Решение № 260044 от 16.03.2021, Окръжен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н

И Е №260044/16.3.2021 г.

16.03.2021 година гр.Ямбол

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД , І-ви въззивен граждански състав на 02 март

2021 година в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

2. ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА секретар П.У. като разгледа докладваното от съдия Росица Стоева възз.гражд.дело № 622 по описа на 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред Окръжен съд -

Ямбол е по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано по въззивна жалба на В.М.П. ***, подадена чрез пълномощника адв.Ж.А. от ЯАК против Решение №260197/23.11.2020 г., постановено по гр.д.№4213/2019 г. по описа на ЯРС.

С посоченото решение първоинстанционния съд е приел за установено, че В.М.П., ЕГН **********, дължи на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД - гр.София, сумата от 2000,00 лв. - главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди по щета №**********/11.03.2019 г., сумата от 54,45 лв. - мораторна лихва върху сумата от 2000,00 лв., начислена за периода от 18.05.2019 г. - деня следващ изтичането на 7-дневния срок от датата на получаване на поканата за доброволно изпълнение до 23.08.2019 г. - деня на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.08.2019 г. до окончателното изплащане, за което е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д.№2967/2019 г. на ЯРС, както и е осъдил В.М.П. да заплати на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД - гр. София, направените по делото разноски в размер на 999,90 лв. и направените по заповедното производство разноски в размер на 91,10 лв.

С въззивната жалба решението на ЯРС се атакува изцяло, с твърдения за неправилност, поради неговата необоснованост, незаконосъобразност и постановяване при допуснати съществени нарушения на процесуални правила. В жалбата са изложени подробни съображения по същество на направените оплаквания, въз основа на които се иска отмяна на решението на ЯРС и постановяване на ново, по същество на спора, с което предявените в производството искове бъдат отхвърлени. Заявена е претенция за присъждане на разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263 ГПК въззиваемата страна - „Застрахователно дружество Евроинс“ АД е депозирала писмен отговор, в който е заявила становище за неоснователност на въззивната жалба. Въз основа на подробните съображения се иска потвърждаване на атакуваното решение изцяло.

Заявена е и претенция за присъждане на разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение.

В о.с.з. въззивника В.М.П. не се явява, но се представлява от пълномощника адв.А. от ЯАК, която поддържа въззивната жалба по изложените в нея подробни съображения и моли за уважаването й. Поддържа и претенцията за присъждане на разноски за двете инстанции. Представя списък по чл.80 ГПК.

В о.с.з. въззиваемата страна „ЗД Евроинс“ АД не се представлява. В предварително депозирано писмено становище оспорва въззивната жалба по съображенията, изложени в писмения отговор. Моли за потвърждаване на решението на ЯРС. Поддържа и претенцията за присъждане на разноски за въззивната инстанция, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на оплакванията по жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в закона срок и отговаря на изискванията на закона. Въззивника е легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество въззивната жалба е частично основателна.

При служебната си проверка по чл.269 от ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Производството пред ЯРС е образувано по искова молба, подадена от "ЗД Евроинс" АД, с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника В.М.П. ***, че дължи на ищцовото дружество сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№2967/2019 г. на ЯРС и които представляват изплатено от ищеца обезщетение в полза на лице, пострадало при ПТП, настъпило на 03.12.2018 г. по вина на ответника, който управлявал увреждащия автомобил, напуснал мястото на ПТП преди идване на органите за контрол на движението по пътищата, чието идване съгл. чл.125, т.1 ЗДвП е било задължително поради наличие на ранен човек вследствие на ПТП, като инцидентния автомобил към момента на настъпване на увреждането е имал сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" с ищеца.

Изхождайки от изложените в исковата молба фактически обстоятелства, първостепенния съд правилно е определил правната квалификация на предявения иск като такъв по чл.422 ГПК, вр. чл.500, ал.1, т.3 от Кодекса за застраховането.

Не е спорно между страните, а и от приложеното ч.гр.д.№2967/2019 г. на ЯРС се установява, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за претендираните в производството суми, срещу която е подадено възражение, както и че искът по чл.422 ГПК е предявен в законоустановения срок, което обуславя допустимостта на настоящото производство и правния интерес от воденето му за ищеца.

Съгласно разпоредбата на чл.500, ал.1, т.3 КЗ, застрахователят по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ има право да получи от застрахования причинител на вредата платеното от застрахователя обезщетение, заедно с платените лихви и разноски, когато застрахования е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина, като в този случай тежестта на доказване носи виновният водач.

От текста на цитираната разпоредба следва, че за да може застрахователят да упражни правото си на регрес срещу причинителя на вредата, следва да са налице следните предпоставки: наличие на валидна застраховка "Гражданска отговорност" за причинителя на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие; настъпило застрахователно събитие, деликтна отговорност на водача при причиняване на застрахователното събитие; изплатено застрахователно обезщетение за причинените вреди /вид и размер/ и причинителят на вредата да е напуснал мястото на ПТП.

Доказателствената тежест за установяване на визираните предпоставки е на ищеца, както правилно е определил и първостепенния съд.

От събраните по делото доказателства, посочените предпоставки от фактическия състав на основанието, на което ищеца основава вземането си, се установяват в пълен обем.

В случая е безспорно по делото, че гражданската отговорност на ответника В.М.П., управляващ МПС „Фолксваген Пасат“., с рег.№У 7617 АС към 03.12.2018 г. е била застрахована при ищеца въз основа на сключена застраховка "ГО" валидна от 19.09.2018 г. до 18.09.2019 г.

Установено е също така, че на 03.12.2018 г., по път III-7306,при км.12+00, в посока с.Славянци към гр.Сунгурларе настъпило ПТП, при което ответника В.М.П. при управление на л.а. „Фолксваген Пасат“, с рег.№У 7617 АС, блъснал попътно движещия се по платното за движение велосипедист С.

Х. Й.. В резултат на произшествието, пострадалия С. Й. получил велосипедна травма, изразяваща се в контузия на таза в областта на кръстната и опашна кости, без клинични и рентгенологични данни за фрактури на тези костни структури или останалите кости от тазовия пръстен; контузия на трети пръст на дясната ръка с данни от самия пострадал за изкълчване на ПИФС /проксималната интерфалангеална става/, което Й. сам е репонирал, без клинични и рентгенологични данни за фрактури на костите, участващи в изграждането на тази става; контузия в областта на скротума с данни от медицинските документи по делото за оток и болезненост на десния тестис.

Според в.л. - лекар по комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза описаните увреждания имат травматична генеза, добре отговарят да са получени в резултат на процесното ПТП и се намират в причинно-следствена връзка с него, като в своята съвкупност са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия. Последиците от тези увреждания при нормален ход на оздравителните процеси са отзвучали напълно в рамките на 10-15-20 дни.

От заключението на в.л. - автоексперт по комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза е установен следния механизъм на процесното ПТП: на 03.12.2018 г., около 09.40 ч. по път III-7306, в посока с.Славянци, към гр.Сунгурларе се движели двама велосипедисти - Я. В. и С. Й.. Движението се осъществявало при оптимални атмосферни и пътни условия - дневна светлина, суха асфалтова настилка. Ширината на платното за движение била 6 метра, като в дясно имало използваема банкетна ивица с ширина 1,7 м. Велосипедистът В. се движил на пътното платно, в близост до банкета, а Й. е бил разположен успоредно на него вляво. При същите условия велосипедистите са били застигнати от лек автомобил „Фолксваген“, с рег.№У 7617 АС и водач В.П.. Непосредствено преди сблъсъка, лекият автомобил бил позициониран в дясната пътна лента, като водачът П. имал намерение да изпревари велосипедистите. В този момент, наличието на насрещно движещо се МПС принудило П. да задейства аварийно спирачната система на автомобила, поради липса на достатъчен пътен просвет за преминаване покрай велосипедистите, без да навлезе в насрещната лента. В края на спирачните следи, челните състави на автомобила контактуват със задната капла на велосипеда на Й.. Велосипедистът губи равновесие и пада от велосипеда. Водачът на лекия автомобил „Фолксваген“ напуска произшествието.

От приложеното по делото, влязло в сила, Наказателно постановление №18-0454-000728/18.01.2019 г. на Началника на РУ-Сунгурларе към ОДМВР-Бургас се установява, че ответника П. е санкциониран за процесното ПТП, за допуснати виновни нарушения на правилата за движение, а именно: не съобразил скоростта си на движение с атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интезивност на движение и други обстоятелства, за да спре пред видимо препятствие или създадена опасност за движението, с което причинил ПТП и виновно е нарушил разпоредбата на чл.20,ал.2 ЗДвП и не спрял и не установил последиците от ПТП, с което виновно е нарушил разпоредбата на чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП.

Не е спорно по делото и че при ищеца-застраховател, по заявление на пострадалия е образувана преписка по щета №**********, по която на пострадалия С.Й.е било определено и съответно изплатено обезщетение в размер на 2000 лв. - за неимуществени вреди и обезщетение в размер на 45 лв. - за имуществени вреди.

Изложеното до тук налага извод, че е проведено пълно доказване на деликтната отговорност на ответника, т.е. налице са предпоставките от чл.45 ЗЗД за ангажиране отговорността на водача на инцидентния автомобил за претърпените от С. Х.Й. вреди.

В чл.52 ЗЗД е предвидено, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Т.к. ответникът е въвел възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, то относима е и нормата на чл.51, ал.2 ЗЗД, съгласно която съпричиняване е налице, когато вредата е настъпила и от действията на пострадалото лице.

Именно основавайки се на тези правила първостепенния съд е определил обезщетението за неимуществени вреди в размер на 2500 лв., което правилно е намалил, отчитайки съпричиняването от страна на пострадалия, изразяващо се в нарушение на чл.80, т.2 ЗДвП - вместо да се движи възможно най-близо до дясната граница на платното за движение, се е движил на самото платно за движение, успоредно в ляво на другия велосипедист и определил окончателен размер на обезщетението за неимуществени вреди в размер на 2000 лв. В тази връзка неоснователно и не се споделя оплакването на въззивника, че в случая е извън правомощията на съда да определи размера на дължимото на пострадалия обезщетение, базирайки се на принципа за справедливост. Вярно е, че първостепенния съд не е посочил в решението се числово приетия размер на съпричиняването, но този порок на решението не толкова съществен, че да доведе до неговата незаконосъобразност, а и при посочените от ЯРС суми размера на съпричиняването е изчисляем.