Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1946 от 26.09.2024, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 754/2024
Вид
Решение № 1946
Подписан
26.09.2024
В сила
07.11.2024
Състав
АННА ИВАНОВА ЩЕРЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.168 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.14, ал.1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.27а · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.19, ал.17, т.1 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.19, ал.18 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.19, ал.8 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.27а · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи

РЕШЕНИЕ

№ 1946 гр. Бургас, 26.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АННА ИВ. ЩЕРЕВА при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от АННА ИВ. ЩЕРЕВА Гражданско дело № 20242120100754 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на В. П. Ж. с ЕГН ********** и И. М. К. с ЕГН **********, двамата от гр. Ч., община С., област Бургас, против решение на ОБЩИНСКА СЛУЖБА ПО ЗЕМЕДЕЛИЕ – С. с № 6200-О/ 10.01.2023г. по преписка вх.№ 2789/ 06.01.2000г. на наследодателя им И. Р. И..

Административният орган Общинска служба по земеделие – С. не изразява становище по жалбата.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:

Не е спорно и се установява от представеното удостоверение за наследници, че жалбоподателите В. П. Ж. и И. М. К. са наследници на И. Р. И., починал на ****г.

Видно от приложената по делото преписка от ОСЗ – С. с атакуваното 1 решение № 6200-О/ 10.01.2023г., постановено на основание чл.27а от ЗСПЗЗ, наследниците на И. Р. И. са обезщетени с предоставяне в собственост на 4 дка земеделски земи на стойност 1712 лв. по плА. на землището на село И.в., община С., област Бургас, в местността „К.“. В мотивната част на решението е посочено, че то е постановено въз основа на решение по чл.19, ал.8 от ППЗСПЗЗ /за определяне на правото на обезщетение/ № 2789 от 06.01.2000г. и решение по чл.19, ал.17, т.1 от ППЗСПЗЗ /за определяне на начина на обезщетяване/ № 6С от 17.01.2005г. Такива решения в приложената административна преписка липсват. Видно от преписката, решението по чл.19, ал.8 от ППЗСПЗЗ с № 2789 е с дата 14.03.2000г. С това решение е определено на наследниците на И. Р. И. право на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи от 19,450 дка по решение № 2789/ 01.03.1993г. за обезщетяване със земя и/ или компенсационни бонове на обща стойност 15 171 лв. След влизане в сила на това решение на основание чл.19, ал.17, т.1 от ППЗСПЗЗ е постановено решение № 5Ч от 17.01.2005г., с което на наследниците на И. Р. И. е определено обезщетение със земя на стойност 10 012 лв., а за разликата до пълния размер на дължимото обезщетение – поименни компенсационни бонове на стойност 5159 лв. След приключване на следващата фаза на административното производство – обнародването на плА. за обезщетяване по чл.19, ал.18 от ППЗСПЗЗ са постановени следващи решения на административния орган на основание чл.27а от ППЗСПЗЗ – за реално обезщетяване на наследниците с конкретни земи, едно от които е предмет на обжалване в настоящото производство.

При така установените по делото факти съдът приема, че обжалваният акт страда от съществен порок, засягащ валидността му.

Производството пред ОСЗ по заявление за възстановяване на собственост върху земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ представлява сложен фактически състав, в който органът на земеделската реституция в изпълнение на законовата процедура постановява поредица от административни актове. В рамките на тази процедура законово основание за издаване на всеки следващ акт е влизането в сила на валиден предходен акт. В случая такова основание не е налице. С влязло в сила съдебно решение № 8/ 09.06.2016г. по адм.д. № 2/ 2016г. на БРС е прогласена нищожността на първото решение в административното производство /по чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ/ с № 2789/ 2

01.03.1993г., посочено като основание на решението по чл.19, ал.8 от ППЗСПЗЗ - № 2789/ 14.03.2000г. Нищожността и на това решение е прогласена в хода на настоящото производство - с влязло в сила съдебно решение № 1007/ 23.05.2024г. по адм.д. № 758/ 2024г. на Районен съд - Бургас.

Отпадането на правните последици на тези два нищожни акта лишава от основание следващите актове в административното производство, сред които е и предметът на обжалване по делото.

Мотивиран от изложеното, на основание чл.168 от АПК Бургаският районен съд

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА нищожността на решение № 6200-О/ 10.01.2023г., с което на основание чл.27а от ЗСПЗЗ наследниците на И. Р. И. са обезщетени с предоставяне в собственост на 4 дка земеделски земи на стойност 1712 лв. по плА. на землището на село И.в., община С., област Бургас, в местността „К.“.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Бургаски Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 3