Определение № 26582 от 28.07.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26582 гр. София, 28.07.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Частно гражданско дело № 20221110165582 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.410 и сл. ГПК.

Образувано е по заявление от 30.11.2022 г. на *** срещу Т. М. К. и Р. М.

А..

Срещу длъжника Р. М. А. е издаден изпълнителен лист.

По отношение на длъжника Т. М. К. е била извършена справка НБДН на 09.12.2022 г., в която не се съдържат данни лицето да е починало. В хода на връчване на заповедта за изпълнение са събрани сведения за евентуално настъпила смърт на лицето в Италия, както и че смъртният акт не е бил предоставен за вписване на това обстоятелство в НБДН, поради което в НБДН за лицето не е било отразено обстоятелството, че е починало. Въпреки предприетите действия за изискване на информация по реда на Регламент 2020/1783 от Италия, по делото не е постъпил смъртен акт на лицето.

Заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед на което с разпореждането от 28.06.2023 г. съдът е дал указания по чл.415, т.2 ГПК. В срок е предявен иск по чл.415 ГПК, като е образувано гр.д. № 41964/2023 г. на СРС, ГО, 62 състав.

Видно от актуална справка НБДН за Т. М. К. от 28.07.2023 г., към настоящия момент е отразена дата на смърт 26.07.2022 г. – т.е. преди депозиране на заявлението и издаване на заповедта.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с т.2 на ТР № 1/2017 г. от 09.07.2019 г. по тълк.дело № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС, смъртта прекратява 1 съществуването на физическото лице като правен субект и слага край на неговата правоспособност. Когато правоспособността по материалното право не е налице, заедно с това отпада и процесуалната правоспособност. Страни по делото могат да бъдат само процесуално правоспособни лица и това е условие за допустимостта на гражданския процес като производство.

Починалото физическо лице не е правен субект, няма правоспособност и не може да бъде субект и на процесуални правоотношения като страна. Поради това, предявяването на иск срещу лице, което към този момент вече е починало, изключва изначално възникването на валидно процесуално правоотношение. Исковото производство е недопустимо и подлежи на прекратяване. В този случай не се касае до нередовност на исковата молба по смисъла на чл.127, ал.1 и чл.128 ГПК, която може да бъде поправена по реда на чл. 129 ГПК (респ. да породи и задължение за съда да даде указания за отстраняване на недостатъците), а до липса на първоначална процесуална легитимация на главна страна в процеса. Това обуславя и невъзможност процесът да продължи по реда на чл.227 ГПК в лицето на правоприемниците, тъй като процесуалното правоприемство предполага страната да е починала в хода на процеса, при наличието на вече учредено с нея валидно процесуално правоотношение. След като процесуално правоотношение не е възниквало, то не може и да бъде „продължено“ при условията на чл. 227 ГПК. Без правно значение е знанието или незнанието на ищеца, че посоченият от него ответник е починал. Законодателят не е уредил правно основание, по силата на което да се приеме, че и в този случай, за целите на гражданското съдопроизводство, процесуалното правоотношение с несъществуващия правен субект се поражда, а след това производството продължава с участието на неговите правоприемници. Предвид изложеното, исково производство, при което посоченият в исковата молба ответник е починал преди предявяването на иска, е недопустимо и подлежи на прекратяване, поради начална липса на правоспособна страна, с която да се учреди валидно процесуално правоотношение.

Така посочените разяснения намират приложение съответно и в заповедното производство.

По изложените съображения, настоящото производство, образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу 2 физическото лице, по отношение на което се установява, че е починало преди депозиране на заявлението, се явява недопустимо и подлежи на прекратяване, а издадената заповед за изпълнение – на обезсилване.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение от 13.12.2022 г. по ч.гр.д. № 65582/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав.

ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. № 65582/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав като НЕДОПУСТИМО.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на заявителя с частна жалба пред СГС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3