Решение № 14185 от 21.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14185 гр. София, 21.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело № 20241110171285 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.

Образувано е по подадена от т искова молба срещу Я. К. П. с ЕГН: **********, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумите както следва: 3 137,40 лева (три хиляди сто тридесет и седем лева и 40 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: **, за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 13.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 464,26 лева (четиристотин шестдесет и четири лева и 26 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 27.05.2024 г., 59,52лева (петдесет и девет лева и 52 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 13.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 13,77 лева (тринадесет лева и 77 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.06.2021 г. до 27.05.2024 г. За процесните суми е издадена ЗАПОВЕД № 19656 / 27.06.2024 ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 36028/2024 г. по описа на СРС, 178 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника като собственик на топлоснабден имот, находящ се на адрес: **, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че ответникът не е заплатил дължимата стойност на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди и на услуга дялово разпределение. Счита, че ответникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забава върху главниците в посочените по-горе размери. Моли за уважаване на исковете. Претендира присъждане на разноските за производството.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника.

В проведеното на 07.07.2025 г. единствено открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковете, ответникът Яна П. се явява лично и признава дължимостта на процесните суми, заявява, че ще ги заплати.

1

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, за което длъжникът е уведомен по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

По предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата за дялово разпределение на топлинна енергия и че е възникнало задължение за плащане на възнаграждение в претендирания размер.

По предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на ответника в забава.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Безспорно е между страните, а се установява и от представения нотариален акт за прехвърляне недвижим имот срещу издръжка и гледане № 104, том I, рег. № 2345, дело № 69/2021 г., че на 19.03.2021 г. Я. К. П. е придобила собствеността върху описания в исковата молба топлоснабден имот.

Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ - в редакцията до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са "потребители на топлинна енергия". След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия".

Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл.

153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на 2 топлопреносното предприятие. Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства, например с откриване на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество (ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС).

В мотивите на тълкувателното решение е прието, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.

Въз основа на представените и приети по делото доказателства съдът приема, че ответникът е имал през процесния период качеството на потребител на топлинна енергия, доставяна до имота, в качеството си на негов собственик, което е безспорно в настоящия процес.

Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора, без да е необходимо изрично изявление на ответника потребител относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика - решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о. При тази нормативна уредба съдът приема, че между главните страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия, каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № 0У1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник "Монитор" от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г., което правоотношение е възникнало с оглед качеството на ответника на собственик на имота през процесния период.

В разпоредбата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради - етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.

От приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза (СТЕ), неоспорено от страните, което съдът кредитира като компетентно изготвено и в пълнота отговарящо на поставените задачи, се установява, че:

За процесния имот през процесния отоплителен период ФДР е фирма д. Ежемесечно за абонатната станция се отчисляват „технологични разходи” или „загуби в АС”, които са за сметка на топлопреносното предприятие "Топлофикация София” ЕАД. За абоната се изчислява ТЕ за отопление на имот с 3 бр. радиатора и захранващи тръби с мощност 543Вт. Радиаторите са с разпределители , които са с редовни отчетиза процесния период. ТЕ за битово горещо водоснабдяване е изчислена по данни от редовен отчет на 1 брой водомер. Разпределя се ТЕ за сградна инсталация съгласно зависимост, описана в Приложение към чл. 61 ал.(1) т.6.1.1. на Наредба №16-334 за топлоснабдяване от 04.2007г. и Наредба № Е-РД- 04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването. сумата за топлинна енергия за имота на Я. К. П., аб.180285 / ********** е определена съгласно Наредба № Е-РД- 04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването., във връзка с разпоредбите на ЗЕ, Методика за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради - етажна собственост и актуални цени на топлинната енергия за периода. Общата сумата за топлинна енергия начислена от 3

’’Топлофикация София” ЕАД във фактури за абоната през процесния период е 2652.84лв., от която 1838.82 лв. за отопление и сградна инсталация общо, и 814.02 лв. за битово горещо водоснабдяване. Извършените измервания в АС , начисления по фактури, дялово разпределение и остойностяване на потребена ТЕ за имота на Я. К. П., аб.180285 / ********** са в съответствие с изискванията на действащите Наредби за топлоснабдяване и актуални цени на ТЕ за процесния период.

Заключението е изготвено не само на база едностранно съставени от ищеца частни документи (извлечение от сметка и съобщения към фактури), но и въз основа на данните, предоставени на вещото лице от фирмата за дялово разпределение изравнителни сметки за потребена топлинна енергия в имота, отчети на уредите за дялово разпределение и на документи, представени от топлофикационния район, поради което съдът кредитира изцяло заключението при формиране на фактическите си изводи относно реално доставената до имота топлинна енергия и нейната стойност през исковия период.