Решение № 304 от 28.01.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 304 гр. Пловдив, 28.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вихра М. Къдринска при участието на секретаря Недялка П. Кратункова като разгледа докладваното от Вихра М. Къдринска Гражданско дело № 20205330116982 по описа за 2020 година

Предявен е иск с правно основание чл. 149 от СК.

Постъпила е искова молба от А. И. А., с ЕГН: **********, чрез адв.**** от АК-П., срещу С. Я. С., с ЕГН: **********, съгласно, която ищецът и ответницата живели съвместно в жилището на ищеца девет години. Родили са се четири деца от тяхното съжителство : Д. А. И., с ЕГН: **********, С. А.

И., с ЕГН: **********, П. А. И., с ЕГН: **********, и З. А. И., с ЕГН:

**********. През 2019 г., неочаквано за ищеца, С. С. заминала за Г.. Ищецът научил, че тя била сключила граждански брак , без да се интересува от бъдещето на общите им деца. Четирите деца останали да живеят с ищеца и неговата майка в с. Б. Ответницата не била търсила децата, не им се била обаждала по телефона, не се интересувала как се чувстват, здрави ли са, дали се справят в училище. Ищецът бил припознал и четирите деца, а с ответницата били във фактическа раздяла от 14.10.2019 г. и не се били събирали от тогава. Постигнали били споразумение, по гр. д. №16052/2019 г. по описа на РС-П., ІІІ бр.с., от дата 08.12.2020 г. относно родителски права, режим на лични отношения и месечна издръжка. С това споразумение родителските права били предоставени на ищеца, а майката била задължена 1 да заплаща месечна издръжка за всяко едно от децата по 152,50 лв. от датата на споразумението до навършване на пълнолетие на децата. С тази спогодба н е били постигнали съгласие относно исканата от ищеца издръжка за минал период, а именно от 16.09.2019 г. до 27.08.2020 г., когато ответницата по собствено желание била напуснала жилището и оставила ответника сам да се грижи за четири деца. Затова е изразена молба да бъде постановено решение, с което ответницата да бъде задължена да изплати на всяко от децата чрез баща им, настоящия ищец, месечна издръжка, в размер на 180,00 лв. месечно за минал период, посочен по-горе, ведно със законната лихва за забава, считано до настъпване на падежа за съответната месечна вноска. Отговор на исковата молба не е постъпил.

В открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, се е явил лично и с процесуален представител адв.****, а ответницата, редовно призована, не се е явила и не е изпратила представител. Изразена е молба от процесуалния представител на ищеца за постановяване на неприсъствено решение.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, както и във връзка с изложеното от страните, съдът намира за установено следното:

Видно от приетите като писмени доказателства заверени копия на удостоверения за раждане и заявления за припознаване, страните са родители на малолетните деца : Д. А. И., с ЕГН: **********, С. А. И., с ЕГН:

**********, П. А. И., с ЕГН: **********, и З. А. И., с ЕГН: **********.

Съгласно показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел на ищцовата страна, с. на б. на ищеца – Д. О. А., на ***** г., ищецът и ответницата живели заедно около 10 години в с.Б., общ.Б., обл.П.. На 15.09.2019 г. двамата се разделили, като ответницата заминала за Г. с настоящия си съпруг, като оставила четирите деца при ищеца. Ищецът и майка му се грижели за децата, свидетелката също понякога помагала.

Ищецът имал трудов договор, като получавал 650,00 лева трудово възнаграждение. Ответницата не търсела децата, не плащала издръжка. Дори и след решението на съда относно ежемесечната издръжка тя платила еднократно 650,00 лева и нищо повече. Ответницата имала друго дете от втория си мъж, за което единствено се грижела. Четирите деца на ищеца били 2 добре обгрижвани и редовно посещавали училище и детска градина.

Ответницата работела за около два месеца в А., където на седмица взимала по около 1500,00 паунда, но независимо от това, не плащала издръжка на четирите си деца от ищеца.

Съгласно заключението от Социален доклад изх.№ ПР/Д-РВ-РК/65001/12.01.2022 г. по описа на Дирекция „Социално подпомагане“-Р.“ : „Въз основа на извършено актуално социално проучване на Отдел „Закрила на детето“-гр.Р. е установено, че бащата А. И. А. е поел грижите по отглеждането на четирите деца. Той задоволява потребностите на децата си, свързани с храна, облекло, здраве и образование. А. има подкрепата на двамата си родители в отглеждането на четирите деца. Месечната издръжка на децата е необходимо да бъде съобразена с потребностите и възрастта им за осигуряване на финансова стабилност в ежедневието.“.

Приложени са справки от ТД на НАП – П., от които е видно, че ищецът има сключени трудови договори с ******* и с ******, които не са прекратени, но последно е осигуряван от ****** за м.октомври 2020 г. с осигурителен доход 526,82 лева. Ответницата няма регистрирани трудови договори. Двамата нямат регистрация като едноличен търговец, нямат участие в търговски дружества, нямат декларирани недвижими имоти и МПС-та.

Така установените фактически положения налагат според съда следните изводи, както следва :

Претенцията по чл. 149 от СК – относно присъждане на издръжка за минало време, е основателна, но за периода от 17.12.2019 г. до 07.12.2020 г., предвид изискването на закона, според който издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди предявяването на иска, съответно, преди 17.12.2020 г., а ежемесечната издръжка за четирите деца, съгласно решението на съда, описано по-горе, е дължима от ответницата от 08.12.2020 г...

Съдът кредитира показанията и разпитания по делото свидетел на ищеца, който, независимо от близката си връзка с ищеца, излага собствените си впечатления от взаимоотношенията между страните и взаимоотношенията между майката и четирите деца на ищеца в частност.

3

Уважаването на иска за осъждане на ответницата да заплаща месечна издръжка на децата си в определен размер изисква тя да е майка на децата и да бъде установен размерът на доходите на всеки от родителите на детето, с оглед преценката на възможностите им да осигурят издръжка на децата.

Задължението за издържане на децата до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на всяко дете, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009 г., те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал.1 СК.

Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. Съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

Задължението за издръжка е семейноправно задължение, в основата му лежи определена семейна връзка – в случая кръвно родство, то е законно самият закон определя условията, предпоставките, при които се поражда, променя или погасява, и е строго лично – неразривно свързано с личността на задължения и оправомощения. Задължението на родителите да издържат децата си е в основата си морално задължение, като задължението за издръжка при ненавършили пълнолетие деца е безусловно от гледна точка на положението на детето

Същевременно, от събраните доказателства се установява, че майката е млада, здрава, работоспособен човек е, има още едно малолетно дете, няма констатирани доходи. Освен това, същата не участва по никакъв друг начин в отглеждането и възпитанието на четирите деца, родени от съжителството й с ищеца. Морално укоримо и несправедливо е всички грижи да се поемат от бащата на децата, независимо дали същият има възможност за това, работи ли или не, и какво заплащане за труда си получава. Първо и най-важно задължение на родителя е да се грижи за децата си, да им осигури условия да 4 отраснат, да се образоват, за да имат добра житейска реализация.

При доказателствена тежест, лежаща върху ответницата, последната не установява да е изпълнявала задължението си за осигуряване издръжка на четирите деца в процесния период. Успоредно с това, от събрания доказателствен материал (свидетелски показания), се установи, че майката не се е интересувала от децата и не е подпомагала отглеждането им след раздялата с ищеца по никакъв начин.

Поради изложените по-горе съображения, издръжката за минало време следва да се присъди в размер на 162,50 лв. /сто шестдесет и два лева и петдесет стотинки/ за всяко от четирите деца или общо 7583,60 лв. /седем хиляди петстотин осемдесет и три лева и шестдесет стотинки/ за целия период от 17.12.2019 г. до 07.12.2020 г., ведно със законната лихва, като в останалата му част от уважения размер до претендирания такъв от 180,00 лева за всяко дете месечно искът следва да се отхвърли.

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта относно присъдените суми за издръжка.

Относно разноските:

По отношение на разноските, съдът счита, че в настоящото производство не следва да се присъждат разноски, поради следното:

В случая правилото за присъждане на разноски, съобразно изхода на спора, не може да намери приложение в делата по чл.149 от СК пред първата инстанция. Това следва от характера на производството на спорна съдебна администрация. За разлика от исковото производство, в производството по чл. 149 от СК не се решава със сила на пресъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на едно материално право, а само се оказва съдействие относно начина на упражняване на родителски права, признати и гарантирани от закона, т.е. липсва типичната за исковото производство квалификация на страните като ищец и ответник. Съдебното решение, което следва да изхожда от правилото за защита най-добрия интерес на детето, ползва и двамата родители и затова в първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на спора. В посочения смисъл е Определение № 385/25.08.2015г. на ВКС, I г.о., представляващо задължителна за настоящия 5 съд съдебна практика. Разноските следва да останат в тежест на страните така, както са сторени.

На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК във връзка с чл. 69, ал.1, т.6 и т.7 от ГПК във вр. с чл.1 от Тарифа за държавните такси, който се събират от съдилищата по ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Районен съд-Пловдив държавна такса общо в размер на 303,34 лв. /триста и три лева тридесет и четири стотинки/ върху присъдената издръжка за минало време. Съдът определя окончателна държавна такса за производството в общ размер на 30,00 лв. /тридесет лева/, която следва да се заплати от ответника по делото, с оглед уважаването иска на ищеца.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА С. Я. С., с ЕГН: **********, да заплати на децата си : Д. А. И., с ЕГН: **********, С. А. И., с ЕГН: **********, П. А. И., с ЕГН: **********, и З. А. И., с ЕГН: **********, чрез техния баща и законен представител А. И.

А., с ЕГН: **********, ИЗДРЪЖКА в размер на 162,50 лв. /сто шестдесет и два лева и петдесет стотинки/ месечно за всяко едно от четирите деца за изминал период от време, а именно за периода от 17.12.2019 г. до 07.12.2020 г., общо в размер на 7583,60 лв. /седем хиляди петстотин осемдесет и три лева и шестдесет стотинки/, ведно със законната лихва за забава от падежа до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 162,50 лв. /сто шестдесет и два лева и петдесет стотинки/ месечно за всяко дете до пълния предявен размер – 180,00 /сто и осемдесет лева/.

ДОПУСКА, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на решението.

ОСЪЖДА С. Я. С., с ЕГН: **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Пловдив сумата от 30,00 лв. /тридесет лева/ – окончателна държавна такса за настоящото производство.