Протокол № 1082 от 16.03.2023, Софийски градски съд

ПРОТОКОЛ

№ 1082 гр. София, 08.03.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 37 СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветан Ив. Колев

Съдебни

Даринка Т. Янакиева заседатели: Невенка Хр. Томова при участието на секретаря Александрина Кр. Попецова и прокурора Х. Ив. Х.

Сложи за разглеждане докладваното от Цветан Ив. Колев Наказателно дело от общ характер № 20231100200362 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

За СГП – редовно призовани, се явява прокурор Х..

ПОДСЪДИМИ:

Р. С. О. – редовно призован, се явява лично и с адв. В. В., упълномощен защитник.

П. С. Е. – редовно призован, се явява лично и с адв. Е. В., упълномощен защитник.

ОЩЕТЕНОТО ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ:

М.Б.Д. ЕАД – се представлява от синдик Р. И. А..

Страните по хода на разпоредителното заседание.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. В.: Да се даде ход на делото.

АДВ. В.: Няма пречки, да се даде ход на делото.

ПОДС. О.: Да се даде ход на делото.

ПОДС. Е.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ споделя становището на страните, че не са налице пречки по даване ход на делото, поради което

1

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО В РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ.

Снема самоличност на подсъдимите:

Р. С. О. – роден на ****г. в гр. Бургас, българин, български гражданин, с висше образование, женен, неосъждан, пенсионер, с адрес: гр. София, ул.

„****, вх. ****, ЕГН: **********.

П. С. Е. – роден на ****. в гр. Перник, българин, български гражданин, с висше образование, женен, неосъждан, работи, с адрес: гр. София, ул.

„****“ № ****, ЕГН: **********.

Самоличността е снета по лична карта на лицата, която им се върна.

По делото е постъпила молба, с която на осн. чл. 84, ал. 1 от НПК, вр. чл. 45 от ЗЗД, ощетеното според обвинението юридическо лице предявява граждански иск срещу Р. С. О. и П. С. Е.. Гражданският иск е с претенции в различна конфигурация, някои от тях солидарно, други индивидуално, за заплащане на индивидуализирани в молбата за предявяване на граждански иск имуществени вреди, ведно със законните лихви върху тях. Отделните суми са диференцирано посочени в петитума на исковата молба.

СИНДИК Р. А.: Уважаеми г-н Председател, поддържам така предявените граждански искове, които са обективирани с молба с вх. № 12758 на СГС. Нямам изменение и допълнение към нея.

ПРОКУРОРЪТ: Да се приеме.

АДВ. В.: Считам, че искът, във вида, в който се предявява, не следва да се приема в наказателното производство. По делото подзащитният ми е оправдан и в тази част присъдата е влязла в сила за сумата над 2 659 040,60 лева. В момента с иска, който се предявява, претенцията на синдика е за 8 478 412,60 лева. Тя многократно надвишава това, за което към момента няма още влязла в сила присъда.

Второ, претенцията срещу подзащитния ми включва и неопределени и неконкретизирани стойности на суми за неплатен наем, за неплатения наем също е налице, той е и платен, но това е друга тема, но по отношение на наема е налице влязла в сила присъда. По този начин и като претенция за основание и като претенция за размер, предявеният граждански иск значително надхвърля параметрите на обвинението към настоящия момент и по тази причина намирам, че не следва да се разглежда съвместно с наказателната част на обвинението.

АДВ. В.: Също считам, че искът не отговаря по същество визираните разпоредби в чл. 85 от НПК. Не са уточнени сумите, както каза и колегата, за които частично е влязла в сила оправдателна присъда, поради което считам, че приемането на граждански иск за съвместно разглеждане в наказателния 2 процес би затруднило разглеждането му, тъй като ще трябва да се събират доказателства във връзка както с дължимите суми, вероятно, и назначаването на нови съдебно-счетоводни експертизи, които да разделят частично сумите, поради което аз моля съда да остави искането на синдика без уважение, като не приема за разглеждане в наказателното производство граждански иск, тъй като считаме, че същото ще затрудни процеса, освен това така или иначе не прекъсваме възможността на гражданския ищец по друг ред да си предяви претенциите към подсъдимите, тъй като неприемането не ограничава правото му да си потърси правата по граждански правен ред.

ПОДС. О.: Подкрепям думите на защитника си.

ПОДС. Е.: Подкрепям думите на защитника си.

Съдът ще се произнесе по направеното искане след кратко тайно съвещание.

След тайно съвещание, съдът намира следното:

Гражданската претенция и по-скоро молбата депозирана по делото, с която е предявен граждански иск срещу двамата подсъдими, е своевременно предявена, но по разбиране на настоящия състав не следва да бъде приемана за съвместно разглеждане. Съображенията на съда са следните:

Действително в открито съдебно заседание на 23.05.2019 година по НОХД № 1635/2019 година състав на СНС е приел за съвместно разглеждане граждански иск, считайки същия за процесуално допустим. Действително е и това, че с отменителните решения на ВКС и след това на САС, делото е върнато за ново разглеждане при евентуално компетентния СГС от фазата на първоинстационното производство, което в общото разбиране предполага при наличието на конституирани страни същите да продължат участието си, т.е. ако липсваха други основания за това гражданският иск да не бъде приет, то съдът би следвало да счете, че към настоящия момент има страна, която е реализирала своите процесуални права да се конституира като граждански ищец, по отношение на която липсва произнасяне на проверяваща инстанция за това, че е допуснато при конституирането процесуално нарушение, и съответно която следва да продължи участието си в производството именно като конституиран участник.

От друга страна, обаче, съобразявайки рамката на обвинението, буквата на закона, конкретно на чл. 84, ал. 1 от НПК, която очертава пряка взаимовръзка между повдигнатото обвинение и възможната за предявяване гражданска претенция, съдът, счита че при наличието на несъответствия между рамката на обвинението досежно твърдяно от държавното обвинение имотна щета и диференцираното предявяване на претенции за такива в гражданския иск, в това производство не следва да бъде приемана гражданската претенция във вида й, в който е предявен.

Отделно от това, съставът на съда споделя и становището на защитниците на подсъдимите и съответно подкрепено от самите подсъдими, че особеността на процеса е развила факти, които установяват частично 3 оправдаване по отделни обвинения в рамките на продължената престъпна деятелност. Несъобразяването с обстоятелството за наличие на оправдателен диспозитив, който по отношение на подсъдимия е влязъл в сила, поражда допълнително несъответствие между предявения размер на гражданска превенция, съответно, внесения в съда граждански иск, и възможността на съда в това производство да се произнесе по първичната и обуславяща наказателна отговорност. Не без значение е и обстоятелството, че направеното диференциране в гражданския иск би предполагало събирането на доказателства, които част от тях не биха послужили за изясняване на фактите, касаещи наказателната отговорност, което пък от своя страна, с оглед на установената през годините, да не кажа и десетилетна практика, е дори и самостоятелно основание налагащо отхвърляне на молбата за приемане на гражданския иск. Съдът, разбира се, не може да коментира обстоятелства касаещи разпоредби на чл. 110 от ЗЗД или отношението, което дружество в несъстоятелност има към наличието или не на изтекла погасителна давност, това е въпрос по същество, който в случая не е от основанията налагащи, според съда, оставяне на молбата без уважение за конституиране на граждански ищец, т.е. за приемане на граждански иск съвместно за разглеждане с наказателната отговорност. По тези съображения, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата, депозирана по реда на чл. 85 от НПК от М.Б.Д. ЕАД /в несъстоятелност/, чрез синдик Р. И. А., против подс. Р.

С. О. и подс. П. С. Е. за приемане за съвместно разглеждане в наказателното производство на гражданския иск.

СЪДЪТ, на осн. чл. 274, ал. 1 НПК, разяснява на страните правото на отвод към състава на съда, към съдебния секретар, а на подсъдимата и нейните защитници – правото им на отвод и към прокурора.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отвод.

АДВ. В.: Не са ни известни основания за отвод и нямаме искания.

АДВ. В.: Нямам искания за отвод.

ПОДС. О.: Нямам искания за отвод.

ПОДС. Е.: Нямаме искания за отвод.

СЪДЪТ, на осн. ал. 2 на чл. 274 НПК, разяснява на подсъдимите и техните защитници правата им по чл. 55 и следващите от НПК.

ПОДСЪДИМИЯТ О.: Запознат съм с правата си.

ПОДСЪДИМИЯТ Е.: Запознат съм с правата си.

СТРАНИТЕ поотделно: Нямаме искания.

Съдът запознава участниците в разпоредителното заседание с 4 пунктовете, по които следва да вземат отношение съобразно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от НПК, като обявява, че ще се произнесе анблок след като изслуша становището на всички страни по всички точки.

Становище на страните във връзка с въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми г-н Председател, съгласно разпоредбата на чл. 248, т. 1 на ал. 1 - дали делото е подсъдно на съда, считам че делото по настоящото производство е компетентен СГС, поради което то е подсъдно на този съд. По отношение на т. 2, моето становище е, че не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство, съгласно чл. 24, чл. 25, чл. 26 от НПК. Тук сме по т. 3, по отношение дали е допуснато на ДП отстранимо съществено процесуално нарушение, моето становище е, че в досъдебната фаза не са допуснати отстраними процесуални нарушения, които да водят ограничаване правата на обвиняемите лица. Считам, че обвинението е ясно, точно, конкретно и разбираемо. По отношение на т. 4 - дали са налице основания за разглеждане на делото по особените правила, ще посоча, доколкото участниците в процеса не са изявили такова желание, не са и налице такива основания. По отношение т. 5 – разглеждане на делото при закрити врати, считам че не е необходимо това делото да се разглежда, становището ми е да се разглежда при открити врати. Смятам, че не са налице основания за привличане на резервен съдия или съдебни заседатели.