Решение № 430 от 04.04.2019, Районен съд - Стара Загора

Р

Е Ш Е

Н И Е

Номер………………………04.04.2019 година……………..Град

Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД……….…Седми граждански състав На………дванадесети март…...……….………...……...……..……..Година 2019

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СВИЛЕН ЖЕКОВ

Секретар

Ралица Димитрова………………………………………………………

Прокурор………………………………………………..………………………….. като разгледа докладваното от………………………………съдия Св. ЖЕКОВ гражданско дело номер 6350…по описа за………….….…………2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 103 -

257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Предявени са от „Микса” ЕООД срещу Г.С.В. кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата общо от 4869,13 лв., представляваща сборът от продажната цена по три договора за търговска продажба на допълващ фураж за дойни крави, обективирани в следните фактури: 1/ **********/22.03.2018 г. – остатък от 961,87 лв. /издадена за сумата от 2199,60 лв./ и 2/ **********/26.03.2018 г. – 3576,00 лв., ведно със законната мораторна лихва, както следва: 1/ 70,01 лв. върху сумата от 961,87 лв., изтекла за периода от 23.03.2018 г. до 13.12.2018 г. и 2/ 260,25 лв. върху сумата от 3576,00 лв., изтекла за периода от 27.03.2018 г. до 13.12.2018 г., както и за заплащане на законната мораторна лихва върху главните парични вземания от подаване на исковата молба – 14.12.2018 г., до окончателното плащане.

Ищецът „Микса” ЕООД твърди, че между него и ответника са възникнали действителни правоотношения по два договора за търговска продажба на описаните в процесните две фактури стоки – фураж за дойни крави. Поддържа, че е изпълнил точно всички правни задължения по релевантните договори за търговска продажба, като ответникът е следвало да заплати уговорената продажна цена.

Конкретно сочи, че с ответника Г.С.В. на първо място са сключили договор за продажба на следните стоки - 3525 кг. допълващ фураж за дойни крави 18+УРЕЯ 25 с цена на един килограм от допълващия фураж от 0,52 лева без включен ДДС. На 22.03.2018 г. продавачът предал на купувача цялото количество допълващ фураж, което било прието от ответника без възражения. За извършената продажба ищецът издал, а ответникът получил и подписал данъчна фактура № **********/22.03.2018 г. на стойност 2199,00 лв. с ДДС, като купувачът се задължил да плати покупната цена на 22.03.2018 г. Признава, че ответникът е заплатил част от цената на закупената стока, като към настоящия момент непогасения остатък по посочената фактура е в размер на 961,87 лева.

Впоследствие, „МИКСА“ ЕООД и Г.С.В. са постигнали ново съгласие и са сключили договор за покупко-продажба на следните стоки и при следните условия: 1/ 4000 кг. допълващ фураж за дойни крави 18+УРЕЯ 25, с цена на един килограм от този вид допълващ фураж е 0,52 лева без ДДС или общата продажна цена на закупеното от ответника Г.С.В. количество е на стойност 2080 лева без ДДС; и 2/ 2000 кг. допълващ фураж за дойни крави 17+урея, с цена на килограм от този вид допълващ фураж е 0,45 лева без ДДС или общата продажна цена на закупеното от ответника Г.С.В. количество е на стойност 900 лева без ДДС. На 26.03.2018 г. посочените количества допълващ фураж са предадени на ответника и са приети от него без възражения. За извършената продажба ищецът издал, а купувачът подписал фактура № **********/26.03.2018 г. на обща стойност 3576 лева с ДДС, като купувачът се задължил да плати покупната цена на 26.03.2018 г. Плащане не последвало.

Тъй като ответникът не е изпълнил задължението си да заплати уговорената продажна цена на стоките, които са му били продадени и предадени на 22.03.2018 г. и 26.03.2018 г., ищецът претендира и обезщетение за забавено изпълнение общо в размер на 331,26 лв. – 1/ 71,01 лв. - обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху сумата от 961,87 лв., представляваща непогасен остатък от задължението по данъчна фактура № **********/22.03.2018 г., за периода от 23.03.2018 г., до 13.12.2018 г. и 2/260,25 лв. - обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху сумата от 3576,00 лв. по данъчна фактура № **********/26.03.2018 година, за периода от 27.03.2018 г. до 13.12.2018 г.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от общо 4869,13 лв. включваща следните суми 1/ 4537,87 лв. — главници, представляващи неизплатена цена на продадени стоки - 961,87 лв. - непогасен остатък от задължението за заплащане на продажната цена на стоките по фактура № **********/22.03.2018 г. и 3576,00 лв.

- неплатена продажна цена на стоките, по фактура № **********/26.03.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба по окончателното плащане 2/ 331,26 лв. - обезщетение за забавено изпълнение - 71,01 лв. - обезщетение за забавено изпълнение върху сумата от 961,87 лв., представляваща непогасен остатък от задължението за заплащане на продажната цена на стоките, по фактура № **********/22.03.2018 г., за периода от 23.03.2018 г. до 13.12.2018 г. и 260,25 лв. - обезщетение за забавено изпълнение върху сумата от 3576,00 лв., представляваща неплатена продажна цена на стоките, по фактура № **********/26.03.2018 г., за периода от 27.03.2018 г., до 13.12.2018 г.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба, но преди първото открито съдебно заседание е подал молба вх. № 7052/08.03.2019 г. като заявява, че не оспорва иска и е заявил на ищеца още преди завеждане на делото, че им признава вземането. Твърди, че е извършил три плащания по фактурите както следва: на 20.01.2019 г. сумата от 2000,00 лв., на 18.02.2019 г. сумата от 1000,00 лв. и на 07.03.2019 г. сумата от 1000,00 лв. Изразява желание и за спогодба.

В първото открито съдебно заседание във връзка с подадената от ответника молба ищецът признава, че ответникът е извършил плащане от 2 000,00 лв. на 20.01.2019 г. по сметка на ищеца в „ОББ“ АД и плащане от 1 000,00 лв. на 19.02.2019 г. по сметка на ищеца в „Пощенска банка“ АД.

Изяснява, че сметката в „ОББ“ АД била закрита на 04.02.2019 г. и поради това второто плащане от 18.02.2019 г. /по платежно нареждане л. 44 от делото/ впоследствие е било прехвърлено/платено от ответника по сметка на ищеца в „Пощенска банка” АД на следващия ден. Третото плащане по закритата сметка в „ОББ“ АД не е било прехвърлено към настоящия момент.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Старозагорски районен съд, е бил сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 327, ал. 1 от Търговски закон за главницата и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетението за забава.

С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК са обявени за безспорни между страните по делото правнорелевантните обстоятелства, че са налице 1/ два сключени договора за покупко-продажба с предмет продажба на фураж за дойни крави обективирани във фактура

№**********/22.03.2018 г. и фактура № **********/26.03.2018 г. и сключен договор, между страните, с предмет изработване на бизнес план срещу заплащането на възнаграждение, 2/ прехвърлянето на собствеността на стоките и тяхното предаване на ответника, който ги е приел без възражения и 3/ заплащането от страна на ответника на следните суми 2000 лв. с ДДС на 21.01.2019 г. и 1000,00 лв. с ДДС на 19.02.2019 г.

Следва да се посочи, че ответникът не е подал отговор на исковата молба, а в своето становище от 07.03.2019 г. /л. 42 от делото/ ответникът е признал иска по основание и размер, което се установява от неговите изявления - „не оспорвам иска“, „признавам им вземането“, също и от неговото поведение – заплащане на части на задължението си. Въпреки това ищецът не направи искане за постановяване на решение при признание на иска по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК и поради това направеното признание ще бъде ценено с оглед разпоредбата на чл. 175 ГПК, т.е. съгласно всички обстоятелства по делото /така решение № 271/03.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 66/2014 г., IV г.о./. Също в решение № 527/15.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 943/2010 г., IV г. о. е прието, че изявлението, с което се признава съществуването на дълга е извънсъдебно признание /както е в случая/, което съдът преценява с оглед на всички обстоятелства по делото съгласно чл. 175 ГПК, а в решение № 199/05.10.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1171/2010 г., II г.о. се сочи, че твърдение на ответника за осъществяването на неизгоден за него факт, съдържащо се в неговото становище по иска /каквото е становището от 07.03.2019 г./, следва да се приеме за признание по смисъла на чл. 175 ГПК и ако по делото липсват данни в противен смисъл, осъществяването на този факт може да се приеме за доказано.

В настоящия случай данни опровергаващи признанието направено от ответника по делото не само не са налице, но доказателствата по делото подкрепят направеното признание.

От представените по делото фактура №

**********/22.03.2018 г. за 2199,60 лв. с ДДС, и фактура № **********/26.03.2018 г. за 3576,00 лв., с ДДС се установява, че между страните по настоящото съдебно производство са сключени два договора за търговска продажба, по силата на които ищецът възмездно е прехвърлил на ответника правото на собственост върху посочените в тези първични счетоводни документи стоки, при уговорена цена с ДДС. Установява се, че вещите, предмет на двата договора за търговска продажба, обективирани в по-горе описаните данъчни фактури, са предадени на ответника в деня на съставяне на тези първични счетоводни документи /така стокови разписки л. 5 и л. 10 от делото/. Двете фактури и стоковите разписки са двустранно подписани, като ответникът е посочен поименно – Г.В..

Следва да се посочи, че преценката на съда по чл. 175 ГПК за другите обстоятелства по делото е подчинена на основния принцип на диспозитивното начало, т.е. отчитат се онези обстоятелства, които са заявени от страните във връзка с разглеждане на спора и касаят неговият предмет. Служебното начало по чл. 7 ГПК задължава съда да съдейства за изясняване на делото, но това не е основание за абсолютно дерогиране на фактическите твърдения и правни доводи на страните, налагането им на съображения, различни от заявените от самите тях в хода на процеса и признаване или отричане на права, които не са спорни /така решение № 98/21.03.2011 г. на ВКС по гр.д. № 952/2010 г., IV г.о./. По настоящото дело, ответникът Г.В. не е посочил и не се е позовал на обстоятелства, касаещи основателността на иска, не е представил доказателства, различни от представените от ищеца, а с последователно поддържа, че дължи на ищеца сумата по двете фактури от продажбата на фуража за дойни крави /единствено твърди, че задължението му е частично погасено поради извършени от него плащания/, фактически не е включил в предмета на спора по иска, други обстоятелства и други доказателства, които да могат да обосноват извод за неоснователност на този иск.

При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните в първата съдебна инстанция доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:

За да възникне претендираното главно субективно право

– за заплащане на уговореното възнаграждение по договорите за покупко-продажба, следва да се установи наличието на предвидените в закона материални предпоставки /юридически факти/, а именно: При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки /юридически факти/: 1/ наличието на действителни правоотношения по договор за търговска продажба, по силата на който продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена с ДДС и 2/ продавачът да е предал стоката на купувача.

Както се посочи по-горе с доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК са обявени за безспорни между страните по делото правнорелевантните обстоятелства, че са налице 1/ два сключени договора за покупко-продажба с предмет продажба на фураж за дойни крави обективирани във фактура №**********/22.03.2018 г. и фактура № **********/26.03.2018 г. и сключен договор, между страните, с предмет изработване на бизнес план срещу заплащането на възнаграждение, 2/ прехвърлянето на собствеността на стоките и тяхното предаване на ответника, който ги е приел без възражения т.е. съдът приема, че задължението за заплащане на възнаграждение по договорите за покупко-продажба е възникнало в своето основание и е изискуемо и 3/ заплащането от страна на ответника на следните суми 2000 лв. с ДДС на 21.01.2019 г. и 1000,00 лв. с ДДС на 19.02.2019 г.

Разпечатката съдържа 38 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5f39174b-a63b-481a-853c-5319bb0e4970