Решение № 2 от 05.01.2023, Районен съд - Лом

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№2 гр. гр. Лом, 05.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елица Юл. Орманова при участието на секретаря Красимира Ат. Асенова като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело № 20211620100946 по описа за 2021 година

Предявен е положителен установителен иск за собственост на движими вещи с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 269 от ДОПК.

Производството по делото е образувано по искова молба от И. Б. Л. с ЕГН ********** и В. В. Л. с ЕГН **********, двамата с адрес в *******, срещу ТД на НАП – гр. ****** и „Медикъл“ ООД, с ЕИК ******* и адрес на управление: ********.

Иска се да бъде признато за установено по отношение на „Медикъл“ ООД с ЕИК ******* и Национална агенция за приходите чрез ТД на НАП - ******, че ищците И. Б. Л. и В. В. Л., са собственици на движими вещи, описани в Протокол за опис от 25.03.2021г. на старши публичен изпълнител при ТД на НАП – ******, *****, М.Т.-П., върху които е било насочено принудително изпълнение за публични задължения на „Медикъл“ ООД, с ЕИК *******, по изп. дело № 12130000208/2013г. по описа на ТД на НАП- ******.

В исковата молба се твърди, че на 26.03.2021г. ищецът И. Б. Л. получил по електронна поща протокол за опис на движими вещи от Старши публичен изпълнител при ТД на НАП – ****** – *****, М.Т.-П., извършен на 25.03.2021г., за който има съставен протокол, в който са отразени движими вещи, представляващи съпружеска имуществена общност на ищците. Ищецът Л. подал възражения до ТД на НАП – ***** относно факта, че тези вещи съставляват СИО и не са собственост на дружеството «Медикъл» ООД. Иска се постановяване на решение, с което да бъде признато за установено на основание чл 269, ал. 1 от ДОПК по отношение на двамата ответници, че ищците са съсобственици на всички движими вещи, описани в Протокол за опис от 1

25.03.2021г. на Старши публичен изпълнител при ТД на НАП ****** - *****, като бъде разпоредено връщането на движимите вещи. Ищците сочат, че публичният изпълнител не е взел отношение по жалбите им до ТД на НАП- ******- *****.

Претендират се разноски от ищците. В нарочна молба от 24.03.2022 г. /л.89/ са индивидуализирани движимите вещи, собственост на ищците, за чието връщане се претендира, описани в протокола за опис от 25.03.2021г., а именно: ламаринен плот, прикрепен за стена – 1 бр., плот - неръждавейка с мивка алпака – 2 бр, дървен стелаж на 5 реда – 1 бр, печка за закуски на два етажа PL 4 infrared food over, микровълнова фурна Зануси - модел ZM 21М 4- 1 бр., касети за хляб пластмасови - 40/60 - 7 бр., клещи — маркиращи - двуредни - 1 бр., печка за пици единична Vellmano М Mod 501 1 бр., фритюрник двоен - 1 бр., пожарогасител Торнадо - 1 бр., бойлер Дипломат - 80 литра-1бр., бъркалка за тесто 50787-131 модел IFME22 /2016 50 HZ - 1 бр., пилети за тави - 3 двойни и 1 единична – 4 бр., везна - електрическа Vedia max 6/15 Kg - 1 бр., палета за хляб - зелени - 5 бр., описани на листа 11, 12 и 13 от Протокол за опис от 25.03.2021г.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден от ответника ТД на НАП*****.

В отговора си ответникът заявява, че оспорва исковата молба като неоснователна и недопустима. Предявеният иск с правно основание чл. 269, ал. 1 от ДОПК вр. чл. 124. ал. 1 от ГПК е недопустим, поради следните съображения:

Разпоредбата на чл. 269, ал. 1 ДОПК се намира в Глава двадесет и седма, озаглавена "Защита срещу принудително изпълнение", докато изрично в исковата молба се сочи. че са собственици на движими вещи, описани в Протокол за опис от 25.03.2021 г. с наложен запор по чл. 198 ДОПК, намиращ се в Раздел II на Глава двадесет и четвърта "Обезпечения", озаглавен "Обезпечителни мерки". От систематичното място на чл.

269, ал. 1 ДОПК следва извода, че уредената в тази разпоредба защита е приложима при започнато принудително изпълнение, каквото в конкретния случай е реализирана.

Сочи се, че не е спорно между страните, че срещу „Медикъл“ ООД има образувано изпълнително дело № 12130000208/2013г. За обезпечаване на установените и изискуеми публични задължения с ПНОМ № изх. № С180012-110-0080267/01.11.2018г. е наложена обезпечителна мярка - запор на вещи, подробно описани в постановлението, собственост на дружеството- длъжник. С протокол за опис с изх. № С180012-028-0002306/31.10.2018г. са описани запорираните вещи, като същите са оставени на отговорно пазене на Д.И.Д., собственик на сградата, в която се намират вещите. С цел установяване на актуалното състояние на вещите и евентуалната им реализация е насрочен нов опис на същите за 23.03.2021г., като действията са обективирани в протокол за опис с изх. № С210012-028- 0000641/24.03.2021г. Същият е обжалван и има Решение № 50/12.04.2021г., същото е обжалвано пред АС - Монтана и е оставено без разглеждане. Л. е оспорил действията на публичния изпълнител по извършения опис на движими вещи, обективирани в Протокол за опис с изх. № 0800122 ***/31.10.2018г. в качеството си на трето лице, заявявайки самостоятелни права върху изброените вещи в жалбата, като предявява право на собственост, съответно право на ползване. По изложените мотиви претендира отмяна на извършения опис в обжалваната част като неправилен и незаконосъобразен. Легитимацията на Л. като трето лице със самостоятелни права върху вещта, предмет на публична продан, е била обоснована чрез представянето към жалбата на копия на документи - 5 бр. фактури, договор за покупко-продажба от 31.07.2013г. и договор за изработка от 01.02.2018г. и приемо-предавателен протокол към него от 09.02.2018г., договор за безвъзмездно управление на движими вещи от 02.01.2018г. и приемо-предавателен протокол към него. По така подадената жалба с вх. № 29984/15.11.2018г. от „Медикъл“ ООД решаващият орган се е произнесъл с Решение по жалба срещу действия на публичен изпълнител №66/13.03.2019г. след извършена проверка. Със служ. бележка № 7250/23.11.2018г. на директор дирекция „Събиране“ при ТД на НАП - ****** е възложена проверка за установяване на факти и обстоятелства във връзка с представени документи относно собствеността на вещите. Със Заповед № 235/26.11.2018г. Директорът на ТД на НАП - ***** на основание чл. 34, ад.1, т. 2 и т. 3 от ДОПК е спрял производството по административно обжалване до окончателното приключване на проверката. След приключване на проверката с Протокол № П04001219007989-073-001/01.03.2018г. производството е възобновено, издадено е Решение № 66/13.03.2019г., като същото е връчено на И. Л. на 19.03.2019г. Това Решение е било предмет на съдебно обжалване в частта относно извършен опис на следните вещи: дървен стелаж с пет реда за хляб, електронна везна, микровълнова фурна, маркиращи клещи двуредови, плод неръждавейка с мивка алпака и бойлер Дипломат, така както са посочени и в Договора за изработка от 02.01.2018г. и Договор за безвъзмездно управление на движими вещи от 02.01.2018г. Изрично в жалбата до съда е упоменато, че г-н Л. обжалва решението в качеството си на трето лице, заявяващо самостоятелни права собственик/ползвател върху описаните вещи. Съдът е приел, че изложената в оспореното решение фактическа обстановка, изцяло се подкрепя от представената по делото административна преписка. Жалбоподателят поддържа, че е собственик/ползвател на процесните вещи по описа в т.7,т.10,т.

12,т.14,т.22,т.26 в Протокола за опис, в договора за изработка от 01.02.2018г. и Договор за безвъзмездно управление на движими вещи от 02.01.2018г., приети за неавтентични от органа, като частни документи по чл. 180 от ГПК. По този начин И. Л. в качеството му на трето лице, заявявайки самостоятелни права върху вещите, предмет на Протокола за опис, няма право да обжалва по съдебен ред, действията на публичния изпълнител. Съгласно чл. 269, ад. 1 и ад. 2 от ДОПК е предвидено, че трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да установи правото си, като искът се предявява срещу длъжника и взискателя. Сочи се още, че в чл. 268, ал. 1 от ДОПК е предвидено, че Решението на директора на ТД НАП, постановено в 3 производство по административно обжалване на действията на публичния изпълнител, може да се обжалва от длъжника и взискателя, но не и от трето лице, а за случаите, в които жалбата на третото лице със самостоятелни права върху вещта не бъде уважена, изрично е предвидено в чл. 267, ал. 2 т. 4 от ДОПК, че третото лице може да предяви иск в 30-дневен срок от получаване на препис от решение. Следователно, в приложимия процесуален закон е изключена възможността третото лице да обжалва по съдебен ред решението на Директора на съответната ТД на НАП, постановено по реда на чл. 267 ДОПК. В настоящия случай ищецът Л. се е възползвал от предвидената в чл.

266, ал. 4 ДОПК възможност за зашита cpeщу принудителното изпълнение в качеството си на трето лице със самостоятелни права върху вещите, върху които е насочено принудителното изпълнение, но жалбата му срещу действията на публичен изпълнител по насочване на изпълнението върху същите е оставена без уважение с Решение № 66/13.03.2019г. на директора на ТД на НАП- *****. Същото е получено на 19.03.2019г. /видно от решение на АС - Монтана/, а искът по който е образувано настоящето дело, е предявен две години по-късно, т. е. извън срока по чл. 267,ал. 2,т. 4 от ДОПК, поради което е недопустим. 30-дневния срок по чл. 267,ал. 1, т. 4 от ДОПК е преклузивен по отношение на иска по чл. 269 ДОПК и ако третото лице със самостоятелни права не упражни правата си да предяви положителен установителен иск в този срок, с изтичането му се погасява субективното право на ищеца да установи съществуването на самостоятелни права върху имуществото, предмет на предприетото принудително изпълнение, действията на публичния изпълнител по насочване на изпълнението се стабилизират. На последно място по същия предмет и между същите страни е налице вече произнасяне на компетентни органи. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Твърди се, че представените към жалбата договори договор за изработка от 01.02.2018 г. и Договор за безвъзмездно управление на движими вещи от 02.01.2018 г. са неавтентични.

Писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК от ответника „Медикъл“ ООД не е постъпил.

В съдебно заседание ищците И. Л. и В. Л. се представляват от пълномощника си – адв. В. В., който поддържа иска и излага съображения в подкрепа на същия.

Ответникът ТД на НАП- ****** в съдебно заседание се представлява от юрк.

Анелия М., която моли исковата претенция да бъде оставена без разглеждане като недопустима, респ. да бъде отхвърлена.

Ответникът „Медикъл“ ООД не се представлява в съдебно заседание и не представя становище по спора.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено от фактическа и 4 правна страна следното:

Правна квалификация: Съгласно чл. 269, ад. 1 и ад. 2 от ДОПК е предвидено, че трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да установи правото си, като искът се предявява срещу длъжника и взискателя. В чл. 268, ал. 1 от ДОПК е предвидено, че Решението на директора на ТД НАП, постановено в производство по административно обжалване на действията на публичния изпълнител, може да се обжалва от длъжника и взискателя, но не и от трето лице, а за случаите, в които жалбата на третото лице със самостоятелни права върху вещта не бъде уважена, изрично е предвидено в чл. 267, ал. 2 т. 4 от ДОПК, Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск е с правно основание чл. чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 269 от ДОПК - за установяване по отношение на ответниците ТД на НАП – гр. ****** и „Медикъл“ ООД, с ЕИК ******* – съответно взискател и длъжник по изпълнително дело №12130000208/2013г. по описа на публичен изпълнител при ТД на НАП ******, че движимите вещи, описани в Протокол за опис от 25.03.2021г. на старши публичен изпълнител при ТД на НАП – ******, *****, М.Т.-П., върху които е било насочено принудително изпълнение за публични задължения на „Медикъл“ ООД, с ЕИК *******, по изп. дело № 12130000208/2013г. по описа на ТД на НАП- ******, принадлежат на ищците И. Б. Л. и В. В. Л., като тяхна СИО.