Решение № 239 от 27.10.2026, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 239 гр. ЛЕВСКИ, 27.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Палмира Д. Атанасова при участието на секретаря Янка Д. Иванова като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Гражданско дело № 20264410100239 по описа за 2026 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че ищецът е депозирал срещу ответника заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение и след постъпило възражение от страна на длъжника и дадени указания от съда, в указания срок, е депозирал исковата молба.

Твърди се, че между Б. Я. А. и кредитодателя ***** е сключен договор от разстояние № 1023853, по силата на който А. е получила в заем сумата от 2045,17 евро /4000 лв./, която следвало да бъде върната ведно с лихвата в срок до 19.11.2021 г. съгласно условията на договора. Твърди се, че на същата дата между клиента и ***** /сега *****/ е сключен договор за гаранция под същия номер, по силата на който ***** се задължило спрямо кредитора по договора за потребителски кредит да гарантира изпълнение на задължението на кредитополучателя като плати вместо него. Заявява се, че кредитополучателят не е изпълнил точно задължението си, поради което кредиторът е поискал и получил изпълнение на всичките вземания от гаранта и след изпълнението от страна на гаранта, същия встъпил в правата на кредитора и има право да иска изпълнение на задълженията по процесния договор. Твърди се, че на 26.10.2023 г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ и приложение към същия между ***** ООД и заявителя, по силата на който всички вземания на гаранта са прехвърлени на ***** АД, който е упълномощен от цедента да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне на вземането.

Заявява се, че договора за паричен заем между Б. А. и ***** ЕООД е 1 сключен съобразно разпоредбите на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и ЗЕДЕП, като е посочен редът за сключване. Заявява се, че заемателят е потвърдил, че е запознат и приема общите условия за предоставяне на потребителски кредити на ***** ЕООД и че е запознат и приема предоставената му преддоговорна информация, че кредиторът е изпълнил задължението си е предоставил уговорената като заем сума /главница/ по посочения от клиента начин, но длъжникът не е изпълнил задълженията си по договора и не е погасил дължимите суми.

Моли се съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Б. Я. А. дължи на ищеца ***** АД следните суми: 1426,50 евро /2790 лв/ дължима и неплатена по договор за паричен заем № 1023853/28.05.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изпълнение на задължението. Претендират се и направените деловодни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответницата чрез процесуалния си представител е представила отговор на исковата молба и е изразила становище по предявения иск. Заявено е, че договорът за потребителски кредите е нищожен и се оспорват и претендираните суми по размер. Заявено е, че съгласно чл. 5 от Договора, кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от *****, че на Б. А. при сключване на договора е предоставена преддоговорна информация, от която се установява, че на кредитора предварително е било известно, че А. следва да заплати и сумата от 3960 лв. на дружеството гарант, която сума е посочена в т. 4.3 от Стандартен европейски формат в „свързани с договора разходи“, но въпреки това е посочено, че посочените разходи не се включват в ГПР по кредита и кредитора се е позовал на параграф 1.1 от ЗПК. Заявява се, че в резултат задълженията на Б. Я. А. по посочения договор за кредит са както следва: 4000 лв. – главница, 1400 лв. договорна лихва и 3960 лв. такса за гаранция, в резултат на което общо дължимата за плащане сума е 9360 лв., като с посочената такса от 3960 лв. за гаранция задължението нараства почти със 100 %. Заявява се, че дружеството гарант и кредитора ***** ЕООД са свързани лица и че с невключване на възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР се заобикаля нормата на чл. 19 ал.4 от ЗПК, че е нарушена разпоредбата на чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК, в резултат на което договора е недействителен. Излага се и твърдение, че освен изложеното, клаузата на чл. 5 от договора на собствено основание е в противоречие и с добрите нрави и е неравноправна по смисъла на чл. 143 ал.1 от ЗЗП, тъй като води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца, предоставящ кредити по занятие и тези на потребителя. Заявява се, че поради недействителността на договора за предоставяне на потребителски кредит, кредитополучателя следва да дължи 2 само чистата сума по кредита и не дължи лихва или други разходи, като заплатените суми следва да бъдат отнесени единствено и само за погасяване на усвоената главница, но не и за други разходи. Направено е искане за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани, както и да се присъдят направените в настоящото и в заповедното производство деловодни разноски. Направено е искане на основание чл. 38 ал.2 от ЗА да се присъди на адвокат А. А. възнаграждение, което да му се заплати от другата страна, тъй като е оказал безплатна правна помощ на основание чл. 38 ал.1 т.3 от ЗА на ответника.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Видно от свързаното към настоящото дело - електронно заповедно производство по ч.гр.д. 2633/25 г. на РС Дупница е, че същото е образувано въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК и въз основа на заявлението е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1813/07.11.2025 г., с която е разпоредено Б. Я. А. от с. ***** да заплати на „*****” АД сумата от 3896,66 лева, представляваща главница за периода от 28.05.2021 г. до 19.11.2022 г., ведно със законната лихва за период от 31.10.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 1106,01 лв., представляваща договорна лихва за срока на кредита, сумата 1057,64 лв., представляваща мораторна лихва от датата на цесия за периода от 26.10.2023 г. до 31.10.2025 г., както и направените в производството разноски за държавна такса в размер на 121,21 лв и юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

В заповедта за изпълнение е посочено, че вземането произтича от заем № 1023853 от 28.05.2021 г., сключен между „*****“ и кредитополучателя, по силата на който кредитополучателят е получил в заем сумата, която следвало да бъде върната заедно с лихвата в срок до 19.11.2022 г. съгласно условията на договора, че на същата дата между клиента и „*****“ публично дружество с ограничена отговорност /сега *****/ е сключен договор за гаранция под същия номер, по силата на който „*****“ се задължило спрямо кредитора по договора за потребителски кредит да гарантира изпълнение на задължението на кредитополучателя, като плати вместо него. Посочено е, че кредитополучателят не е изпълнил точно договорното си задължение, поради което кредиторът по договора поискал и получил изпълнение на всичките си вземания от страна на гаранта, че след изпълнението от страна на гаранта, същия е встъпил в правата на кредита и има право да иска изпълнение на задълженията по процесния договор, че след изпълнението гаранта е прехвърлил своето право на вземане на цесионера – заявителя ***** и последния като упълномощен от цедента е уведомил длъжника за извършеното прехвърляне на вземането.

След издаване на заповедта за изпълнение по електронното заповедно дело е постъпило възражение от лицето, посочено като длъжник, след което е указано на заявителя, че може в 1 месечен срок да предяви иск за установяване на вземането, за което му е издадена заповед за изпълнение.

3

В указания от съда срок, заявителя е подал искова молба пред РС Плевен, който е прекратил производството пред себе си и е изпратил делото по подсъдност на РС Левски, въз основа на което е образувано настоящото дело.

Видно от представения към исковата молба договор за предоставяне на потребителски кредит № 1023853 е, че на 28.05.2021 г. между „*****“ ЕООД и Б. Я. А. е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който на А. е отпуснат кредит в размер на 4000 лв., която сума същата е следвало да върне на 18 бр. вноски, с начин на плащане съгласно погасителния план, който е неразделна част от договора, с първа падежна дата – 27.06.2021 г. В договора е посочено, че за целия период на кредита, кредитополучателят следва да върне на кредитора общо сума в размер на 5400 лв., представляваща сбор от сумата на отпуснатия кредит в размер на 4000 лв. и лихва в размер на 1400 лв., при лихвен процент 23,33%. Посочено е, че годишния процент на разходите по кредита е в размер на 49,66%, като общият разход по кредита е 1400 лв.

/дължимата лихва/. В договора е посочено, че кредитът се обезпечава с поръчителство предоставено от ***** в полза на дружеството.

Видно от погасителния план към договора за кредит е, че първата падежна дата на дължимите вноски по кредита е на 27.06.2021 г., предвидени са вноски всеки месец – в продължение на 18 месеца и последната падежна дата по договора за кредит е 19.11.2022 г.

По делото е представено и копие от договор за гаранция /поръчителство/ сключен на същата дата между ***** в качеството му на гарант и Б. Я. А. по силата на който „гаранта“ се е задължил солидарно с А. да отговаря спрямо кредитора за изпълнение на всички задължения, произтичащи от договора за потребителски кредит между А. и кредитора в размер до 6000 лв. Със същия договор А. се е задължила да заплати на гаранта такса за предоставяне на гаранция /поръчителство/, а именно сумата от 3960 лв. Таксата дължима на гаранта е разсрочена на 18 вноски, с дата на първо плащане 27.06.2021 г. и краен срок на издължаване на таксата 19.11.2022 г. Видно от погасителния план към договора за гаранция е, че дължимата такса за гаранция следва да се плати на конкретно посочени падежни дати, които съвпадат с падежните дати по договора за кредит.

В исковата молба, а и в заявлението за издаване на заповед за изпълнение се твърди, че поради неплащане на дължимите суми по договора за кредит, същите са заплатени от гаранта, който след това е встъпил в правата на удовлетворения кредитор, а в последствие е прехвърлил вземането си на заявителя в заповедното производство, той и ищец в настоящото.

По делото не са представени доказателства гаранта да е заплатил каквито и да било суми към кредитора, нито доказателства длъжника по договора за кредит да е уведомен, че гаранта е встъпил в правата на удовлетворения кредитор, след което уведомление кредитополучателя да знае, че дължи суми на новия кредитор.

По делото е представено извлечение от списък на прехвърлените вземания /извлечение от приложение № 1 – л. 26 от гр.д. 83/26 г. на РС Плевен/ от което се установява, че на ред е изписан № на договора за кредит 4 сключен с Б. Я. А. и е изписана датата на сключването му – 28.05.2021.

Представено е копие от договор за изкупуване на вземания, сключен между „*****“ АД /като купувач/ и ***** ООД /като продавач/ в който е посочено, че продавачът е собственик на портфолио на вземания по необслужени потребителски креди, взети от физически лица, пребиваващи в България, както и гаранционни такси, дължими от същите длъжници за гаранционни услуги, свързани със съответните кредитни вземания, на посочена обща стойност към 31.07.2023 г. и продавачът с съгласява да продаде вземанията на купувача, а купувачът се съгласява да изкупи тези вземания съобразно условията на договора. В края на договора е вписано и пълномощно, с което е упълномощен ***** за уведомяване на длъжници за прехвърляне на вземанията, като пълномощното касае договора за покупка на вземания, сключен между ***** и ***** АД на 25.10.2023 г.

Както бе посочено по-горе по делото няма данни гаранта да е заплатил дължими се суми вместо кредитополучателя на кредитора, ако е заплатил суми, кога е сторено това и в какъв размер са заплатените от гаранта суми, за да се приеме, че същия по силата на закона е встъпил в правата на удовлетворения кредитор. Не се установява ***** да е придобила права за събиране на суми по сключения между „*****“ ЕООД и Б. Я. А. договор № 1023853 за предоставяне на потребителски кредит, след което от своя страна да има правото да прехвърли вземанията си по този договор на ***** АД.