Определение № 455 от 13.09.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 455 гр. Варна, 12.09.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно гражданско дело № 20233000500027 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК и е образувано по молба /озаглавена „частна жалба“ с вх. № 5043/10.07.2023 г./ на М. Й. Ал. от гр.

Варна, чрез процесуалния представител адв.Л. Р. от АК – Варна, за изменение на Решение № 102/23.05.2023 г., постановено по в. гр. д.№ 27/2023 г. на Апелативен съд – Варна, в частта за разноските, на основание чл.248, ал.1 ГПК.

В молбата се сочи, че не са налице предпоставките по чл.38, ал.2 ЗАдв, тъй като в първоинстанционното производство безспорно е установено, че ответниците имат достатъчно средства да заплатят адвокатския хонорар на доверителя си; че не е ясно за кого от двамата си доверители адв. Н. получава възнаграждение; липсва яснота относно размера на материалния интерес, който се защитава, респ. за кой от двата иска или и за двата се присъжда сумата, както и за коя инстанция са присъдени разноските от въззивния съд.

Отправя искане за изменение на постановеното решение в частта, с която са присъдени разноски в размер на 4500 лв., представляващи адвокатско възнаграждение в полза на адв. П. Н., в евентуалност за редуцирането му.

В подаден писмен отговор от адв. П. Н. е изразено становище за неоснователност на молбата по чл.248, ал.1 ГПК.

Молбата е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

В практиката на касационната инстанция е прието, че наличието на основанието по чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв не може да бъде обсъждано от съда при произнасяне по отговорността за разноски /в този смисъл - определение № 262 от 05.12.2018 г. по т. д. № 867/2018 г., І т. о., определение № 528 от 20.06.2012 г. по ч. т. д. № 195/2012 г., ІІ т. о., определение № 442 от 28.06.2019 г. по ч. т. д. № 502/2019 г., ІІ т. о., определение № 665 от 1

05.12.2018 г. по ч. т. д. № 2467/2018 г., ІІ т. о. и др./. Това разрешение следва от разпоредбата на чл. 38, ал. 1 и ал. 2 ЗАдв, очертаваща изчерпателно предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, а именно: 1/.да е оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на някое от основанията по чл.38, ал.1, т.1-3 ЗАдв и 2/.в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски. Наличието на тези две условия задължава съда да определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат в размер не по-нисък от предвидения в НМРАВ по чл.36, ал.2 ЗАдв, като осъди другата страна да го заплати.

Взаимно формираната между доверителя и довереника воля за процесуално представителство по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв е достатъчна за доказване на материалната затрудненост, като решението дали да окаже безплатна помощ е въпрос единствено на преценката на самия адвокат.

Аргумент в тази насока е разпоредбата на ал.2 на същата разпоредба, според която адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, т. е. адвокатът не би получил възнаграждение във всички случаи на приключване на делото, а само при благоприятен за неговия доверител изход на спора, поради което и преценката дали да окаже безплатната правна помощ – при съществуващ потенциален риск да не получи възнаграждение, следва да е само на адвоката /така Определение № 643/7.12.2022 г. на ВКС по к.ч.т.д. № 2370/2022 г./.

С оглед на гореизложеното, са неоснователни наведените възражения, че лицата не са материално затруднени. При безплатна правна помощ, осъществена по договор между страна по дело и адвокат, не намира приложение Законът за правната помощ. Ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, съдът определя възнаграждение на адвоката по правилата на чл.36, ал.2 ЗАдв. Адвокатското възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв се дължи директно на адвоката и не представлява разход на представляваната от него страна, но по своя характер задължението за неговото заплащане от ответната страна е задължение за заплащане на разноски по смисъла на чл. 78, ал. 1 ГПК – този извод се подкрепя от нормата на чл.38, ал.2 ЗАдв, приложима, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски.

Следователно, процесуалните предпоставки за присъждане на разноски на ищеца в исковото производство се извеждат от нормата на чл.78, ал.1 ГПК, според която същите се понасят от ответника съразмерно с уважената част от иска. Процесуалният закон не поставя други изисквания за осъждане на ответника за разноски.

В настоящия случай с постановеното по делото решение, въззивният съд отхвърлил жалбите на М. Й. Ал., поради което същата дължи разноски. В съответствие с горепосочената съдебна практика настоящият състав е стигнал до извода, че в случая са налице предпоставките по чл.38, ал.2 ЗАдв, предвид представения списък по чл.80 ГПК и приложените към него договори за правна помощ, в които като основание за плащане на адвокатско възнаграждение е посочена разпоредбата на чл.38, ал.2 ЗАдв. Съдът е съобразил момента на сключване на договорите и относимия текст на Наредбата, с оглед на което е присъдил в полза на адв. П. Н. разноски за 2 въззивна инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 4500 лв.

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. Й. Ал. от гр.Варна за изменение на решение № 102/23.05.2023 г. по в.гр.д.№ 27/2023 г. на Апелативен съд – Варна в частта за разноските.

Определението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3