Решение № 186 от 31.03.2026, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. Силистра, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следН. състав:

Председател: Мария Н. Петрова при участието на секретаря Т. В. Д. като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело № 20243420102048 по описа за 2024 година

Ищецът А. Г. твърди, че е единствен наследник на лелите си З. К. и Ю. М., както и на майка си А. Г. – и трите дъщери на А. Р. О. Твърди, че приживе майка му инициирала процедура по възстановяване на земеделските земи, притежавани от нейн. баща, като с решение № 186ПС от 31.10.1994 г. на ПК – с. С. в полза на наследниците на А. Р. О. било възстановено правото на собственост върху следните имоти, описани с актуалните си характеристики по действащата кадастрална карта:

-ПИ с идентификатор ............... по кадастралната карта и регистри на с П., одобрена със заповед № РД-18-284 от 08.05.2019 г. на ИД на АГКК с площ от 20011 кв.м., представляващ нива, шеста категория, находяща се в м. „М.“, землището на с. П.;

-и ПИ с идентификатор ............. по кадастралната карта и регистри на с П., одобрена със заповед № РД-18-284 от 08.05.2019 г. на ИД на АГКК с площ от 23499 кв.м., представляващ нива, шеста категория, находяща се в м. „К. к.“, землището на с. П.

През 2024 г. ищецът установил, че притежаваните от него земи са обект на прехвърлителна сделка – договор за покупко – продажба, обективиран в НА № 53, т. 21 по описа на СВ – С. за 2019 г., по който купувач бил първият ответник, а продавач – лицето Р. А. Е.. Счита, че продавачът по този договор не е бил носител на правото на собственост върху процесните имоти и не го е прехвърлил на съконтрахента си по договора, поради което моли съда да установи по отношение на ответниците, втората от които се явява съпруга на купувача, че той е собственик на описаните в исковата молба имоти в качеството си на наследник на А. Р.

О., както и да осъди първия ответник да му предаде владението върху тях. Претендира направените по делото разноски.

1

Ответниците Ц. В. Б. и Н. Ф. Б. оспорват иска и молят съда да го отхвърли като неоснователен. Оспорват придобиването на имотите от наследниците на А. Р. О. с възражението, че чрез протокол № 186А от 22.02.1994 г. им било признато правото на собственост върху други земеделски земи. Позовават се и на липсата на доказателства, че ищецът е наследник на А. Р. О. и считат, че като турски гражданин той не би могъл да притежава земеделска земя на територията на Р. Б..

Твърдят, че продавачът по НА № 53, т. 21 по описа на СВ – С. за 2019 г. Р. А. Е. се легитимирал като собственик на имота на основание решение № 06000 от 31.10.1994 г. на ОСЗ – с. К., както и че те придобили правото на собственост от него по предвидените в закона ред и форма. Възразяват също така, че са придобили имотите на оригинерно основание, бидейки добросъвестни купувачи и владелци поради изтичането петгодишно давностно владение. Считат също така, че имотът е придобит по давност от техН. праводател чрез давностно владение, продължило над 10 години, съответно че тяхното владение и това на праводателя им било с обща продължителност над 10 години, достатъчна за придобиването на правото на собственост над имотите.

Правят възражение за погасяване на иска по давност.

След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и от правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 108 ЗС.

От представено по делото решение № 186ПС от 31.10.1994 г. на ПК – с. С. е видно, че правото на собственост върху процесните два имота е възстановено в полза на наследниците на А. Р. О., а от документите, приложени по административната преписка, свързана с възстановяване на собствеността, се установява, че наследодателят е бил наследен от своите низходящи от първа степен А. А. М., Ю. А. Р. и З. А. Р.. В удостоверение за идентичност на имената, издадено от Министерство на вътрешните работи на Р. Т., Главна дирекция за население и гражданство, е посочено, че Х. Р. О. като лице посочено в документ № ...........

(изселнически паспорт) е идентично с лицето Х. К., за което освен това е съставен акт за смърт, издаден от Дирекция „Гражданско състояние“ – Ч., Р. Т., установяващ, че смъртта му е настъпила на 18.12.1984 г. Други две представени по делото удостовереН. за идентичност установяват, че З. А. Р. е идентична със З. К., а Ю. (съпруга на А. А. С.) – с лицето Ю. М.

От представени от ищеца мотивирани решеН. на Върховен правен съд – Ч., Република Т., е видно, че З. К. и Ю. М. са лели на ищеца, който е син на сестра им А., както и че поради липса на други законни наследници той се я явява техен единствен наследник. От същите решеН. са налага извод, че ищецът е единствен низходящ на сестрата на посочените лица – А., тъй като ако последната бе оставила други низходящи, те биха наследили лелите си наравно с ищеца; от представен акт за смърт се установява, че А. Г. е починала на 13.06.2019 г. и следва да се приеме, че ищецът е нейН. единствен наследник, бидейки единствеН. низходящ, като се вземе предвид обстоятелството, че от представено решение за наследниците на съпруга на А. е видно, че той е починал преди нея. Възражението на ответниците, че Ю. М. би могла да има и други наследници, тъй като към момента на 2 изселването си в Т. се е намирала в брак със своя съпруг, е неоснователно, с оглед на обстоятелството, че за разпределянето на нейното наследство е издадено решение № 2024/681 (основен № 2023/1657) на Върховен правен съд – Ч., Република Т., според което ищецът се явява неин единствен наследник.

По делото липсват както данни, така и твърдеН., че ищецът или неговите наследодатели са извършвали разпоредителни сделки с процесните имоти, но въпреки това първият ответник се легитимира като техен собственик чрез НА за покупко – продажба № 53, т. 16 по описа на СВ – С. за 2019 г., чрез който той се явява купувач на имотите по договор със страна Р. А. Е. в качеството му на продавач. Договорът за покупко – продажба е сключен на 28.11.2019 г., като към този момент, както и понастоящем, купувачът се намира в брачни отношеН. с втората ответница, видно от представено удостоверение за граждански брак. Съгласно данните от нотариалН. акт при удостоверяване на сделката продавачът се е легитимирал като собственик на имотите на основание решение № 06000 от 31.10.1994 г. по преписка № 186ПС от 25.08.1992 г., каквото решение (на ОСЗ – с. К.) също е представено по делото, като в него е посочено, че правото на собственост върху имотите се възстановява в полза на продавача Р. А. Е.. Същевременно от предоставена от ОСЗ – К. информация става ясно, че ПК – с. С. не е издавала решеН. за възстановяване правото на собственост на лицето Р. А. Е., а по отношение на имотите, подлежащите на възстановяване на наследниците на А.

Р. О., е образувана преписка № 1186 от 01.07.1992 г. по заявление на А. Г., приключила с издаването на посоченото по – горе решение № 186ПС от 31.10.1994 г. на ПК – с. С., приложено към исковата молба.

Така събраните по делото доказателства сочат, че продавачът Р. А. Е. не е разполагал с валидно основание за правото си на собственост над спорните имоти, поради което сключвайки договора за покупко – продажба, обективиран в НА № 53, т. 16 по описа на СВ – С. за 2019 г., той се е разпоредил с чужди вещи и поради невъзможността му да изпълни основното си договорно задължение за прехвърляне на вещни права, сделката не е произвела транслативен ефект. От информацията, съдържаща се в писмото на ОСЗ – К., става ясно, че ПК – С. е издала именно решението за възстановяване правото на собственост върху имотите на наследниците на А.Р. О. и че решение на ПК в полза на Р. А. Е. не съществува, поради което формално наличН.т такъв документ – решение на ОСЗ – К. за възстановяване правото на собственост на това лице под формата на препис и с печат на административН. орган следва да се квалифицира като неавтентичен, а ползването му разкрива престъпно поведение на продавача, изразяващо се в служене с неистински документ, който не е годен да породи вещно право за своя титуляр, а единствено да заблуди договарящите с него лице за съществуването на такова. Съдът счита, че няма основание да се съмнява в отговора на ОСЗ – К. за съществуването на решение за възстановяване на собствеността върху процесните имоти на наследниците на А. Р. О. и липсата на такова за възстановяване на собствеността в полза на продавача Р. А. Е., тъй като именно тази институция е правоприемник на Поземлената комисия в с. С. и разполага с автентичната информация за извършената земеделска реституция, а изпратеното от нея писмо представлява официален документ по 3 смисъла на 179, ал. 1 ГПК и се ползва с обвързваща съда доказателствена сила относно удостоверените в него факти. Тази доказателствена сила не се опровергава от възражеН.та на ответниците, че такава поземлена комисия не съществувала, тъй като от писмо на ОСЗ К. с изх. № от 17.11.2025 г. става ясно, че на територията на Община К. са действали две поземлени комисии - ПК – К. и ПК – С., като реституцията на земеделските земи в П. била извършена именно от последната. Погрешното посочване в решението на ПК, че с. С. и общ.

К. се намират в обл. Р. (вместо в обл. Р. съобразно действащото към този момент административно – териториално деление) сочи на техническа грешка в административН. акт, а не на несъществуването на административН. орган, който го е издал предвид официалната информация по делото в обратН. смисъл. Следва да се отбележи, че липсата на реституционен акт в полза на Р. А. Е. може да се изведе и от обстоятелството, че при снабдяването си със скица на имота от АГКК същият е приложил към заявлението си автентичното решение № 186ПС от 31.10.1994 г. на ПК – с. С. (а не неистинското такова, представено впоследствие пред нотариуса, съставил НА № 53, т. 16 по описа на СВ – С. за 2019 г.) и се е легитимирал като правоимащ по решението в качеството си на наследник на А. Р. О., прилагайки невярно удостоверение за наследници, в което той фигурира като един от множеството измислени такива (този извод следва на база посочени несъществуващи ЕГН на наследниците, тъй като на наследници от мъжки пол е посочен ЕГН с цифри за лице от женски пол). ВъзражеН.та на ответниците за нищожност на решение № 186ПС от 31.10.1994 г. на ПК – с. С. поради издаването му от некомпетентен орган не следва да бъдат разглеждани, доколкото те са предявени след срока по чл. 131 ГПК и се явяват преклудирани съгласно разпоредбата на чл. 133 ГПК.

Ответниците възразяват срещу статута на ищеца като наследник на А. Р. О., но съдът е на мнение, че представените от него доказателства в достатъчна степен установяват настъпилото наследствено правоприемство с оглед на обсъдените по – горе доказателства – удостоверение за наследници на посочеН. наследодател, от което е видно, че същият е наследен от А. А. М., Ю. А. Р. и З. А. Р., както и доказателствата за смъртта на тези лица и за наследяването им именно от ищеца. По делото са представени документи, издадени от Р. Т., Министерство на вътрешните работи, Главна дирекция за население и гражданство, за идентичност на Х. К. с лицето Х. Р. О., З. К. с лицето З. А. Р., Ю. М. с лицето Ю., съпруга на А. А. С., като обстоятелството, че това са имена на едни и същи лица следва от привръзката в документите с приложеН. към него изселнически паспорт. Отделно от това от актовете за смърт на З. К., Ю. М. и А. Г. е видно, че и трите са деца на баща Х. и майка С., за която от друга страна са налице доказателства, че е била съпруга на Х. К., починала преди самия него. В крайна сметка от съвкупността на всички тези документи може да се направи извода за смъртта на А. Р. О. и за обстоятелството кои лица са негови наследници, като в тази връзка следа да се отбележи, че самото заявление за възстановяване правото на собственост върху земеделските земи е депозирано от майката на ищеца – А. Г., което допълнително идва да потвърди, че предходН.т собственик на имотите по решение № 186ПС от 31.10.1994 г. на ПК – с. С. е именно нейН.т баща; следва да се отбележи също така, че според изселническия паспорт лицето Х. Р. О. е с посочена дата на раждане 17.07.1902 г., която съвпада с датата на 4 раждане на А. Р. О. съобразно българското му удостоверение за наследници, което сочи, че А. Р. О. и Х. Р. О. са имена на едно и също лице, видно и от обстоятелството, че етимологично „А.“ и „Х.“ е едно и също име. Съдът не би могъл да даде обяснение на обстоятелството поради какви причини в изселническия паспорт на Х. Р. Ос. е отбелязано, че е напуснал страната на 23.06.1972 г., а в удостоверението за идентичност – че е придобил турско гражданство по рано - на 14.02.1972 г., както и защо в смъртН. му акт е отбелязано, че е роден в С., а не в с. П., както е посочено в изселническия паспорт, но тези особености не могат да бъдат коментирани като данни, опровергаващи обстоятелството, че той е починал и че ищецът се явява негов единствен наследник.

Разпечатката съдържа 24 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5f3c1f8e-2ac1-452b-9362-8edc6dde1038