди, нито са ангажирани доказателства за постановен от административния орган акт по реда и при условията на чл. 62, ал. 2 от АПК за поправка на очевидна фактическа грешка.

Изложеното води на извод за основателност на жалбата и основание за обявяване на процесната заповед за нищожна.

При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК в полза на жалбоподателката следва да се присъдят разноските по делото, които са своевременно предявени и доказани в размер от 5,11 евро за заплатена държавна такса за завеждане на делото /л. 4/. Същите следва да бъдат заплатени от ЮЛ – ОД на МВР-Враца, в чиято структура е органа издал обжалвания акт.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0300-000050/08.06.2026 г., издадена от Командир на отделение към ОД на МВР-Враца, РУ-Мездра, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, б. б. „гг“ от ЗДвП на Р. Г. Г. от [населено място] е наложена ПАМ – Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство /СУМПС/, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Враца ДА ЗАПЛАТИ на Р. Г. Г. от [населено място] сумата от 5,11 евро (пет евро и 11 евроцента) дължими деловодни разноски за държавна такса.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.